БПЦ, която е била оглавявана от
смели духовници, отстояващи своята позиция, вече я няма!!! Пример за това е
старозагорски митрополит Методий Кусев, който при освещаването на
храм-паметника на Шипка е влязъл в конфликт с император Николай ІІ и изпратения
от него архиепископ от Руската православна църква. Той влиза в конфликт и с
българското правителство, че дори и със самия княз Фердинанд І.
Императорът е решил, че
храм-паметникът трябва да се освети от руски архиерей. Митрополит Методий е
казал, че това е в неговата епархия и освещаването ще се извърши от него, а не
от представител на руската църква. Опитали са се от руското посолство, от
правителството и дори князът, да го придумват да отстъпи, но митрополит Методий
заявил, че ако настояват храмът да бъде осветен от руски архиерей, то
митрополитът ще застане на вратата на храма в пълно архиерейско одаяние, с
кръст и със жезъл и ще анатемоса всички, а след това ще си отиде. Тогава княз
Фердинанд прави компромис и храмът се осветява съвместно от двамата –
българския митрополит и руския архиепископ.
Друг пример е с екзарх Антим І,
който за да не отиде на конференцията, организирана от султана, за да се обясни
на Великите сили, че Априлско въстание не е имало, той сапунисал пода на банята
си и се пребил доброволно, за да не бъде принуден от султана да отиде и да
лъже.
В същото време е известен и фактът
с вселенския патриарх Самуил Ханджери, малко по-рано, който бил принуден от султана
да анатемоса гръцките бунтовници на остров Крит. И въпреки това султанът
по-късно го обесил на вратата на катедралата.
И в другите църкви има смели
духовници, като например Свети Филип Московски, който се опълчил на цар Иван
Грозни, като отказал да го благослови. Иван Грозни ходел облечен като монах и
си направил свой манастир. Заради това, Свети Филип е съблечен по време на
богослужение, разкъсани са му богослужебните одежди и е изпратен на заточение,
а по-късно е убит по заповед на царя.
Известни са още действията и на
българският Свети патриарх Евтимий, който е бил дори военачалник. Имаме представители
на църквата ни, който са направили много за историята ни. Днес много от нашите
архиереи, масово завършили Московската духовна академия, която по същество се
явява нещо като филиал на някогашното КГБ, се интересуват единствено и само от
себе си и от собственото си благополучие. Каквото ни се нареди от Москва, ни е
го изпълняваме, още преди от там да е изсъхнал печата на документа!!!
Ние на практика загубихме, не
губим, а вече го загубихме, националния си облик на собствената ни православна
църква. Няма защо да се притесняваме, че етнофилетизмът отново беше осъден по
време на последния събор на Крит. Нашата църква не е етнофилетистка, защото тя
на практика не защитава интересите на българския народ, а тя защитава руските
интереси. На практика се превърнахме в рускопоклонници в най-уродлива форма,
поклонници на Путин и поставения от него патриарх Гундяев, който нарече
предишния патриарх Алексий ІІ товар и бреме за църквата!
Гундяев говори положително за
Сталин и за СССР, и такива хора ние приемаме за духовни водачи, дори и у нас…днес…!
Никога предишният патриарх не си е позволявал да говори такива безумия, защото
е бил монархист, с аристократичен произход.
У нас църквата затъва. От колко
години не е имало епископски хиротонии!? Ако не дай Боже почине митрополит, кой
от епископите е достоен да заеме такова служение…!?
За първи път нямаше лятна сесия на
Синода, нима няма въпроси за решаване…!?
Българската православна църква при патриаршеството на патриарх Неофит се
обезличи административно, вече я няма. От символа на вярата знаем, че Църквата
е съборна. БПЦ първо ликвидира съборността вътре в себе си, като отказа Светия
синод да заседава регулярно и тихомълком отмени така наречения малък Синод.
Очакваме скоро да се отмени и пълния Синод, ще се събират само на високосна
година за по два часа!
Имаме пет човека, на които се
възлагат постоянно нови и нови задължения. Като умре някой, неговите задължения
се разпределят, ама ако така продължаваме, в следващите години пет човека ще
управляват църквата ни въобще…!
БПЦ отмени участието си във
всякакви съборни форуми на Православната църква. Първо съборността беше
ликвидирана вътре, а след това и на по-високо, дипломатическо ниво.
Скоро беше повдигнат и още един
въпрос, дали БПЦ се възприема като част от едната вселенска и апостолска църква
или се възприема като част от едната свята вселенска и СССР-ска църква…?
Брежнев някога се опита да направи църква на СССР. Днес това продължава.
Бившите съветски сателити като Чехия, Полша и други оставиха СССР, а руската
църква отново стана съветска, не руска. А ние отново се залепихме доброволно.
Навремето Живков се опита да направи България съветска република, а сега
църквата ни без принуда става подлога на съветската църква. След смъртта на
Алексий ІІ руската църква отново стана съветска, а след смъртта на патриарх
Максим, българската църква стана сателит на руската, при това без право на
глас.
Имаме все още митрополити, които
имат мнение и позиция, но и те не смеят да се обаждат, защото не знаят, дали „големият
брат” с дългите си пръсти няма да им предизвика нещо „екзотично”, я на някой
варненски плаж, я някъде другаде.
Нашата църква сякаш действа на
федеративен принцип – разделена между митрополитите. Всеки си управлява на
абсолютистки монархически принцип. А паството от духовни овци се превърна в
духовни роби.
От ситуация на неглижираност,
църквата ни постепенно изпада в ситуация на тотално презрение. Вече открито ни
презират.
На годишнината на Свети Йоан Рилски
са били поканени представители на всички поместни православни църкви. От доста
места въобще не са изпратили свои представители. Например Румънската църква е
представена от свещеника си в София. Другите църкви са представени от епископи,
които никой никъде не ги кани. Руската църква също е била представена само от
своя постоянен представител в София. На големия наш празник нямаше голямо
представителство…!!!
Единствено на празника, който
предстои на Свети Климент, е поканен атинския архиепископ с придружаващи го
лица. Синодът ни не е подготвен да посрещне и да организира такива духовни
тържества, от такъв ранг.
Каненето на такива събития в
момента е на ниво приятелите на митрополитите, които едва ли не се и молят, за
да дойде някой. Не е нормално патриархът да подарява кръстове от китайския
пазар в Атина, които са по 50 евро – пластмаса или чугун– евтино, кичозно и за
отбиване на номера.
Целта е не да се изхарчат едни
пари, а става дума за юбилей, да има спомен, а споменът трябва да е нещо ценно,
а не ширпотреба от Китай! За духовното тържество трябват хора. Дори вътре не ни
уважават. Народът не припознава тези хора като свои духовни водачи.
Един епископ Фотий от старостилците
събра много повече при последната канонизация.
В една секуларна държава да се
говорят крайности е неприемливо. Трябва работа, за да се стигне до въвеждане вероучение.
То не може да стане изведнъж, внезапно и тотално. За това се иска много работа.
Такива послания са по-скоро дежурни, а не необходими.
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар