 |
| Предлаганите стоки са като у нас, но разликата е
в усмивката на продавачите. |
Отдавна,
а и слава на Бога, че е така, отмина времето, когато българите масово искаха да
ходят на работа в Гърция, да берат портокали. Не че е лошо, напротив, но тогава
тук работата беше по-зле платена, а там плащаха добре, сега обаче нещата се
изравняват, е, не съвсем все още, но настигаме южната ни съседка доста бързо и
сега, когато отидем в магазините им вече не гледаме като индианци във влак,
защото повечето, да не кажа почти всичките стоки, си ги имаме и тук, при това и
по-евтини.
Разбира
се стандартът е друг, въпреки кризата, очевидно гърците получават повече пари
за труда си, което пък се отразява до известна степен и на цените в
заведенията, магазините и за различните услуги.
Тръгваме
от София за Паралия Катерини. Вече сме били там два пъти, но отново отиваме. Курортът
се превърна в една от най-масовите туристически летни дестинации за българи, за
кратка почивка на море. Първо, не е толкова далече - само на около 370 км. от
София, освен това е достъпно, не е пренаселено и има интересни промоционални
цени.
Но
не цените са най-важното. Говорим преди всичко за условия, за добри условия за
отдих и почивка. Пътищата им не са кой знае колко по-добри от нашите, дори на
места нашите са доста по-добри, може би и защото са по-нови. На много места
обаче по пътя се въргалят валма от памук, от близките ниви и шосето сякаш е
покрито с плат, което създава усещането за една невероятна мекота.
 |
| Хотелите в Паралия Катерини предлагат
конкурентни цени, дори и на българските туроператори. |
Катерини,
а и повечето курорти в Гърция привличат предимно и с това, че не са
презастроени. Хотелът ни се намира на практика на трета линия, спрямо
българските стандарти, но между него и морето няма други постройки. На около
450 м. от плажа, мястото е празно, спокойно, тихо, чисто, пусто, дори някак
скучновато. Това чувство в Слънчев бряг, например, е напълно непознато, а и
далеч не само там. Магазините и заведенията работят до късно вечер, въпреки, че
сезонът е към края си, нещо, което при нас, дори и в южните ни черноморски курорти,
е проблем, защото започва едно масово прибиране на маси, столове, зазимяване,
пред клиентите, а това е недопустимо. Тук, в Катерини, туристът е наистина
търсен, очакван и уважаван. Сезонът е към края си, сутрин студът е почти
настръхващо неприятен, но шезлонгите и масите по плажа стоят. Гърците знаят и
как на ни привличат. Този курорт, който е само на около 70 км. от втория по
големина гръцки град Солун, е предпочитан предимно от сърби, македонци,
унгарци, по-малко чехи и руснаци. Българите обаче също са един сериозен
контингент в туристическата индустрия на това място. Докато стоим на плажа и си
пием фрапето и минералната вода, което е и таксата ни за шезлонг и чадър, от
близкото заведение ни припява някак извънпланетарно костинбродският славей
Азис. Да, плащаме 3 евро за едно фрапе, обаче срещу това получаваме шезлонг,
чадър, почистват ни пепелниците и можем да стоим цял ден на плажа. А у нас, не
стига, че цените на заведенията по плажовете ни са убийствени, поне на повечето
места, ами таксата за чадър и за шезлонг е отделна.
 |
| Паралия Катерини сякаш никога не спи. |
С
една дума, в Гърция за 6 лв., получаваме всичко на плажа, а у нас – чадър-5
лв., шезлонг – 4 лв., кафе – 3лв. и то без минерална вода. Излиза почти два
пъти по-скъпо на Черноморието ни. И защо гърците знаят, как да ни привлекат, а
нашите туроператори сякаш се правят, че не могат?
И
у нас, и в Гърция има археологически обекти, но при комшиите, те са сякаш по-подредени,
по-рекламирани, по-известни. Е, и при нас се научихме на тези мурафети, но още
има да гоним гърците, нищо, че са в криза.
Вярно
е, че и Гърция, а и Турция имат много повече плажове от нас, този тип индустрия
е много повече развит при тях, отколкото при нас, но презастрояването не е
начин да компенсираме някои липси при нас, дори напротив, това е допълнителен
проблем.
 |
| Морето е красиво и през деня, а и вечер, когато има друго очарование. |
Вечер,
по главната улица на Катерини, можеш да се загубиш в магазини и заведения.
Всичко и всички работят на пълни обороти. Хората са любезни, без да са нахални.
Направихме си експеримент, докато пътуваме от плаж на плаж, махахме за поздрав от
колата на хората от другите коли. Всички, без изключение ни отговаряха на
поздравите. Опитахме същото през лятото и у нас, по Черноморието ни и в
Източните Родопи. Тук повечето хора ни гледаха странно и ни вземаха вероятно за
ненормални. На излизане от един от пътищата, водещи към плаж „Корино“ до
Паралия Катерини, се натъкнахме на софийска кола. Помахахме им, нали са
българи, градски. Отвътре ни гледаха ледените, дори озлобени физиономии на
хора, които сякаш не отиват на плажа, за да се забавляват, а ги водят на зъболекар,
при това – насилствено. Ето това сякаш ни липсва все още на нас – отношението,
дори и да е лицемерно, но да се усмихваме. Туристите, хората въобще търсят
доброто отношение, дружелюбността, ако ги няма, дори и пържоли от лебед да им
предложиш – ефектът е същият – навъсени
и изнервени хора, които дори и на почивката си, не са се откъснали от работата
си и от ежедневните си проблеми. А така туризъм не се прави, поне не и успешно.
А
иначе, за това, къде сме ние и къде са гърците, както споделя един приятел, ще
повярвам, че поне сме стигнали гърците, че и сме ги задминали, когато гъркиня
дойде на работа - да гледа болна баба в Долно Камарци, примерно!
За в. "Българска армия"
Няма коментари:
Публикуване на коментар