КАК СЕ СТАВА МОНАХ В ХХІ ВЕК?

Снимка: kubansobor.ru

Едно момче, момче в момчешка възраст иска да стане монах. Уникалността на решението му е не просто във факта, че иска да стане монах, а в това, че иска да стане монах сега, в ХХІ в., когато младите хора не просто мислят за други неща, а въобще дори и не се сещат за отдаване на монашество!

Момчето се казва Т. и е бъдещият „отец Закхей”, както го наричат от сега, заради ниския му ръст. Неотдавна момчето е в един от големите ни манастири, заедно с майка си. Един от монасите му казва: „Хайде стига толкова…идваш и си отиваш! Сега си иди, прости се с близките си и се прибирай тука при нас, да си те монашим…”. Това са последните думи на монаха, който вече не е между живите на Земята, към момчето Т. Така той разбира, че наистина, когато влезе в манастира, сякаш се прибира в къщи!

„…Искам в този манастир да живея, разбираш ли, искам, това място ми е слабост, обичам го повече от родния си дом, това е късче от рая на Земята, обожавам го манастира…”. Това каза „отец Закхей” за избора си на място, където да стане монах.

Попитахме го, защо иска да става монах, а той каза: „…Не мога да го обясня, просто го имам като нужда, изгаря ме, нещо като да си влюбен, ама е по-силно и като пообиколиш манастирите, усещаш, кой е твоят манастир…!”. Това  е първото толкова точно и в същото време искрено обяснение, което получавам з отговор на въпроса, „защо искаш да станеш монах…?”.

Преди време Т. опитал с приятелка, но не се получило, тя го разочаровала. „Неговият” монах му казал, че няма да успее с жените, защото вече го бил поръчал на Св. Богородица за монах.

Т. не смята, че като стане монах няма да има деца, защото тогава ще има много повече деца, отколкото в света, ще има духовни чада, които ще обичат своя старец повече от мама и тати. Така мисли Т. и не ни остава нищо друго, освен да му вярваме безрезервно, защото е красиво да мислиш така, защото е възвишено и защото е откровено и чисто.

„…Знаеш ли как се привързва послушника към стареца си, обиква го много, защото духовната връзка е по-силна от биологичната..”, твърди мъдро „отец Закхей”!

Попитах го, дали ще ми стане изповедник, а той отговори, че не иска, защото ако стане, ще ми наложи епитимия – църковно наказание, да не се причастявам, докато не стана монах. Бил питал калугер за мен. Той му казал, че съм бил роден за монах. Такива като мен щели да бранят манастира, ако се налага и с кръв. Странно, как е успял да влезе толкова дълбоко в душата на друг човек..!? Но…., да, прав е! Калугерът казал, че съм бил „църковно момче”, „…ама те умните не щат калугери да стават…”, добавил още той!

Бъдещият монах има едно чудесно качество, както сам казва за себе си – „дивичък съм си аз”! Емоционален е, не е прикрит, когато обича се вижда, когато не обича, пак се вижда, не може да е лицемер, просто не му се отдава. Какво по-хубаво от това за един бъдещ монах…! Най-голямата му болка е да стане монах, но при друг игумен. Сега манастирът му е обсебен от човек, който той не приема за авторитет и чака, както казва: „тресе ме отвътре”.

В Роженския манастир разбира, че ще стане монах. Тогава е едва на 8 г. Заминава на екскурзия със съучениците си, води ги учителката му. В църквата той се заговорил с някакъв млад калугер. Попитал го, дали може да остане в манастира, а той се засмял и му казал да дойде, когато порасне.

Когато учителката събрала децата, за да си тръгват, Т. казал, че остава в манастира, разревал се, тръшкал се и казал, че в манастира му харесва и иска да живее тук! Разбира се, нямало как да остане, защото бил още дете, но когато станал 8-ми клас, както сам казва: „…нещо ме прещрака пак с тея манастири…”!

Т. е майтапчия, усмихнат, весел, засмян. Това сякаш не подхожда за един монах, но и тук той има обяснение, което ни оставя без доводи, защото е напълно и безапелационно прав: „…Че какво пречи калугера да е майтапчия, да е засмян…!? Нали трябва хората да виждат, че е щастлив в това, което прави, а не че е нещастник..!”.

И наистина е такава, сякаш сме свикнали да мислим, че калугерите са едни нещастни хора, които са приели монашество, защото са преживели някакво нещастие. Възможно е да има и такива, но монашеството не е бягство, то е призвание. Когато човек е пристъпил към него доброволно, волево и честно, тогава не би трябвало да е нещастен, напротив, трябва да е щастлив, защото живее така, както той е искал и както сам той е избрал.

Да пожелаем успех на „отец Закхей” в начинанието му да стане монах! Той ще е един честен, добър и мъдър монах. А ще е такъв, защото още от сега е мъдър. Монахът трябва да е красив, да е красива душата му, а „отец Закхей” е с красива душа, заради това Св. Богородица го чака, за да й стане достоен служител, в монашеско расо…! 

Йерархия на църковните вини

Снимка: www.orthphoto.net

Пореден гей-скандал, този път в Бдинския манастир…! Малко преди това – скандал и в Басарбовския манастир, а доста преди това – скандали в Троянския и в Бачковския манастири. В казуса с Басарбовския манастир се намеси новият русенски митрополит Наум, по другите казуси обаче няма кой да се намеси, явно... Всъщност, кой е виновен? Монасите, които са оставени без надзор и без игумени на манастирите, явно намират утеха в това, да бездействат, а бездействието ражда пороци, както виждаме.

Игумените не си стоят в манастирите. Това е практика от годни в БПЦ и тази практика води до ниска административно-управленска култура. В същото време, игуменът не е само административна длъжност, защото той именно е духовен баща на братята в един манастир. Кой, ако не именно игуменът е този, който трябва да се грижи за духовното здраве и най-вече за духовното израстване на монасите…!?

 А когато игумените просто отсъстват, не само от манастира, но и от духовния живот на манастира като цяло, тогава животът на монасите протича по начин, който те сами намират за добре, за тях. Тази духовна липса на игумените води до случаи като последните в Басарбовския и Бдинския манастири. Монасите нямат духовен надзор и стигат в действията и бездействията си до нерегламентирани контакти, някои от които противоречат не просто на духовния им сан, но дори и на елементарното благоприличие за един свещеник.

Да си хомосексуален не е престъпление, поне все още не е, не и в България, слава Богу! Да имаш нетрадиционна сексуалност в ХХІ век е нещо, което хората вече като че ли лека-полека приемат, но когато си монах, трябва да се спазват норми, които не подлежат на светска санкция. Именно тук е необходим игуменът, да напътства, да предпазва, да насочва, но най вече – да подпомага духовното израстване.

Не е нормално игумен да откаже да стане изповедник на монах, а такива случаи има, при това в някои от най-големите ни манастири! Не е нормално, защото игумените са и за това, а не само за да получават заплата и да носят корони и була, както и да се разхождат гордо из епархиите, сякаш са живи наследници на Константин Багренородни! Игуменът е призвание, отговорност и ангажимент, а не е офикия и възможност за сладък земен живот!

Заседанията на Светия ни Синод започнаха, говори се, че цял месец ще заседават. Щели да разглеждат и казусите на епископ Борис от Бачково и на йеромонах Кирил от Троян. А кога ще разглеждат казусите от Басарбово и от Бдинския манастир? И ако епископ Борис има къде да го намерят, защото уж е в манастир, то къде ще търсят йеромонах Кирил, който не пребивава в манастир, най-вероятно си е в къщи…?

Да не излезе само после, че понеже не го намерили, го осъдили…! Защото такива присъди сме гледали много…!

Така че, преди да съди, Светият ни Синод май е редно да се позамисли, кой е по-виновен! Защото, ако монасите са виновни, че са си развявали „емоциите” из интернета, то не по-малка е вината и на игумените, които въобще ги е нямало, докато всичко това се е случвало…! Не че едните не са виновни, ама и вторите не са невинни…! 

Синодът ще гледа делата срещу епископ Борис и йеромонах Кирил

Снимка: offnews.bg

„Предстои да се разисква темата за бъдещето на епископ Борис от Бачковския манастир и йероманах Кирил от Троянския манастир, има и внесени писма. Предвидено е и да се вземе решение по тези теми по време на заседанията на Светия синод на БПЦ-БП“, каза пред novinite.bg Александра Карамихалева от Отдел „Връзки с обществеността“ при управителния орган на православната ни църква. Предстои църковен съд да се произнесе по казусите за двамата йерарси, които бяха забъркани в сексскандали преди време.

Карамихалева не се ангажира с това, кога точно ще бъдат разглеждани тези казуси, защото са заложени като част от списък с предстоящи за обсъждане въпроси.

Стана ясно, че епископ Борис и йеромонах Кирил все още не са поканени пред църковния съд.

По време на настоящата сесия на Синода ще бъдат разгледани и текущи въпроси, касаещи живота и организацията на Църквата ни, посочи Карамихалева.

За novinite.bg

Антоний Гълъбов: Избори през юли - нито е разумно, нито е възможно

Снимка: dariknews.bg

„Избори до края на юли – нито е разумно, нито е възможно“, каза за novinite.bg Антоний Гълъбов. Това според него, е призив да се компрометират предстоящите парламентарни избори, което би било много сериозен политически риск.

„Има задължителни срокове, чието нарушаване по същество означава опит за манипулиране на изборите. Категорично не може да има избори до края на юли. То не само не е възможно, но и не бива да бъде допуснато от държавните институции. Ръководството на една политическа партия, която е мандатоносител не може да задължи президента да наруши сроковете, които по Конституция има, за назначаване на служебен кабинет и 60-те дни от назначаването му до провеждането на избори. В това отношение, минимално необходимият срок е 90 дни“, каза още Гълъбов.

„За бързането за избори може да има различни причини, преди всичко това може да е, за да не загуби още повече БСП, защото е ясно, че всеки ден след подаването на оставката на правителството и след приключването на мандата на това Народно събрание ще бъде загуба за БСП. Ясно е, че БСП избра да запази ръководството си, вместо да запази, или да възстанови доверието на избирателите си и това е много тежка политическа грешка. Те бързат, защото знаят, че до края на септември могат да загубят поне още една трета от избирателите си“, посочи Гълъбов.

„Разумен срок за провеждане на избори е края на септември, или началото на октомври месец. Големият въпрос е в това, по какъв начин Народното събрание ще приключи работата си, защото, ако г-н Орешарски имаше капка достойнство, щеше да подаде оставка преди половин час /след пресконференцията на Сергей Станишев/. Недопустимо е лидерът на партията-мандатоносител да заяви пред теб, че ти ще подадеш оставка в петък, за да мине гласуването на вота по недоверие и Министерския съвет да остане в сегашния си състав. Трябваше веднага да има оставка на Орешарски и е време най-после да се следват някакви елементарни правила“, допълни Антоний Гълъбов в коментар за novinite.bg.

Той добави, че „БСП вероятно разбира достойнството като подаване на оставка, веднага след като мине вотът на недоверие. За съжаление това няма да има ефектът, който те очакват. Това говори за опит за антиинституционално поведение, това е поведение в тотален разрез с нормите на демократичната държава“, отбеляза в заключение в коментара си за novinite.bg Антоний Гълъбов.

За novinite.bg

Татяна Дончева: Станишев ще надживее Тодор Живков като председател

Снимка: www.plovdiv-online.com

Татяна Дончева Тотева е български политик с юридическо образование. Участва в 38, 39 и 40-тото Народно събрание. На частичните местни избори за кмет на София през 2005 г. е кандидат на БСП, Български социалдемократи, ПДСД и ЗПБ и остава втора след Бойко Борисов с 31.5% от гласовете на втори тур при 30.1% избирателна активност. Заместник-председател на парламентарната група на Коалиция за България и на комисията по правните въпроси в парламента от 24 август 2005 до 25 юли 2009 г. Председател на Постоянната подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и на службите за обществен ред от 5 април 2006 до 25 юни 2009 г. В началото на 1990-те години работи като прокурор в Софийската градска прокуратура. Главният прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. На 21 април 2011 г. Татяна Дончева представя Движение 21, което се обединява „около каузата на промяната и европейското бъдеще на България“.

• Г-жо Дончева, как ще коментирате решението на ДПС, заявено от лидера Лютви Местан, че ще има избори до края на годината?

• Играе се шах, няма какво да бъде оценявано. Аз направих изявление още преди изборите, че върви процес на сближаване между ГЕРБ и ДПС. Очевидно топката се подава умело, като се тикат изборите в някакво по-удобно време. Местан е дал три ориентира и заяви, кой предпочита. Аз обаче не разбрах, като предпочитат избори в края на ноември, кое ще е добре да не се приеме бюджет? Това не ми се струва много премислено като дата, ако се има претенция за национална отговорност.

• А кога според Вас биха могли да се проведат изборите?

• Или трябва изборите да се дръпнат много по-рано, ако някой смята, че трябва да предаде властта, защото е по-добре следващият  да си прави бюджета, пък и да речем, БСП да си прави избори, без да е съвсем спаднала като влияние и като електорални възможности, или да се изкара годината, да се приеме и бюджета и тогава да се разпуска парламента. Това означава избори през март догодина. Слабото място на това, което предложи Местан е бюджетът.

• Има ли според Вас конфликт между Станишев и Местан?

• Не, не, тук става дума за това, че ДПС ще постави БСП в положение на прелъстена и изоставена. Въобще в политиката не може да става дума за конфликти. И БСП си има интереси, и ДПС си има свои интереси. Те си играят за тях.

• При положение, че г-н Местан се изказва за предсрочни избори, това ще повлияе ли по някакъв начин на бъдещето на Станишев в БСП?

• Не, бъдещето на Станишев, от мен да го знаете, е бетонирано. Думата „оставка“, произлиза от глагола „остава“. Той ще надживее Тодор Живков по продължително председателстване. За смяна на Станишев и на кръга му са необходими хора, които да имат хъс и сила. Там просто останаха прекалено много мижитурки, които няма да тръгнат да правят такова упражнение. Станишев ще си диктува ситуацията и понеже той знае, че делегати, депутати, мандати, произлизат от председателя на една партия, той реди листите, той ги подписва, в крайна сметка, мисля, че каквото и да е представяне на БСП, не може да влияе на отстраняване на лидера.

• А виждате ли възможност за евентуални промени поне в Изпълнителното бюро на партията?

• Не, това са мимикрии. Никой не знае ,кой е в Изпълнителното бюро. То много отдавна е придобило напълно сив и анонимен вид. Никой не знае, кой е там и то не решава нищо, само утвърждава това, което Станишев е поискал. В този смисъл, какъв е проблемът в Изпълнителното бюро, какво е създало то, какъв проблем е създало на председателя или на някой от кръга му? Тези хора правят едни привидни упражнения за промени, които смятат, че ще им дават ресурс на доверие, обаче то все е вариация върху фразата, че на Станишев са му криви някои други хора. 

За novinite.bg

"Шир-потреба" в императорско пурпурно!

Снимка: top.rbc.ru

Испанският крал Хуан Карлос абдикира в полза на сина си Фелипе. В същото време, протестиращи се събраха и поискаха отмяна на монархията. Хората се организираха в социалните мрежи, но протестираха не само в Мадрид, Валенсия и Барселона.  Протести имаше и в 30 града на Европа и Латинска Америка.

76-годишният крал леко се поокъка, когато отиде на лов за слонове в Ботсвана, докато страната му беше пред фалит. Появиха се информации, че имал любовница, че имал извънбрачни деца и т.н., и т.н.. С една дума монархията се клати, ама се клати повече от гондолата в лунапарка...! Все по-често ставаме свидетели на абдикации на европейскси монарси, които се отказват от престола в полза на наследниците си, както това стана в Холандия с кралица Беатрикс, миналата година. Сега е наред Испания, Британската Елизабет ІІ още се чуди, но вероятно има резерви, особено пред перспективата една „камила“ да стане „кралица“...! А някои коментират, че иначе хубавата главица на Кейт, все още е твърде мъничка за короната на Британската империя, кой знае, може и да порасне,...Кейт, не короната...! 

Всъщност, традицията е нещо, което отдавна не е онова, което е. Тържественото посвещаване с меч от страна на кралицата на рицаря вече е един романтичен, но силно осредновековен ритуал, нещо, което може да просълзи някой умилен военен пенсионер, но не и съвременния енергичен и работещ човек. Той няма нужда от ритуализация на ежедневието, защото няма необходимост от стимулиране на родолюбивата му G-точка. Съвременният глобализиращ се свят няма нужда от сакрализиране на практики, които имат за цел само и единствено изкуствено институционализиране на нещо, което в условията на действаща демокрация прилича повече на дисектирана мишка в спиртен разтвор. 

Вероятно възрастните монарси се опитват, като издигат на трона наследниците си, да благоразположат по-младите и активни хора към института на монархията, но, уви, оказва се, монархията вече не е актуална, поне в Европа...!

Именно в условията на демокрация, където гражданското общество избира по собствена воля, или поне така се предполага, монархията е романтичен анахронизъм. На никого не е нужно едно „осветено“ семейство, което по незнайно какви причини да наследява власт, колкото и тя да не е реална, а само представителна. 

Преди векове, когато се е смятало, че властта произлиза от Бога, когато владетелят е бил сам той Бог, а по-късно - негов представител, тогава вероятно властта е било необходимо да е остойностена като монархическа, за да може Божественото начало да осигурява приемственост, наследственост и подчиненост, каквато е била идеята на властта тогава. 

Днес, в съвременния свят, този тип овластяване на едно семейство е излишно, но и донякъде разточително, защото същото това кралско, или царско, или императорско семейство, получава пари от бюджета на държавата, за да се издържа и да „блести“ в прекия и преносния смисъл. 

И какво като Елизабет ІІ блести и в Канада, че даже и в Австралия...!? Какво печели от това обикновения лондончанин, например, дали социалните му осигуровки са по-високи от това, не, напротив, може би дори са по-ниски...? 
Традиционните практики са едни обикновени "ритуали за дъжд“, това са монархическите деятелности в рамките на овластеността им в съвременния свят. 

Дори и като представителна функция, една кралица на 100 години, или крал, по-скоро изглеждат като почетни актьори, нежели като достолепни владетели. Да ме прости Стоянка Мутафова, ама кралица Елизабет ІІ много ми напомня за нея, нищо лошо и нищо лично...! Просто нашата Стояна е малко по-енергична, по-балканска, по-невъздържана, иначе и тя може да ни помахва високомерно с бяла ръкавица и кошница с пера на главата си от някой шикозен "Ролс Ройс", минавайки бавно по семплия остатък от жълтия паваж на някой централен софийски сокак...! 
Разбира се, дължим уважение на тези хора, защото мнозина от тях са наистина достойни, изключително добре възпитани, образовани и добри управници, но сякаш историята се случва със своите традиционни фигуранти, а съвременната история изглежда някак странно с едни баби и дядовци, на чийто глави стои огромна скъпа и блестяща корона. В ХХІ в., това повече прилича на театър на абсурда, отколкото на действаща политическа традиция, която има активна обществена, социална и политическа функция, ако за последното не изключим разбира се, често силно интригантските афери, в които се замесват някои монарси. Те просто няма какво друго да правят, завалийте и си се забавляват по този начин...! Само че политиката не е забавление, а институтът на властта не е сакрализиран до степен на угнетяваща масова психоза, та заради това, съвременната монархия някак е твърде стиропорена, като "Made in China", скърца на плебейска "шир-потреба", облечена в императорско пурпурно...! 

За novinite.bg - частично

Отец Силвестър Янакиев: 70% от монасите са хомосексуалисти. Троянският манастир е с 20-годишна хомосексуална история.

Снимка: new.sliven.net

„Не може само в БПЦ, в манастирите да има по двама, трима, четирима монаси, от които 70% да са хомосексуалисти. Това е единствената православна църква в света и по това сме на първо място. Манастирите са педерастко средище, а не място за спасение, за утеха, както е в Румъния, в Сърбия, в Македония, Гърция, Русия, Грузия, навсякъде. Ние сме патологичен случай”, смята сливенският отец Силвестър, който стана известен с инициативата за „изчистване на църквата от гейовете”. „Гнусните педерасти обезславят Църквата. Гей-мафията съществува и тя е явно доста по-голяма, отколкото си мислехме”, уточни за фейсбук-групата „Православни новини” отец Силвестър.

Отецът твърди, че ако се изфабрикува нещо срещу него, което да е смущаващо за Църквата, той ще поиска да бъде запретен от служба докато не се реши проблемът. „Ако намерят начин да ми свалят расото, това ще ускори процеса на обезпедерастяването на манастирите. Като клирик имам доста други ангажименти към Църквата, ако не съм свещеник, ще мога много по-усърдно да се занимавам с тази дейност. Просто сега не мога да прилагам разни методи в работата ми”, заяви сливенският отец.

Той посочи, че не държи да остане свещеник, ако това не е угодно за Църквата и се окаже, че за нея „е по-угодно да си държи педерастите”, той може „да копае”.

Според отец Силвестър, хомосексуалистите в Църквата се насочват точно към места, където да са по-добре платени. Това, според него, се дължи на самата „патология на педерастията”, защото, когато вече не могат да си намират партньори, те плащат за това и заради това им трябват много средства.

„Едно от свойствата на този вид заболяване е огромното лицемерие и лъжливост. Те са способни да се закълнат във всичко свято, не признават нищо свято, освен своята страст. Това го показват разследванията, които имаше в Троянския манастир”, смята отецът.

Според него, явно на клириците и митрополитите им е угодно да има педерасти в Църквата „и да са на видни места, и да Ви пипат децата, и така натакък. Аз съм единственият, който последователно и целенасочено се занимава с това, да ограничи този проблем”.

„Троянският манастир е с 20-годишна хомосексуална история. Сега е време тя да бъде прекратена. След това ще преместим усилията си в друг манастир. Нямаме ресурси, ние не сме богати като педерастите”, твърди отец Силвестър.

„Това, което ние се опитахме да направим е да помогнем на Църквата, там, където най-трудно се действа, тоест – в ставропигиалните манастири. Ако на предстоящата сесия на Св. Синод, той подкрепи решенията на сегашния игумен на Троянския манастир, за обвинените в хомосексуализъм клирици, те ще бъдат махнати от манастира”, заяви за „Православни новини” отец Силвестър Янакиев – духовен надзорник на Сливенска епархия.

По думите му, ако Синодът подкрепи нициативата им, те ще продължат и след това.

„Когато някой се изтипоса в медиите, трябва да се направи разследване, дали клипът е автентичен и дали по него не е пипано нещо. Тогава трябва да се вземе становище и това трябва да стане от страна на митрополита, игумена на манастира и хора, които той посочи. Има клипове от Басарбовския манастир, има и едни скрийн-шотове на още един монах от неговия facebook”, уточни отец Силвестър. 

За фейсбук-групата "Православни новини"