 |
| Своеобразен параклис в една от сградите на лагера в Белене, днес, когато студът все още сковава сетивата ни от случвалото се на това място преди години. |
Един
известен български политик от близкото минало, а и настоящ партиен активист
разказа в социалните мрежи една изключително интересна и особено показателна
история, която има зловещ привкус на съвремие.
За
какво става дума? Става въпрос за това, че докато си разговарял със свой познат
на улицата по партийни теми, въпросният политик станал свидетел на едно
наистина стряскащо външно вмешателство. Някакъв непознат заявил, че именно за
такива като този въпросен политик, когато ТЕ, които и да са тези ТЕ, дойдат на
власт, лагерът в Белене за политически затворници трябва отново да бъде
отворен…!
 |
| В същата сграда е организирана и импровизирана изложба на рисунки от лагеристи на лагеристи. |
Едно
такова изказване преди десетина години явно нямаше да направи особено силно
впечатление, но днес, в конкретните исторически, а и политически условия в
страната, на Балканите, в Европа пък и вече и в света, това заявления звучи
като осъществимо обещание. Ами ако този човек наистина представлява някаква
структура, било то политическа, силова или защо не дори и силово-политическа…!
Ами ако той наистина има такива амбиции – да отвори лагерът в Белене отново…!
Ами ако той все пак, по някакъв начин успее да го направи…! Какво следва от
това? О това би последвал пълен държавен погром върху всичко, което е важно и
неделимо от състоянието наречено демократични устои.
Тук
не става дума за някакъв луд, който просто е срещнал един политик на улицата и
си е направил гавра с него. Тук става дума за нещо много по-дълбоко. Става дума
за определен нездрав начин на мислене, става дума за една заявка, вероятно
реална политическа заявка, което вече превръща подобно заявление с подобен тон
в нещо наистина опасно. Всъщност, този тип мислене въобще не е чужд на много
хора.
 |
| Своеобразната порта на лагера днес, някога тук е бил истинският портал на съоръжението за смърт. |
Достатъчно
е човек да проследи профилите на някои дори и днес действащи политици и ще
види, че при някои от тях подобно говорене никак не е странно. Разбира се,
твърденията са завоалирани в много и в повечето случаи излишни думи,
замаскирано е основното послание, но така или иначе то си остава такова –
основно послание, а именно – да се отворят отново „лагерите на смъртта“, където
хора с различна политическа нагласа биват изтезавани за това, че са именно с
такава нагласа.
И
тук не става дума само за политици, само за политика, или само за опоненти,
става дума за всички инакомислещи. Дори и различната сексуална ориентация е
достатъчен повод за „въдворяване“, както се нарича откровеното насилие при
социализма в тези така наречени „трудово-възпитателни общежития“. Че са
трудови, това е факт, че са възпитателни, това е съмнително, освен ако не става
дума за възпитания в това, какво може да ти причини комунизмът, когато не си
съгласен с него по някаква причина. Иначе за общежитийността, това всички сме
го чели и чували, но сякаш трябва да се напомня от време на време, за да не се
забравя.
Десетки
хиляди човешки съдби са прекършени в лагера за политзатворници в Белене, във
времената на така наречения развит социализъм. Той е отварят и затварян на
няколко пъти, като работи за последно по време на събитията от така наречения
„възродителен процес“, при насилственото преименуване на българските турци, в
края на комунистическия режим в страната ни.
 |
| Понтонът днес води към затвора в Белене, а лагерът е на 14 км. от брега, в другия край на острова. |
Зверствата,
разказани по-късно от оцелелите от този лагер са наистина умопомрачаващи по
изобретателност, садистичност и безкрупулност. Става дума за наистина
средновековни методи за мъчение, някои от които засенчват дори и така
нареченото „мрачно Средновековие“…!
И
днес, един човек, който едва ли има и най-малко понятие за издевателствата над
невинни хора в това място, намира смелост и най-вече открива в себе си сили да
заяви, че този лагер трябва да се отвори…! Това е наистина апокалиптично
зловещо мислене, което определено граничи с откровено психическо заболяване,
защото иначе не можем да си обясним, как един нормален човешки мозък, може да
приеме подобно насилие въобще, дори и да има причина за репресия по някаква
друга, различна причина!
 |
| Първоначално лагеристите са били превозвани с
лодка през ръкава на река Дунав, за да се доберат до местообиталищата си в землянки, преди да се построят бараките за спане на „въдворените“. |
Няма
как да се оправдаят десетките хиляди жертви, осакатените, а и омерзените им
семейства, дамгосани „завинаги“ със стигмата на „реакционери“, няма как това да
се оправдае с едно изявление, от сорта на това, че репресии е имало и преди
това, в така нареченото „царско време“. Дори и да е имало подобни
издевателства, те първо не са в такъв мащаб, второ, не са толкова зловещи и
трето, не са били „записвани“ на цялата фамилия на човека. Това са изключително
жалки опити за едно невъзможно равновесие.
И
в навечерието на една много тъжна годишнина – 74 години, нека не забравяме
истината! На 1 срещу 2 февруари 1945 г. на Софийските централни гробища се
разиграва грозна сцена. Група екзекутори са се събрали за последни
инструкции преди да разстрелят представителите на бившия политически елит.
Командата от професионални убийци е организирана от БРП (к) под ръководството
на Веселин Георгиев и дори си има партиен секретар - Кольо Петков - Моряка,
близък съратник на зловещия Мирчо Спасов. Ето това трябва да се помни, за да не
се повтаря никога и при никакви обстоятелства!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар