сряда, 15 ноември 2017 г.

ТАТО КАТО КИМ ИЛИ КИМ КАТО ТАТО...!?

Снимки: "Дневник"
Тази история е с давност от почти половин век. Става дума за една баба, баба Славка Кръстанова от софийското село Шума, която някога, преди много години, толкова съжаляваше другаря Тодор Живков, че нямал коса по главата си, че почти беше на ръба да ревне от мъка по този фундаментален казус...!

Нека да направим уговорката, че баба Славка беше учила само до 4-то отделение, не беше особено образована, но пък не беше никак глупава, дори напротив! Тя интуитивно усещаше накъде духа вятъра и знаеше, че ако не се обърне с групата именно в тази посока, вероятността да я „обърнат“ принудително, съществува доста отчетливо!

Баба Славка наистина страдаше за това, че тогавашният първи партиен и държавен ръководител Тодор Живков си няма коса. Той замяташе едни нефелни пет-десет косъма, пожълтели от самота, ту-наляво, ту-надясно и така създаваше напълно неопровержимото впечатление, че всъщност не е чак толкова плешив, но всъщност – си беше напълно плешив и вскички го знаеха, защото го виждаха...! Знаеше го и баба Славка от село Шума, но си страдаше за Тато, когото дори не смееше да нарече така, не защото го мразеше, а защото в нея се беше загнездило някакво трудно обяснимо съчувствие към този човек, който по едни напълно неясни за бабата обстоятелства, властваше в държавата и над съдбите на милионите българи от десетилетия!

Всъщност, всички наричаха Тодор Живков с умалителното прозвище „Тато“, защото го приемаха за баща на народа, така, както в СССР в предишните десетилетия се приемаха всички първи ръководители – генерални секретари на управляващата комунистическа партия. Ние като най-верен сателит на СССР също приемахме техните обръщения и така Живков стана някак естествено „Тато“. Така се определяше статут на най-тачен, като баща, най-значимия в обществото ни.

Същото нещо, но доста по-крайно сега наблюдаваме в останалата последна, но за сметка на това твърде ярка в лошия смисъл на думата, крепост на комунизма в Азия – Северна Корея. 

Неотдавна телевизиите показаха репортаж, може би единственият от години, именно от там. Става дума за един лекарски екип от офталмолози, които заминават за Пхенян, за да правят операции на очите – над 1000 операции за десетина дена...! Оказва се, че там има малко оборудване, но още по-малко местни лекари могат да работят с него, а операции на най-обикновена катаракта, или перде на очите, не се правят, защото просто не знаят как...!!! Това съответно води до слепота дори и при млади хора, и заради нелекуване, и заради лоша храна, а и заради системно недохранване! Това  е пандемия, от която страдат стотици хиляди.

Операциите се оказват успешни и първата излекувана, която сваля превръзката си и вече вижда, благодари на....другаря генерал Ким Чен Ун...! Не на лекарите, които са я излекували, а на Ким Чен Ун... – комунистическият диктатор на Северна Корея! Един от излекуваните пък – човек в напреднала възраст, недвусмислено заявява че веднага ще вземе пушка и ще убива американците, които са врагове на народа на Северна Корея...!!!

Една от жените, които са били част от медицинския екип, оперирал хора в Пхенян, всъщност е журналист, представяла се е за лекар, защото в Северна Корея журналисти не се допускат! Тя си задава един наистина интересен въпрос. Дали тези хора, поданиците на този брутален диктатор от средновековен мащаб, наистина вярват в него и го почитат като божество, или просто това е един театър, масов театър, пърформънс с милионен размах, който цели тези да не бъдат наказани и заради това те го играят...!?

Така и не можем да знаем, но ако ползваме транслация на челен опит, ако баба Славка Кръстанова от село Шума наистина е съчувствала на бай Тодор Живков някога, без да я е грозяла заплаха от активна репресия, то тези хора, които са малтретирани и психически, и физически в Северна Корея може би вече са изградили един условен рефлекс и когато стане дума за техния вожд, техния първи ръководител, генерал, „Бог“, те го възприемат като нещо наистина уникално и почти извънземно! 

Представяме си, ако едно обикновено семейство от Северна Корея, само че не от богоизбраните, които живеят в Пхенян, а - от селцата, има директен достъп до диктатора Ким Чен Ун...., те вероятно ще получат апоплексия от възможността за досег до истинския „Бог“...!

Така се питаме, ако баба Славка някога обичаше Тато така по народному, без да е осъзнавала, че той малко или много също е комунистически вожд от диктаторски тип, то какво пречи тези изстрадали отшелници в Северна Корея до такава степен да са се разболели от масовата психоза за обожанието на лидерите си и от един момент наистина да страдат за него като за техен много близък.

Иначе, когато гледаме макар и редки кадри от тази азиатска държава, когато хората изпращат генерал Ким, плачейки и скачайки в морето с дрехи, за да останат макар и още за един миг с любимия ръководител, това ни изглежда мелодраматично....! Първата асоциация на един нормален човек е: “тези хора в ред ли са...!?“.


Но ако тези хора правят това, то не е непременно сигурно, че те са луди. Ако това се прави, за да не бъдат репресирани, тогава можем да го разберем, но трудно можем да го приемем, дори и примерът с баба Славка от село Шума трудно би ни помогнал да възприемем един абсурд в такъв пандемичен мащаб...! 




Няма коментари: