По-висока минимална работна заплата, по-ниски доходи!

Вдигат минималната работна заплата с 30 лв. от 1 януари, което ще струва 7 млн. лв. на работодателите на месец. На пръв поглед тази новина е много хубава, защото ще получаваме повече пари!

Да, но както обикновено, се оказва, не били компютри, а просто - компоти! Минималната работна заплата е финансов и социален показател, който касае само и единствено държавния сектор в икономиката, а всички знаем, че именно частният сектор е този, който, движи едно фискално стопанство напред.

Вдигането на минималната работна заплата обаче по никакъв начин не е задължително за частниците. Това може и обикновено води до вдигане на минималните осигурителни прагове – също не по-малко важни финансови и социални показатели.

Работодателите ще бъдат задължени да внасят по-високи осигуровки и това естествено, поне в болшинството от случаите, ще доведе до реално понижаване на заплатите.

Разликата при увеличаването на праговете обикновено се покрива в ущърб на работниците, поне така е в България!

По този начин, една откровено социална мярка, която се представя като първичен елемент от програмата за управление на страната, се превръща в чисто популистко решение, което не само не е полезно, но дори е вредно.

За novinite.bg

Председателят на Съвета на ректорите: Политиката - вън от университетите!

Проф. Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе. Завършва Медицинска академия в София. Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. - най-младият професор тогава в медицинските среди. Специализирал е във Франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор и сега е втори мандат ректор на Медицинския университет в София. Председател е на Съвета на ректорите от 2012 г. Член-кореспондент на БАН от 2012 г.

Г-н професор, има ли окупация в Медицинския университет, какво е състоянието в останалите окупирани изцяло и частично висши училища?

В Медицинския университет няма окупация и няма сигнали, че такава може да започне. Аз съм в непрекъснат контакт с моите студенти и то не от сега, покрай тези събития. Те са в течение на битката, която водихме от Съвета на ректорите за бюджета и аз имам удоволствие да съобщя, че се преборихме, за бюджет, според който всички университети ще имат по-високо финансиране, в сравнение с миналата година. Това беше договорено на среща с премиера Пламен Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов. След това отидох на среща със софийските ректори, за да обсъдим бюджета и чак след това приехме становището си относно сегашните събития.

Какви цели преследвате Вие и различават ли се те от тези на студентите?

За разлика от студентите, ние имаме съвсем конкретни цели и аз съм учуден от това, че стачкуващите не се интересуват именно от неща, които пряко ги касаят. Такива теми са за това, какъв ще бъде бюджетът, каква ще бъде оперативната програма, какви параметри са заложени в нея, рейтинговата система и други неща, които пряко ги касаят. Те не само, че не ги интересуват, но имам чувството, че нямат и понятие за тези неща и това ме смущава.

Поддържате ли връзка с останалите ректори и най-вече с ректора на СУ „Св. Кл. Охридски“, как коментирате актуалните събития в някои висши училища?

Когато проф. Иван Илчев ми се обади, аз го попитах, дали е съобщил новите параметри на бюджета, които наистина са добри и ние сме доволни от тях. Той ми каза, че ги е съобщил, но реакция от протестиращите, които са присъствали на заседанието, не е имало. Това ме учудва, как може те да не се интересуват от това.

Какви са исканията на протестиращите, Вие запознат ли сте с тях?

Някои от исканията им са буквално фантастични – оставка на всички, всичко да се закрие.
Има ли според Вас политическа намеса в тези протести и как бихте коментирали това?
Не мога да твърдя. В такава ситуация всеки гледа да извади дивиденти. Ние сме абсолютно против това да има политически събития в университетите. Това е основното различие между Съвета на ректорите и въпросните студенти, които протестират. Ние смятаме, че който има политически искания може да ги заяви на всяко друго място, но е и вътре в университета. Тук не е място за водене на политически дебат. Има хора-студенти с различни възгледи, но ние сме се събрали в университета за две неща – да се учим и да правим наука. Абсолютно всички ректори сме категорични в това отношение.

Не мислите ли, че се наблюдава известно изместване на фокуса на събитията? Вие споделяте, че ще имате по-високи бюджети, което е добре, но студентите имат други цели в своя протест? 

Аз лично не зная, какво искат студентите. Когато ги слушам по телевизията, те говорят различни неща и хаосът е пълен. Те самите не са избистрили за себе си исканията си. Бих желал въпросните протестиращи да се обърнат към техните ректори и да си поговорят в един откровен разговор за проблемите, които нас ни касаят. Ако престане да работи този парламент, три поправки в различни закони няма да се случат и ще трябва отново да чакаме шест месеца, докато се формира новият парламент и отново ще трябва да се започва отначало, което е в техен ущърб. На нас ректорите ни трябва един работещ парламент, за да можем да правим необходимите поправки в съответните закони, за да може да си решим проблемите, които касаят образованието и науката. Искането за смяна на системата е неясно, какво се разбира под това?

Какво бихте казали днес на протестиращите студенти?

Аз бих ги попитал, какво мислят за бюджета, за рейтинговата система и оперативната програма. Питам също, защо не ни подкрепиха в борбата ни, от година и половина за въпросната оперативна програма „Наука и образование“? Това са конкретните наши теми, останалото са общи приказки и виждания за света, говорене за морал, който липсва, но какво трябва да направим конкретно?

Защо според Вас се стигна до окупация, нямаше ли някакъв друг вид протест?

На Съвета на ректорите, проф. Иван Илчев каза нещо, което много ни разсмя. Той каза, че това не е окупация, защото не можеш да окупираш собствения си дом и да не пускаш, например, съпругата си вътре! Те просто пречат да се провеждат нормални занятия. Сто души пречат на 25 хил. души и това е факт. Има много хора, които искат да учат. Мястото на протестите е на Ларгото. Там обаче ако излязат сто души, няма да бъдат забелязани. Сега те са във фокуса на вниманието.

Ако не се постигне споразумение в близко бъдеще, как очаквате да бъде решена кризата?

Не мога да кажа. Ние изразихме подкрепа за проф.  Иван Илчев и неговото становище не се различава от това на Съвета на ректорите. Надяваме се да има работещ парламент, за да приемаме закони. Неща, които аз бях подготвил като промени в редица закони, които пряко касаят студентите, успях да ги пусна половин година по-късно, заради липсата на работещ парламент.

Защо само в някои университети има окупация и протести, дали това се дължи на определен модел за диалог между ректорите и студентите?

Аз непрекъснато съм в диалог със студентите. Ние сме университет, който икономически стои добре и по време на кризата беше така. Имаме доста собствени приходи и студентите това го усещат. От пет години не сме вдигали студентската такса. Нашият студентски съвет има най-голямото финансиране от всички останали студентски съвети. Подкрепяме всички техни инициативи.

Проф. Иван Илчев: Трудно може да бъде убеден човек, когато не иска

Професор Иван Илчев е историк, ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“ . Той е гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000). Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.

Г-н професор, какво е положението в университета, продължава ли окупацията?

Всичко е нормално в момента в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Допусктат ли се преподаватели, може ли да се проведе нормален учебен процес?

Не, учебен процес не може да се проведе. Допуска се само администрацията. Ежедневната работа на университета продължава.

Какво очаквате в близките дни, ще приключи ли скоро окупацията?

Не мога да кажа, не съм Ванга.

Предвиждате ли нови разговори с тези, които са окупирали висшето училище?

Ние говорим всеки ден с тях, всеки ден обсъждаме положението.

Какъв тип протест е окупацията, според Вас, не е ли анахронизъм това?

Това е малко остарял тип на протестиране, да, мисля го. Опитах се да ги разубедя да не прибягват до това. И в декларацията на Академическия съвет се каза, че би следвало да се потърсят други начини на протест, защото в момента университетът е единствената институция, която търпи загуби от този протест, а не тези, срещу които е насочен той.

Виждате ли политически елемент в протеста на студентите?

Разбира се, че има.

Как бихте коментирали намесата на политиката в университета?

Политиката няма място в университета. За съжаление обаче животът не винаги изпълнява нашите желания.

Има ли начин да бъдат проведени разговори със студенти, които са против окупацията и евентуално заедно с тях да се помогне за решаване на кризата?

И това сме го правили. Много трудно е да бъде убеден човек, когато самият той не желае да бъде убеден.

Как и защо пуснаха Боевски?

Зад освобождаването на олимпийския шампион по борба Гълъбин Боевски по всяка вероятност стои някаква договорка с бразилските съдебни власти. Такова предположение направи в ефира на bTV прокурорът Иван Петров, според когото случаят сега е в ръцете на българските разследващи органи. Това обаче малко напомня хумористичната хипотеза: „След дъжд – качулка!“.
Въпросите, които се появиха по случая „Боевски“  се оказаха повече, от колкото, когато той беше арестуван в Бразилия. Защо е пуснат, ако има споразумение, какво е то, ако е така, тогава, защо Боевски не е защитен като свидетел, дали българските дипломатически власти в южноамериканската държава са били  запознати с процедурите по освобождаването му, както и много други въпроси. Отговорите очакваме и от българското посолство в Бразилия, и от българското външно министерство, и от институции в самата Бразилия.
Случаят се оказа загадка, която обаче твърде наподобява освобождаването на медиците ни от арабската джамахирия преди години, макар и с не толкова голяма дипломатическа активност.
Декретът за експулсирането на Боевски е под условие да си изтърпи наказанието, или да бъде освободен от страна на съдебните власти. Това, оказва се, не може да стане, преди да е влязла в сила присъдата, а Боевски е осъден на втора инстанция, като Върховният федерален съд все още не се е произнесъл,  няма дори насрочена дата за неговото заседание по този случай. Така казусът става още по-странен. Как така няма присъда, пък той е освободен...!? Тогава следва въпросът, а дали въобще е виновен...?
„Нормално е да се пази тайна, докато се изпълнят условията на уговорката”, ако такава все пак има, заяви прокурорът Петров. Нормално е, но не е нормално Боевски да се разхожда из София на практика незащитен. Ако е вярно, че той е предал информация за наркобос, тогава мафията няма начин да не го открие, където и да се намира на планетата.
Остава обаче още един отворен въпрос. Има ли пръст в освобождаването на българина, президентът на Бразилия с български корени – Дилма Русеф? Фактът, че толкова мистериозно беше освободен Боевски ни насочва към подобно внушение, но от друга страна, ако Русеф е чакала да отшуми истерията около спортиста ни, едва ли това беше най-подходящият начин да бъде освободен той, още повече че пристигането му в София сякаш стана още по-голям информационен повод за медиите, отколкото арестуването му.
Оказа се, че президентът на Бразилия няма право да помилва, НО може ли да  освобождава! А има и още една теза, че от няколко години, Бразилия чисти затворите си от чужденци, които са осъдени за наркотрафик. Това може да се окаже и най-прозаичната истина за мистериозното освобождаване на спортната ни легенда Боевски.
От цялата история обаче най-странното е, че нашето „Външно“ /министерство/ не е знаело нищо, макар че бразилските власти твърдят, че са уведомили посолството ни още през април. Странно е, че дипломацията ни е била глуха и сляпа за един скандален случай, при това с българин, който е популярен не само в България! Ако за Боевски никой нищо не е знаел, какво остава за други, които са в различни затвори и арести по света!? Стана ясно, че освен Боевски, са били освободени и други българи от Бразилия. Кои са те, защо са освободени, кога е станало това, в какво са били обвинени, как са били намалени присъдите им, какви са условията по това, има ли споразумение...? Това отново са въпроси, на които отговор няма нито от Бразилия, нито от България.
Дори да приемем, че е имало някакво споразумение, каквото и да е то, но по всяка вероятност – съдебно, как така най-малкото посолството ни не е запознато с условията, при които български гражданин, който и да е той, сключва такова споразумение в друга държава!?
Едно поне е хубаво и то е, че Гълъбин Боевски вече е в България. Виновен, или не, той вече е свободен гражданин. Негативите, каквито и да са те, си остават изцяло за него. Колкото до дипломацията ни, едва ли спешното привикване на посланика ни в Бразилия ще измие очите пред родното „Външно“ /министерство/!

За novinite.bg

Когато и вълкът е гладен, и агнето е изядено!

Снимка: www.bulfax.com

Казват, че в бурно море не се хвърлят камъни. Въпреки това обаче сме свидетели именно на нещо подобно - почти постоянно вдигане на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове. Обясняват ни, че по този начин видите ли, се подобрява социалната среда.

Минималните осигурителни прагове трябваше да служат като средство за борба със сивия сектор, но напротив, точно те служат за увеличаване на сивия сектор в трудово-правните отношения, а постоянното им нарастване принуждава още повече хора да работят на практика незаконно.

Минималните осигурителни прагове трябваше да осигурят финансова стабилност на пенсионната и здравната ни системи , само че сегашните пенсионна и здравна системи няма как да бъдат стабилни докато не се проведе реално и пенсионна, и здравна реформа. В противен случай дефицитът в Националния осигурителен институт ще продължава да нараства, а оттам - и нуждата от постоянно увеличаване на осигурителните прагове, тоест – влизаме в смъртоносна спирала , което в авиацията се нарича „свредел”.

Ефектът е, че колкото по-високи са минималната работна заплата, или минималните осигурителни прагове за дадена работа, толкова по-малко заетост ще имаме.

Начинът обаче, за да се излезе от омагьосания кръг е не изкуствено да се покачват доходите на нископлатените, а да се стимулира заетостта.

Каква е схемата?

Минималният осигурителен праг е онази сума, върху която се осигурява работникът. Когато тя се увеличи с генерално решение в държавата, това не е добре. Работодателят няма да се съгласи да плаща по-високи осигуровки и ще ги вземе от дохода на работника. Това означава също, че вдигането на минималните осигурителни прагове вероятно ще е добро за работещите в държавния сектор, но за всички останали в частния сектор никак няма да е добро, защото те ще получават реално по-ниски заплати.

Публична тайна е, че огромна част от работещите в частния сектор у нас получават една заплата по документ, а съвсем друга – реално. Нима някой вярва, че един управител на магазин реално взема 380 лв…? Да, той ги  взема, но на документ, по договор и по разходен ордер на фирмата, иначе реално взема над 1000 лв.!

Изходът от тази ситуация е само един и той според някои експерти е в премахване на минималните осигурителни прагове и на минималната работна заплата, както и провеждане на реални реформи в икономиката, които да доведат до реално, а не „статистическо” увеличаване на заетостта и от там и повишаване на икономическия ни растеж.

Как можем да с преборим с тотално посивелия сектор в отношенията между работник и работодател? Не, няма да стане с Кодекса на труда, който се оказа  препоръчителен и до толкова деликатен, че повече прилича на детска приказка за „Лека нощ”!

Ами ако премахнем напълно осигуряването от страна на работодателя и то бъде вменено само в задълженията на работника…? Тогава на работодателите няма да им тежи повишаването на минималния осигурителен праг. Те ще имат интерес да декларират реалния договор, а не да се чудят счетоводителите, какви фокуси да правят. Проблемът на работодателите е в прихода, който се укрива заради данъците, разход всеки ще иска да декларира, за да си намали именно данъците.

В този случай обаче държавата трябва да намали драстично и данъците, и осигуровките, вместо сега да увеличава минималните осигурителни прагове и може би именно тогава основанието да се говори за реални социални мерки ще е оправдано. Тогава работникът хем ще получава по-висока заплата, ако се повиши прагът, хем ще се осигурява реално на дохода, който получава в действителност и на документ!

Вдигането на данъците не е начин за борба с кризата, а е част от самата криза. Нужна ни е изцяло нова данъчна и осигурителна система.

Не е нормално при сегашната ситуация, при заплата по договор от 460 лв., осигуровките и данъците ни да са около 200 лв., макар и те да са солидарно поделени между работник и работодател, и реално при такава официална заплата, човек да получава на ръка едва някакви си 380 лв.!

Как да си обясним, че във Финландия знаят, как да се справят с този проблем, така е и във Франция, Швеция и на много места. Е добре де, как там може, а тук не може, ЗАЩО? Не е ли достатъчна една командировка от няколко дни за експерти от социалното ни министерство, които да разберат „тайната” и да я приложат у нас, наистина е просто! Само да не се окаже, че държавни служители са отишли на екскурзия в чужбина на наш гръб…!

В противен случай, ще работим като роби, ще се осигуряваме на минимални доходи, ще получаваме малко пари, а когато боледуваме и имаме нужда от средства, точно тогава няма да можем да разчитаме на достатъчно, просто защото ще получаваме онова, за което сме се подписали в договора. С една дума – и вълкът гладен, и агнето изядено!

Има ли място еротичен модел в НЕК?

Елена Миланова, представила се като дългогодишна служителка на НЕК, пусна пост в социална мрежа, с който изразява възмущението си от нова колежка – Елена Бончева, която се оказа еротичен модел.
Тук обаче възниква въпросът, и какво от това?! Свободното си време, човек може да уплътнява, както намери за добре, стига разбира се да не нарушава законите, а това да си еротичен модел, поне все още не е нарушение на законодателството ни!
Ако въпросната Елена има необходимото образование, ако има и изискуемия стаж, ако наистина е експерт в областта, в която работи, какво значение има, дали е еротичен модел, квартална зарзаватчийка, или бели-денс-танцьорка...! Нима да си алпинист например, би било скандално, защото и това е вид забавление за свободното вмреме...!?
Няколко часа след като публикува информацията, Миланова я изтри от профила си във facebook. Защо? Дали пък сама не осъзна, че може би свободното време на човек е негово лично пространство, което все пак би трябвало да се ползва от известна неконвенционалност..., или просто се засрами от собствената си конвенционалност!
Прекалената консервативност понякога доста напомня за порочна разюзданост, за това, хайде да не си придаваме вид на непорочно заченати, намирисва на попрестояли яйца...!

За novinite.bg

НОВА ПЪРВА СТРАНИЦА С МОЯ СТАТИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО