Остров
Елис, Елис айлънд, или островът на стридите, това е същинската нова Вавилонска
кула, нова, но прекършена в своя устрем нагоре, изравнена със земята! Това е
мястото, където имигранти от целия свят прииждат, за да търсят своя нов живот.
Наричат още Елис островът на 29-те въпроса. Елис е определян още като клоака,
предназначена да приеме утайката на цялото земно кълбо, но това е повече
разбира е на някои екстремистки списания, целта на които била предимно да
накарат властите в страната да ограничат приема на емигранти.
Тук,
на островът на първоначалното разпределение служителите се научавали постепенно
да различават безпогрешно различното звучене на различните езици на хора от
различни краища по света. Страхът у хората, у бъдещите емигранти, се проявява
по един и същи начин, тревогата се проявява, както чрез слова, така и чрез
мълчание, твърдят работили на острова.
Първото
изпитание за емигрантите е дългото двойно стълбище. След като са оставили
багажа си долу те трябвало да го изкачат. Жени стенели пред вида на тези
стъпала. По време на изкачването хората са били наблюдавани от неколцина
служители от администрацията на остров Елис, облегнати уж неволно на парапета,
в горния край. Те уж не обръщали внимание на тълпата, но всъщност зорко следяли
за товая, кой се задъхвал и кой как изкачвал стълбите. Така всъщност ставало
ясно, кой е годен и кой не е за да стане емигрант в САЩ. Ако не могат да
изкачат едно стълбище без проблеми, то тези хора не били приемани за здрави и
били белязани по някакъв специфичен, макар и все още твърде първоначален модел
на пресяване на кандидатите за емигранти.
Има
означения с тебешир върху дрехите и като например буквата L е за белите дробове, В – за гърба,
Е – за очите, Н – за сърцето, G – за базедова болест. Така
още тогава, преди да са се осъзнали че вече са изпитвани, тези клетници бивали
пресявани по определени здравни показатели.
Успешно
преминалите етапа на стълбището отивали
в просторна зала, където били разположени успоредни редици пейки и от
тук ги викали на събеседване, където им задавали точно по 29 въпроса.
Отговорите с помощта на преводач отнемат няколко минути.
Тези
въпроси били от вида: къде ще се установите, кой Ви плати пътуването, притежавате
ли сума равна на 50-долара, това е едноседмичната заплата в САЩ в онези години
и било задължително всеки да има поне толкова пари на първо време, а също и - имате
ли близки, при които да отидете, какви са техните имена и адреси, били ли сте
осъден на затвор, пребивавали ли сте в клиника за психично болни, полигамен ли
сте, анархист ли сте, имате ли
обещание или предложение за работа, какво е здравословното Ви състояние,
страдате ли от физически недъг или инвалидност, какъв е вашият ръст, какъв е
цветът на кожата и на очите ви.Всичко това били въпроси за снемане на социален
и физически статус, като това бил вторият етап от изпитването на клетниците,
изсипани от трюмовете на корабите, придошли от целия свят в Елис. След 29-тия
въпрос ги очаква или пъкълът, или раят.
В
САЩ не ги очаквало обаче нищо по-различно от това, което сами биха сътворили с
ръцете и със собствения си труд.
На
пристанището в Ню Йорк пасажерите от първа и втора класа слизали сравнително
бързо и безпроблемно, а тези от трета класа, пътували на долните палуби бивали
прехвърляни на пътнически баржи, които ги карали на Елис айлънд, за да минат
през изпитанието, от което толкова се бояли.
Едно
от най-интересните неща в тези клетници били техните багажи, защото те, подобно
на охлюв, носели всичко ценно, на практика целия си живот, на гърба си, в
чанти, вързопи, кошници, сандъци и денкове. Какво съдържат багажите – предимно износено
бельо, скромни тоалетни принадлежности, няколко снимки, цигулка или хармоника, много
често - Библия, кръст, менора, изписана икона и някои други лични вещи, но
много рядко скъпоценности. Повечето не разчитали на своята бдителност и не си
позволявали да носят много скъпи неща, защото се страхували да не им ги
откраднат по време на дългото пътуване до Америка.
Понякога
кандидатите за емигранти свирели на акордеон или на китара, докато чакали да
бъдат свалени от кораба, да бъдат допуснати до Елис айалънд, или пък докато
чакали да ги пуснат в САЩ, след като вече са преминали трите изпитания –
стълбите, интервюто и прегледа и на трето място ако са отговаряли на
минималните изисквания за пребиваване в САЩ.
Разбира се не можем да
пропуснем и факта, че тук не рядко били откривани заболявания в хората, някои
от които били силно заразни и често освен пътници, се разболявали дори и
служители от администрацията на Елис айлънд. Факт е обаче, че държавата се била
погрижила наистина всеобхватно да допуска хора до своя територия, но все пак да
прецени по някои общи критерии, дали те са годни и дали би имала нужда тя от
тях, а и дали те биха били успешни, ако все пак тръгнат по пътя на своята
емиграция в Новия свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар