Загина
може би най-голямата сръбска звезда Шабан Шаулич. При катастрофа на път за
Дортмунд, Германия, колата му, която е била управлявана от кума му, е била
блъсната отзад от друга кола, управлявана от пиян шофьор, който е бил без
книжка дори!
Макар,
че Шабан не е българин, той беше и си остава особено популярен и у нас. Някога
когато бях дете, прекарвах летата с баба ми, на вилата ни в село Шума, недалеч
от границата с Югославия, край град Годеч. Там Шабан, Лепа Брена, Мирослав Илич
и много други бяха най-големите звезди. Навсякъде от комшииските дворове се чуваха
техни песни, записвани на касети, разбира се контрабандно. А да имаш оригинална
касета от Сърбия на някой от тях тогава, беше истинско богатство!
Детството
ми през летата на 80-те премина с тази музика. В София слушахме Елвис, Нат Кинг
Коул, Пат Буун, а на вилата – Шабан. Да, колкото и да звучи абсурдно, така беше.
И най-странното е, че научих за нелепата смърт на „краля на сръбската музика“,
както наричаха Шабан Шаулич, именно там, съвсем близо до село Шума, на разклона
за прохода „Петрохан“, в местността „Балач“.
Това
е моята история със Шабан, когото слушах и гледах на живо с мой приятел за
последно на 21 декември миналата година. Само преди два месеца, този човек
направи прекрасен концерт в зала „Арена-Армеец“, благодари и си отиде, нямаше
бисове, просто слезе от сцената, за мен, за българската публика това беше
последният му концерт, прощалният концерт. Така беше и афиширан, като последен,
и той наистина се оказа такъв, за съжаление!
Шабан
е бил и забраняван в някогашна Титова Югославия. Той е единственият певец, за
когото Тито – комунистическият лидер на западната ни съседка, издава закон, с
който му забранява песните и изявите. Шабан е звезда от средата на 60-те години,
едва когато Тито умира през 1980 г. обаче той отново може постепенно да започне
да се изявява легално в родината си.
А
защо Тито го забранява? Ами защото Шабан пее за пиене, пияници, за забавления,
за любов, за чувства, за страдание, а не пее за партията, за международното
работническо движение, за комунизма, за партизаните…! Не може да се пее за
любов, а да се пропускат партизаните и поради тази причина комунистическият
лидер на Югославия издава закон именно за Шабан.
През
80-те години, когато Тито вече го няма, Шабан и всички останали други звезди на
сръбската музика стават особено популярни и у нас, особено в западните райони,
но и в цяла България. Тук обаче те не са толерирани, защото Югославия не беше
от най-верните съюзници на СССР, каквито бяхме ние. И въпреки това, полулегално
сръбските звезди, сред които и най-голямата – Шабан, намираха път към
почитателите си тук.
Загина
една балканска звезда, за която може да се разказва много. За онези, които го
обичаха, това е голяма загуба, загубата обаче е и за балканската музика въобще.
Тук не става въпросът, дали харесваме, или не харесваме сръбската музика или конкретно
Шабан Шаулич, тук стои въпросът, че този човек беше и си остава особено
популярен на Балканите въобще, но и в голямата диаспора от сърби, навсякъде по
света, където те са се разселили. Уважават го и много емигранти от България,
Румъния, Гърция, Турция, бившите югославски републики. Той беше и си остава
„кралят на сръбската музика“ за тях.
И
въпреки, че Тито го забрани, въпреки че години на ред, едни от най-активните
му, той не беше на сцената, в телевизиите, в радиостанциите, въпреки това
хората не само го помнеха, но и го слушаха, канеха, търсеха, защото беше виртуоз.
Казват,
че гласът му, както и този на друга голяма сръбска звезда – Драгана Миркович,
са уникални. Те могат да пеят почти всичко. Когато имаш глас, това, какво точно
пееш, не е чак толкова важно, когато го можеш, просто го можеш!
Публиката
е тази, която решава, дали някой е добър, или не е добър. Е, публиката реши, че
Шабан е „крал“ и той завинаги ще остане такъв – истински благородник на балканския
шлагер. Той винаги се появяваше на сцената с костюм, или поне с риза и сако, с официален
панталон и тъмни обувки. Винаги беше спретнат, а останалото беше гласът му –
завладяващ, пълнещ цялото пространство, пленяващ, запомнящ се. Няма как да
сбъркаш кога пее Шабан, защото той е характерен, уникален и единствен! Вече го
няма, но това, което е изпял остава след него!
Няма
как да накараме тези, които не го харесват, не харесват сръбската музика
въобще, да го харесват, дори и сега, когато вече го няма. Няма как, но и не е
нужно! Едно обаче е задължително – да признаем, че той беше звезда, и беше
изпълнител с брилянтен глас, оценен и от специалисти. Останалото са спекулации,
останалото ще се забрави! Шабан обаче, няма да бъде забравен!
Благодарим
ти маестро! Hvala od srca
na svemu!!!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар