ПРЕЗОКЕАНСКИЯТ ПЪТ – ПЪРВОТО ИЗПИТАНИЕ ОТ ПЪТУВАНЕТО ДО АМЕРИКА

Едно от най-тежките преживявания за хората в годините от края на ХIX и началото на ХХ в. е пътуването през океана. До тогава сякаш на подобно нещо са се подлагали предимно изпитани моряци, които са имали опит в подобни пътувания, които са понасяли несгодите в морето, приели са, или по някакъв техен си начин са преодолели морската болест. И изведнъж масово хора започват да пътуват към Америка, към страната на неограничените възможности, където всички са считали, че новият им живот ще им донесе благоденствие, сигурност и много нови емоции, а в крайна сметка и един напълно нов и много по-цветен живот от този, който са имали в своите родни места.

Има години, когато центърът на остров Елис, където е първоначалният разпределителен пункт на емигрантите, службите работи денонощно, за да може да се справят  с потока новопристигнали.

След 1924 г. поредицата имиграционни закони на президента Хувър постепенно променят залога. По-малко са хората за преглед, вече са въведени и действат специализирани квоти за емигранти от отделните страни и е вменено задължението на посолствата по места да проучват предварително всяка молба на кандидат за емигрант в Америка. Всеки, който се качва на борда на кораб след тези промени, по принцип вече би следвало да е сигурен, че веднъж пристигнал в Америка, макар и все още на междинния пункт на Елис айлънд, няма да бъде върнат обратно, от където е тръгнал. Това от една страна улеснявало действията на службите на острова, но също така давало и повече сигурност на хората, които са пътували за не малко пари до Америка и които са се надявали, че идвайки, ще поемат по новия път на своите мечти, за да заживеят поне малко по-добре те и техните семейства, независимо дали са били заедно, или роднините им са останали в държавите, от където те са тръгнали на гурбет.

Качването на кораба вече било първата стъпка, от която връщане назад имало само в извънредни ситуации.

Пътниците слизали на долната палуба, в търбуха на кораба, по много стръмна и хлъзгава стълба. Мнозина от тях при вида й отстъпвали уплашено назад. Нямало никакво проветрение, мъжете и жените били отделени от замърсени пердета, имало само два умивалника, тясна кушетка за всеки, питейната вода не достигала, а храната им носели в грамадни бидони и я изсипвали в метални канчета, които пътниците сами трябвало да си набавят.

Миризмата на лоша храна, тютюн, вино, пот, дезинфектант, воня на немити тела, на прегоряло масло  и непрестанно буботене на машините действало на психиката. Това било първото препятствие, което тези клетници трябвало да преминат, при това успешно, за да се доберат въобще до брега на заветните си мечти.

Повечето се надявали да не се разболеят по време на пътуването с кораба и да не им откраднат вещите, както и да не паднат и да се осакатят преди да са стигнали Америка. Все пак на тези кораби пътували всякакви хора. Някои наистина имали добри намерения, те отивали в Америка, за да заживеят по-добре, други също пътували с такава цел, но методите им били по-различни. Така се оказвало, че някои губели парите си още на борда, а без пари в Новият свят не пускали. Ето защо всеки дебнел багажа си, парите и скъпоценностите, защото без тях животът му в Америка би бил много труден, а не рядко и напълно невъзможен!

Най-страшно обаче било да се разболееш по време на пътуване. На борда имало лекар, но пътниците били средно около 2400 на параход, а понякога и повече. За кого по-напред да се погрижи той. Имало и още нещо. Социалното разслоение на корабите, прословутите три класи на пътуването, били не просто с различни удобства, те откроявали социалните типове хора, които пътували на тези кораби. Корабният лекар най-често имал задължението да се грижи предимно за пътниците от първа класа, защото там дамите често били неразположени, повдигало им се, имали проблеми с храносмилането от пътя и клатушкането на кораба!Това бил основният проблем, за който лекарите имали задължение, не рядко и защото това им било заплащано доста добре. А пътниците от втора и трета класа особено можели да разчитат на доктор само в наистина краен случай и недай Боже при смърт, когато лекарят трябвало да я удостовери в качеството си на служебно лице с определени специални правомощия на борда на кораба.

По онова време анархистите са въплъщение на злото и не са ги приемали в САЩ. Анархизмът е политическа философия, мотивирала анархистките движения по света. Анархизмът застава в опозиция на властта и йерархичната организация във всички човешки отношения. Като следствие анархизмът се противопоставя на всяка форма на държавност и защитава анархията като алтернативна форма на обществено устройство.

Анархизмът обикновено се счита за радикално лява идеология и по-голямата част от анархистката икономическа визия и анархистката социална философия отразяват анти-авторитарни интерпретации на комунизма, колективизма, синдикализма, мутуализма и икономиката на участието. Традиционно анархистите са атеисти. Често се разказват истории за хора, които са били идентифицирани като анархисти в родините си и когато това стане ясно и на остров Елис, те просто не били допускани до територията на САЩ.