 |
| Бившият военен завод в село Баните, стана хотел. |
Успешен пример за
„утилизация“ на обект с „отпаднала необходимост“ за армията
В
процеса на реорганизация и реформиране на армията ни много военни обекти
придобиха статут на „отпаднала необходимост“. С една дума, вече никой няма
нужда от това и процесът е напълно обясним в условията на промените, които
настъпиха преди време. За какво става дума в случая обаче? Става дума за
бившият военен завод в село Баните, между Смолян и Ардино, в Родопите. Някога,
според местната легенда, тук са се произвеждали „бомби“, като вероятно става
дума за някакъв специфичен, или не чак толкова специфичен вид, боеприпаси. В
интернет няма информация за този завод, информацията за селото дори е доста
оскъдна.
Село
Баните е едно наистина приказно красиво родопско селце, което далеч не е селце,
а си е направо цял град, но все пак няма статута на такъв. Онова, с което
селото е било известно някога е именно военният завод, където са работили
повечето мъже от населеното място и околностите. Жените пък си изкарвали хляба
в шивашки цехове тук. Иначе днес, селото е известно с минералните си извори.
Според местните хора, те лекуват предимно циреи, но също така и много други
заболявания и наранявания. А минералната вода е тази, която привлича и
туристите.
И
така, военният завод вече не работи, няма го, но всъщност все още го има, както
се оказа на място. Местно предприемчиво семейство се заема със сградата, която
вече е с „отпаднала необходимост“ и от административния сектор се ражда
прекрасен хотел. Стаите са леко преустроени, преоборудвани и ремонтирани, а
пред корпуса, в който някога се е помещавала администрацията на военния завод в
село Баните днес има голям басейн с хладка вода, по-малък – с топла вода и
открито джакузи.
 |
| В новия хотел има дори и малка, но доста пъстра етнографска експозиция. |
Така
бившият военен завод, който формално вече го няма, на практика продължава да
съществува като хотел. Административната сграда на завода е адаптирана успешно
за новото си предназначение и се оказва най-големия частен туристически обект в
района. Мястото е наистина уникално. Някога е търсен ефект на естествена
защитеност на завода и той е изграден извън селото, на няколко километра.
Сградата, която днес е хотел наднича над хълма като сокол, който всеки момент
се готви да полети. А от към селото се вижда именно това, една сграда, която
нощем е осветена и прилича на някакво странно гнездо на върха.
Този
ефект, който е бил търсен някога, днес е с удвоен капацитет, защото тази
интимност на обекта с ново предназначение му придава неповторимост, която го
превръща в туристически хит. От това място е удобно да се пътува към Ардино,
Смолян, както и във всички посоки на Средните Родопи. Недалеч е и Широка лъка,
а възможностите за активен и динамичен туризъм са наистина невероятни.
Някога
военният завод е пустеел така, както днес все още пустеят някои от
производствените халета и помощни сгради. Днес обаче те се ползват за складове
и има денонощна охрана, която върши работа и за складовете, и за хотела.
Инфраструктурата, която както се очаква е специфична, е така преустроена, че
днес нито хотелът пречи на складовия район, нито пък складовете пречат на
почивката на туристите в хотелската част.
 |
| Бензиноколонката от някогашния военен завод все още наднича свенливо изпод шубраците край стария портал. |
Това е един успешен
пример за това, как един военен обект с „отпаднала необходимост“ за армията е
„утилизиран“ по много ефектен начин и днес се използва отново, като продължава
да дава работа на местни жители. Някога местните са били доволни от това да
имат работа наблизо, именно във военния завод. Днес, когато заводът вече го
няма, неговата трансформация отново дава хляб на местни жители, които работят в
хотела и в ресторанта към него като администратори, камериерки, готвачи, общи
работници по СПА-зоната, градинари и други.
По пътя на минералната
вода
Когато
сградите на бившия военен завод са продадени и когато възниква идеята за
преоборудването на административната сграда за хотел, възниква въпросът, какво
ще привлече хората тук.
И
така предприемачите си задават този въпрос, но в същото време са на ясно, че за
да привлекат туристи, те трябва да направят нещо уникално, а именно – да
докарат минералната вода до върха, където се намира заводът/хотелът. За целта
се изгражда специален водопровод и съответните изпомпващи съоръжения,
посредством което минералната вода от снелото в низината, бива качвана горе, за
да захрани СПА-комплексът.
 |
| Производствените халета на бившия военен завод днес са складове и ремонтни работилници. |
Хората
от селото споделят, че никой не е бил против процеса на преориентиране на част
от сградите на военния завод от специфични дейности за армията към туризма.
Това за тях е начин да се популяризира селото им и природните дадености, с
които то разполага – уникалната минерална вода, известна по тези земи още от
римско време.
Днес
старата „градска баня“ за съжаление не работи, не работи и основният плувен
комплекс в село Баните. Единствено санаториумът и някои частни къщи предлагат
вани с лековитата минерална вода, а най-луксозното място, разбира се е на върха
край селото, в хотела – бивш военен завод за „бомби“.
За вестник "Българска армия"
Няма коментари:
Публикуване на коментар