РОДОПИТЕ: ВСИЧКО ХУБАВО Е В ПОВЕЧЕ

Язовир Въча, където къщите
 буквално плуват.

На път се тръгва с приятели. Така казват всички, които пътуват активно и са напълно прави. А когато си в Родопите, приятелствата са още по-силни, заради магичността на тази българска планина. Тук хората сякаш са различни от останалите българи. Тук всичко хубаво е в повече. В Родопите чувствата са по-силни, възприятията са по-изострени, добротата е по-силна, очите са по-сърдечни, ръцете са по-сръчни, гозбите са по-вкусни, жените са по-хубави, мъжете са по-силни.

Тръгваме на истинско пътешествие през магическата планина Родопа от димитровградското село Ябълково, през Пловдив и от там навлизаме в Родопите през Кричим. Пътят навътре ни води към язовир Въча. Ремонтите за укрепване на шосето са повсеместни. Кара се бавно, понякога се образуват и задръствания в планината, но това е напълно нормално, защото пътят има нужда от сериозна рехабилитация и тя се извършва активно.

Към язовир Въча ни водят слухове, които се оказаха верни, че тук има плуващи къщички за туристи. Да, наистина има такива, наистина плуват в язовира и наистина са прекрасни, но резервацията се прави близо година по-рано, за да се добереш до такова приключение, така че се налага да спим на друго място и избираме Триград.

Михалково – минералната вода
излиза естествено газирана.

Преди обаче минаваме покрай язовир Цанков Камък, а след това пътят ни води към едно забележително селце, сгушено в един приказен район на Родопа – село Михалково. При една от командировките на екип на вестник „Българска армия“ преди доста години, напълно случайно чухме за това село покрай минералната му вода – единствената в България, която извира от недрата на земята естествено газирана и след това се догазирва допълнително, с търговска цел. Водата има уникални свойства, а  вкусът й е наистина неповторим. Изворът е доста посещаван, подържан е и има достатъчно информационни табели.

Към Триград се отправяме през прословутото му ждрело, което ни изправя косите, защото пътят накрая е еднолентов и е наистина доста рисков. Вечерта е топла, а нощта – хладна, дори леко студена. Тишината на Триград се слива с аромата на пъстърва на скара и гръцко „Узо“, а уютните стаи ни даряват със здрав и благодатен сън.

На сутринта се отправяме към пещерите Дяволското гърло и Ягодинската. Разбираме, че България има с какво да се гордее и в това отношение – за първи път виждаме така наречените „пещерни перли“ – не толкова ценни като другите, но пък много ефектни.

Пещерата Дяволското гърло е едно
от най-големите забележителности
 в региона.

Очаква ни село Баните – между Смолян и Ардино – все места, на които природата обилно е изляла своята неповторима щедрост. Минаваме през най-високите части на Родопите, в Пампорово дори се губим, защото GPS-ът ни също обича понякога да се шегува, при това не особено уместно. Следват местността „Рожен“, обсерваторията и Широка Лъка. Господ сякаш наистина тук е изсипал своето благоволение. И природата е прекрасна, и архитектурата е величествено строга и възрожденски привлекателна, а хората са спокойни, мили и отзивчиви. Обядваме в крайпътно заведение, където прословутият „пататник“ го чакахме повече от един час, но пък наистина си струваше. Разделяме се трудно със Широка Лъка, но с обещанието, че със сигурност ще дойдем отново и за повече време.

Две нощувки имаме в село Баните, където също има минерални извори. Това е отправната ни точка към Ардино и по-ниските Родопи на Изток. На следващия ден пътят ни води до Шейтан кюприя – Дяволския мост. Мястото отново е достъпно по еднолентов път, а мостът е „дяволски“ по една много интересна причина. Когато го снимате, обърнете снимката настрани и тогава се виждат очите, скулите, зиналата паст и рогът на самия Сатана. Това ни откри местен екскурзовод, който доста съвестно се отнасяше към работата си.

Шейтан кюприя – османският мост
 в Родопите, който носи богата история.

След Дяволския мост обядваме в Ардино, където успяхме да видим старата Барутчийница  - един от малкото барутни погреби от онези години, в страната ни, както и местния исторически музей. Е, бяха затворени, но поне се запознахме с историята им. След това отново се отдадохме на ласките на минералната вода в село Баните, а на следващия ден отново през Ардино се отправихме към Кърджали. Тук се строи усилено, сякаш има някакъв бум на строителството. Градът расте с часове, а пазарът му предлага истинско изобилие от стоки и деликатеси, някои от които ги няма другаде.

Следващата ни дестинация е Хасковски минерални бани с невероятните им Шарап таш – или шарапаните, „Богородичната стъпка“ в самия център и топлите минерални извори, а след това - отново към отправната ни точка – село Ябълково. От там пътят към София ни е отворен, но само след джамбурето на брега на река Марица, в местността „Св. Врач“. Така заредени с енергия и дръзновение, вече можем да се завърнем в столицата.

За вестник "Българска армия"