МАРШАЛ ОГАРКОВ ПРЪВ ПРИЗНАВА ПОРАЖЕНИЕТО НА СССР В „СТУДЕНАТА ВОЙНА“

Никола̀й Васѝлиевич Ога̀рков -
маршал на Съветския съюз.

Военачалникът е недолюбван от властта заради своята искреност

Никола̀й Васѝлиевич Ога̀рков (на руски: Никола̀й Васѝльевич Ога̀рков) е съветски военачалник, маршал на Съветския съюз (1977 г.). Той е първият високопоставен съветски военен, който на практика признава поражението на СССР в „Студената война“. Инициатива за стратегическа отбрана (Strategic Defense Initiative) е дългосрочна програма, обявена от президента на САЩ Роналд Рейгън на 23 март 1983 г. Основната цел е чрез научноизследователски и конструкторски разработки да се разработи мащабна система за Противоракетна отбрана (ПРО) с елементи на космическо базиране, която да предотвратява или ограничава възможното поразяване на наземни и морски цели от Космоса.

Системата Strategic Defense Initiative е предвидена да прихваща съветски ракети по време на Студената война. Именно по това време началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР от 1977 до 1984 г. е маршал Огарков. Той е роден на 30 октомври 1917 г. в с. Молохово, Тверска област. В Червената армия е от 1938 г. Завършва Военно-инженерната академия „В.В. Куйбишев“.

Началото на Втората световна война заварва Николай Василиевич на строителството на укрепения район на река Ломжа, на длъжността полкови инженер на 1-ви стрелкови полк от 17-та стрелкова дивизия на Западния фронт.

От септември 1941 до февруари 1942 г. служи като старши инженер по фортификация в инженерното управление на Карелския фронт, а после като полкови инженер в 289-та стрелкова дивизия (при повторното ѝ сформиране) и бригаден инженер на 61-ва морска стрелкова бригада. От декември 1942 г. Огарков е помощник-началник щаб на инженерните войски на 32-ра армия, от август 1943 г. е помощник-началник в оперативния отдел на щаба на инженерните войски на Карелския фронт. От май 1944 г. е дивизионен инженер на 122-ра стрелкова дивизия на Карелския, от ноември — на 2-ри Украински, а след това и на 3-ти Украински фронт.

След войната Огарков последователно е помощник и старши помощник-началник щаб на инженерните войски на армиите в Прикарпатския военен окръг (от октомври 1945 до януари 1946 г.) и заместник-началник на отдел „Инженерно управление“ на Приморския военен окръг (от февруари 1947 г.). От септември 1948 г. е назначен за старши офицер в отдела, а от януари 1949 г. Николай Огарков е началник-отдел „Щабно управление“ към главнокомандващия войските в Далечния изток. От май 1953 г. е назначен за началник на оперативния отдел, а от ноември 1955 г. - за началник на оперативното управление и заместник-началник щаб на Далекоизточния военен окръг.

Главнокомандващия войските
на Западното направление маршал Огарков
с министъра на националната отбрана
 на Полша армейски генерал Ф. Сивицки.

През 1957 г. на Огарков е присвоено званието генерал-майор и е изпратен да учи във Военната академия на Генералния щаб. След завършването ѝ е назначен за командир на 20-та гвардейска мотострелкова дивизия в Групата съветски войски в Германия.

През декември 1961 г. е назначен за началник-щаб на Беларуския военен окръг. През годините 1965 - 1968 е командир на войските на Приволжкия военен окръг.

От март 1974 до януари 1977 г. е заместник-министър на отбраната на СССР и председател на Държавната техническа комисия на СССР. На 8 януари 1977 г. армейски генерал Огарков е назначен за началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР и първи заместник-министър на отбраната. На 14 януари му е присвоено и званието маршал на Съветския съюз.

Огарков става широко известен и на Запад, след като през 1983 г. се появява по телевизията с отчет за инцидента с южнокорейския „Боинг“ през септември.

Огарков обаче е популярен и с това, че признава поражението на СССР в „Студената война“, което разбира се не прави директно, а иносказателно и с насочващи тези и изрази.

През 1984 г. маршалът е уволнен от съветския лидер Константин Черненко заради поддръжката на тезата за отделяне на по-малко пари за потребителски стоки и повече за въоръжение и военни разработки, но това е само поводът, истинската причина е горното признание на маршала, който се оказва истински стратегически пророк.

Малко от съвременните военни експерти
 и аналитици помнят, кой е бил
маршал Огарков в съветската
 военна йерархия

След това Огарков е назначен за главнокомандващ на войските на Западното направление. В периода 1988 - 1992 г. служи като генерален инспектор в групата генерални инспектори към Министерството на отбраната на СССР. През 1992 г. е назначен за съветник към Министерството на отбраната на Руската федерация.

Предимно на него се приписва признанието, че превъзходството на САЩ в информационните технологии през 70-те години е довело до военно-техническа революция.

Николай Василиевич Огарков умира на 23 януари 1994 г. Погребан е в Новодевичето гробище в Москва.

Шансът на Strategic Defense Initiative

Инициатива за стратегическа отбрана на САЩ (Strategic Defense Initiative) е предвидена да прихваща съветски ракети по време на „Студената война“. Програмата изглежда толкова невероятна като цели и методи за постигането им, че средствата за масова информация я кръщават „Звездни войни“, по името на известната фантастична космическа опера Междузвездни войни на режисьора Джордж Лукас.

Крайната цел на проекта е завоюване на господство в Космоса, създаване на противоракетен щит за САЩ, който да покрива надеждно цялата територия на Северна Америка чрез разполагането на няколко ешелона ударни космически оръжия, способни да прихващат и унищожават балистични ракети и техните бойни глави по време на всички стадии на полета.

Основните елементи на такава система е трябвало да се разположат в Космоса на околоземна орбита. За поразяването на голям брой цели (при евентуално нападение достигащи до няколко хиляди) за няколко минути се е предвиждало използването на активни оръжия, базиращи се на нови физически принципи, в това число лъчеви, електромагнитни, кинетични, СВЧ, лазерни, а също така и ново поколение ракети. Необходима е разработката и на специални спътници и мощни компютри за контрол и управление.

Освен необходимостта от решение на ред сложни и скъпи научно-технически проблеми, които водят до практическа невъзможност за създаване на системата, възниква и обществено-психологически фактор от съвършено нов вид – присъствието на мощно, всевиждащо оръжие в Космоса. Съвкупността от тези причини, заедно с края на „Студената война“ стои в основата на отказа от продължаване на работите по програмата, както е била замислена първоначално. Същевременно, с поемането на управлението от републиканската администрация на Джордж Буш е възобновена работата по създаване на система за противоракетна отбрана на САЩ – ПРО.