„СБОГОМ, ПРИЯТЕЛИ” – УЧИТЕЛСКИЯТ ФИЛМ…!

Снимка: bven - Blog.bg

Учителската професия е една от най-често „експлоатираните” по време на соц.-а у нас. Ако се замислим, училището, учителите и въобще свързани с тази тема събития се представят във филми като: „Вчера”, Задача с много неизвестни”, „Момчето си отива”, „Фаталната запетая”, „Да обичаш на инат”, „Маргарит и Маргарита” и много други. Не е необходимо да се изреждат всичките, защото почти няма филм от онова време,  в който да я няма поне загатната темата за училището, преподаването и учителската професия.

Емблематичен обаче остава „Сбогом, Приятели” от далечната и не чак толкова далечна 1970 г. Може би всеки учител, но не от младите, а напротив - от по-старите, не би било зле да изгледа този стар и престар, за някои, български филм, не за друго, а защото темите са не по-малко актуални и днес – борбата на поколенията, приятелствата, новаторството, творчеството, свободата, липсата на такава, входът на живота и неговият изход, миналото и бъдещето, старото и новото, моделите, щампите, печатите, заклеймяването, нагаждането, честността, добрината, човечността, разбирането…! Това са само част от темите, които засяга този български филм, правен през соц.-а, а сякаш сниман миналото лято…!

Затрупани от наредби, изисквания, стандарти, днес сякаш забравяме, че преди години, когато ние и нашите родители са били ученици, когато не ги  е имало въпросните стандарти, наредби и изисквания, също е имало училище и също се е преподавало, не по-малко успешно, а в някои случаи дори и по-успешно!

Какво разбираме под успешно ли, ами това, че учителят днес би се вцепенил, ако към него се приближи ученичка и му каже, че го обича, или пък дръзне дори и да го целуне! Има куп неща, които всеки би си помислил на мястото на „другаря Боев” /Владимир Смирнов/ от „Сбогом, Приятели” – първо, да не би да е постановка, да не би наистина някой да го снима и да го осъдят, да не би някой от колегите му да му прави „мръсно”…! А в „Сбогом, Приятели” тази сцена е представена невинно, сякаш това се случва в живота и то се случва наистина, не е повод за страх, а трябва да се знае, как да се реагира адекватно и веднага, защото паниката не е добър съветник!

В името на паметта, нека споменем и това – сценарист е Атанас Ценев, режисьор на лентата – Борислав Шаралиев, оператор – Атанас Тасев. Емблематични имена в киното ни!

Една обаче е репликата от този филм, която ще остане. Един от по-възрастните учители дава съвет на по-младия си колега – „другарят Боев”. Ако ти е тъжно, когато завършва учебната година, значи ще стане учител от теб, значи ставаш за учител. Учителите не остаряват, защото са все сред младостта…, казва приблизително точно преподавателят…!

Ето това е нещото, което си струва да прочетат пък предимно по-младите учители днес! А по-възрастните, е, те е достатъчно да гледат филма отново, защото, ако не знаят, ще разберат, че младите учители също са учители и понякога, или дори и в повечето случаи, липсата на професионален опит не е липса на творческо дръзновение, дори напротив…!

И макар да има хора, които отново ще отчетат настоящия коментарен текст като „съчинение на третокласник”, въпреки това, полезно е този филм да се гледа, дори и няколко пъти!

Дори и от „третокласник” понякога има какво да се научи, защото детската чистота на „третокласниците” е много по-ценна от обиграната дидактика на богатия, но сух опит на професионалистите! 

За teacher.bg

КОЙ ИМА ПРАВО ДА ПАЗИ БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА!?

Оградата по границата може да бъде преодоляна

 и с обикновени клещи! 

Снимка: Черно море

Охраната на българската граница, особено днес, когато бежанската вълна от Изтока е така засилена, е едно от нещата, което се явява общонационален приоритет. Обществото ни е агресивно сугестирано от опрeделени среди да възприема бежанците единствено и само като заплаха, докато истинският проблем е, че има конфликти, които продуцират бежанската вълна. Проблемът е в начина, по който бежанците се придвижват, но и – в начина, по който те биват използвани, а и приемани. Бежанците, „истинските” бежанци са използвани, защото процесът има две страни – бежанци, които бягат от войната и насилието и мигранти, които се възползват от ситуацията и просто търсят по-добър живот за сбе си и семействата си.

Разбира се и двете условни групи имат право на това. Само че свободното придвижване трябва да се осъществява по правила, които на практика не се спазват, защото се ползва вратата на „бежанството”, ако можем така да определим процеса на „легалните” бежанци, които реално бягат от смъртта.

Бежанците и мигрантите създават безспорен проблем с опазването на границата на България. Поради тази причина започна и изграждането на защитното съоръжение, което за кратко наричаме ограда. Дали обаче това е достатъчно ефективно, за да успеем не толкова да възпрем вълните от бягащи, а да създадем правила за приемането им на наша територия!?

Правила обаче няма. По границата ни с Турция вилнеят полубандитски групоровки, които се явяват паравоенни формирования и на практика се саморазправят с бежанците. ТГези групировки са изградили свой почтип военен ред и дисциплина, дежурства, маршрути, оборудвани са по-добре и от Гранична полиция!

Те имат свои явки, свои методи на действие, свои правила, свои маркери по пътищата и така преследват бежанците, които влизат нелегално в България. Оградата по границата на практика не върши никаква работа, защото бива заобикаляна.

Една съвършено елементарна проверка сочи, че с обикновени метални клещи, закупени от който и да е магазин за преоценени стоки, може за не повече от 10-тина минути да се направи такава дупка във въпросната ограда по границата, че през нея да преминат, колкото си искат бежанци…!

Решението: пряко участие на армията ни в опазване на границата на страната. Какво е положението в момента? В момента водеща роля в охраната на границата ни е поверена на Министерството на вътрешните работи. Дори чисто профанизирано да разсъждаваме, това е ведомство, отговарящо за „вътрешната” сигурност, докато бежанците и мигрантите идват формално „отвън”. Разбира се не това е първото и единствено обяснение!

Армията в момента изпраща малобройни формирования, които участват в охраната на границата ни в чисто насипен вид. Вероятно има създадена някаква организация по колаборация между различните типове формирования, но армията е по-скоро помощник, вместо да е реален и практически организационен участник в процеса по опазване сигурността на границите.

Военният експерт и бивш министър на отбраната Бойко Ноев сподели неотдавна, че няколко бази и 1000-1500 военнослужещи биха били достатъчни, за да може армията ни реално да участва в охраната на границата и това да доведе до по-добри резултати. Всъщност, нека припомним, че в състава на Министерството на отбраната и Българската армия има изградена структура, която отгаваря за провеждането на операциите на армията ни. Това е Съвместното командване на силите. Именно чрез тази военно-организационна структура може да се помисли, как да бъде стартирана операция за охраната на границата и по този начин армията да поеме отговорността за този изключително важен момент от осигуряването на националната ни сигурност.

Това може да стане именно и чрез използването на контакти с НАТО, за да се осигури мултинационално участие в охраната, в крайна сметка, на външната граница на ЕС, каквато е границата ни с Турция. Това трябва да е приоритет освен на националната ни армия, така също и на НАТО, защото този тип сигурност не търси само осигуряване на национална сигурност, а ефектът е – сигурност на Европа.

Бежанците, мигрантите не са заплаха сами по себе си, заплаха идва от това, че в този поток от хора, които търсят по-добър живот, или бягат от войната и насилието, се прокрадват и инфилтрират и други, чиито намерения не са да живеят, а – да умрат. Този процес дава възможност на терористи и хора с лабилна психика, които биха могли да бъдат употрбени за подобни цели, да се придвижват свободно на територията на европейския континент. Това обаче не бива да се контролира от нерегламентирни паравоенни формирования от фашизоидно-националистически тип. Не това е начинът! Поне не е така в демократичните държави, за каквато претенции имаме и ние!

Настройването на обществото с хибридна и синтетична ксенофобия няма по никакъв начин да реши проблема. Напротив, така се създава нов проблем и ако първият може да се реши чрез армията и лостовете за интернационално военно сътрудничество, то вторият оставя трайни следи в съзнанието на цяло едно поколение, а това е погубно за демократичните устои на съвремения свободен и либерален свят.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

ШПИОНОМАНИЯТА НИ ЗАВЛАДЯВА И ПРЕЗ КИНОТО

Малките разследващи шпионите у нас 

от „Задача с много неизвестни”! 

Снимка: YouTube

Шпиономанията винаги е била неразделна част от българската действителност преди демократичните промени у нас. 

Тогава се говореше, че всеки има поне двама, които го следят за нещо. Дори децата, в игрите си в онези години, следяха хора по улиците, просто ей така, за удоволствие, за разнообразие, за забавление….! Шпиономанията беше забавление, а не порок, така се смяташе и така се приемаше! Дебнеше се, дали някой няма „нерелгламентирани” връзки с чужденци, сякаш от това зависи националната ни сигурност, а според властите тогава, тя зависеше именно и от това. Това се втълпяваше на децата още от малки и така те израстваха със шпиономанията в съзнанието си.

Тази тенденция се наблюдава навсякъде, в политиката, в киното, в изкуствата въобще, в училище, но тук ще обърнем повече внимание на киното като едно от най-масовите и модерни изкуства тогава, а и сега, до голяма степен.

Киното бше и си остава в някои държави основният начин за политическа пропаганда и внедряването на определени идеи и стереотипи на мислене в обществото. Киното е каткто забавление, така и форма на масово възпитание. Именно заради това в киното също, при това драстично, нахлува комунистическата пропаганда. Тя се и задържа там, най-продължително време, защото черз киното тоталитарната партия, която и да е тя,  постановява своите платформи и ги налага на обществото в една или друга степен, като единствено правилният начин на мислене, действие и живот.

Един от старите български филми – криминалето от 1973 г. - „Игрек 17” е класически пример за това. Шпиони, преследване, чужденци…! Заплахата идва отвън, внушава се, че обществото ни тук е перфектно, чисто, неопетнено, едва ли не – идеално, а лошото идва отвън, чрез чужденците…! Защо? Ами защото контактът с чужденци може да доведе до съмнение в идеалноста на комунистическия строй, именно заради това, защото може да се получи информация, която не е контролирана от тоталитарната пария, срастнала се с държавната структура. Това плаши и ограничава възможностите на диктатурата за всевластие, което пък поражда репресията да не се комуникира с чуждунци извън социалистическият лагер на „спокойствие и сигурност”!

Във филма „Задача с мното неизвестни” от 1977 г. отново става дума за шпиони. За такъв е набялязан „нумизмат”, човек, окйто се итересува от колекциониране на монети. Децата – главни герои обаче представят темата по един ироничен начин, като се предлага идеята, че според тях нумизмат означава шпионин! Един изхвърлен боклук от една кола внезапно поражда съмнение, боклукът се превръща в тайна, тайната се превръща в шпионска игра! Отношението към чужденците е представено като към съмнителни хора, ненадеждни, опасни, провокативни, контрабандисти, …в крайна сметка – „нумизмати”…!!!

Във филма от 1973 г. – „Деца играят вън” отново темата за шпионите е актуална. Едно момиченце бива обиждано от приятелчетата й с многозначителното: „жаба шпионска”…! Тя пък отвръща на удара с почти сакралното обръщение: „фашисти!”…! Прокрадва се опит за реабилитация на темата,като се продуцира известна ирония. Едно от децата споменава, че баща му имал медал от маршал Толбухин – виден съветски военачалник, а другите деца със смях отговарят, че имал медал от „булевард Толбухин” – главна пътна артерия в София, която днес носи името булевард „Васил Левски”!

Още тук се появява и една нова за тогавашната ни действителност дума – нудист – човек, който е на плажа без бански. Тези хора, поради това, че се крият и по този начин не са напълно управляеми и проследими от властите, с явяват опасност за властта. Именно заради това са определени с обидно понятие – „нудисти”. Дори и днес има българи, за които това понятие наистина звучи обидно, те дори бягат от такива плажове не заради друго, а защото страдат от един посткомунистически синдром на някакъв съвършено фантастичен, измислен и фалшив морал и фнатично-структурирана представа за „социалистическия плаж” – жена дете, баща, където всичко е проследимо и няма как да скриеш поведението си от властите, които и там те наблюдават по един, или друг начин!

Накрая стигаме и до емблематичния български филм „Комбина” от 1982 г., когато шпиономанията за това, че някой иска да напусне страната и иска да се снабди с долари, достига своя апогей. От тук тръгва почти мракобесната ненавист на властта към онези, които искат да избягат. Те са определяни като невъзвръщенци, като предатели, като безродници…! Всъщност, това са едни обикновени хора, които просто искат да живеят по-добре. Това е всичко, но то е твърде много за властта, която не иска да пуска навън хора, за да не разгласяват подробности от „рая на комунизма”, тук в страната, с неохота обаче се пускат и хора отвън, за да не би те да видят, нещо, което тоталитарната власт няма да може да цензурира, когато то излезе навън като позиция, статия, мнение, впечатление дори!

И все пак, българските филми от онази епоха показват онова, което партията иска, но се пракрадват и нотки на ирония, на самоирония, опити за представяне на истината, разбира се много завоалирано и кодирано, защото просто опасностите бяха хиляди и почти навсякъде в живота на човека в „рая на комунизма”…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

ДОКОЛКО ОБРАЗОВАНИЕТО Е НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ?!

Снимка: DarikNews.bg

В края на миналата година министърът на образованието и науката в оставка Меглена Кунева определи образованието като основен национален приоритет.

„То е приоритет, остава да внесем в него истинско обучение на децата и адекватно възпитание. Възпитание при което усещаме, разбираме и уважаваме личността на детето, нещо което се неглижира в 80% от училищата”, коментираха веднага от учителското съсловие.

„Май вече всичко е загубено - анархия, липса на задължения, алкохол и дрога, липсващ родителски контрол, демотивирани учители, делегирани бюджети, подменени ценности”, така определиха ситуацията с образованието ни днес друга част от учителите, които коментираха изявлението на министъра в оставка.

Според повечето преподаватели, „трябва първо да се възпитават родителите! На първо място е семейството, там се "кове" ученолюбието”. Според други пък, „без силно държавно субсидиране все ще сме си на това дередже…! Зависи в чии ръце е образованието!?”.

За teacher.bg

КОИ ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НОВАТА НАРЕДБА ЗА ПЪТУВАНЕТО НА УЧИТЕЛИТЕ ?

Снимка: bTV

Преди празниците се появи информация, че учители, които пътуват от едно населено място в друго, ще бъдат овъзмездявани финансово. Това породи буря от кометтари в социалните мрежи. Ето само част от мненията, които учителите идказаха публично:

„И какво сега? Да напускаме работа, тъй като работим в "големи" градчета с по 7-8000 жители? Ами аз три години бях в "голям" град на срочен договор и не се появи никакъв кандидат и от немай къде ме назначиха на постоянен договор. И сега какво, пак питам? Откъде ще намерят учители, за да сменят нас, пътуващите? Как успяват от МОН стратегически и постепенно да отблъскват педагозите от професията? И как тихомълком през ваканцията намериха от МОН най-подходящото време да я измислят и публикуват тази наредба? А официално искат да мотивират млади хора. Как? С тази нова наредба ли? Явно ще ги заставят да се заселят по селата и малките градчета, но забележете, дискриминационното разграничение, под 5000 жители! Дано успеят, иначе ще вкарваме и учители от Китай.”

Друго мнение гласи: „А на тези от големите градове!? :( Или да си сменят по два автобуса и да си траят….!?...И да си вадят по стотина лева от джоба си за пътни...ние по-малко ли сме учители от селските такива, че ни подлагат всяка година на такава дискриминация!!!?...”.

Част от преподавателите пък питат, „къде са синдикатите?”!!! 

За teacher.bg

ИМА ЛИ И КОИ СА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ПРОБЛЕМНИ ДЕЦА?

Снимка: Скандално

Ако може да се каже така, има "проблемни" родители, които не знаят и не познават децата си, улисани в личните си битовизми, забравят че са родители, губят връзка с децата си, не им оказват подкрепа и опора, децата се губят и се стига до тези грозни етикети " проблемно дете". А те се нуждаят от любов, разбиране, подкрепа, изслушване, разговор. Тъжна картинка, много тъжна! Така коментират темата с така наречените „проблемни деца” преподаватели от форума на teacher.bg.

Споед тях, тези ситуации се създават именно от проблемните деца. А колко от родителите съзнават и приемат, че децата са им проблемни? Повечето преподаватели смятят, че „няма проблемни деца, има ситуации и казуси за решаване”! Когато ги няма родителите, децата се чувстват сами и изгубени. Изграждат преграда и търсят свой начин за оцеляване, който не винаги е удачен. Така се създават „проблемните деца”, смятат от съсловието.

Повечето учители са на мнение, че „проблемната държава” ражда „проблемни деца”, като проблемът всъщност не е в самите деца, а напълно извън тях.

За teacher.bg

ПСИХОТЕСТОВЕ ЗА УЧИТЕЛИТЕ, РОДИТЕЛИТЕ И УЧЕНИЦИТЕ…!?

Снимка: Монитор

„Не ме плаши посещението при психиатър. Не ме плаши психотестът. Неприятно ми е, че по презумпция ме приемат за заплаха за децата”, споделя във фейсбук преподавател, който коментира въвеждането на психотестове за учителите. По думите му, по този начин и по презумпция, до доказване на противното, всички учители се приемат за психично неуравновесени и заплашващи живота и здравето на учениците, което е дискриминация по професионален признак, смята учителят.

Според него, по-полезно би било вместо на психотест, „учителите да бъдат изпращани на психотерапевт, с когото да релаксират от стреса, да им се оказва психологическа подкрепа, да се работи в група с цел заздравяване връзките с колектива”. Тези мерки биха били много по-продуктивни отколкото въвеждането на масови психотестове, които оскърбяват съсловието със една безсмислена масовост, която цели да „хване” петима с проблеми, като при това други сто бъдат „ощетени”.

Други преподаватели кометтираха в социалните мрежи, че имат сериозни съмнения за работната група и експертите, които биха провеждали тези тестове. В това те виждат опит за подигравка с педагозите и питат и настояват: „Каква ли заплата вземат тези експерти?!Да вземат те да минат тестовете първи!”.

Тези тестове за учители трябва да са на входа за университетите, предлагащи обучение по учителските специалности, а не - след като си се изучил за учител, да ти кажат, че не ставаш, смята друг преподавател, оставил мнението си в коментар по темата.

Има и учители, които предлагат психотест за учениците, а не за учителите!

Според други пък, въвеждането на тестове за учители не е честно. И все пак част от колегията изразява съмнения в това, че действително съществуват и такива учители, които имат известни психологически и психическти проблеми и според тях, родителите трябва да съблюдават за това, за да са „сигурни, кой работи с децата им”!

Родители и ученици също за психопроверка! Лошото е, че са обещани нови работни места за такива експерти, смятат пък преподаватели, според които въвеждането на психотестовете е просто опит за изкуствено преборване на нивото на безработицата у нас! 

За teacher.bg