 |
| Снимка: ЗАД КУЛИСИТЕ.com |
1,1 милиона
българи, родени в България, вече живеят извън родината си. Това сочат данни от
доклад на Институт „Отворено общество“ в София. Близо 600-700 хил. са българите
заминали по икономически причини, се казва още в доклада. Данните показват, че
напусналите България живеят основно в страни от Европейския съюз, Турция и САЩ.
За
последните пет години 25 хил. души средно годишно са напускали страната ни.
Като средногодишно се завръщат около 21 хил. за същия период. Това прави по 4
хил. души на година да напускат страната трайно...!
Според
данни от доклада, от 1985 г. до 2016 г. населението на България е намаляло с
1,85 млн. души, като над 52% от това се дължи на отрицателния естествен
прираст, а останалото е чиста емиграция.
Процесите
обаче са много по-дълбокопластови и разнопосочни. Да, българите предпочитат
страните от ЕС не за друго, а защото са по-близо до България и могат да се
завръщат сравнително често и лесно, а и по-бързо и е нискотарифно! От друга
страна, САЩ предлага една по-екзотична и драстична промяна, която пък е
предпочитана и заради заряда, който носи като потенциал и открити възможности!
Истината
е, че повечето нашенци в Европа предпочитат южните страни и най-вече Испания,
защото там най-лесно се адаптират и като климат, а и като икономическа и
социална среда. Разбира се, не липсва интерес и към добре устроените северни
страни – Норвегия, Дания и Швеция, където стандартът на живот е в пъти по-висок
от този в България, работи се много, но умерено...!
Таока
стигаме до парадокса на икономическата емиграция. Повечето българи напускат
родината си и отиват да работят навън именно по такива причини. В същото време
в чужбина те първо печелят много повече отколкото в България, а не рядко и работят
по-малко...! Как се получава това!? Получава се като се разпределя правилно и
по специални системи труда и заплащането, които да си съответстват едно на
друго. Разминаването на двете величини води до икономически условия като в
България, а именно - хаотични! Това обезверява, намалява динамиката на трудовия
пазар и в крайна сметка демотивира, което се отразява на еднопосочния трафик на
Терминал 2 на софийското летище!
В
чужбина нашенците работят по-съвестно, но по-щадящо, така печелят повече,
заради висока производителност на труда им, а това повишава стандарта и ги
превръща в добре платени икономически субекти, които живеят по-добре отколкото
в родината си. Така става магията на Запада, докато у нас пирамидата на
икономиката е обърната и заради това потокът е насочен към Западна Европа, а не
- към Източна, където икономическите параметри са изкуствено ниски заради сбъркани
политики и липса на правила и регулатори на тези правила.
Данните
от доклада на Институт „Отворено общество“ в София обаче показват и още нещо.
Не са чак толкова стряскащи данните за напусналите, за които се твърдеше че са
почти половината държава! Оказва се, че потокът е засилен, но не е
наконтролируем. Това разбира се не е нито причина, нито повод за успокоение,
защото така или иначе 4 хиляди българи годишно напускат държавата, а това
обезкървяване води до омагьосан кръг, въртележка на трудов пазар, подбор на
кадри, намирането на кадри като такива въобще, обучение, квалификация, реализация
и от там - евентуално повишаване на икономическите показатели.
Защо
бягат българите, защо напускат родината си? Това са предимно младите българи,
една голяма част от които – обучавали се в чужбина, други, пропуснали този шанс
и сега го търсят вече не за обучение, а за трудова реализация.
Където
и да отидем ние си оставаме чужди за държавата, която наричаме втора родина и
това се споделя от много хора. Това е в кръвта ни и то е оставено от дедите ни,
които когато преди столетие са пътували на гурбет, са се сплотявали повече в
малки родови и национални общности, за да не изгубят в новия си свят
собствената си идентичност.
Българите
сме порода, която е дълбоко и неразривно свързана с рода, земята и националните
ни идеали. Макар и малка нация, ние сме жилав народ, това е и хубаво, но и не е
толкова хубаво!
Проблемът
е в това, че малките национални общности навън оцеляват по-лесно като такива, но
трудно се адаптират, а отделните индивиди са изложени по-рисково на външните
влияния на средата.
Ето
и това е определящо за емиграция към предимно европейски държави и Турция. САЩ
предоставя възможности, но е далече, а повечето искат бързо да се адаптират, да
преодолеят неизбежния шок от цивилизационния сблъсък и да се реализират
непременно и скоростно, за да няма риск от разочарование, а той неминуемо
присъства, дори само заради промяната на средата – социална, етническа,
културна, икономическа и ценностна!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар