 |
| Природният феномен „Очите на Бога“. |
В „Проходна“ са заснети
и някои от емблематичните български филми
Да
си признаем, решението да посетим тази пещера беше почти спонтанно. Както
обикновено става, събират се приятели и възниква идея за нещо. Пещера като
пещера, какво толкова биха си казали повечето и вероятно щяха да са напълно
прави, ако не ставаше дума всъщност за нещо, което представлява истински
природен феномен. Човек сякаш постепенно навлиза в това чудо и сетивата
постепенно усвояват неговата невероятност, дали защото то е наистина нещо
уникално, или просто за да свикваме постепенно, но от входът до кулминацията –
„очите на Бога“ наистина има известен път.
Пещерата
носи именно това име – „Очите на Бога“, защото в структурата й на своеобразния
таван са се образували два успоредни отвора, които наистина силно наподобяват
очи. В същото време, според други пък, това е по-скоро поглед от вътрешната
страна на шлем на древен войн. Така или иначе, става дума за „очи“, които се
взират, дали навътре, от Бога, или навън – от някакъв своеобразен
шлем
 |
| Входът на пещерата е внушителен като самата нея. |
това
не е дори чак толкова важно. Въпросът е, че усещането е за наблюдение, сякаш
наистина те наблюдават, или пък ти имаш възможност да провидиш нещо, което
принципно не е допустимо за останалите. През очите, човек може да види душата,
само този начин тя е достъпна за нашите груби сетива. Очите са и начинът душата
да види света извън тялото, в което е затворена.
Другото
име на пещерата
е „Проходна“, защото
от единия край се влиза и се излиза от другата страна, тоест, тя се явява
проход, от където произлиза и едно от имената й.
 |
| При навлизане в обекта сетивата постепенно привикват към мащабите. |
Как
да стигнете до там? От София се поема по автомагистрала „Хемус“ и оттам покрай
Правец и Ябланица се хваща пътя за Луковит. Достигайки до село Румянцево се отклонявате
на северозапад, следвайки табелите за Карлуково. Цялото разстояние според GPS-а
е около 115 км. На около 2 км. от Карлуково има голяма табела, сочеща надясно към самата пещера. Много от колите са оставени до асфалтовия път, но имаше и такива, които са стигнали до входа на пещерата. Ако решите да походите малко пеша, оставете си колата близо до пътя и ще се наложи да изминете разстоянието от около 300 м., за да
влезете в това истинско чудо на природата.
Пешерата
„Проходна“ се е образувала вследствие на карстовите процеси в Карлуковския
район, около Карлуково, влизащ в областната
администрация на Луковит.
Това е един от най-големите карстови райони в
България.
Карлуковския
пролом е пълен със пещери, пропости,
скални мостове, интересни скални образувания. Пещерата освен че е изключително
впечатляваща е и най-дългият пещерен тунел у нас - 262 м. През 1962 г. е
обявена за природна забележителност. Името й отвежда към двата края на
пещерата-Малък вход - 35 м. и Голям вход - 45 м., които се явяват двата края на
естествен скален мост, по чието протежение минава пътека.
 |
| Светлината в пещерата е оскъдна, но вътре е странно добре осветено. |
Казват,
че в точно определен ден от годината, когато слънцето грее, през „очите
на Бога“ навлиза светлина в пещерата и тя засиява
цялата, сякаш огряна от нетленна, нетварна светлина. И наистина, дори и да не
сме уцелили точно този ден от годината, все пак успяваме да видим, че
светлината в така наречената основна зала на пещерата, точно под образуванието
„очите на Бога“, наистина е особена. Тук цветовете дори имат различни нюанси,
всичко някак свети, а в същото време светлината е оскъдна.
Именно
под тези „очи“ се моли и поп Алигорко от филма „Време разделно“, по
романа на Антон Дончев. Пещерата се явява снимачна площадка и на още
няколко продукции, някои от които чуждестранни.
 |
| По стените на „Проходна“ често могат да се видят ентусиасти-алпинисти. |
Българо-френска
филмова продукция "АО, последният Неандерталец" беше заснета и в "Проходна".
Режисьор беше Жак Малатер. В ролята на АО се превъплъщава Саймън Сътън, а в
образа на негова спътница в живота АКИ - актрисата Аруна Шийлдс. Така пещерата
"Проходна", или „Очите на Бога“ вече е със славата на своебразно
филмово хале.
Обектът
се намира под № 30, в зависимост от годината на издаване, в книжката със 100-те
национални туристически обекта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар