вторник, 5 март 2019 г.

СЪРБИЯ НА ТАНКОВЕТЕ И АКОРДЕОНИТЕ

Поделението край Прокупле се намира
 почти до главния път Ниш-Куршумлия.
Сърбия е почти като нас, някои неща са им по-добре от нас, други - не чак толкова, но като цяло разликите са минимални. Това се вижда на първо четене, още като минеш границата при ГКПП Калотина/Градина. Иначе могат да се видят и доста други неща, които не са особено видими, но за който иска да ги види, те се откриват.

След границата ни очаква строящата се магистрала към Белград. Покрай Димитровград/Цариброд минаваме бързо и от там пътят ни води към Пирот и нагоре към Ниш, а после леко на юг към Прокупле. Тук силно впечатление прави засиленото присъствие на армията. Рядко може да се види подобна гледка в Сърбия – град, при това не от най-малките, а почти в непосредствена близост до него военно поделение, полигон и подземни съоръжения за укриване на колесна техника.

Обикновено този тип съоръжения са тайни, закътани в гори и планини, а тук тези уж тайни укрития се намират почти до главния път, който според указателните табели води в посока към Прищина – столицата на обявилата независимост през 2008 г. Република Косово или според резолюция № 1244 на ООН – Автономен окръг Косово в състава на Сърбия с малко над 200 хил. души население.

Порталът на поделението излиза на главния път,
а укритията за колесна техника
следват продължението му.
Това обяснява и танковете. За съжаление бяха на около стотина метра от главния път, а бързото преминаване по него не ни позволи да ги видим по-подробно, но бяха поне 50-тина. Разположени на едно поле, вероятно в рамките на самия войскови полигон на поделението, което е до самия град Прокупле.

Близостта на Косово се усеща, а танковете и военното присъствие показват, че войната тук отдавна е свършила, но мерките за сигурност все още са се запазили, ако не същите, то поне доста по-високи от нормалните превантивни.

Пътят ни продължава леко на юг към Куршумлия и след това отново леко на север към Луково, което се оказва още по-близо до границата с Косово. Това е район, който не е характерен за Сърбия. Планински е, изостанал е, неподържан е. Тук времената от социализма сякаш все още се усещат. Регионът разполага с минерални извори, при това, поне според указателните табели, те притежават богат химичен състав. Сякаш всичко върви напред, но трудно. Да, има хубави хотели в Луково, но те са чисто и просто два и това е всичко. 

В Сърбия ни посрещат топло още на границата.
Храната също не е особено интригуваща, асансьорът не работи, „сланата соба“ никаква я няма, сауната е за двама и половина души, близостта с малки и порутени къщички показва, че районът се развива, но много бавно и мъчително. Луково разбира се не е Сърбия, но вероятно този район, който някога е бил вътрешен за голяма Югославия, днес се оказва граничен и затова е поизостанал. Освен това е силно планински, като пътят до тук е почти като нашият до Кръстова гора. Само че ако Кръстова гора е популярна балканска туристическа дестинация, Луково, дори и за сърбите си е една обикновена дестинация.

Иначе пък западните ни съседи знаят как да се веселят. Може на обяд да ни сервират жито за десерт, въпреки, че Задушницата беше минала, може супата им да е като водата от измитите чинии, но пък оркестърът им е на ниво. Първи са по акордеоните.

В Луково хотелите са два, луксозни, но само два,
а пътят до там е дори малко страшен.
Телевизиите, дори и националната, излъчи многочасови предавания за загиналия при катастрофа популярен певец Шабан Шаулич, въпреки, че този тип музика се приема за нещо като чалгата у нас. Обичат си музиката - и народната, и популярната, и чалгата, обичат си Сърбия. Любезни са, уважават ни, но и сме си близки оказва се и по музиката, и по храната, и по нравите, и по съдба. Ние говорим на българо-сръбски и те се правят, че ни разбират, те говорят на сръбски и ние се правим, че ги разбираме. Промените в ударенията на дадени думи не ни правят сръбски филолози, но като кажем „наврачанье“, макар и далеч да не е на сръбски език, те ни разбират, че казваме, „навръщане“.

Луксът граничи все още с бруталната беднотия.
Разбираме се, защото на Балканите сякаш всички сме едно цяло – с приблизително еднакво историческо минало, еднакво препатили и еднакво щастливи от съдбата си, въпреки нейните невероятни и разнообразни приумици, които често ни костват цели десетилетия проблеми и политически кризи. 

Няма коментари: