ЗА БЪЛГАРСКИЯ СТРАХ И ПОДОЗРЕНИЯТА ЗАРАДИ РОДНИНИТЕ В САЩ...!

Биографично каре

Николинка Георгиева е внучка на емигрант  от началото на ХХ в. в САЩ. Тя живее в София. Дъщеря е на е ветеран от втората световна война. За това, как са живели в годините на комунизма в България, как се е отразявало това, че е имала родствена връзка с така наречен „невъзвръщенец“, както в онези години наричаха емигрантите ни на Запад, за страха и подозренията, опасенията и недомлъвките разговаряхме откровено и в непринудена обстановка.

-         Г-жо Георгиева, Вие сте внучка на емигрант в САЩ, който е заминал преди налагането на комунизма у нас, но е бил е имгранти по време на комунизма, настройваха ли Ви някои по някакъв начин, криехте ли този факт, въобще, чувствахте ли се ощетена от това, че имате такъв роднина в Америка?

-         Не, не съм се чувствала ощетена, това е твърде силно казано. Става дума обаче за друго, става дума за страха. Винаги съм се съобразявала да не споделям този факт, да го прикривам.

-         Така трябваше, или така Ви казваха, за да Ви предпазят от репресии?

-         Не, аз си решавах това, никой не ми е казвал, какво да правя. Сама решавах, защото си мислех, че така мога да се съхраня в онова време на безродие и фалшиви ценности.

-         Каква щета е било по време на комунизма в България, да сте внучка на емигрант, особено в Америка?

-         Притеснявах се, да не би да се изтълкува нещо превратно, да не би да се приеме, че съм против властта. Винаги съм се съобразявала. Не можех да приказвам, каквото ми дойде на ум, защото някой може да го използва срещу мен. Винаги съм си преценявала думите.

-         В семейството Ви коментираше ли се, че Вашият дядо е емигрант в Америка, че това трябва да се крие от външни хора, за да нямате проблеми с властта в онези години?

-         Не, въобще не се коментираше подобно нещо.

-         А как си обяснявате това?

-         Може би, като деца, да не кажем нещо, което не бива да се казва извън рамките на семейната общност, не зная...

-         Как се отнасяха към Вас в работата Ви, възприемаха ли Ви по-различно заради факта, че Вашият дядо живее в така наречената „вражеска държава“ – САЩ?

-         Когато започвах работа в предприятието, в което работих над 20 години, не написах, че имам дядо в Америка, въпреки, че в документите изрично имаше графа да се посочи, какви връзки подържате и на какво ниво с хора извън страната.

-         А защо направихте това?

-         Казах си, че ако някой забележи, че не съм отразила тази роднинска връзка, ще кажа, че кореспонденцията се води от баща ми, а аз нямам отношение към нея.

-         А в рамките на семейството Ви гордели ли сте се с това, че Вашият дядо е емигрант в Америка? Имаше ли у Вас някакво чувство на превъзходство над останалите, чийто родственици не са били толкова следени от властите в комунистическа България?

-         Може би в детството си се възхищавах от този човек, който е тръгнал от нищото, от нулата и е имал смелостта да поеме толкова далечен път и да се реализира. Да реализира талантите и способностите си. Той поема риск, поема неволи и нищета, а и лишения, докато стъпи на краката си и сега също се възхищавам от това.

-         На кого можехте да споделите, че имате дядо в Америка, в онези години?

-         На никого, дори и на приятелки, на никого нямах доверие, защото не знаех, кой дебне и къде ще ме докладва след това.

-         А поне в семейството си говорехте ли си с братовчедите, например, споделяли ли сте с тях, коментирали ли сте темата?

-         Почти не, може би защото не са ни насочвали вниманието към това, че дядо ни е емигрант, може би, за да нямаме ние желание да емигрираме.

-         Разбрах, че Вашата леля, която също е била емигрант в Америка, не е искала да приеме никой от България в САЩ, защо, обяснете малко повече това?

-         При едно от идванията на леля в България тя каза, че ако някой възнамерява някога да бяга и да отиде в Америка, тя няма да го приеме при нея. Тя ни каза това, за да предпази семейството тук в България. Ако някой успееше да избяга в Америка в онези години, то тези, които останат в България щеше да понесат репресии от това, че техен роднина е напуснал „социалистическия рай“ и е избягал в капиталистическа държава! Такива бяха времената, страшни и странни, днес всичко е друго и слава Богу...!

въпросите зададе ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София