СЕНКИТЕ ОТ РУСИЯ И КОНСТАНТИНОПОЛ – РАЗКОЛ ИЛИ ПРОСТО СПОР…?!

Руската православна църква реши да предприеме най-крайната мярка спрямо друга поместна православна църква – Вселенската патриаршия, а именно прекъсване на евхаристийно общение, тоест – на молитвеното общение. Това е същината на Светото Православие – литургията, която стои в центъра. От няколко години Антиохийска и Йерусалимска патриаршия също са с прекъснато евхаристийно общение, поради техния спор за Катар, което показва, че това не е феномен в наше време.

Сега Руската църква прекъсва самоволно общението си с Вселенска патриаршия заради Украйна, възприемайки решението на Вселенска патриаршия да учреди автокефална православна църква в Украйна като НАВЛИЗАНЕ В НЕЙНОТО ТЕРИТОРИАЛНО ПРОСТРАНСТВО. В този случай и при тези обстоятелства се питаме, Руската православна църква, църква ли е, държава ли е, какви са тези граници, които има, за да й се навлиза в територията?

Това не е разкол, това е просто един спор, коментират богослови, според които, това е юрисдикционен спор – в чия юрисдикция се пада Украйна. Вселенска патриаршия извади документи от 16 и 17 век, на базата на които може лесно да се установи, че Украйна не е точно територия на Московска патриаршия, а е преотстъпена, но без да е предадена за вечност. В договора между двете църкви пише, че се предава правото на избор на Киевски митрополит на руския патриарх, но не се казва, че това е вечно право, а се уточнява, че това е временно. Вселенският патриарх има абсолютното право да прекрати тези права, които са дадени назад във времето по някакви причини. Какви са те? От 90-те години до сега руската църква не съумя да преодолее разкола, но този разкол в Украйна не е спор между една огромна група и една много малка група, напротив, това е спор между равно разпределени части  на територията на Украйна. Това е половината държава срещу, другата половина. 

Множество са последователите на така наречената Украинска православна църква – Киевски патриархат, те са милиони. И този е поводът Вселенска патриаршия да реши да се намеси, виждайки некомпетентността и неспособността на Руската православна църква да реши този проблем. РПЦ не само че не може, но и не желае да го разреши. Основателите на този разкол, и Филарет Денисенко, и предстоятелят на автономната православна църква са клирици на Московска патриаршия. Именно тя се чувства обидена, засегната и предадена от свои бивши клирици, които са се отделили от нейните редове и тя няма капацитетът да реши този проблем на база гордост. Вселенска патриаршия желае наистина да прекрати това унизително положение, защото не може десетки милиони вярващи да остават вън от лоното на църквата. Руснаците започнаха да се оплакват от лошо отношение по цял свят към тях, на етнически принцип. Но не бива да забравят, че те проявяват също такова отношение към последователите на Киевския патриархат, към които те се държат като към нехристияни, по-лошо, като към езичници. Самата РПЦ създаде чини за опело на неправославни, но отказва да се моли за последователите на Киевският патриархат. И какво излиза накрая, че последните са по-ниско даже и от мюсюлманите и будистите, за които РПЦ не отказва да се моли…! Това е истински парадокс!

Това може да се обясни само и единствено с ширещият се понастоящем руски имперски шовинизъм и мечтата за възстановяване на Руската империя. Тази тяхна любов към батюшка цар и към Николай II , и въобще към Романови, не е толкова любов към тази фамилия, а това е любов към спомена за едно бивше величие и ролята, която е имала Русия във времето на руските царе и по-скоро при император Александър I, който е бил безспорен дипломатически лидер в Европа.

Това не са църковни подбуди, те са изключително политически. Самият президент Путин заплаши, че може да предприеме дори и военни действия, за да защити руснаците на територията на Украйна. Путин промени името на Украинската православна църква, която е към Московския патриархат и я нарече Руска православна църква на територията на Украйна. Това на практика е църква на руснаците, живеещи на територията на Украйна. Не може една църква на малцинството да се опитва да диктува на мнозинството, какъв да бъде духовният им живот и кой да бъде техният духовен пастир.

Интересен е духовният облик на Украинската православна църква към Московският патриархат. Той показа изключителна висота на духа и нравственост, защото не се съобрази с решението на Москва и на патриарха на РПЦ, както и на Синода, чийто постоянен член е и той, и отказа да прекъсне молитвеното си общение с Константинополската патриаршия. Това показва, че това е един достоен човек.

Цариградският патриарх в същото време сне анатемите, наложени върху предстоятеля на Киевския патриархат Филарет Денисенко и предстоятеля на Украинската автономна православна църква. Той ги възстанови в духовната степен, която те са имали преди анатемата. Патриарх Вартоломей не призна Филарет за патриарх, не, той го призна за бивш митрополит Киевски, а предстоятелят на Украинската автономна православна църква беше признат за свещеник, а не за митрополит.

Вартоломей не желае да прави Украинска православна църква – Киевски патриархат официалната църква на Украйна, не, той желае всички християни на територията на Украйна, които са украинци, да се съберат и на базата на съгласие помежду си да учредят нова църковна структура от всички тях и да изберат нов предстоятел на тази църква, който да бъде лице достойно и не свързано с Москва. 

За Фейсбук-групата "Православни новини"