ВСЕКИ РЕДНИК НОСИ МАРШАЛСКИЯ ЖЕЗЪЛ В РАНИЦАТА СИ

Униформа на армейски генерал
с маршалска звезда, която се появи
за продан в интернет-аукцион.

Само трима са носили униформата на най-висш военен у нас

Униформа на български армейски генерал с маршалска звезда се появи в онлайн аукцион на цена от 2499 долара. Продавачът е от София и е посочил, че мундирът е изключителна рядкост и "е бил носен". Нека припомним, че званието „армейски генерал е най-високият мирновременен чин в Българската армия в периода 1945 - 1998 г. За целия период на съществуване на званието то е присвоявано само на шестима души - Вълко Червенков (1952), Иван Михайлов (1954), Петър Панчевски (1954) Добри Джуров (1978), Йордан Мутафчиев (1991) и Любен Петров (1993).

Казват, че всеки редник носи в раницата си маршалския жезъл. И това е напълно вярно, защото развитието на службата може така да се завърти, че един ден наистина един бивш редник да стане най-висшият военен у нас. Но да се върнем на маршалите от Българската армия.

Вълко Червенков става армейски генерал по право докато е председател на Държавния комитет по отбрана през 1952-1953 година и няма публични изяви с генералска униформа, предаде неотдавна monitor.bg. От останалите пагони с 55-милиметрова петолъчка по примера на маршалите в СССР слагат само трима - Иван Михайлов, Добри Джуров и Йордан Мутафчиев, които са удостоени със специално отличие "Маршалска звезда".

Петър Панчевски и Любен Петров са четиризвездни  армейски генерали, Панчевски получава отличието "Маршалска звезда" от чисто злато с 25 рубина когато вече не е на активна служба. 

Армейски генерал Иван Михайлов
 с маршалска звезда
като военен министър

Михайлов и Джуров носят масленозелени официални куртки и единствено Йордан Мутафчиев, който става министър на отбраната в кабинетите на Андрей Луканов и Димитър Попов, след Добри Джуров, носи сива униформа, с маршалска звезда, макар и той да е армейски генерал.

Всъщност званието маршал се води военновременно, защото, според тогавашните военни традиции, за да станеш маршал, трябва да си командвал повече от армия, а повече от армия е единствено група армии, и/или фронт, както е по традициите на съветската военна система.

България след 1944 г. приема съветските отличителни белези и копира почти напълно съветската военна система. В същото време ние нямаме фронт. Макар и страна, която все пак получава формален статут като държава, сражавала се във Втората световна война срещу Хитлеристка Германия – в така наречената Втора фаза на войната, от края на 1944 и през 1945 г., все пак страната ни няма чак такова високо командно ниво по време на бойните действия, за да претендира за командване на фронт. Както е известно ние сме прикрепени към Трети Украински фронт.

Армейски генерал Йордан Мутафчиев
с маршалска звезда
като военен министър.

Той е създаден на 20 октомври 1943 г. на основата на заповед на Ставката от 16 октомври 1943 г. чрез преименуване на Югоизточния фронт. Състои се от 1-ва гвардейска армия, 8-ма гвардейска армия, 6-та, 12-та и 46-та армии и 17-та въздушна армия. По-късно включва 5-та ударна, 4-та и 9-та гвардейски армии, 26-та, 27-ма, 28-ма, 37-ма, петдесет и седма армия, Шеста гвардейска танкова армия и първа българска армия, втора българска армия и четвърта българска армия. Дунавската флотилия също е назначена към оперативния контрол на фронта. Това включва и 83-та морска пехотна бригада.

Армейски генерал Добри Джуров –
с маршалска звезда, поздравява български
 бойци по време на военно учение.

Така българските висши военни, които са участвали в сраженията и са командвали определени армии, съединения и крупни структури, получават статута на командири от фронт, което малко по-късно вече е признато за право за носене на маршалска звезда.

И все пак, маршалската звезда у нас, която пак казваме, са носили на практика само трима високопоставени военни - Иван Михайлов, Добри Джуров и Йордан Мутафчиев, се счита за право единствено и само на министъра на отбраната. Той трябва да се отличава по някакъв начин по звание от останалите генерали в армията. По това време военният министър е генерал. За да бъде той на върха на военната пирамида, неговият пагон е с маршалска звезда, но званието му е армейски генерал. С една дума, когато има един министър на отбраната – армейски генерал с маршалска звезда, друг български генерал с такова звание и пагон не може да има в онези години.

Едно от деветте копия на оригиналната
маршалска звезда, изработени у нас.

Звезда за равнопоставеност

Има и още един аспект на темата с униформите на българските маршали. При официални делегации  и по време на учения, за да бъде българският военен министър все пак равен по ранг на съветския, примерно, но и най често, той трябва да има същия пагон – тоест, да бъде маршал по униформа и армейски генерал по звание. Така нивото условно се изравнява и се гарантира равнопоставеност и паритетни условия, особено по време на крупни военни учения, каквито в онези години се провеждат доста често и за демонстрация пред противника, а и за постигане на натренираност на личния състав.

Разбира се съветските маршали са си маршали и по звание, и по пагон, българският военен министър тогава е изравнен по пагон, но все пак званието му си остава армейски генерал – с четири звезди, което днес се равнява на „генерал“.

Така при общите военни строеве, в командване, при големи международни учения на тогавашния Варшавски договор, военните министри и най-висшите военни от страните-членки на обединението биват изравнени по ранг, въпреки, че е повече от ясно, че водещата страна тогава е СССР.