ТЮЛЕНИТЕ – СУПЕРГЕРОИТЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ

Американските тюлени са ползвани в
специални операции
и за спасяване на заложници. 

Денят започва с една изпълнена задача – оправеното легло

„Това, че си бях оправил леглото както трябва, не беше повод да ми се изкаже похвала. Очакваше се от мен“. Тези думи принадлежат на адмирал Уилям Макрейвън. Той произнася една знаменателна реч през 2014 г., по случай официалната церемония за дипломиране в Тексаския университет. С тази реч влиза в новините, но с книгата си, „Оправи си леглото“, за която военният вестник писа неотдавна, той влиза в историята.

Целта на адмиралът е да разкаже за обучението на американските тюлени, за това, как те стават такива, за да са готови на практика за абсолютно всичко. Той става тюлен, изминава целия цикъл на обучение, командване и накрая достига до длъжността командир на тюлените.

Тексаският университет в Остин е училището на адмирал Макрейвън. В същото време обаче именно казармата е тази, която дава необходимото обучение на младия мъж, за да се превърне той в четиризвезден адмирал. Дори и днес, когато въпросът за казармата се поставя отново в

актуалното ни ежедневие,

 този въпрос сякаш все още търпи развитие.

Когато човек слуша описанието на подготовката на тюлените, българската казарма, общата ни казарма, изглежда сякаш като почивна станция. Когато говорим за казарма и за изграждане на добродетели и чисто мъжки качества за справяне в сложни ситуации, то разказите на адмирал Макрейвън са наистина показателни. Това, през което е минал той и неговите колеги е нещото, което е необходимо на един наистина супер-герой. Разбира се в нашия случай не става дума за това всички да стават супер-герои, но казармата, като място на самоподготовка, усъвършенстване на сетивата и придобиване на физически необходими

данни за пълноценен живот

 наистина има място в съвременността ни.

Десетте урока, които бях научил от обучението на военноморските тюлени и които представляваха основата на моите бележки, явно имат универсално приложение. Бяха прости уроци, които да допринесат за преодоляването на изпитанията по време на обучението на тюлените, но тези десет урока със същата сила помагат да се справиш с предизвикателствата живота, без значение, кой си, твърди адмирал Макрейвън.

А подготовката на военноморските тюлени започва с първия урок от общо десетте –

Тюлените могат и трябва да справят в различни трудни ситуации,
 а подготовката им предполага изтощение до краен предел,
което обаче спасява животи  след това.

„Започни деня с изпълнена задача“

 и ако това е добре оправеното легло, то е едно добро начало.

Следващото, което тюлените не могат да пропуснат в обучението си е, че не могат да свършат всичко сами. Трябва да се научат да разчитат на себе си, но и на партньора си. Ако искаш да промениш света, трябва да прецениш човека пред себе си според размера на неговото сърце. Едно от най-важните неща е и преодоляването на състоянието на „захарна курабийка“, тоест – падението да не се приема за перманентно. Допълнителните натоварвания не са приятни, но са неизбежни по пътя към съвършенството.

Препятствията не са непреодолими,

 те са създадени именно заради това, за да бъдат преодолявани постоянно, не само веднъж. Това са само част от уроците, всъщност първите шест такива. Зад всяка сентенция на адмирала се крие цяла глава с разсъждения и заключения, които не се натрапват, не са императивни. Те са само едно приятелско споделяне. Така се стига до урок седем, където трябва да се научим да не отстъпваме пред „акулите“. Тюлените плуват определено разстояние в открито море, където гъмжи от акули, при това – опасни акули, а не тези, от които стават вкусни пържоли. В осмият урок се казва, че всеки трябва да дава най-доброто от себе си в тежките моменти, защото само така удовлетворението от добре свършената работа би било пълноценно.

Предпоследният урок

 е вече в зоната на така наречения висш пилотаж – когато ни е най-трудно, да запеем. Тюлените затънали в ледена лепкава кал при една от специализираните си подготовки запели. Да, те пеели заедно, въпреки заплахите, че ще останат още часове в калта, ако не спрат. Заплахите се сипели върху им, но и командирът им се усмихнал, защото разбрал, че е постигнал целта си, те са целеустремени и действат заедно, а не поединично, когато са и най-уязвими. Последният десети урок е най-ценен. Когато тюлените се подготвят, те

имат право да се откажат.

Това става като ударят една камбана, разположена наблизо до полосата, където тренират. Който удари камбаната, вече е свободен гражданин и няма се отскубва от тежките тренировки и хроничното недоспиване. Урокът ни казва никога да не удряме камбаната, тоест – никога да не се отказваме. Всеки има шанс да бъде пръв, просто не бива да се отказва.

Българските тюлени са в базата „Тихина“.
Поделението е създадено през 1970 г.
 на брега на Варненското езеро,
край Джанавара.

Без климатици и удобства

Казармата, където се осъществява основното обучение на тюлените в Американската армия, се помещава в неотличаваща се с нищо триетажна сграда на брега в Коронадо, Калифорния, само на сто метра от Тихия океан. В сградата няма климатична инсталация и през отворените прозорци нощем може да се чуе бученето на прилива и плискането на вълните в пясъка.

Стаите в казармата са спартански. В офицерската спалня, където е настанен бъдещият адмирал Макрейвън заедно с трима други курсанти, има четири легла и един общ гардероб. Това е всичко, от което се нуждае един тюлен, това е достатъчното му. Останалото е труд, постоянство, упоритост, воля, хъс и дори и инат. Така се става тюлен, така се става адмирал, така се става командир на тюлените. 

Целта на адмирал Макрейвън не е да покаже, колко може да преплува, как се плува в открито море, пред опасността да пресечеш пътя на някой кораб дори. Целта не е и да ни покаже, колко е издръжлив в лепкавата калифорнийска кал. Нито пък иска да ни убеди в ползата от неколкодневното безсъние. Не, целта е човек сам да достигне до дозировките на сила, самоконтрол, да достигне до своите собствени граници, под които се чувства комфортно, а над които би бил не по-малко успешен. Това е живот на ръба, там, където не знаеш, дали ще има утре. Дали ще успееш, но най-важното е да вярваш, че ще успееш. Ето това ни разказва адмирал Макрейвън. Не става дума за супер-мъже, за супер-герои, става дума за хора, които са достигнали до границата на своята воля, там, където рядко стигаме и защото не можем, и защото не искаме, и защото ни е страх.