Мегалитите на територията на
България са все още в процес на изследване и картотекиране от съответните
специалисти – историци, археолози, геолози, етнолози, астрономи и други.
Пионери в изучаването и
изследването на мегалитните паметници по днешните български територии са
чешките изследователи братята Херман и Карел Шкорпил, както и Георги Бончев в
началото на XX век.
Учените работили по изучаването на мегалитите в България
определят обектите на тази култура като „прото“ или „древнотракийски мегалитни
паметници“. Първите научни анализи на обектите на мегалитната култура по
българските земи са дело на проф. Богдан Филов, доц.Васил Миков, Петър Делев,
Иван Панайотов, проф. Иван Венедиков, проф. Александър Фол, проф. Мечислав
Домарадски и проф. Димитрина Митова-Джонова.
Днес мегалити могат да се видят на
много места в страната. Българската земя е обсипана с исторически и
археологически паметници. Доказателство за това са не само направените уникални
археологически и исторически разкрития през последните години. Един от тези
паметници е свързан с Крали Марко. Става дума за стъпките, или въобще топосите,
които носят името на славния герой. В драматичното историческо битие на
българския народ се ражда мечтата за свободен и достоен живот, въплътена в
образите на изключителни личности, олицетворяващи най-значителното от
ценностната ни система. Един от тях е този на Крали Марко, който съчетава
физическа сила и висока нравственост, а това го превръща в идеал.
Самият образ на Крали Марко има
апотропеен характер. Той предпазва хората от беди и закриля бедните и слабите.
Алюзията с Християнството е повече от очевидна. Местата, които носят името на
Крали Марко в България са много. Такива има в тракийското светилище “Беглик
Таш”, , на хълма Хасаря между селата Ябълково и Сталево – недалеч от
Димитровград, в Ямболско и на много други места. Едно от тях обаче има и втори
пласт история, който твърде интересно се наслагва върху първия, и върху още
един – от римско и тракийско време. Става дума за хълма Хасаря. Тук наистина е
натрупана история и тя трябва да бъде разровена, за да се проследи правилно и
последователно смисловата стратиграфия.
Тук трябва да се направи едно
отклонение, за да се обясни реалният исторически пласт в легендата. А според
нея Крали Марко бил толкова силен и стъпвал толкова здраво, че дори и в скалите
оставял следи от стъпките си. На повечето места тези следи са с дълбочина от
порядъка на 30-40 см. и наистина имат формата на стъпка от човешки крак.
В плоските скали на тракийското
светилище “Беглик Таш” са изсечени каменни кръгове, вени, които също се наричат
Маркови стъпки. В тях винаги има вода, дори и в най-сухите времена, независимо
от климатичните условия. Ето я и връзката на легендата за Крали Марко с
тракийската митология в “Беглик Таш”.
Не е изключено, след като цар Иван ІІ
Асен е използвал възвишението за наблюдение на битката при Клокотница, траките
също да са използвали това място за подобни начинания, а и за чисто
религиозно-ритуални действия. Така се оформят тракийският и средновековният
пласт в историята на хълма Хасаря. Днес там все още личат следи от каменни
зидове, които обаче са от ново време и твърде вероятно е да са били временни, или специализирани
военни съоръжения през новото време. Това е и третият последен исторически
пласт на ябълковско-сталевския Хасаря.
В доказателство на горното е и фактът,
че кралимарковата стъпка в тази местност представлява три “вани” в скалата,
които наистина винаги са пълни с вода, дори и в непоносимите летни жеги. Местни
хора твърдят, че когато пастири оставали без вода в полето, под безпощадното
слънце, те винаги можели да намерят няколко спасителни глътки прясна вода
именно тук, в „кралимарковите стъпки“, които и днес спасяват жадните. Така
тракийската митология се “пренася” в средновековната битност. А самото
използване на възвишението, съчетава в себе си история, проследяваща
приблизително две хилядолетия.
Тези стъпки, или вани са били
използвани за култови средища. Тук вероятно се е извършвал ритуал по правенето
на вино. Такива вани има и в така наречените Шарапани, или Шарап Таш край
Хасковските минерални бани. Особено интересна е и така наречената „стъпка на
Богодорица”, която се намира в самите Хасковски минерални бани. Това е
издълбано място в скалата, което повече прилича на саркофаг.
Преплитането на тракийските и
християнските вярвания са твърде популярни по нашите земи, защото има
наслагване на история, митология, вяра.
Твърде възможно е мегалитната
култура на територията на България да е принадлежала на народи, живели
хилядолетия преди древните траки, които да са били част от изчезнала древна
цивилизация, тъй като мегалитните съоръжения изобилстват в други части на
Европа – Малта, Франция, Великобритания, Холандия и на света – Япония, Южна
Америка, Индия. Посредством новите техники за датиране на археологически
паметници и прилагането им върху някои мегалитни структури събудиха сериозни
научни догадки относно възрастта на тези градежи.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в региона на Западните Родопи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар