ДОКАТО ИМА КОРАБОПЛАВАНЕ ЩЕ ИМА И МОРСКИ ФАРОВЕ

Фараджията Наньо Нанев разказа любопитни подробности
 от историята на Шабленския фар. 

Да си фараджия е въпрос не само на гордост, но и на специфични знания и умения

Въвеждащо каре

Професията фараджия на практика е поддръжка на една цяла къща. Фарът на нос Шабла е висок 32 м. и има 132 стъпала. В него има две спални, кухня,  хол. Има и агрегат. Има таблица, според изгрева и залеза на Слънцето, по която фарът се включва и изключва. Това разказаха пред вестник „Българска армия“ Наньо Нанев и Ташо Димитров – фараджии от 1 март 1992 г. тук, на Шабла. Те поемат поста от семейство, които са се грижили за фара от 1949 г. Техният син след това продължава делото им. Те са били на това място цели 42 г. Един от старите фаропазачи е служил в хидрографската служба на Бяло Море. В момента пет човека се грижат за съоръжението.

Фарът на нос Шабла е на подчинение на Военноморските сили на Република България. Това е хидрографската служба на флота ни, преди това са били Хидрорайон „Северен“ и Хидрорайон „Южен“. Шабленският фар е един от най-старите ни фарове и на практика е незаменим. Много рядко се е случвало да не работи фарът, но се е случвало. Тогава докладваме на оперативния дежурен, който отговаря за движението на корабите, за да ги уведоми, че Шабленският фар не работи, разказаха Наньо Нанев и Ташо Димитров.

Фарът на нос Шабла. 

Шабленският фар е уникален с архитектурата си. Този е строен в 1765-1768-9 г. Базата е с кръстовиден купол. Нагоре кулата е осемстенна и е висока 17 м. никъде в строежа не е използвано желязо и бетон. В зидарията има сводове, които изпълняват ролята на трегер в съвременното строителство. Фарът е граден с хоросан и счукана керамика вътре. Така са строили римляните и византийците. Този начин на градеж продължава и по време на османците. Керамиката е важна, защото обира влагата. Градежът е идентичен с градежа на крепостта „Кария“, в непосредствена близост.

В северозападната част на кулата е открит един стилизиран лъв, което предполага, че камъкът е правен на земята и след това е поставен.  Открити са също и графити от 1898 г. по време на ремонт.

По време на румънската окупация фарът е боядисан с хоризонталните си цветове – бяло и червено, подменена е машината със нова шведска машина. В момента на фара има един фоторезистор от 1935 г. В онези години фарът се е захранвал с ацетиленов газ в бутилки от по 180-200 атмосфери налягане. Инсталацията е съхранена и старият въртящ се фар също е запазен.

До септември 1987 г. фарът е бил именно на тази основа. След това руска система заменя стария фар. Това е единственият фар на нашето Черноморие, който не е побългарен, а е с оригиналното оборудване.

Най-деликатната част на фара
се намира най-високо,
за да се вижда отдалече. 

През 1848 г. от тук минава френски пътешественик. Той оразмерява фара на Шабла. На един крайъгълен камък е открит надпис „1196 от Хиджа“, което означава 1768 г. – годината на строителството му.

Старото жилищно помещение е изградено през 1856 г. Тогава фарът е възстановен, след Кримската война. По-съвременната част е строена 1957 г.

Ползва се система от лещи, които фокусират и правят така, че лъча да е хоризонтален и видим по-отдалече. Сега в южния район правят опити за въвеждане на LED-осветление, но го няма това качество, което го има на един истински фар. Най-добрият е въртящият се фар и електрониката, но лещите са и си остават класика, твърдят фараджиите.

Завършващо каре

В последните години в нашия район започнаха да идват много туристи и фарът стана атракция. Общината иска от командването на ВМС да се разреши туристи да посещават фара. Правили сме дни на отворени врати и има голям интерес от хората, разказаха старите фараджии Наньо Нанев и Ташо Димитров. В момента фарът е опакован от метална конструкция, заради претърпени щети от земетресение от 7-ма степен по скалата на Рихтер, преди години.

Зидарията е уникална и превръща
архитектурата на съоръжението
в произведение на изкуството. 

Когато GPS-ът е безсилен

Дори и при съвременните навигации фаровете все още се ползват активно. Фарът се намира на точно определени координати и според навигацията може да се определи мястото по положението на фара. Всеки ползва GPS-комуникация, но ако се махнат наименованията на населените места, тогава GPS-ът отново ще ни води, но няма да знаем, къде се намираме, ако я няма табелата. Докато фарът е на едно и също място и по обелиска се разпознава безпогрешно местоположение. С една дума, докато има корабоплаване ще има и фарове.

На Шабла няма радиофар, такива по нашето Черноморие се включват само по заявка. При тъмна част през деня фарът не се включва. По Северното Черноморие има три фара, а по южното ни те са четири – общо имаме седем фара.

За в. "Българска армия" 

Преди години е поставена плоча с послание за поколенията там се съдържат данни за отстоянието на фара от брега и други данни.

Снимки: Красимир ТОДОРОВ