 |
| Югославската и сръбска звезда Лепа Брена |
Още
в началото правим уговорката, че сръбската музика беше наистина само един от
музикалните прозорци, през които българите дълги години гледаха към останалия
свят. И все пак, като най-масовата и най-лесно достъпната в годините на така
наречения „развит социализъм“, който плавно, но напълно неуспешно пристъпваше
към своята „висша форма“ – комунизъм, тя, сръбската музика си остава така
популярното „сръбско“, както хората масово наричаха този музикален стил в
годините.
И
ако „Битълс“, „Юрая Хийп“, а после и „Металика“, „Кис“ и много други, също бяха
прозорци към света на нормалното, то „сръбското“ ни даваше и един нашенски,
балкански оттенък в музиката, който по обясними причини липсва при останалите,
западни музикални банди.
 |
| Шабан Шаулич |
Няма
как да забравим една от емблематичните песни на късния социализъм, а до голяма
степен и на ранната ни демокрация – „Камъните падат“, която кой ли не изпя, но
като че ли „оригиналът“ си остава на Тони Дачева и оркестър „Кристал“ – гр.
Ямбол. Това обаче всъщност е песен на сръбската юго-турбо-фолк-мега звезда
Бобан Здравкович – „Погледай у небо“. Той сякаш пръв си позволи да излезе на
сцената не с костюм, или с някакви театрални одежди, както е тогава масово по
българските социалистически сцени, той се появява с черно кожено яке, по тениска,
с тесни дънки, бели кецове, нещо, което за българските стандарти все още е
по-скоро изключение, отколкото практика, нещо, което е характерно за западните
изпълнители, като например мегазвездата Майкъл Джексън.
Дори
и днес, когато сравним на практика сравнимите жанрове – така нареченото
„сръбско“ и българската „чалга“, нещата са космически различни. При съседите ни
има една аристократична балканска музикалност, една трогателна мелодичност,
сърдечна меланхоличност и превземаща достъпност. Болшинството от домораслата ни
„чалга“ поставя „богатството“ в основата на музикалното визуализиране. Сякаш
парите са всичко в този живот, а не сърцето, болката, любовта, както впрочем е
при сърбите.
 |
| Неда Украден |
Ето
с това ни пленяваха съседите ни, с това, че бяха по-близо до нас – до човека,
до сърцето му, до болката му, до него самия. Когато някой ни пее за фронта и за
победата, това се изтърква с годините, тогава то отстъпва място на популярното,
което някои наричат чалга, други – естрада, трети – халтура. Но както и да го
наричат, това е нещото, което се харесва, нещото, което се харчи и което
доставя удоволствие на масовата публика. Никой не отрича, че сръбската музика
винаги е била шир-потреба за нас българите, дори и в годините, когато тайно се
купуваха и продаваха записвани и презаписвани по няколко пъти касети с
изпълненията на сръбски юго-турбофолк звезди.
Дори
и днес един концерт на Мирослав Илич, или пък на Тозовац, Шабан, Стоя, Сузана
Йованович, Злата Петрович, Неда Украден, а какво да говорим за Цеца Величкович/Ражнатович
и дори за легендарната и превърнала се в нещо като национална музикална икона
Лепа Брена, та техните концерти са истински спектакли. Вгледайте се в
тоалетите, в отношението към публиката, в посланието. Облеклата са елегантни, а
не пошло-просташки, като много примери у нас, отношението към публиката е
добронамерено, приятелско, няма надменност, както е в нашата ранна чалга, а
след това стана и епидемия в целия жанр. Посланията са топли, близки до хората,
лесно смилаеми, а не се пее за коли, пари, алкохоли…!
 |
| Драгана Миркович |
Сръбската
музика и преди, а до голяма степен и сега се съхрани като жанр много по-оформен
от родната ни чалга. Тогава, по време на комунизма, Лепа Брена пееше, че е
„югословенка“, но това освен политическия подтекст, носеше и много дръзновение,
много сърдечност, емоция и в крайна сметка даваше онази така търсена и
необходима за всеки празник „кръчмарска“ енергия, която вдигаше хората по
масите в заведенията и по концертите.
Българите
не можеха без „своето“ „сръбско“, защото то беше част от погледа им навън,
погледът на запад, въпреки, че и Югославия някога беше част от така наречения
съветски блок. Но там никога не е било толкова „порусначвано“, защото
генералисимус Тито не допусна Брежнев да го задмине, а у нас Тато се превърна в
телескопичната ръка на СССР. Ето заради това сърбите, дори и с тяхната музика,
от която сякаш се роди домораслата ни чалга, тогава ни изглеждаха много
по-западни, те дори се обличаха по-модерно от българите в онези години, защото
имаха достъп до много по-качествени и по-разнообразни дрехи и стоки.
 |
| Мирослав Илич |
Тогава
при нас властваше така наречената „уравниловка“ – всички трябваше да сме
еднакви като правени по калъп, като глинени клишета на собствените си бледи и
сиви сенки.
В
онези години разбира се имаше и у нас музикални опити за различност, които
обаче в почти цялата си пълнота бяха запечатвани още в зародиш, защото властта
се страхуваше от различността, от „позападнячването“ на изкуството. Това ни
тласкаше към „сръбското“, защото то именно беше различно, дръзко, смело, свободно,
а накрая – носеше и настроението на
онази сърдечна балканска ритмика, от която няма човек, който да не трепне, дори
и да не харесва тези ритми.
За вестник "България"-Чикаго/САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар