 |
| Честване на паметта на загинали от лагера в
Белене – Белене, началото на 90-те години на ХХ в |
Кристалната
нощ (на немски: Kristallnacht) е антиеврейски погром в Германия и Австрия в
нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година. Погромът е организиран от
Щурмабтайлунг (SA), паравоенната организация на управляващата
Националсоциалистическа германска работническа партия, по инициатива на нейния
водач Адолф Хитлер. Разграбени и опожарени са 191 синагоги (от които 76 напълно
унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи. 30 000 евреи са арестувани и
изпратени в концлагери, а 40 души са убити.
Един
от тези арестувани прекарва малко повече от месец в лагер, където е бил
„обработван“, по каква причина не е ясно, но няма и значение в случая, защото
човек се ражда такъв, какъвто е. Ако той е роден като евреин няма как да стане
неевреин, само като се превъзпита. Това обаче явно не е било известно на
нацистите, или пък напротив, било им е напълно известно. По-късно евреите са
били принудени да заплатят щетите от погромите, сякаш те са ги направили. Но да
се върнем на този частен случай на един евреин, който прекарва близо 40 дни в
лагер и след като е освободен, до смъртта си той не желае да говори за тези
дни, които са му се видели като години, които е прекарал във въпросния лагер.
Впрочем
нещо подобно се наблюдава и в историите на българите ,които са преминали през
лагерите на смъртта по време на комунистическия режим в България. За какво
става дума?
 |
| След погромите на еврейските магазини в Магдебург. |
Когато
арестуват някого, милиционерите първо правят това предимно нощем, за да няма свидетели
и излишна суматоха. След това арестуваният е откарван на неизвестно място,
обикновено или в Дирекция на милицията на на пл. Лъвов мост в София, или пък в
подземията на политическата полиция, до царския дворец, или направо в Централния софийски затвор.
Тук се престоява известно време, докато се „узакони“ незаконния арест, след
което следва незабавна депортация обикновено към пазарджишкия затвор, където са
въдворени предимно политическите затворници, но не рядко те са изпращани и в
някой от вече съществуващите концентрационни лагери на наша територия.
Тук
обаче темата ни е за това, как тези нещастници, дори и когато са освободени от
лапите на комунистическата власт, ако въобще стигнат до такова „освобождение“,
те никога не искат да говорят за това. Свидетели сме на доста текстове, които
подробно разказват за изтезанията в комунистическите лагери на смъртта. Знаем
от разкази, за какви нечовешки, зловещи изтезания са преживели някои хора, а
някои и не са ги преживели и са умрели от тях! Тук не е времето и мястото да
разказваме за тези жестокости, но е важно да напомним, че те не са забравени.
Вероятно това е причината тези нещастни хора, попаднали в лапите на едни
истински зверове с човекоподобни физиономии, да не искат до смъртта си да
разказват, какво са преживели в лагерите на смъртта при комунистическия „рай“.
 |
| Повредена синагога след Кристалната нощ в Мюнхен. |
Единици
са тези, които се осмеляват и събират сили, за да разкажат. Сред тях е Боби
Гундаров, комунистически мъченик, който дълги години продаваше обувки в един
павилиоин на пазара „Римската стена“. Той с някаква невероятна смелост
показваше следите от пробождане с метална вила за тор, които имаше на кръста
си, останали му „светъл спомен“ от лагера Белене. След демократичните промени в
България той беше наясно кой, кой е, често дори даваше съвети, защото познаваше
хората, знаеше, кой е бил доносник, кой е бил на лек режим в лагера, кой е бил
наистина преследван и тормозен.
Повечето
обаче мълчат. Една голяма част от тези хора си отидоха от този свят с
мълчанието си, отнесоха със себе си болката, мъката и срама от едно невероятно
наситено историческо време, което с гъстотата си притискаше и продължава да
притиска съдбите на цели семейства и дори родове и у нас, и извън България.
 |
| Входът на затвора в Белене днес. Снимка Красимир Тодоров |
Някои
успяха до някаква степен да превъзмогнат страха и емигрираха, други останаха
тук и изживяха живота си в надежда и в опасения. Повечето обаче замълчаха! Само
можем да предполагаме, какво са премълчавали, какво са преживели в онези
години, в комунистическите лагери на смъртта, където болшинството от тях
попадаха без съд, без присъда и дори и без каквато и да е официална санкция.
След това, след промените, им подхвърлиха по едни 30 хил. лв. Боби Гундаров се
хвалеше, че има пари, обядва в „Шератон“, вечеря в „Хилтън“, но на практика
няма какво да си купи с тези пари!
Тези пари не могат да върнат изгубените
години, младост, любов, усмивки, …тези пари не струват страданията, които тези
хора са изживели някога! И именно заради това те мълчаха, мълчаха, за да не
страдат и да не преживяват отново и отново това, което веднъж им е било повече
достатъчно да преживеят!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар