ПО СЛЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УРАН

Затворените, или тайните градове на СССР и днес
представляват интерес за любителите
 на така наречения „дарк туризъм“.

В „пощенска кутия №26“ хората са имали и всичко, и нищо

Има градове в света, които са тайни или затворени. Те са създадени за определени цели, обикновено военни, като получават статута си за точно определени цели. Болшинството от тях са на територията на бившия СССР, но не само там има такива. Тайни зони има и в САЩ, по времето на Хитлер в Германия, а сега и в Северна Корея, където впрочем почти всичко е тайно.

Преди години под сурдинка се говореше за градовете-фантоми в СССР, където хората имали всичко, от което се нуждаят, но нямали правото да напускат населеното място. Там работели, там харчели парите си, там почивали, там живеели, там и умирали.

Тези хора, според градските легенди, не са били лишени от нищо и ако останалите граждани на СССР са живели в недоимък, те са имали наистина всичко, по разбиранията за това в онези години.

Един такъв град е Железногорск. Днес той е град в Русия, административен център на Железногорски район, Курска област. Населението на града към 1 януари 2018 е 100 740 души. Някога обаче градът не е имал име, разполагал е само с един номер – „пощенска кутия №26“. Това е всичко, което се е знаело за този район, за града, за населението, за живота в него – само пощенска кутия № 26. Ако човек поиска да пише на някого там, който е отишъл да работи след създаването на „тайната“, контактът е бил строго контролиран. Така се пазеха тайните на онова време, така се представяха и реалностите – със шифър, закодирано, без имена, без адрес, без упътване, без магистрала, без знаци, без каквито и да е белези за живот и специфика на работата там.

Още нацистите откриват урана край Бухово
 и той се добива чак до 1992 г.

Железногорск, или „пощенска кутия № 26“ е всъщност тайният град, където са получавали и обработвали българският уран. Уранът, който е бил добиван у нас се твърди, че е един от най-чистите и това го прави един от най-търсените тогава. Публична тайна е, че дефилето край Бухово, недалеч от София беше изпълнено някога с всякакви машинарии, които се твърдеше, че се ползват за добив на чист уран. Дали е така или не, няма как да сме категорични, едно обаче е сигурно. Този уран, дали от Бухово или от Родопите, е бил преработван и обработван именно там – в „пощенска кутия № 26“.

Така твърдят днес хора, които са живели в този таен град и които вече живеят в България. За тях някога страната ни е била само някакво далечно въжделение. Те са чували, че тук има приказно красиво море, величествени планини, добри хора и …уран.

Железногорск се намира на 220 м. надморска височина, на 90 км. северозападно от град Курск. Дори и днес информацията за града, който никак не е малък, особено за мащабите на България днес, няма. Информацията е твърде оскъдна, защото градът има първо много кратка история, а и защото тайните, в които е бил забулен, не са оставили много като информация за него. Само хората, които са живели там могат да разказват за живота си. Те обаче имат известни опасения за това. Железногорск сякаш и днес все още е таен град. Да, до там има път, има го вече и на картата на съвременна Русия, но все още сякаш тайните тегнат над населението, тайните за това, какво са работили хората там, как са живели и как е отпаднала необходимостта от тази мистика около този град-призрак в някогашния СССР.