„МАКЕДОНО-БЪЛГАРО-АМЕРИКАНЦИТЕ“ – ЕТНИЧЕСКИ СЪСТАВ И РОДОВА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Демонстрация на българи от Македония,
пред църквата "Св. Крал" в София - 1903 г. 

Прави впечатление, че повечето наименования на български дейности или организации в САЩ, особено в периода на една от най-масовите вълни на емиграция към Северна Америка, след погрома на Илинденско-Преображенското въстание, са наричани „македоно-български“. Така например говорим за македоно-българска православна църква “Свето Благовещение” в Стилтън, Пенсилвания, македоно-българска църква “Св. Никола” във Форт  Уейн, Индиана и други, като процесът е дори по-задълбочен в Канада, където повечето църкви са имено „македоно-български“.

Според някои сведения, публикувани от periscop.bg, т.н. “стара българска емиграция“ се е състояла  от 110 хил. македонски българи и едва 10 хил. българи най-вече от България.

С течение на времето сред българската общност в САЩ възникват различни организации. Най-влиятелна обществено-политическа организация сред българските емигранти е Македонската политическа  организация (МПО, която сега е патриотична организация). Това се дължи на факта, че македонските българи представляват мнозинство сред българската диаспора в САЩ.

Пети редовен конгрес на МПО в САЩ и Канада

В опозиция на МПО стои „Макeдоно-амeриканската народна лига“, ръководена от Смиле Войданов. Тя се образува в Детройт през 1930 г. и работи в тясно сътрудничество с „Федерацията на българо-македонските образователни клубове“, чиито възгледи са изразени чрез вестник „Народна воля“.

Част от българо-американските общности, които не са обединени в някаква формална организация, се представят във в. „Народен глас“, излизащ в Гранит сити, щат Илиноис. „Народен глас“ е приеман често като  най-старият и влиятелен вестник, излизащ на български език в Съединените щати. Вестникът подкрепя идеята за „Велика България“ и според авторите Македония е „неделима част от България“ и трябва да се предаде на нея.                                                            

Българският социалистически работнически съюз представлява малка група от стари български и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа дейност. Изразител на тяхното мнение е излизащият в Гранит сити седмичник „Работническа просвета“.

Именно това обяснява и формалното надмощие на „македонското“ над „българското“, при това въобще без да си противоречат едно на друго  , поне в общия случай, когато говорим за емиграцията ни.

Емигрантският оркестър "Bulgarian Balkan Band"
на Стойо Крушкин, основан около 1915 г., вероятно в Стилтън,
Пенсилвания, който се състои от 23-ма музиканти,
от хкоито 14 са от македонските земи. 

Нека не забравяме и емигрантският оркестър „Bulgarian Balkan Band“създаден около 1915 г., вероятно в Стилтън, Пенсилвания. От неговите 21 музиканти по състав, описан от д-р Иван Гаджев в неговия труд „История на българската емиграция в Северна Америка. Том 1: Поглед отвътре - 1860-1944“, огромната част са от македонските земи. 14 човека са от Прилеп и Прилепско, един е от Пирот, има двама американци, Христо Серафимов е от Сапарева баня и капелмайсторът Стойо Крушкин е от софийското село Бистрица. Дори само от този пример можем да видим, че в Америка по това време в емиграцията ни преобладават така наречените „македонци“ или „македоно-българи“, или както по-коректно се изписват – българи от Македония.

Според американски доклад от годините на Втората световна война, в преброяването на населението на САЩ от 1940 г. като българи по произход са се записали 15 500 американски граждани. В доклада се отбелязва, че на територията на САЩ реално живеят около 40 хил. „българо-македоно-американци“. Отбелязва се, че 70% от българските емигранти идват именно от македонските земи.

Това са фактите, които обясняват, защо във всяко начинание се употребява и географското понятие за македонските земи, които тогава все още са в пределите на България.

Шести редовен конгрес на МПО в САЩ и Канада

Предполага се, че до края на Втората световна война  В САЩ са живеели около 100-110 хил. българи, които с били основно в градовете- Чикаго, Детройт, Индианаполис, Акрон, Гранит Сити, Форт Уейн, Йънгстаун, Сейнт Луис, Медисън, Стилтън и др.

Бежанци от Македония след погрома на
Илинденско-Преображенското въстание - 1903 г. 

Присъствието на толкова много българи-емигранти именно от македонските земи, от така наречената Македония е много лесно обяснимо. Тяхното присъствие в САЩ като емигранти не е нещо ново, но особено след погрома на Илинденско-Прeображенското въстание у нас, цели села, които са традиционно български, които имат и героично минало дори, до такава степен се опразват, че се превръщат в села-фантоми и по-късно са заселени от други народности в рамките на тогавашното  сръбско кралство, което постепенно присвоява цяла Македония, която впоследствие се превръща и в полуавтономна република в рамките на социалистическата федерация на Йосип Броз Тито – Югославия.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София