КОГАТО УБИЙСТВОТО БЕШЕ ПОДВИГ И ЗА НЕГО СЕ ПОЛУЧАВАХА НАГРАДИ!!!

Хайнц Кеслер

На 97-годишна възраст почина бившият министър на отбраната на Германската демократична република – ГДР /комунистическата част на Германия, след Втората световна война/ - Хайнц Кеслер. Той беше изключен от партията си, после заловен в опит да избяга и осъден на седем и половина години за подбудителство на убийствата по границите. Кеслер беше военен министър на ГДР от 1985 до 1989 година.

През 1993 година в Берлин признаха Кеслер виновен за косвено съучастничество в убийство - става дума за заповедта да се стреля по хората, които се опитват да избягат от ГДР. След това той бе осъден на 7,5 г. затвор. От 1998 година той излезе предсрочно на свобода заради здравословното си състояние. Кеслер бе член на Политбюро, най-висшият партиен орган на Германската единна социалистическа партия.

Около 700-800 човека са били застреляни в опит за бягство от ГДР до 1989 г.

Това е информационният ни повод, за какво обаче става дума и какво стои зад тази кратка информация – тип – съобщение…!?

В статия на Георги Папакочев се споменава за "гедерейската" горичка край границата, при граничния контролно-пропускателен пункт „Калотина“. Оказва се, че това е мястото, където са били разстрелвали бегълци от ГДР, но и от други социалистически страни, опитали се да преминат границата. Според нечии разкази, в пограничната линия са били заравяни и българи, опитали се да избягат на Запад!

Войниците участвалите в залавянето на бегълци са били възнаграждавани с отпуска, която е била и за награда, но е за психическо уравновесяване, след извършването на едно или няколко такива убийства. Така е било по всички граници на тогавашния соцлагер.

България беше превърната в концлагер, от който не можеше да се излезе лесно, но не можеше и да се влезе лесно. От кого и от какво се пазехме, все още за някои хора не е известно! За никого не е тайна, че в онези години по границите ни се стреляше „на месо“, колкото и зловещо да звучи днес това…!

"Не ще пожалим младежките си години, за да заключим границата между двата свята и я направим непристъпна за враговете". С тази телеграма граничарите от заставата край Златоград декларирали през 1950 г. пред вътрешния министър своята решителност да бъдат безпощадни към вътрешните и външни "врагове" на социалистическата родина.

Границите ни са оградени с телена ограда, достъпът до тях е на практика почти невъзможен, освен ако човек не притежава така наречения „открит лист“, който му дава правото да пребивава по определен повод в гранична зона, а за такива бяха обявени почти всички територии, които се намират в непосредствена близост до границите ни. Освен, че бяха оградени с тел, по тази тел се пускаше и ток, разбира се без границата ни с Румъния, която е протежението на река Дунав.

Местните хора, които живеят в пограничните райони, са превръщани в естествени шпиони, които следят за движението на „съмнителни лица“, за което веднага сигнализирали в службите на Министерството на вътрешните работи, по места. Освен това, тези хора, под страх от строго наказание, понякога дори и – въдворяване в трудово-възпитателно общежитие – „комунистически лагер на смъртта“, се задължавали да подържат и сигнално-охранителната техника, която била монтирана по границата, като давали своеобразни наряди като военнослужещи, без да са такива!

Доносниците и проявилите се граничари били възнаграждавани с различни поощрения - от отпускане на дефицитни стоки и едноседмичен домашен отпуск - за ликвидиран "враг"…!

Има поне 121 фатални случая в българската „зона на смъртта“ – разстоянието между сигналната електрическа телена ограда и граничната бразда по южните и западните граници. Над половината от отчитаните ежегодно близо 500 опита за незаконно пресичане на границите са дело именно на източногерманци. Успешните опити са по-малко от една трета. В анализ на комунистическата тайна полиция – „Държавна сигурност“ - ДС от 70-те години се казва: "Те пристигат в НРБ като туристи, но са отлично подготвени с карти, бинокли, компаси, надуваеми лодки и най-вече с педантични собствени проучвания на планинските местности по границата и удобните места за нейното преминаване".

Лятото на 1977 и на 1982 са най-трагичните периоди за бегълците от ГДР - тогава има много арестувани, ранени и дори няколко убити. ДС и "Гранични войски" се опитвали да подхождат нестандартно за справяне с "източногерманската напаст" - като например махали табелите с имената на селата и другите географски обекти по границата, за да объркат бегълците! Поставяни били предупредителни табели на немски език, които указвали последиците за нарушителите на граничните зони. Инспектори от немските тайни служби - ЩАЗИ ежегодно проверявали изправността и надеждността на българските гранични съоръжения.

Всичко това за пореден, но не и за последен път, описва кръга от безумия, които комунистическата държава реализираше в плана си за идеологическо съхраняване на режима, под предлог за опазване на нацията от „зловредното западно влияние“…! За огромно съжаление обаче, тези безумства, освен че са такива по същество, костват и живота на много клетници, тръгнали не да се превръщат в престъпници, а просто да търсят по-добър живот, където да мислят свободно и да работят достойно…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА КАЗАРМА – АНАХРОНИЗЪМ ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ!?

Казармата, която новият вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов ще се бори да върне, няма да е тази от миналото. Стана ясно, че тя ще продължава само няколко месеца, а обученията ще са дневни - от 8 до 17 часа. Тоест, казармата, няма да е от онзи социалистически тип, който познават повечето от нас. Народният представител от "Обединени патриоти" Александър Сиди обясни пред „Нова телевизия“, че целта на връщането на наборната служба е младежите да се научат да боравят с оръжие и да спазват дисциплина. Заради това първо ще ще се опитат да въведат от догодина военно обучение в училищата. Втората стъпка е доброволна наборна военна служба. Третата стъпка е възстановяването на задължителната наборна военна служба.

Военният министър Каракачанов обясни пред медиите, че наборната служба е необходима, за да могат младежите не само да боравят с оръжие, а и не само, за да са подготвени за евентуални военни действия. Това се налага, за да могат те да са запознати и как да реагират при евентуални терористични актове, каквито напоследък зачестиха в целия свят и на много възлови точки.

Разбира се, идеята е повече от интересна, дори и леко екзотична! Разбира се и че се налага такова обучение на младите хора…, само че…, от къде ще дойдат пари за това…!?

За никого не е тайна, че казармата беше една от основните причини много млади хора, на които им предстоеше да „отбият воинския си дълг“ в годините след демократичните промени у нас, а не рядко и преди това, да бягат в чужбина…! Една не малка част от тях зорлем се превръщаха в емигранти, защото в родината им ги чакаше прословутата „родна казарма“…!

Не малка беше и групата младежи, които избираха работа в продължение на три години в заводи като „Кремиковци“ край София, където работата им се считаше за заместител на отбиването на военна служба. Някои от тях в последствие оставаха на работа, защото просто така се стичаше животът им.

Според експерти, само за да се възстанови базата за битово настаняване на бъдещите наборни войници, са нужни около два милиарда лева…! Ами  - за заплати, за бонуси, за дрехи и униформи, за храна, за транспорт, дори за служебна „безплатна“ поща, за отпуски, за болнични, за обезщетения…, от къде ще се намерят толкова много пари…!?

В модерните времена учениците наистина трябва да имат разностранни познания, вече за какво ли не, защото спецификата на епохата го налага, но всичко това, всички тези знания трябва да са финансово обезпечени, с една дума – имаме ли достатъчно пари за едно подобно начинание, макар и на три стъпки, макар и първоначално само за военно обучение от нов тип..? Нали за да има такова обучение са необходими експерти-преподаватели. От всеки бивш военен не става и учител. Да военните са мултифункционални, но не всеки е подходящ да преподава на деца, защото те все пак не са войници, поне за сега де…!!!

И още нещо, тези преподаватели, да речем бъдат осигурени, предимно от средите на пенсионирани военни, нали за тази цел – за да преподават те на учениците по военно обучение, трябва да получават и съответното заплащане за труда си…! А пари – от къде, това е ново разходно перо…!?

Едно време, когато аз посещавах лекции по „Начално военно обучение“, о.з. полковник Живков ни запознаваше наистина с интересни теми, часовете му бяха очаквани и полезни за нас, само че днес, младежите, които имат съвсем други интереси, намерения и нагласи, не могат да бъдат привлечени за подобно обучение, особено, когато е доброволно, а и още по-малко, ако е задължително, с методи и теми от преди 30 години…!!!

Опасност има от две посоки. Първо, младежите може да не проявят достатъчен интерес и намерението да се окаже ялово още в зародиша си, при доброволния начин. Второ, ако се въведе задължителна наборна военна служба, това може да се окаже повод, много от младите хора, които и без това бягат в чужбина да работят и да учат там, а в последствие и да останат да живеят като емигранти, да засилят този процес още повече и той да достигне до кризисни нива.

Има и една трета опасност. При доброволната наборна военна служба, дали пък бъдещите „поделения“, или както днес се наричат „военни формирования“, няма да се напълнят с млади хора-аутсайдери и откровени социопати, които отиват там само заради безплатните подслон и храна…!? Според официалната статистика, всеки четвърти млад българин е или алкохолик, или психически неуравновесен…! Тези хора ли ще са ядрото на една бъдеща наборна армия…, които за къшея хляб и сплъстеното шаячното одеяло ще са готови на условно ограничаване на личната си свобода…!?

Иначе, идеята на военния министър е добра - напълно обяснима, актуална, необходима, трябва обаче много ясно да се преценят спецификите, ама всичките, за да не се получи ефектът – напънала се планината и родила…Швейк…!!!

Ако възстановяването на казармата и наборната военна служба се превърнат в повод за увеличаване на емиграцията ни, това не е добре! Младите хора трябва да бъдат достатъчно и доволно мотивирани да правят нещо, каквото и да е то, днес. Задължителността сама по себе си не е фактор, който поне естествено ще възстанови позагубената национална гордост, чест и достойнство!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

КАЗАРМАТА – ПРЕВЕНЦИЯ ОТ ЗАПЛАХА ИЛИ ЗАПЛАХА ОТ ПРЕВЕНЦИЯ…!

Снимка: Frognews

Казармата, която новият вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов ще се бори да върне, няма да е тази от миналото. Стана ясно, че тя ще продължава само няколко месеца, а обученията ще са дневни - от 8 до 17 часа. Тоест, казармата, няма да е от онзи социалистически тип, който познават повечето от нас. Народният представител от "Обединени патриоти" Александър Сиди обясни пред „Нова телевизия“, че целта на връщането на наборната служба е младежите да се научат да боравят с оръжие и да спазват дисциплина. Заради това първо ще ще се опитат да въведат от догодина военно обучение в училищата. Втората стъпка е доброволна наборна военна служба. Третата стъпка е възстановяването на задължителната наборна военна служба.

Военният министър Каракачанов обясни пред медиите, че наборната служба е необходима, за да могат младежите не само да боравят с оръжие, а и не само, за да са подготвени за евентуални военни действия. Това се налага, за да могат те да са запознати и как да реагират при евентуални терористични актове, каквито напоследък зачестиха в целия свят и на много възлови точки.

Разбира се, идеята е повече от интересна, дори и леко екзотична! Разбира се и че се налага такова обучение на младите хора…, само че…, от къде ще дойдат пари за това…!?

Според експерти, само за да се възстанови базата за битово настаняване на бъдещите наборни войници, са нужни около два милиарда лева…! Ами  - за заплати, за бонуси, за дрехи и униформи, за храна, за транспорт, дори за служебна „безплатна“ поща, за отпуски, за болнични, за обезщетения…, от къде ще се намерят толкова много пари…!?

В модерните времена учениците наистина трябва да имат разностранни познания, вече за какво ли не, защото спецификата на епохата го налага, но всичко това, всички тези знания трябва да са финансово обезпечени, с една дума – имаме ли достатъчно пари за едно подобно начинание, макар и на три стъпки, макар и първоначално само за военно обучение от нов тип..? Нали за да има такова обучение са необходими експерти-преподаватели. От всеки бивш военен не става и учител. Да военните са мултифункционални, но не всеки е подходящ да преподава на деца, защото те все пак не са войници, поне за сега де…!!!

И още нещо, тези преподаватели, да речем бъдат осигурени, предимно от средите на пенсионирани военни, нали за тази цел – за да преподават те на учениците по военно обучение, трябва да получават и съответното заплащане за труда си…! А пари – от къде, това е ново разходно перо…!?

Едно време, когато аз посещавах лекции по „Начално военно обучение“, о.з. полковник Живков ни запознаваше наистина с интересни теми, часовете му бяха очаквани и полезни за нас, само че днес, младежите, които имат съвсем други интереси, намерения и нагласи, не могат да бъдат привлечени за подобно обучение, особено, когато е доброволно, а и още по-малко, ако е задължително, с методи и теми от преди 30 години…!!!

Опасност има от две посоки. Първо, младежите може да не проявят достатъчен интерес и намерението да се окаже ялово още в зародиша си, при доброволния начин. Второ, ако се въведе задължителна наборна военна служба, това може да се окаже повод, много от младите хора, които и без това бягат в чужбина да работят и да учат там, а в последствие и да останат да живеят като емигранти, да засилят този процес още повече и той да достигне до кризисни нива.

Има и една трета опасност. При доброволната наборна военна служба, дали пък бъдещите „поделения“, или както днес се наричат „военни формирования“, няма да се напълнят с млади хора-аутсайдери и откровени социопати, които отиват там само заради безплатните подслон и храна…!? Според официалната статистика, всеки четвърти млад българин е или алкохолик, или психически неуравновесен! Тези хора ли ще са ядрото на една бъдеща наборна армия…, които за къшея хляб и сплъстеното шаячното одеяло ще са готови на условно ограничаване на личната си свобода…!?

Иначе, идеята на военния министър е добра - напълно обяснима, актуална, необходима, трябва обаче много ясно да се преценят спецификите, ама всичките, за да не се получи ефектът – напънала се планината и родила…Швейк…!!! 

За teacher.bg

ПРИОРИТЕТИ И ОЧАКВАНИЯ: БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ОТНОВО НА ФОКУС!

Снимка: БТА

Образованието и здравеопазването ще са най-важните ресори при третото правителство на Бойко Борисов. В първите си два мандата той бе съсредоточен главно върху строителството. При второто премиерстване на Бойко Борисов пък фокусът беше санирането на жилищните сгради по специална програма на правителството, която се финансира от бюджета.

Вторият му фокус беше борбата с контрабандата и събирането на допълнителни приходи в бюджета. Във втория си мандат Борисдов сам призна, че е подценил образованието и здравеопазването. Заради това и при съставянето на този кабинет той държеше образованието и здравеопазването да са отговорност на неговата партия.

Всъщност по мнението на всички експерти, образованието наистина е било един от проблемите предишното управление, не само защото се наложи смяна на министър почти по средата на управленския диапазон, но и защото се оцени, че управлението в образованието не е било успешно.

Сега заявката е друга, а и новият министър идва отвътре, от системата, което поне „декларира“, че се очакват промени в положителен смисъл и изпълнени от истински експерти.

Служебният кабинет в МОН изпълни четири основни приоритета, заявени в началото на мандата, но заедно с това той реализира доста повече акценти, сред които са: в сферата на средното образование усилията бяха насочени към подготовката на ДЗИ, НВО е приемът след завършено основно образование.

Открита беше процедура по оценяване и одобряване на проекти на учебници и учебни комплекти за класовете от 3-ти, 7-ми и 9-ти клас, по чужд език. 113 400 преподаватели и непедагогически персонал получиха договореното с анекс към колективния трудов договор увеличение на заплатите си. Утвърден беше ДОЗ за нормиране и заплащане на труда. Одобрени бяха също 170 програми на 30 обучителни организации.

В областта на висшето образование приоритет беше подготовката на проект за изменение на Закона за развитие на академичния състав. Бяха приети таксите за кандидатстване и обучение в държавните университети. Беше подготвен проект на национална стратегия за развитие на научните изследвания.

МОН прекрати и процедурата за избор на оценители на проекти за създаване на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, чрез фирма-посредник.

Какво се очаква от новата власт…? Служебният министър Денков заяви, че ако новата власт в МОН не спазва мерките и графика, може да загубим десетки милиони…! Това от една страна е предупреждение, от друга страна е ултиматум, от трета е самооценка, от четвърта е заплаха..!

Всъщност, очакванията от новия министър, въпреки, че той е един от хората, които се спрягат за автори на така наречените „делегирани бюджети“, е той да преодолее напрежението в системата, да урегулира и калибрира свободните движения и най-вече - да стабилизира въпроса с извънредния труд, заплащането и безумния обем от документооборот, които в момента все още са на принципа: „всеки за себе си“…!

Какво обаче от всичко това ще се случи, няма как да знаем още от сега, освен че поне очакванията и нагласите са за нещо по-добро…, впрочем, както обикновено…!

За teacher.bg 

КОГАТО „ПРЕЗ ГОРАТА МИНА“…“КЕКС“-МАШИНА…!!!

Снимка: lentata.com

Съдържанието на някои от учебниците наистина стряска. Става дума за случай, в който в учебник по музика се появява чалга песен...! Това е учебник по музика за трети клас, одобрен със заповед на един министър на образованието, където „вълкът наддава за Лиска да стане миска“…!!!

Всъщност злободневни теми от комикси, известни песни, мултипликационни филмчета или популярни реклами наистина намират място в пособията за учениците и в това няма нищо лошо. За какво обаче става дума, става дума за мярката…!

„Лиска“, която искала да стане „миска“ и поради тази основополагаща причина използва това име, само и само да запази римата, не е достатъчно основание „злободневката“ да попадне в учебник за трети клас, пък и за който и да е друг клас…! Това е скандално, но не защото песента е от този жанр, в който впрочем има и стойностни песни, както и доста стойностни изпълнители, скандалът идва от тематиката.

Проблемът с чалгата е не от вчера и от онзи ден, той датира още от опита на няколко известни и не чак толкова известни наши поп-изпълнители, които в края на 90-те години на миналия век се опитаха да се противопоставят на чалгата като жанр въобще. Опитът не успя по две причини. Първо, защото въпросното противопоставяне въобще не е разумно и второ – трябваше да има фокус на това противопоставяне – не харесваме това и това в чалгата, а не да я отричаме тотално! Щом едно нещо го има, щом се продава, щом е реален факт, щом не само има пазар за него, но има и успехи сред публиката, в случая, значи то има стойност. Друг е въпросът, каква е тази стойност…!

Така и сега, теми за „Лиска“ и нейната мечта да стане „миска“, са теми, които съществуват, те са реален факт и няма нищо чак толкова притеснително в това…! Хайде да не се правим на по-католици от папата..! Опасността, проблемът идват от мястото на тази тема в учебник и от артикулирането й като безпроблемна в рамките на един категоричен проблем за местоположение!

До къде стигна образованието ни, щом допусна и това да стане част от учебна програма…!? Всъщност чалгата може би наистина трябва да се изучава, поне предвид начина й на менажиране и пласмент! Да тръгнеш от един провинциален пазар за музика и да стигнеш до една от най-големите музикални империи на Балканите не е малка работа, напротив – достатъчно голяма работа е и си заслужава изучаване по всички правила! То обаче трябва да е ограничено до обща информативност, а не до – музикална оценъчност, защото второто е вече налагане на модел, а такъв реално няма. Това, че в този жанр има качествени изпълнители и песни, не е основание той да бъде изучаван като модел, не, той не е модел, той е копие, което винаги е по-лошо от оригинала, с известни изключения, разбира се, но все пак е някакъв реален факт, което пък в някаква степен допуска право на съществуване на въпросната информираност.

Да, учениците може би трябва да знаят за чалгата, поне до толкова, до колкото една част от тях, при това не малка част, харесват и слушат чалга и толкова…! Така трябва да се изучава и рокът, и рапът, и останалите жанрове. Не бива да се налага нито тип, нито модел на мислене, още по-малко пък – да се оценява. Оценката е субективна, преценката на основата на осмислянето вече е нещо друго, което носи в себе си и образователен елемент, и позволява вариативност на мнения, а също и не нарушава правото на всеки да слуша онова, което му харесва!

И така, ако отново се върнем на „Лиска“, която почти до крайност иска да стане „миска“, не бива да пропускаме и факта, че модернизирането на образованието не е редно непременно да преминава през абсурда на мимикриращо лицемерие!

Не може текстове от сорта: „…през гората мина „кекс“-машина, нищо живо брате не подмина…“, да са в основата на актуализирането и осъвременяването на образованието по музика на днешните ученици, просто няма как…!

Модерно образование - да, образование, съобразено с актуалностите на времето– да, но „махленска академичност“ да диктува моделите за развитие в цял един обществен сектор, какъвто е образованието – определено  - НЕ…!

За teacher.com

МОНАХ: ЦЪРКВАТА СТАНА ОЩЕ ПО МЪРТВА…!

„…Млади владици - а никаква дейност, само се кичат…Старите митрополити сякаш бяха по-работни от младите. Те като че ли нямат енергия, не правят нищо хубаво. Не става и само да ги плюем. Те нямат почти никакви дейности…! Монашески пострижения няма. Младите владици не замонашват никого…! Никой като че ли не милее за монашеството…след 10 години като умрат старите, ще останат 30 бройки и ще се реве, че има криза…!“.

Това е мнението на монах, който се свърза с нас, за да го сподели. Това мнение отразява впрочем позицията на повечето българи, които се интересуват от бъдещето на Църквата ни, но най-вече – от нейното настояще.

До къде се докарахме като църква, до там, че да говорим, че институцията е мъртва, НО….за сметка на това….става още по-мъртва…!!!

Да, младите митрополити, като че ли се наместиха на троновете и замряха, застинаха като восъчни фигури там. „Нищо не правят“, споделя монахът, а това означава, че бездействат, което е истинско престъпление, в духовен смисъл, разбира се…! Проблемът обаче е, че ако въобще правят нещо, то явно не намират начин да го огласят, което ги поставя в позицията на нищоправещи…, а от това отново произлиза проблем – обществото не знае, какво прави църквата, миряните не знаят, какво правят владиците и на практика нещото се превръща в едно още по-голямо нищо…!

Не може и само да плюем по владиците ни, млади или стари, това също не е начин. Да, казваме истини, посочваме недъзи, не защото се изживяваме като ментори, а защото считаме, че по този начин можем да помогнем да се изправят кусурите, като ги назовем и им придадем „географска“ плътност,…но уви…!

Само че с критиката е до време, то не може да се върви напред само с ръжена, да се ръчкат с остри статии, а ръчканите да си правят, каквото си искат, защото тогава голямото нищо, се превръща в бедствие, което сякаш вече дойде…! Няма какво да се пише за църквата ни, нищо не се случва там – само протоколни срещи и събития и нищо повече от това…НИЩО…!!! А това не е духовен живот, това не е общение, това не е институционална структура…!

Монахът е прав, когато след години монасите намалеят до 30-тина, както той отбелязва, тогава какво правим…!?

„…Ще трябват поне за пазачи на манастири да се намерят хора и ще почнат да замонашват куцо и сакато…И тогава картинката ще е…Ще сме жалки…“, споделя още монахът и може би е прав, защото нови монаси няма…! 

А защо няма нови монаси!? Причините са комплексни и едва ли могат да се изчерпат с една статия, но в кратце, те са: младите хора няма интерес, новото време не предполага подобни психологически нагласи, условията са лоши – и битовите, а и чисто социалните.

От една страна е въпросът, как младите хора ще отидат да стават монаси, като нямат дори елементарни условия, да ползват дори и интернет…!? От друга страна са други, които питат, защо му е на монаха интернет…?! Не може обаче да се разсъждава по този начин, защото ако това е водещият мотив, тогава никой няма да иска да облича расото. Как ще привлечем един млад човек за монах, ако той няма елементарната възможност да си влезе в електронната поща…!? Все пак, в ХХI век сме, не може да искаме от младите хора да вярват като в днешния ден, но да живеят като в Средновековието, не става, няма и как да стане…!!!

От тук идва и актуалността на това, което монахът споделя пред нас, той не говори за интернет, не споменава дори и битовите условия, напротив, той говори за вяра, за монаси, за бъдеще…!!!

Може би и този текст ще потъне като повечето други, ще се прочете от няколко човека, останалите ще го лайкнат във фейсбук по инерция, ако имат интернет, разбира се, а после…, после всичко ще се разводни, ще се разтвори като в спирт и темата ще избледнее, до следващия път, когато някой друг ще се сети за бъдещето на църквата ни,…ако все още я има, де…!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"

ФОЙЕРВЕРКИТЕ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ…!

Езикът е нещо живо. Той се променя така, както се променя и животът ни. За какво собствено става дума…? Ако наистина приемем, че езикът е нещо живо, а той е такова, то езиковите промени реално са промени в живота ни. Периодично се заговаря за промени, като например за пълния и краткия член, за удвояването на букви като „н“, например, или пък за слятото писане на думи.

Поводът за този коментар обаче е малко по-различен, касае родна тема, но поводът не е роден…! През 2016 г. Франция прие нови правила в правописа, които засягат над 2400 думи. Въпреки архаичния и неимоверно усложнен стар правопис, голяма част от хората се противопоставиха на решението за промяна и на практика - опростяване, защото няма да бъде лесно прокарването на реформата в училищата…! Там мислят, когато променят, ние променяме и после мислим, само че „отрязаното“ трудно се наставя, а кръпките обикновено личат…!

Това обаче е само едната страна. Има и друга страна и тя е свързана с морала. Училището, разбира се, че е важно и разбира се, че има значение, когато говорим за езикови промени. Само че, не може езикът да се променя само и единствено на основата на речта, било то и в училище. Езикът се променя по необходимост, на базата на съответните експертни предложения. Не е нормално езикът да се променя по силата на обективни обстоятелства от неформален тип, тоест, не бива езикът да следва речта, напротив, речта трябва да следва езика. Или още по-опростено казано, говорът на „улицата“ не трябва да определя правилата за промени в езика, тоест - не „улицата“ диктува промените в езика, а промените в езика трябва да влияят на „улицата“, което уви е идеален случай, но все пак поне е основателна цел…!

Обикновено нормите се създават някъде в институциите, може би дори и  БАН, след което се свеждат до знанието на учителите, а сетне - учениците ги наизустяват и така се счита, че работата е приключена, но не е...! Целта е езикът да бъде опростен, но не и опростачен, да се опрости не означава непременно да се следват правила на говоримия език – речта, защото живият език в речта е един, в писмената си форма - е друг. Не винаги ние говорим точно така - буква по буква, както когато пишем и това е нормално. Но това не означава, че речта следва да води книжовния език, когато се изразяваме писмено!

Къде е проблемът...? Проблемът всъщност е в това, че повечето, които наричат сами себе си „експерти“, на практика нямат хигиена на научните си деятелности, тоест – правят промени, или консултират промени в езика не на основата на науката, съгласувано с динамиката на социалния живот, а правят всичко това на ангро, кампанийно, не рядко дори и политически обусловено. Подобен пример беше този за предложението за отпадане на определени автори от учебните програми, преди няколко години – тема, която се притопля като вчерашна манджа вече повече от десетилетие!

Резултатът - той няма как да закъснее, защото неминуемо се стига до него – граматическа безпомощност и тотална неграмотност! При това този резултат се наблюдава не само при ученици и така наречените „обикновени“ хора, но и при хора, чиято професия е пряко свързана с постоянната употреба на езика не само в говоримата му част, но най-вече – в писмената му такава, става дума за журналисти, например.

Езикът трябва да се води по правила, той трябва и да се осъвременява, за да остане жив, а не да застине при латинския и старогръцкия, но неговото осъвременяване трябва да става първо постепенно, второ – внимателно и трето – рядко. Правилата са традиции, а не  - фойерверки…!

Граматическата „простота“ води до това – журналисти да правят толкова правописни грешки, колкото не правят дори и учениците, които поне наизустяват промените, което в известна степен ги „спасява“…!

Чудесно е децата ни да знаят английски език, както и който и да е друг език, така е! Само че, когато говорим за Кремъл, няма как да го изписваме като „Кремлин“, само защото на английски се пише така – “Kremlin”, някак подобно оправдание увисва и във времето, пък и в пространството…! Ето защо е необходимо да знаем първо българския, пък чуждият език да е след това, да…, нужен ни е чужд език и това е безспорно, но не бива той да е водещ…, все пак "първом" сме българи…! А когато променят езика ни, трябва да се мисли и премисля поне по сто пъти, защото езикът е жив, както отбелязахме още в началото и всяка нерегламентирана, или направо малоумна промяна в него, може да го доубие…, а тогава, какво ще учат децата ни…!?

За teacher.bg