ОБРОЧИЩАТА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ НОСЯТ РИТЪМА НА ЕЗИЧЕСТВОТО И ДУХА НА ХРИСТИЯНСТВОТО

Оброчищата са интересен феномен, самовградил се в българската християнска битност. Какво всъщност представляват оброчищата, които могат да се срещнат и под имената: Оброк, оброчище, черковище, камик? Това е свещено място, почитта към което се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата до които се намира, или на които е посветено. В повечето празнично-обредни действия оброчищата служат за измолване на защита, здраве и благополучие. Наименованието на празника и оброчното място, или е наследено по териториално-родствена линия, или пък се помни неговото установяване в години на природни бедствия.
Оброкът е култов обект, посветен на християнски светец, Богородица, или Исус Христос и е предназначен за провеждане на празника на съответния ден. Оброкът се намира в рамките на селището, или извън него, на високо място, до култово дърво, или група дървета, в близост до извор, или кладенец. Много оброци се намират в развалините на езически светилища, надгробни могили, християнски храмове. Това установихме от записаните спомени на Димитър Стефов.
Оброците сами по себе си не дават кой знае каква информация без цялостният анализ на местоположението на всички оброчни камъни в селото, селището, или района. Дълбоко вкоренено е вярването, че който счупи, или посегне със зла умисъл върху оброка, или “миросаното” (свещеното) дърво ще го сполети нещастие, или ще му се случи нещо много лошо на него, или неговото семейство. Това твърди Зденка Тодорова-председател на Хелзинкския комитет за българите в Сърбия, в научен доклад: „Предистория на оброчните кръстове“, представен през август 2009 г.
По време на османското владичество, в селищата в които не е имало черква, около Оброка задължително са поставяни елипсовидно подредени камъни, върху които са сядали членовете на семейството, рода, или фамилията. Това място се нарича оброчище и край него се съсредоточвал религиозният и празничният живот. През Възраждането край Оброка се построяват християнски храмове, параклиси и манастири. Що се касае до “свещените дървета” наричани в Царибродско “миросани”, древните българи още в своята прародина са практикували култа към световното дърво. Писмени свидетелства за упражняването на този култ при тях са засвидетелствани в Северен Дагестан, твърди още Зденка Тодорова.
Каменоделството в България и по-точно, каменоделската школа в село Гинци, Годечко, или тази в Любош, Пернишко, през епохата на Възраждането е била тясно свързана с традиционната народна култура. Кръстът, който е стар рунически символ, в Средновековието и по време на османското владичество се е превърнал не само в символ на верската, но и на националната принадлежност. Каменоделците са били личности с особено духовно съдържание. Наричали са ги “народни майстори”, защото са предавали традицията – от баща на син, от майстор на майстор, от поколение на поколение.
 Нека да не забравим, че одухотвояването на камъка датира от най-древно време. Първоначално са били почитани камъните с естествени, природни форми, наподобяващи някакви същества, на които била приписвана чудотворна сила “оренда”, която имала свойство да се пренася от предмет на предмет, както и между хората, отбелязав в доклада си Зденка Тодорова.
Каменни оброчни кръстове са били поставяни от българите от много стари времена, по различни поводи. Такива са: раждане на дете, смърт на важен член от рода, природно бедствие и други. Всяка фамилия от незапомнени времена има издигнат оброчен каменен кръст някъде в околността на селището. Поводът, по който са издигнати тези кръстове и точният момент, когато това е станало, отдавна никой не помни. Но обетът се пази от потомците.
Вече споменахме, каменоделската школа в Годечкия регион, на запад от София. Именно там в началото на 90-те години на ХХ в. е открит оброчен кръст. Неговият откривател е запасният царски офицер Георги Стойков Иванов-ветеран от Втората световна война. Той е родом от село Слатина, Софийско. Присъства в с. Шума, недалеч от Годеч, при свои близки. Докато е стъпил върху камък в тревата, той забелязва, че камъкът има твърде правилна форма и започва да разравя почвата около него. Така установява, че това е оброчен кръст, счупен на две през средата и разделен на горна и долна част. Местните хора помнят, че преди години, непосредствено до това място е имало голям стар дъб, който вероятно е бил „миросано“ /свещено/ дърво. По-рано там е поставен стар малък оброчен кръст. В непосредствена близост са разположени три малки могили, под които, или около които вероятно също има заровени и забравени такива оброчни кръстове. При стария кръст всяка година на Тодоровден се събира един от родовете в село Шума. Историята на оброчището не е изследвана и не е известно на какво е посветено мястото и каква е причината за създаването му. Помни се само че старият дъб е покосен от гръмотевица преди години-някъде около 50-60-те години на ХХ в. и той постепенно изсъхва. Кръстовете обаче стоят там и до ден днешен. Новият кръст е възстановен частично от сем. Жекови, което има вила наблизо, като е изправена горната му част, а долната е поставена легнала. Ежегодно представители на фамилията почистват кръста и поддържат района около него. Местните хора не разполагат с достатъчно средства, за да финансират пълното му възстановяване. На новооткрития кръст е изобразено колело, което някои предполагат че е колелото на живота, защото наподобява именно това. Разчита се и надпис „Сене“, което може би е името на ктитора-Асен и се забелязва ясно изписана година-1864. Освен това се забелязва и надпис в ляво "И о В", като над буквата "о" е изписана малка хоризонтална чертичка, а в дясно от колелото- "9 Н Ъ". Какво означават тези надписи не е ясно, за сега. Може би, ако се обединят двата, ще означават "Йованъ", но не сме напълно убедени. А и кой е бил този евентуален "Йованъ", също не бихме могли да гадаем. Сигурно е обаче, че това е времето на разцвет на каменоделската школа в с. Гинци.
Каква е историята на тези кръстове, дали оброчището е посветено само на светията, честван на Тодоров ден, за съжаление не ни е известно. Прави обаче впечатление, че повечето оброчни кръстове, намерени в района между Годеч и Драгоман, са идентични като конструкция и изображения, което подсказва, че може би са изработвани именно в каменоделската школа в с. Гинци, за която споменава и Зденка Тодорова в своя научен доклад по темата.
Тук можем да приложим и други примери, събирани от известния художник и художествен критик - Иван Енчев-Видю, в изследването му за българския народен кръст. В акварел и рисунки с туш той пресъздава кръстове от цялата историческа, етническа територия на България. Най-голям дял заемат надгробните паметници - каменни, дървени, а също кръстовете от ковано желязо, от стенописи, оброчни кръстове, шевични орнаменти и други.
В заключение, може би е редно да подчертаем, че възприемането на Християнството по нашите земи е особен процес. На практика българите приемат монотеизма, но запазват множество културни и религиозни практики, както и много традиционни за политеизма поверия и ги пренасят в собствената си християнска битност. Това може да бъде наблюдавано в много региони в страната, където се откриват натрупани пластове от езичеството, Християнския период и след това-османското владичество. Рязка граница между пластовете на езичеството и Християнството няма, докато опитите за налагане на исляма са ярко отграничени стратиграфски, личи от археологическите разкопки. Оброчищата и оброчните практики намират своя християнски смисъл и заживяват свой живот в новата монотеистична среда. Те се превръщат в традиционни родови, регионални и национални поводи за празник, които прославят християнските светци и търсят православната ритмика в езическото звучене на старите култови дейности. Това идва да покаже още, че българите не са се отказали от проверената от времето и практиката сила на природата, под формата на свещени дървета, свети места, скали с антропоморфен характер, които помагат при определени обстоятелства, както и „орендисани“ извори, гори и местности. Това може би е повод и да се замислим, че може да се развие един нов тип туризъм у нас, подобен на поклонническия, туризъм, който да проследява връзката на езическата мистика с христниянската етика по българските земи в годините и вековете на приспособяване на Християнската религия на Балканите.

Венцислав Жеков

Наближаващите празници ориентират туристите към съседни дестинации

Морските круизи стават все по-популярни

Венцислав Жеков

Повечето българи планират почивката си едва две седмици преди отпуската. Това се е превърнало в нещо като правило, което търпи развитие и се променя в зависимост от възможностите на хората, условията и средата. Това твърдят организаторите на най-новия туристически портал в интернет-Почивка.bg. Те предлагат изключително лесен начин да се избере оферта от сайтовете за колективно пазаруване. Предложенията не се изготвят от екипа на портала, но повечето такива с отстъпки фигурират на страницата и могат да бъдат резервирани свободно при много богат избор.
За наближаващите Великденски празници особено актуални през тази година, вече по традиция, са балканските дестинации-предимно екскурзии, но като цяло популярност бележат предложенията за пътувания в чужбина, за сметка на родните туристически дестинации. Предвид спецификата на празника Великден, повечето сънародници избират да пътуват до религиозни центрове в съседни държави, където да съчетаят пътешествие, екскурзия и поклоннически туризъм с отбелязване на един от най-големите християнски празници в календара-Възкресението.
За лятото порталът Почивка.bg предлага вече станалите традиционни дестинации-Гърция и Турция, но ръст издигат и родните ни курорти-Слънчев Бряг, Несебър, Созопол и Приморско. Според родни туроператори, повишаването на качеството на обслужването на клиентите и търсенето на иновативни форми на забавления и туризъм, води до повишаване на интереса към родните ни летни курорти. Причина за това е и все по-гъвкавата и съобразена с пазарните реалности ценова политика, която туроператори и собственици прилагат при организацията и предлагането на туристически пакети.
Изключителна популярност придобиват и офертите за морски круизи, които предлагат лукс, аткрактивни забавления и интензивна почивка, придружена от възможността да се видят повече туристически забележителности, при това на разумни цени. Актуални дестинации за сезона са Барселона-Тунис-Малта-Рим-Генуа, както и Барселона-Тунис-Палермо-Неапол-Генуа-Марсилия, Кил-Копенхаген-Стокхолм-Талин-Санк Петербург и Рим-Генуа-Мармарис-Лимасол-Хайфа-Катаколон-Рим.
Цените на морските круизи също са атрактивни и варират между 360 и 460 евро за един гост, настанен в двойна каюта. Цената включва пристанищни такси, но не включва такса за обслужване, която се заплаща на борда.

„Златният остров“ Ада тепе крие тонове злато в „магическите“ си недра

Археологията върви ръка за ръка с туризма

Находището на благородни метали „Хан Крум“ е дадено на концесия за 30 години, а хората от региона очакват това да съживи местната икономика и да повиши жизнения им стандарт.

Една удивителна находка от последните години разбуни духовете в българската археология, почти толкова, колкото и откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол. Това е енигматичният топос Ада тепе край малкото южнобългарско градче Крумовград. Родопа планина е може би най-красивата и загадъчна българска планина. Който е пътувал през нея знае, че тя е многолика, магическа, малко страшна, вълнуваща, сякаш се намира наистина в един друг свят, в различно от нашето измерение. Тук има такова изобилие от археология и история, колкото едва ли има на целия Балкански полуостров като цяло, а концентрацията на митове и легенди може би е достойна да се съизмерва с мега-легендата за крал Артур и магическия меч Екскалибур в английската история.
Ада тепе е хълм, който отстои от Крумовград само на няколко километра. Това е свещен хълм, както повечето в Родопите, където на върха археолозите са открили светилище от траките. Там е имало и малко древно селище. По данни от античните извори, траките били отлични рудари. Следи от подобна дейност са открити в района на Източните Родопи, около Крумовград, Момчилград, Ивайловград и Любимец. Акцентът пада върху късната бронзова епоха и ранната желязна епоха-ІІ-І хил. пр. р. Хр.
В периода от 2001-2006 г. започват разкопки, които доказват, че на това място е бил развит златодобивът. Рудникът се простира по западните, източните и северните склонове на възвишението и обхваща площ от 450 дка. Навсякъде се откриват многобройни отвали от отработена стерилна скална маса. В тях се намират изхвърлени счупени каменни сечива, свързани с някогашния добив - хромели, чукалки, хавани. Работели са цели семейства-жени, деца и мъже, като мъжете са разбивали скалата на едри късове, а жените и децата са надробявали парчетата за претопяване. Доказателство за това ни дават археологически артефакти от ръкохватки на съоръжения, които са предназначени за детска ръка.
Преобладаващите артефакти от късната бронзова епоха (ХV-ХI в.пр.р.Хр.) показват, че това е и времето на най-активната експлоатация на златоносните жили. Някои от откритите в отвалите находки се отнасят към най-ранните фази на периода и определят началото на експлоатацията на рудника през ХV-ХIV в.пр.р.Хр. В първите векове на желязната епоха (ХI-Х в.пр.р.Хр.) работата в мините постепенно затихва. Наблюденията в отвалите показват, че през различни периоди дейността на рудника понякога е прекъсвала, но след това отново е била подновявана.
Ада Тепе много бързо става сензация в археологията. Единственият известен по-ранен рудник за злато в света е Сакдреси в Южна Грузия, близо до границата с Армения. Нашият рудник е с хилядолетие по-древен от смятаните досега за най-ранни мини на островите Тасос и Сифнос в Егейско море, както и на античните мини в района на днешния град Кавала. Това определя с 1000 години по-ранно добиване на злато от руда. До сега се смяташе че златото се е добивало от руда от І в. пр. р.Хр., а преди това се е употребявал така нареченият „алувиален“ метод-чрез промиване на речната вода и рудните отпадъци в нея. Отзивите на изтъкнати специалисти по археометалургия на международни форуми в Анкара, Бохум (Германия) и Инсбрук (Австрия) вече дават висока оценка на постигнатите резултати.
Българската държава предостави 30-годишна концесия за добив на злато и сребро в находището “Хан Крум”, над родопското градче, с площ 19 кв. км. Освен хълма Ада тепе, където са най-големите доказани залежи (около 27 т. злато!!!), концесията обхваща и съседните баири - Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак. Геолозите са категорични, че на повърхността на Ада тепе има огромни количества арсен, а под него - уран. След обработката на рудата се получава не метал, а златно-сребърен концентрат, който ще се преработва допълнително във фабриката на канадската фирма, получила концесията-в... Намибия! Счита се, че стойността на златото тук възлиза на 10 млрд. лв.
От 2010 г. Националният археологически институт с музей при БАН работи по проект за спасително археологическо проучване на древната мина. Той е финансиран от дъщерна фирма на канадската компания, получила концесия за експлоатация на златното находище край Крумовград. 2,5 млн. лв. са средствата, предвидени за научни изследвания на Ада тепе до 2014 г. Поради изключителната ценност на обекта не само за нашата, но и за европейската наука, в неговото изследване участват освен български и германски археолози. Привлечени са също над 20 чуждестранни специалисти от различни научни сфери, пет чужди лаборатории и университети.
Около 5 тона керамика, открита само през изминалата година, очаква да бъде научно обработена. Според д-р Христо Попов, ръководител на изследванията, древният рудник е нестандартен археологически обект. Това дава възможности и за изграждане на музей на открито-една придобила доста висока популярност практика за изграждане на съвременни музеи, които да запазват в максимална степен автентичността на местността с археологическа и историческа стойност.
За първи път именно тук се правят геофизически проучвания на стар рудник, казва д-р Попов. По думите му, за първи път се прави и детайлно лазерно-въздушно сканиране на археологически обект у нас с много висока разделителна способност. Изграждат се дигитални топографски модели, които са с много по-голяма точност от стандартните топографски карти. Тази технология ни позволява не само да нанасяме това, което сме открили, върху добра топографска подложка, но и да откриваме археологически структури в труднодостъпни местности. За първи път използваме големи серии от Въглерод 14 за датиране на бронзовата и желязна епоха в България. От научна гледна точка това е много важно, защото дава възможност с абсолютна точност да се установи времето на това, което се е случвало на Ада тепе.
Целта на археолозите е била с помощта на копия на сечива от камък и дърво, посредством методи, използвани в древността, да се опитат да добият злато от благородните жили на Ада тепе. След нагряване на скалата в рамките на цяла една нощ, са добити 350 кг. богата на злато руда. След прилагането на специална технология, са добити 30 гр. чисто самородно злато.
Според експерти в бранша, потенциалът на златни запаси в България възлиза на 446 тона, които са съсредоточени в 33 находища, главно в Южна България. Проучените запаси обаче са едва 172 тона, което е само 40 процента от потенциала на страната. Въпреки това, България разполага със седмия по големина златен резерв в Централна и Източна Европа, показват данните на World Gold Concil, коментира bnr.bg.
Учените предполагат, че материалът от откритото неотдавна от свищовлията Росен Тодоров съкровище от златни накити и бронзови секачи, произлиза именно от Ада тепе. Според археолога Христо Попов, най-голямото златно съкровище, откривано в Европа-Вълчетрънското, също е направено от злато от рудника край Крумовград. Градчето, което днес има население около 6 хил. души, се намира в северната периферия на някогашния Егейски и Микенски свят от времето на късната бронзова епоха. Най-любопитното обаче е, че се предполага, при това не без основание, че материал от Ада тепе е ползван и за изработката на символа на микенската цивилизация-златната погребална маска на Агамемнон. Това превръща този български златен рудник в най-стария на континента.
Микенската култура е открита в края на XIX век от Хайнрих Шлиман, който прави разкопки в Микена и Тиринт през 1874 и 1886 г. Той твърди, че е направил своите открития благодарение на вярата си във фактите от епопеите на Омир „Илиада“ и „Одисея“. Шлиман открива много предмети и огромно количество злато. В една от гробниците намира златна маска, която нарича „маската на Агамемнон“. По-късни разкопки откриват таблички с „линеар Б“, който в началото се е считал за негръцки език. Постепенно обаче започва дешифрирането на символи и превеждането на текстове.
Друг интересен факт, който произлиза от разкопките на Ада тепе е, че златото не е добивано само от открити мини, а е използван и закритият способ-в галерии. Рудникът е експлоатиран около 1000 години. Златната руда, добивана в него, е много богата на балгороден метал – около половин килограм на тон. Христо Попов посочи, че наличието на рудник като Ада тепе, може да обясни и огромното златно богатство, с което са разполагали тракийските царе. Описанията на тракийските войни и царе, които според Омир разполагали с позлатени щитове и оръжия, придобиват все по-реални очертания, предвид откритията на златни залежи по земите на древните траки. Предполага се, че и златото на Троя произлиза от благородния метал, добиван на Ада тепе. Античното селище на хълма, което по-късно е прераснало в светилище, се е запазило чак до идването на римляните. Мнението на д-р Христо Попов е, че древните са умеели да извличат почти целия благороден метал от камъка, защото в останките почти не са открити следи от злато.
България е осеяна с уникални исторически и археологически паметници и находища. Страната ни наистина е особено богата от към култура и митология и направените в последните години, а и по-старите открития, доказват, че митологията изглежда съдържа много историческа достоверност в себе си. Древните автори пишат за несметни богатства, изобилие и разкош, които са на път да се окажат абсолютна реалност. Това е повод да се замислим за тези текстове. Повечето учени ги считат за митични разкази без достатъчно елементи на историческа истина. Един от големите български историци и изследвачи, както настояваше да го наричаме-проф. Иван Венедиков, отдавна беше прозрял, че в народното творчество, митовете и легендите се съдържа едно наистина огромно културно-историческо богатство, което може да послужи на специалистите да откриват и изследват феномените на историческите епохи.
Ада тепе е само едно от зрънцата на националното ни историческо и археологическо богатство. Същият професор Венедиков споделяше приживе, че още от 50-те-60-те г. на миналия ХХ в. е алармирар в статии и изказвания, че на хълма на Перперикон има древни постройки, култови сгради, светилище и селище. Необходими бяха повече от 50 години, за да се задейства тежката машина на науката, която да започне разкопки и изследвания и да открие това, което ученият знаеше десетилетия по-рано. Разкриването и изследването на Ада тепе е една добра научна практика, която показва, как трябва да се работи, за да се открива. Това е първата стъпка, втората е, превръщането на тези обекти, след приключване на научното им обработване, в туристически забележителности, които да привличат чуждестранни и родни туристи и от това да печели държавата. Дано този път да вървим в правилната посока, не само за да откриваме скритите ни исторически богатства, но и за да печелим от популяризирането им по света!

Венцислав Жеков-кореспондент на в. „България“ в София

Металургичният бранш очаква облекчаване на режима за събиране на метали

452 площадки за преработка на скрап са подали заявление за закриване

Почти наполовина са паднали доставките на отпадъци от цветни метали, от есента на миналата година, твърди Политими Паунова-изпълнителен директор на БАМИ.

Венцислав Жеков

Снимка Мишел Герон

-Г-жо Паунова, какво е вашето (на Българската асоциация на металургичната индустрия) отношение към изискването площадки за изкупуване на скрап да има само в общини, с влязъл в сила Общ устройствен план?
-Поради липсата на общ устройствен план, естествено това е много неприемливо за бизнеса решение. Те ще бъдат санкционирани да не могат развиват свободно своята дейност, заради това, че някой друг не си е свършил работата. Да се създава една преграда, само защото се търсят схеми, по които да се намалят площадките, не е допустимо и не е справедливо. На цялата територия на страната ще има дисбаланс на тези площадки, там където има ОУП ще се разкриват нови, а цели територии няма да бъдат покрити, поради липсата на ОУП. Това е една необмислена мярка, но хубавата новина е, че по този въпрос ще има решение, поне така ни увериха от МОСВ и някои депутати. Според мен там е постигнат консенсус и ще бъде разрешено и на други определени като производствени и складови площадки, с други планове, само с устройствени планове, да работят. Това все още не е прието на второ четене в НС, но уверенията са такива. Само в 1/3 от територията на страната има ОУП, останалите 2/3 нямат. Никой няма да пренася отпадъците от Перник във Варна, защото Перник няма ОУП, а след това да ги върне отново в Перник за преработка.
Какво е вашето отношение към вмененото задължение на общините да обособят площадки, на които гражданите да предават отпадъците си безвъзмездно?
Тази практика много често е припомняна като практика, разпространена навсякъде по света. Аз не обичам това изявление „навсякъде по света“. Механичното пренасяне на опит от определено място на друго е много пагубно. Нищо лошо няма общините да си разкриват такива площадки за безвъзмездно предаване на полезни отпадъци, включително и метали, защото те си разкриват площадки и за битови отпадъци. Ние тук говорим за полезни отпадъци, защото металът е суровина, той не е отпадък, той може да се рециклира безкрайно пъти. Това става с минимални загуби, като металът запазва своите качества и стойност. Общините могат да приемат безвъзмездно метали, но те ще предават на преработващите предприятия не без пари тези суровини. Това означава, че гражданите ще спонсорират държавата. Извозването на тези метали до пунктовете също струва пари. Общината ще упражнява една дейност, която може да бъде упражнявана и от всички останали фирми. Хората няма да си предават металните отпадъци, а ще ги изхвърлят и тогава има вероятност да бъдат глобявани. За да обобщим, предаването на метали само на площадки на общините, при това безвъзмездно, според мен е безсмислено. Тук говорим за битови отпадъци, промишлените такива предприятията ще си ги предават по съответния ред. Ние знаем практиката, как общините могат да възлагат дейност, което е възможност за още една лобистка и корупционна схема. Ще се избират фирми, на които общините ще предадат правото да оперират с площадките, а те от своя страна ще приемат безплатно отпадъка, ще го обработват първично и ще го продават на металургичните предприятия. Това няма икономическа логика, нито екологична, нито социална.
Според вас, ако това стане, какво ще правят общините с безброй стари хладилници, печки, автомобили и техни части, както и друго оборудване?
На път сме да разрушим едни площадки, за да могат общините да създадат други. Това обаче изисква много инвестиции, а коя наша община има свободни такива средства. Всички големи фирми са инвестирали огромни средства. Само една машина за ситно рязане и балиране в черната металургия струва десетки милиони. Стоманеният скрап от черни метали е основният като обем, от цветните метали са малко и не са толкова значителни. Рисковано е общините да инвестират в още една дейност, с която няма да могат да се справят, така, както не се справят със събирането и преработването на обикновения боклук. Този бизнес е печеливш днес, когато ни се плаща, за да предаваме металните отпадъци. Имаше един семинар по програма на ЕК. В Европа едновременно се работи по програма „Европа 2020“ и „Европа 50“, където изключително внимание се отделя на ресурсното осигуряване за екологично преработване на целия съществуващ вторичен ресурс. Приемат се директива след директива за оползотворяване на строителни и метални отпадъци, както и за регенериране на битовите отпадъци. Опитваме се от битовите отпадъци да произвеждаме тор и газ, а ние сме готови да изгубим чистия метал. На този семинар ние се запознахме с практиката на Испания, Белгия и Великобритания. В Испания например, броя на площадките се определя според броя на населението. Става дума специално за металния скрап. Общо за ЕС 90% от оловните отпадъци се оползотворяват. На всеки 10 произведени акумулатора, девет се връщат за преработка. Ние сме далече от тези проценти по количествата, които преработваме. По-важно е да се търсят схеми, по които да се принудят хората да не изхвърлят безразборно и да оползотворяват и най-дребния метален отпадък. Той е екологично най-чист за преработка, с най-малко разходи и е енергоефективен, особено в свят, където енергийните ресурси са от първостепенно значение. Схемата за предаване трябва да е лесна.
Как смятате, може ли новите разпоредби на закона да спрат работата на т. нар. нелегални пунктове, които се намират в дворове, мазета и гаражи?
Няма нелегални площадки, те се виждат, не могат да се скрият, защото са навън, на открито, пред лицето на всички граждани и се знаят от общинските власти и от полицията. Една площадка е нелегална до толкова, до колкото няма официален лиценз, защото има чадър. И сега има процедура за лицензиране, и с новия закон също ще има такава. Някой разрешава такава работа без контрол и проверка и от тук идва нелегалността. Според мен новият закон няма да пречи на това, такива площадки отново да работят. Тези площадки приемат метални отпадъци, които трудно могат да отидат в наше металургично предприятие, но много лесно могат да бъдат изнесени, защото се изнасят в рамките на ЕС, без никакви документи, освен една декларация. В нея обаче не се проследяват документи за произход. Това не е работа на митниците.
Нормално ли е според вас изискването, който предава скрап, да предоставя и документ за произхода му? Например, човек може да предаде старата си готварска печка, но ако не пази касовия бон, с който тя е закупена преди 20 г. например, трябва ли да подлежи на санкция?
Такива документи се изискват за медния отпадък. Ние и фирмите за рециклиране подкрепяме това. Кабелите и суровините на специален режим като ж.п.-релси, водопроводни части и шахти от улиците трябва да са поставени в някакви рамки и да се регламентира събирането им. За останалите суровини се попълват декларации, но след това лицата ще ги предават безвъзмездно, така че попълването на такива документи става безсмислено. Надявам се да се разреши и на останалите фирми, чийто площадки се намират в общини без ОУП, също да работят. Това създава несигурност в бизнеса и се отразява като рязко бяха намалени доставките за металургията. И в преработката на акумулатори, и при преработката на медните отпадъци, изобщо в цветните метали, почти наполовина са спаднали доставките от есента до сега, средно за периода. Това е така, защото фирмите протестират и не инвестират, понеже не знаят, дали няма да ги закрият веднага. Поради тази причина и не изкупуват суровина.
Всъщност това изискване за доказване на произход на отпадъка, ще бъде ли в сила и когато гражданите го предават безвъзмездно на общинските площадки? Ако не, до какво може да доведе това?
Няма кой да краде, за да го предава безвъзмездно! Това е някакъв абсурд! Проблем има при плащането. Ако например за една стара стоманена плоча от котлон можем да получим пет лева, те трябва да бъдат преведени по банков път. Банката обаче ще вземе повече пари за превода и няма сметка от предаването на въпросната плоча. Това са малки случаи, но на фона на цялото население, може би е проблем, който има значение. Българските домакинства използват изключително некачествени остарели електроуреди. Трябва да се насочат усилия за повишаване на енергоефективността, покупка на уреди от по-висок енергиен клас. Повишаването на жизненото равнище води до отпадане на значително количество електроуреди. Ако предаването им е безвъзмездно, повечето хора, ще ги ползват като шкафове. Няма как да искаме от хората да харчат гориво, за да предадат уред безвъзмездно, при това за нещо, за което са платили, когато са го купували.
- От 15 февруари изискванията на закона са в сила. Според данни на БАР около 450 площадки вече са закрити, заради липсващи ОУП на общините, на чиято територия се намират. Как това ще се отрази на работата на металургичния бранш - черна и цветна металургия?
- 452 площадки са подали заявление за закриване. Притока на отпадъци от цветни метали намаля на половина.
- Имате ли данни за конкретни затруднения на предприятия, които не могат да си набавят скрап и намаляват производството си в резултат на това? Докъде би могъл да стигне такъв процес?
- Всички се преориентират да търсят увеличаване на вноса. Сега също се внасят суровини от цветни метали и от черен скрап. Ще се превърнем от износител, във вносител на скрап в региона. В цветната металургия, това което няма да се получи от отпадъци-мед, олово, цинк, ще се компенсира с преработка на концентрати. Те обаче първо се внасят от далече и преработката е свързана с отделяне на газове, замърсени води, шлаки, твърди продукти. Тази преработка е много по-енергоемка и води до получаване на вторични замърсявания на вода, почва и въздух. Този процес е екологично по-неблагоприятен, в сравнение с преработката на металния отпадък. Това трябва да се компенсира, за да останат актуални програми за поддържане на мощностите, за да има ефективно производство. В черната металургия, единственото предприятие, което работи само със скрап е „Стомана индъстри“. Ако то не може да си осигури необходимия скрап, би трябвало да увеличи вноса. До сега България изнасяше скрап, защото рециклиращите фирми добиваха повече суровина, отколкото предприятията имаха като потребност и след затварянето на „Кремиковци“. Вносът оскъпява производството. В същото време пренасянето на отпадъка на друга площадка, на по-голямо разстояние, още веднъж оскъпява целия процес и крайната продукция.

Уникална технология преработва боклука в енергия

Иновация

Венцислав Жеков

Един килограм твърди битови отпадъци могат да бъдат обезвредени с енергия, необходима за пет-шест електрически крушки по 60 вата, а в резултат могат да се произвеждат 3-4 киловатчаса енергия. В резултат на този процес се произвежда от пет до десет пъти повече енергия, отколкото се влага в нея. Това заяви професор Венко Бешков-директор на Института по инженерна химия /ИИХ/ при БАН. Той представи уникален метод за преработване на отпадъци и производство на газ за битови и промишлени нужди.
Иновационният проект е разработен съвместно с фирмата „Софинвест инженеринг“ с представител Ивайло Спасов. Към момента е изработен малък лабораторен прототип, с който се правят демонстрации за потенциални клиенти. Евентуално промишлено производство на съоръжение за прилагане на технологията ще отнеме около година, категорични са изобретателите. Те са подали документи за национален патент и очакват да има бъде признато откритието.
По данни от 2007 г., годишно генерираните отпадъци само в софийската община са достатъчни за производството на 140 мегаватчаса електроенергия. За сравнение, енергийните котли на ТЕЦ-София имат мощност по 120 мегавата. Процесът на иновационната технология трае около 55 мин., като се произвежда около 1,8 куб. м. газ. За един мегават мощност са необходими около 330-1000 кг. отпадъци, в зависимост от тяхното съдържание, посочи Спасов. Според изобретателите, ако се стигне до масово прилагане в практиката, тази нова и уникална по рода си технология може да захрани с енергия хиляди домакинства.

Учени от БАН откриха нов метод за превръщане на отпадъците в гориво

При обезвреждането на твърдите битови отпадъци може да се произвежда газ, твърди професор Венко Бешков от Института по инженерна химия

Учени от Българска академия на науките /БАН/ са открили нов метод за превръщане на отпадъците в гориво. В условията на световна икономическа криза, на ръба на петролна криза, специалистите са намерили начин да оползотворяват отпадъците, които причиняват сериозни вреди на околната среда. Технологията представлява термична обработка на твърди битови отпадъци при много висока температура и при много нисък разход на енергия. При този процес в резултат се получава газ, който може да бъде използван пряко, както в енергетиката, така и в бита. Това казва в интервю за bgnes.com професор Венко Бешков-директор на Института по инженерна химия към БАН.
Българските учени за пореден път дават своя принос за научната история на света, като разработват първия по рода си метод за такава преработка на отпадъци. Подобна технология до момента не е известна. Разработката е дело на учени от Института по инженерна химия при БАН и малка частна българска компания. По този начин се постига съчетаване на два основни компонента-икономия на енергия и преработка на битови отпадъци, които да имат полезно вторично действие.
Не мога да кажа точната цена на технологията, защото зависи от това, какви количества ще бъдат преработвани, какви цели ще има и колко енергия ще се произвежда. Мога обаче да кажа, че разходите за енергия които отиват за преработката и получаването на този газ са неколкократно по-ниски, отколкото в традиционните инсталации за изгаряне, каза специално за „Класа“ професор Бешков. Той съобщи, че вече са имали неофициални контакти със столичната община и очакват среща с ресорния заместник-кмет. Разработването на технологията отне повече от година. Първоначалният замисъл дойде от малка българска фирма, а след това заедно работихме, за да стигнем до този проект, посочи ученият.
Методът може да бъде прилаган навсякъде, където има голямо количество органични битови отпадъци. До колко това ще бъде рентабилно за съответната община зависи от това, с какви отпадъци разполага и какви енергийни нужди има. Може да бъде преработвано на практика всичко, освен стъкло, метал и инертни материали. Единственото условие е да се направи едно предварително сортиране, за да се отделят излишните материали. Стъклото и металите се рециклират, а инертните материали се депонират на отделни места, заяви пред „Класа“ ученият.
С тази технология ще успеем да пестим използването на природен газ и нефт, постига се ефект на намаляване изчерпването на изкопаемите невъзобновяеми енергийни източници чрез рециклиране и добиване на екологична енергия, твърди професор Бешков. По думите му, на лице е много нисък разход на енергия, може би дори стократно по-нисък от този, който обичайно се използва при термичната обработка и обезвреждане на твърдите битови отпадъци.
Изобретението не зависи от климатичните условия, в които се практикува, нито от сезоните, атмосферните условия и влажността, както и влажността на самите отпадъци. Според учения, методът може да бъде пренесен в практиката много бързо и лесно, защото не изисква изграждането на специални промишлени инсталации.
Бешков посочва още, че технологията и нейното прилагане има и психологически ефект. Повечето потенциални клиенти се стряскат, защото не могат да повярват, че добиването на такава енергия може да се осъществи по толкова лесен начин. Инвестицията ще бъде в пъти по-евтина от предлаганите до сега инсталации за обезвреждане на битови отпадъци. Това ще даде възможност да се намали драстично замърсяването на околната среда, твърди професорът.

Научно постижение Учени от БАН откриха нов метод за превръщане на отпадъците в гориво