СОЦИАЛНИЯТ ФЕНОМЕН „ТИТАНИК“ – 105 Г. ПО-КЪСНО

Историята на „Титаник“ е достатъчно известна, не толкова известна обаче е социалната историята на този легендарен кораб. Кои са хората, които са пътували на него, как са били разпределени, защо в спасителните лодки са се качили почти наполовина пасажери, като е можело да се качат поне още толкова, защо са били заключени вратите на трета класа на коридорите към горните палуби и били ли са заключени…!? Всичко това са въпроси, на които сякаш отговорите се прокрадват между големите исторически фрагменти за легендарния „Титаник“. 

Всъщност, на кораба са пътували 2224 пасажери, от които спасените са само 710…! Жертвите са 1514…! В първа класа са пътували 325 пътници, от които 202-ма са спасени, което прави над 60%. Спасените от втора класа пътници в проценти са малко над 43%, а от трета класа се спасяват само малко над 24% - почти колкото и от персонала – 23,6%!

От тези данни могат да се направят достатъчно валидни глобални изводи. Те сочат, че първокласните пътници са с най-големи права и възможности за спасяване, а третокласните са приравнени на персонала, който обслужва кораба и който се предполага, че е „редно“ да потъне, за да имат шанс пътниците, които са си платили…! 

Ето така стигаме до основния момент – плащането, парите, благосъстоянието. Именно това е индулгенцията, която дава или не дава „право“ за живот. С една дума – ако имаш пари, ако си богат, ако си с положение в обществото, имаш драстично по-големи шансове „по право“ да живееш. Почти три пъти по-голям е шанса на богатите да се спасят, в сравнение с този на хората от най-бедната класа. 

Романтиката от пътуването с „Титаник“, която видяхме във филма на Джеймс Камерън е едно, но  дори и там социалният елемент беше показан достатъчно ярко. Бедните почти нямат достъп до богатите, те са отделени и в обществото, но и на кораба. „Титаник“ е една малка, но достатъчно представителна извадка на обществените нрави, порядки и настроения в тогавашното общество. 

Социалната стратиграфия отбелязва достатъчно ясно и точно, кой има права и кой също има права, но в по-ограничен обем…! Формално всички са с права, но когато „Титаник“ потъва, става ясно, че богатите имат повече права „по кръв“ и само защото са знатни особи, защото са по-високо в социалната йерархия, имат съответстващият им по-голям шанс за живот и спасяване! 

Ето и това ни показва много ясно историята с „Титаник“ – обществото в онези години. То е такова - разслоено, секуларизирано до откровена несправедливост, но е такова! 

Строителите на най-луксозния кораб по онова време са били толкова убедени, че той не може да бъде потопен при никакви обстоятелства, че не са си направили труда да осигурят спасителни лодки за всички пътници и екипаж на кораба. „Титаник“ е оборудван само със 16 спасителни и 4 сгъваеми лодки. С пълен догоре капацитет в тези лодки е можело да се поберат едва около 1170 души или приблизително половината от всички 2224 пътници и екипаж, които са се намирали на кораба. 

Първите лодки с евакуирани пътници са спуснати с много незаети места. Говори се, че една от тях дори била почти наполовина пълна с хора! Ето тук отново личи зловещият, озъбен, свиреп антагонизъм в обществото…! Богатите, които са успели все пак да се качат на лодката, не искат да бъдат притеснявани дори и в този ужасяващ момент, от по-бедните, които са по-зле облечени, по-немарливи към етикета и обноските…! Това е проява на вулгарно високомерие, уви, така характерно за аристократичната прослойка и тогава, а в някаква степен и сега! 

Спасените пътници не са се опитали да потърсят оцелели във водата. От една страна ги е било страх наистина обречените, в последните си сили, да не обърнат лодката и така да загинат и тези, които са имали шанс, но от друга – това е инстинктът на аристокрацията – да бъде спокойна, отделена от простолюдието и снобска дори и пред лицето на смъртта! 

В крайна сметка в лодките с капацитет 1170 човека са се спасили само 710 души. Лодките се върнали на мястото на потъването, след като „Титаник“ се отправил към дъното, но в онези ледени води, дори и само минути са били достатъчни за да замръзне човешкото тяло! 

Връщането е повече опит за индулгенция, да се оправдаят, че са направили всичко, но не, не са…, върнали са се твърде късно…! „Титаник“ потъва часове, а през това време едно живо тяло в ледената вода няма шанс да оживее. Дори и онези, които са попаднали в океана след като корабът потъва, са били завлечени от завихрянето на водата надолу и също не са имали шанс, ако все пак това е оправданието за връщането на лодките едва след края на този плаващ ковчег! 

Колкото до заключеният проход от трета класа нагоре, твърди се, че не бил заключен, но боже да е бил разбит при падането на кораба на дънното. И все пак, ако е бил заключен, това е още едно грозно доказателство за зловещата дистанцираност на обществените слоеве в тогавашния свят!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

КАК СЕ ПИШЕ ЗА ДЕЦА – БЕЗ „ХАПЧЕТА“ И БЕЗ ОСТЕН…!?

Българско дружество „Нашите хора“ – Кировград, Украйна, с председател Сергей Осадчий, издаде една изключително приятна книжка за деца „Български народни игри за деца и възрастни“, в която се разказва за царя на бухалите – Бубокан, който е на две хиляди години и на когото се покоряват всички сови по света. И дори и тук авторите свързват тази детска история с историята за хан Кубрат и неговия син и създател на модерна България - Аспарух. 

Това е един превъзходен пример за това, как се възпитават децата, така се поддържа жив патриотизма, с обучение, с възпитание и с деликатност, но и когато се налага – „мека авторитарност“, за да се запази българското в съзнанието на тези хора, които са и си остават българи. 

„…Има в Украйна и Русия градове изградени от прабългарите. „Гардарики“ – страна на хиляди градове, така наричали неговата страна Велика България“. Той бил кан съзидател и покровител на всички народи, влизащи в неговата империя…“. Това пише в детската книжка, която е колкото за деца, точно толкова и за възрастни. 

Елегантно се свързва историята с разказа и в един момент читателят се оказва, че става свидетел на диалози на Петко, Иван Кара и Земфира с Аспарух и самия Кубрат. Така по един напълно естествен и детски начин читателите, малките, а и големите, се пренасят в едно друго време на игри, където разплитането на два оплетени един с друг пирона не е заплаха за сигурността на децата по еди-си-кое европейско разпореждане и директива, а е начин за модерна „главоблъсканица“, в която децата не само няма да се наранят, защото не са дебилни, а и ще могат да научат нещо, да се помъчат да решат загадка, да намерят начин за разплитане на казус. Макар и дребни на пръв поглед, тези теми и действия са важни, защото култивират механизъм на мислене и на действие, изискват планиране, запомняне на изминати стъпки и така се постига обучение по един напълно ненасилствен, незадължителен и интересен, дори и забавен начин. 

Децата имат нужда от точно такива игри, в които темата за патриотизма не им се натрапва, а се прокрадва елегантно, като чрез имена и топоси постепенно децата, а и възрастните, се пренасят в едно друго време и така се осъществява транслация на ценности. Отговорникът на изданието е Сергей Осадчий, а идеята е на братята Сергей и Александър Осадчие. Автор е Владимир Стафидов, а брилянтния художник е Олга Бастрикова. 

Книжката „Български народни игри за деца и възрастни“ е истински пример за това, как се поддържа българския дух жив естествено, без „хапчета“ и без натрапчивия вкус на нерафинирано, сурово родолюбие. 

Изданието е достъпно в Украйна и в България, благодарение на превода на Генка Богданова от Ямбол. То е посветено на 105-та годишнина от откриването на съкровището на владетеля на Стара Велика България – хан Кубрат в село Мала Перешчепина, Полтавска област и традиционния Роденкраевски събор:„Кубрат събира потомците си“ – 2017. 

За teacher.bg

В УКРАЙНА СЪБИРАТ СРЕДСТВА ЗА ПАМЕТНИК НА ХАН КУБРАТ

Всеки българин поне веднъж в живота трябва да посети гроба на създателя на Велика България!

През 2017 г. се навършват 105 години от откриването на гроба на великия хан Кубрат – основателят на българската държавност и основател на Стара Велика България, заемала площ от Уралските планини до река Дунав, със столица Фанагория и седалище – Балтавар, днешна Полтава. Много са народите, които се смятат за потомци на хан Кубрат, такива са: бългаори, кримски татари, волжски татари, мордви, чуваши, кара-балкарци, курди и други. 

През 2001 г. беше организиран Събор на българите в Украйна и именно тогава беше повдигнат въпроса за увековечаване паметта на хан Кубрат. През август същата година, по инициатива на Николай Габер -  българин по произход, лидер на Патриотичната партия в Украйна  и депутат от Върховната Рада, беше поставен и паметник, на който със златни букви е изписан Кубратовият завет: „В единението е силата“. 

В тогавашния инициативен комитет участие взеха Държавната агенция за българите в чужбина, Конгресът на българите в Украйна, Асоциацията на българските национално-културни дружества  и организации в Украйна, Всеукраинският център за българска култура – гр. Одеса, Киевският център за българска култура, вестник „Роден край“. Голяма помощ оказват също и Полтавската областна държавна администрация и Новосанжарската районна администрация. 

След първия събор на българите в Украйна, мероприятието придоби многонационален и международен характер, защото в него участваха много родолюбци от България,        Украйна, Русия, Германия, Румъния, Молдова, Чехия и други държави. Създаден беше благотворителен фонд „Наша Отчизна“ и беше изработен проект на културно-исторически комплекс: „Мемориал Кана Кубрата“, на мястото, където е намерено съкровището, на гроба на хана, в село Мала Перешчепина, Полтавска област – Украйна. 

Проектът предвижда строителството на музей на хан Кубрат, православна църква и мемориална джамия. Всеки българин, макар и веднъж в живота си, трябва да посети гроба на хан Кубрат, защото това е свято място, твърдят нашите сънародници от дружество „Нашите хора“ с председател Сергей Осадчий. 

Именно Сергей ни посрещна в Юнашкия салон във Варна, където се състоя благотворителната изложба на Игор. Първото ни впечатление беше, че тези хора, тези украински българи обичат България повече от нас. С такава загриженост Сергей ни обясняваше за живота и делото на хан Кубрат, че признаваме си, в началото си мислехме, че преиграва, докато не се убедихме, че той просто обича България, ама не като нас, той я ОБИЧА истински…! Сергей Осадчий ни представи изложба, като през цялото време ни повтаряше, че хан Кубрат, за разлика от другите владетели в неговата епоха, не е завоевател, а е СЪЗИДАТЕЛ! Това стана мото на запознанството ни с този украински българин, който не просто се гордее, че е българин, но макар и на руски език, а тук там и с някоя българска дума, успя напълно да ни убеди, че е повече патриот от нас самите, които идвахме от самата столица на съвременна България. 

Сега тези наши сънародници събират средства, за да издигнат мемориален комплекс на гроба на българския хан Кубрат, в Мала Перешчепина-Украйна. Помощ може да окаже всеки, който се чувства българин, като се свърже за подробности с редакцията на вестник “Роден край“ – www.rodenkray.od.ua – roden-kray@neologic.com.ua – гр. Одеса.

Благотворителност

Изложба на самолетни модели във Варна

Асоциацията на българите по света, Украинското дружество в Кировград „Нашите хора“, заедно с община Варна, и Командването на ВМС организираха изложба на самолетни модели. Домакин е Юнашкият салон във Варна. Изложбата е „История на световната бойна авиация за 100 г.“. 

Представени са 178 умалени модели на самолети и военна техника. Автор е магистърът по изкуствата Игор Шатохин, почетен член на Кировградската областна организация „Обединени българи“ – Нашите хора“ с председател Сергей Осадчий. 

Шатохин е вписван шест пъти  в „Книга на рекордите на Украйна“. Средствата, събрани на благотворителната изложба ще бъдат дарени за изграждането на мемориален комплекс на гроба на българския хан Кубрат, в Мала Перешчепина-Украйна. 

Още в началото на годината се планира това събитие, за да се покажат моделите на самолети и не само на самолети. Събитието беше част от инициативите, които съпътстват статута на Варна като европейска младежка столица. Събитието е и част от празненствата по случай 100-години от създаването на военноморската ни авиация. Изложбата беше и част от празниците на Военноморския флот и съвпадна с деня на Варна, съобщиха организаторите на изложбата. 

Стана ясно, че за първи път се прави такава изложба в България. Моделите са от хартия и не са правени по шаблон, самото им създаване създава шаблона, което ги прави още по-интересни и невероятни. Моделите, които са от целия свят, от всички видове  и типове авиация, обхващат период от 1912 г. до днес. Използвани са полски специализирани журнали за авиация. Оцветяването също е „авторско“. 33 години отнема на автора да изработи моделите, които бяха представени пред публиката във Варна. 

Фото Красимир ТОДОРОВ

За в-к "БА"

ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ БОЯН МЕДНИКАРОВ: ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АТРАКТИВНО

Над 300 чуждестранни студенти се обучават във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“

 

Флотилен адмирал професор доктор на военните науки Боян Медникаров е роден на 8.10.1961 г. в гр. Варна В периода 1979 – 1984 г.се обучава във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” - магистърска програма, първенец на випуска. 1990 – 1992 г. е на обучение във Военноморска академия „Адмирал Кузнецов”, РФ - магистърска програма, през 1997 – 1999 г. отново е в ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” - докторска програма. В периода 2005 – 2006 г. е на обучение във Военна академия „Г.С. Раковски” - магистърска програма, първенец на випуска.

Той е професор от 2009 г. Началник е на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” от 2011 г. Разговаряхме с флотилен адмирал Медникаров за бъдещето на военноморското образование, за реализацията на „Випуск 2017“, за качеството на обучението, за студентите, за училището.

-         Г-н флотилен адмирал, завърши поредният випуск на военноморското ни училище, какви са Ви впечатленията от младите хора, които са избрали това образование и тази именно професионална реализация?

-         Завърши „Випуск 2017“ на курсантите на нашето училище. Искам да подчертая, че аз съм изключително горд с тях и с техните постижения. Те се представят много добре и отлично и в учебния процес, но такива са резултатите им и в тяхното персонално, лидерско изграждане, като командири и като лидери.  

-         На какво се дължат тези високи постижения, на какво ги научихте тук в училището и как тези знания ще са им полезни в службата им след това?

-         Тези техни резултати може би са в резултат на въвеждането на нова система за лидерска подготовка, която ние реализирахме. Нашите обучаеми показаха също така и прекрасни знания по английски език и на практика всички получиха висок резултат в обучението по английски език. 

-         Какво е най-важното за тези млади хора от тук нататък по пътя им във военноморския ни флот?

-         За мен е най-важното, че те са едни добри хора, те са хора, които първо могат да отстояват своите позиции и които могат да бъдат полезни за нашето общество. 

-         Къде ще бъдат назначени випускниците?

-         Те получават своите позиции във Военноморските сили на Република България. Разбира се, не всички са напълно щастливи и удовлетворени от назначенията си, но благодарение на усилията на командването на Военноморските сили, тази година имаше доста повече възможности за заемане на корабни длъжности.

-         Какво по-конкретно означава това?

-         Това е един допълнителен мотив, преди всичко, за нашите обучаеми. Бих искал да пожелая на нашите обучаеми и випускници да бъдат първо живи и здрави, както и техните семейства и най-вече бих искал да им пожелая да продължават по своя път, да продължават да се развиват и като професионалисти, но най-вече – да се утвърждават като хора и като личности. Бъдещето на Военноморските сили на Република България и бъдещето на тази държава е имено в тях. 

-         Г-н флотилен адмирал, Ваши възпитаници са из целия свят, те работят като изключително добри специалисти, как се постига това високо качество?

-         На първо място искам да кажа, че това е резултат от функционирането на една много добра и отлична система за обучение и възпитание. Тази система има най-различни компоненти и включва и добре подготвени преподаватели, а също и добро „ноу-хау“ за това, как и какво да се преподава. Имаме подходяща учебно-материална база,  която, особено през последните години, няма как да не се развива. Това разбира се включва и една подходяща среда, в която трябва да живеят и да се учат нашите възпитаници. И най-вече, това предполага мотивиране на обучаемите и студентите. Ние специално работим, за да ги подбираме по такъв начин, че след това да можем да поддържаме тяхната мотивация и да ги подпомагаме по този начин в реализацията им като професионалисти и експерти. 

-         Къде могат и къде се реализират Вашите възпитаници?

-         Благодарение на съчетаването на тези комплексни фактори, за които говорих, в крайна сметка от нашето училище излизат едни наистина високо подготвени хора и те намират успешна реализация не само като професионалисти във Военноморските сили на страната. Те се представят прекрасно и в най-различни отрасли на индустрията, в неправителствени организации. Имаме наши възпитаници и в политиката, и в местната власт, въобще – в различни сфери на администрацията. 

-         Какъв е профилът на Вашите обучаеми?

-         При нас обучението на студенти заема един изключително голям дял. В момента в училището обучаваме в над десет бакалавърски специалности и всъщност, освен че това образование е изключително атрактивно в България, през последните години то стана особено атрактивно и за чуждестранните ни студенти. Ние вече имаме почти 300 чуждестранни студенти към настоящата година. Очакваме от следващата учебна година техният брой да нарасне поне с още сто човека. 

-         По какви програми обучавате във военноморското училище, кои са най-търсените и къде е най-голяма конкуренцията?

-         Специалностите, по които обучаваме, са пряко насочени към подготовката на морски офицери. Това са: „Корабоводене“, „Корабни машини и механизми“, „Електрообзавеждане на кораба“ и други.  Всичките ни специалности са насочени към създаването на кадри за останалите отрасли на морската индустрия, където са специалностите: „Мениджмънт на водния транспорт“, „Експлоатация на флота и пристанищата“, Информационни и комуникационни технологии в морския транспорт“, „Технология на кораборемонта“, „Океанско инженерство“ и други. 

-         Как участва военноморското ни училище в празниците на флота?

-         Празникът на Военноморските сили на Република България е всъщност е и наш празник. Участвахме и в провеждането на състезания. Апогеят на празника на флота всъщност беше акта, при който възпитаниците на училището получават своите първи офицерски пагони. Ние бяхме и сме неделима част от празника на ВМС.

Фото Красимир ТОДОРОВ

За в-к "БА"