Председателят на Съвета на ректорите: Политиката - вън от университетите!

Проф. Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе. Завършва Медицинска академия в София. Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. - най-младият професор тогава в медицинските среди. Специализирал е във Франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор и сега е втори мандат ректор на Медицинския университет в София. Председател е на Съвета на ректорите от 2012 г. Член-кореспондент на БАН от 2012 г.

Г-н професор, има ли окупация в Медицинския университет, какво е състоянието в останалите окупирани изцяло и частично висши училища?

В Медицинския университет няма окупация и няма сигнали, че такава може да започне. Аз съм в непрекъснат контакт с моите студенти и то не от сега, покрай тези събития. Те са в течение на битката, която водихме от Съвета на ректорите за бюджета и аз имам удоволствие да съобщя, че се преборихме, за бюджет, според който всички университети ще имат по-високо финансиране, в сравнение с миналата година. Това беше договорено на среща с премиера Пламен Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов. След това отидох на среща със софийските ректори, за да обсъдим бюджета и чак след това приехме становището си относно сегашните събития.

Какви цели преследвате Вие и различават ли се те от тези на студентите?

За разлика от студентите, ние имаме съвсем конкретни цели и аз съм учуден от това, че стачкуващите не се интересуват именно от неща, които пряко ги касаят. Такива теми са за това, какъв ще бъде бюджетът, каква ще бъде оперативната програма, какви параметри са заложени в нея, рейтинговата система и други неща, които пряко ги касаят. Те не само, че не ги интересуват, но имам чувството, че нямат и понятие за тези неща и това ме смущава.

Поддържате ли връзка с останалите ректори и най-вече с ректора на СУ „Св. Кл. Охридски“, как коментирате актуалните събития в някои висши училища?

Когато проф. Иван Илчев ми се обади, аз го попитах, дали е съобщил новите параметри на бюджета, които наистина са добри и ние сме доволни от тях. Той ми каза, че ги е съобщил, но реакция от протестиращите, които са присъствали на заседанието, не е имало. Това ме учудва, как може те да не се интересуват от това.

Какви са исканията на протестиращите, Вие запознат ли сте с тях?

Някои от исканията им са буквално фантастични – оставка на всички, всичко да се закрие.
Има ли според Вас политическа намеса в тези протести и как бихте коментирали това?
Не мога да твърдя. В такава ситуация всеки гледа да извади дивиденти. Ние сме абсолютно против това да има политически събития в университетите. Това е основното различие между Съвета на ректорите и въпросните студенти, които протестират. Ние смятаме, че който има политически искания може да ги заяви на всяко друго място, но е и вътре в университета. Тук не е място за водене на политически дебат. Има хора-студенти с различни възгледи, но ние сме се събрали в университета за две неща – да се учим и да правим наука. Абсолютно всички ректори сме категорични в това отношение.

Не мислите ли, че се наблюдава известно изместване на фокуса на събитията? Вие споделяте, че ще имате по-високи бюджети, което е добре, но студентите имат други цели в своя протест? 

Аз лично не зная, какво искат студентите. Когато ги слушам по телевизията, те говорят различни неща и хаосът е пълен. Те самите не са избистрили за себе си исканията си. Бих желал въпросните протестиращи да се обърнат към техните ректори и да си поговорят в един откровен разговор за проблемите, които нас ни касаят. Ако престане да работи този парламент, три поправки в различни закони няма да се случат и ще трябва отново да чакаме шест месеца, докато се формира новият парламент и отново ще трябва да се започва отначало, което е в техен ущърб. На нас ректорите ни трябва един работещ парламент, за да можем да правим необходимите поправки в съответните закони, за да може да си решим проблемите, които касаят образованието и науката. Искането за смяна на системата е неясно, какво се разбира под това?

Какво бихте казали днес на протестиращите студенти?

Аз бих ги попитал, какво мислят за бюджета, за рейтинговата система и оперативната програма. Питам също, защо не ни подкрепиха в борбата ни, от година и половина за въпросната оперативна програма „Наука и образование“? Това са конкретните наши теми, останалото са общи приказки и виждания за света, говорене за морал, който липсва, но какво трябва да направим конкретно?

Защо според Вас се стигна до окупация, нямаше ли някакъв друг вид протест?

На Съвета на ректорите, проф. Иван Илчев каза нещо, което много ни разсмя. Той каза, че това не е окупация, защото не можеш да окупираш собствения си дом и да не пускаш, например, съпругата си вътре! Те просто пречат да се провеждат нормални занятия. Сто души пречат на 25 хил. души и това е факт. Има много хора, които искат да учат. Мястото на протестите е на Ларгото. Там обаче ако излязат сто души, няма да бъдат забелязани. Сега те са във фокуса на вниманието.

Ако не се постигне споразумение в близко бъдеще, как очаквате да бъде решена кризата?

Не мога да кажа. Ние изразихме подкрепа за проф.  Иван Илчев и неговото становище не се различава от това на Съвета на ректорите. Надяваме се да има работещ парламент, за да приемаме закони. Неща, които аз бях подготвил като промени в редица закони, които пряко касаят студентите, успях да ги пусна половин година по-късно, заради липсата на работещ парламент.

Защо само в някои университети има окупация и протести, дали това се дължи на определен модел за диалог между ректорите и студентите?

Аз непрекъснато съм в диалог със студентите. Ние сме университет, който икономически стои добре и по време на кризата беше така. Имаме доста собствени приходи и студентите това го усещат. От пет години не сме вдигали студентската такса. Нашият студентски съвет има най-голямото финансиране от всички останали студентски съвети. Подкрепяме всички техни инициативи.