 |
| Снимка: frognews.bg |
Тези
дни един български професор и депутат заяви, че "ако
не беше Съветската армия 50 000 евреи щяха да бъдат депортрирани“. По този
повод един български политик написа в социалната мрежа следното: „Изпитвам отвращение и погнуса от
изявлението...по повод спасяването на българските евреи. Тези думи са съвършен
израз на национален нихилизъм и слугинаж на чужда държава.
Заслугите
на България за спасяването на 50 000 евреи са световно признати и са едно от
най-големите цивилизационни достижения на народа ни в ХХ век. ...Аз лично ще
добавя и свидетелствата на моя дядо д-р Никола Дуров, който е един от 42 – та
депутати в 25 - то Народно събрание, подписали петицията за спасяването на
своите съграждани от еврейски произход. Никаква Червена армия не е била в
мислите и в действията им. Просто са защитавали с имената си честта на
българския народ и неговата етническа толерантност.
Ще
отбележа, че президентът Желев беше на път да прекъсне посещението си в САЩ,
научавайки, че приносът на България не е отразен в музея на Холокоста.
Пропускът беше незабавно отстранен и беше поднесено официално извинение от
американските власти.
Само
антибългарин може по такъв недостоен начин да омаловажи и пренебрегне
международно признати заслуги на народа си. Позор!“
Хващаме
се за думата на въпросния политик, че българският президентх е щял да прекрати
официално посещение в САЩ заради една неточност и неволен пропуск, защото това
е факт.
Спасяването
на евреите в България по време на Втората световна война е предотвратяването на
депортацията в нацистки концлагери на евреите от довоенните граници на
България. Депортациите са спрени след силна обществена реакция, в която основни
действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати,
подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, до
министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери и обикновени
граждани.
Решението
за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от
нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от
националсоциалистическото правителство в берлинското предградие Ванзее през
1942 г. Тогава започва масовото депортиране към Аушвиц.
Германският
посланик в София Бекерле, разглеждайки въведеното антисемитско законодателство
и създаването на Комисарството по еврейските въпроси, приема, че българското
правителство е склонно да подпомогне Германия за изтребването на евреите. В
посолството в София е назначен като съветник по еврейските въпроси
хауптщурмфюрерът (капитан) от SS
Теодор Данекер – близък помощник на Адолф Айхман. След едномесечни преговори на
Данекер с вътрешния министър Петър Габровски и комисаря Александър Белев, на 22
февруари 1943 г. двете страни сключват споразумение за депортация „най-първо“
на 20 хиляди български евреи в Германия.
Това
е фактът, факт е и това, че български офицери, служещи в Македония по време на
Втората световна война стават свидетели
на ужасяващите влакови композиции към Ада. Евреи, които пътуват към сигурна
смърт, преминавайки през Македония, се натъкват на български военнослужещи. Смъртниците
хвърляли от влака бижутата си, само и само да им гребнат вода от реката,
птоктрай която преминавали. Те умирали и от жажда, защото ги хранели, колкото
да не си отидат по пътя още, с осолена риба, а това им докарвало наистина
нечовешка жажда!
В Македония и Тракия
депортациите започват на 4 март 1943 г. Тракийските евреи са транспортирани с
влакове до Лом на 18 и 19 март, където са прехвърлени на баржи за Виена. От
Виена с влак са откарани в лагерите на смъртта в Катовице и Аушвиц.
Македонските евреи са транспортирани в Аушвиц (на 22 и 25 март) и Треблинка (на
29 март). Общо 11 343 души са депортирани. 12 души оцеляват.
В среща с Хитлер и Рибентроп
в март 1944 година цар Борис успява да ги убеди, че условията в България са
различни и че не трябва да се взимат същите мерки срещу евреите, както в
Германия. Рибентроп осведомява германския пълномощен министър в София Адолф
Бекерле за становището на Борис с директива № 422 от 4 април 1943 година.
По
това време Червената армия все още е далече от България, тоест, самият
български цар, а и обществеността, заедно с Църквата, реално правят
необходимото за спасяването на евреите от довоенна България, а не Червената
армия. И ако преди години президентът Желев е изпитал дискомфорт в САЩ от един
неволен пропуск, то сега тук умишлено се създава проблем не само от външна
страна, но и от вътре, от българи, които сами се поставят в услуга на чужди
интереси и чужди попълзновения към националните ни ценности и достижения, което
наистина е позорно!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар