вторник, 14 октомври 2014 г.

Едно е да си cool, друго – с култ!


Предстои изработването и представянето на паметник на цар Самуил. Оказва се обаче, че ние не познаваме царете си, не познаваме и средновековните си царе, част от които дори са обявени за светци от Църквата.

В България култ към нашите родни светци почти няма. Единственият, към когото имакулт е Свети Йоан Рилски. Малко хора знаят обаче, че Рилският манастир не е посветен на Свети Йоан, той се казва „Рождество Богородично”. Никой друг български светец няма нормален култ. Няма празник на български светец, който да се отбелязва масово. Дори и зацарете ни е така, тези, които са светци. Няма култ към Свети цар Борис Покръстител, дори. На негово име има само няколко малки църквици и никой не ги знае. Вероятно някъде има малък параклис на Свети Княз Енравота-Боян, който е първият български мъченик, но никой не знае, дали има и къде е.

Начинът тези царе и светци да се запомнят е, когато се строи нова църква, тя да не се кръсти „Възкрсение Христово”, примерно, а да носи името на български светец, Свети патриарх Евтимий, например.

От времето на Османското владичество също има много забравени светци. От това време е Света Злата Мъгленска. Тя е с изявен култ при старостилците. Свети Трендафил Старозагорски, Свети Онуфрий Габровски, дори Свети патриарх Евтимий са позабравени. Знаем паметника в центъра на София, който всеки нарича „попа”, но кой е той, че това е именно патриарх Евтимий и кога се чества паметта му знаят единици хора. Да не говорим, че на този паметник, патриархът благославя с лявата ръка, а не както е редно – с дясната!

Слаб е култът и към Светите Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.

Светците не са средновековно явление, нито са от Възраждането, те са още от Сътворението на света. Това не е приключил процес.

От времето на комунизма има много мъченици, които са пострадали от атеистичния режим. Първите убити са веднага след 9 септември 1944 г. Изчезват двама поредни софийски протосингела – Наум и Ириней. Никой не знае, какво е станало с тях. Изчезват и много духовници. Тук са и архимандритите Николай и Александър от Рилския манастир, убити, защото са видели, когато е изнесено тялото на цар Борис ІІІ от манастира. Те са убити пред килиите им. Двама послушници са записали номера на автомобила, който е отнесъл тялото на царя, те също са убити.

Убит след богослужение е също и митрополит Борис Неврокопски. Мъченичеството не е само с кръв, много са били тормозени и измъчвани. Такъв е покойният патриарх Кирил. Като по-млад духовник, той е бил влачен за брадата и дълги години е показвал голи петна, където е била изскубана брадата му.

Някои от митрополитите, които са били свързани с царското семейство, са били карани с брадите си да мият колите на партийните величия…! Това също са мъченици, макар и безкръвни. Убиват двете деца на митрополит Неофит Видински. Той е бил женен свещеник, след това става монах и митрополит. Така комунистите, убивайки децата му, убиват психически и него самия. Това също е мъченичество! Тези хора са забравени, не са канонизирани за светци, а те заслужават.

Русия е канонизирала много от пострадалите по време на комунизма. Нашата Църква се страхува, странно защо?

Интересен е и монахът Софройний Рилски, починал доста късно. Той е имал живот на преподобен отец на Църквата. Преподобния Ефрем от Рилския манастир остава в историята като Ефрем Босия, защото винаги е ходел бос. Отец Назарий е бил в Рилскияманастир също и е водил достоен живот. Той е имал много остър език. Заради което не е бил обичан, казвал е грешките в очите на архиереите и се е молел на камък, като другисвети отци.

Цар Борис ІІІ например е ходил да се изповядва при игумена на Троянския манастирархимандрит Климент. Той е бил сред хората, които са били привлекателен център на интелигенцията и дори и на царското семейство. Те са били образци на вярата. След смъртта си, те са забравени.

Архимандрит Синесий от Черепишкия манастир също е интересна личност - голям молитвеник и изповедник, както казват – много чиста душа. Той има голямо чудо в Семинарията, през 60-те години на ХХ в. Имали са верига за една лодка, с която са минавали през р. Искър. Веднъж водата била доста придошла и вълните замятали лодката във водата с архимандрит Синесий. Той се помолил като вдигнал ръце към небето. Тогава една голяма вълна се появила, вдигнала лодката и откъснала веригата. Така лодката била хвърлена на брега и отецът бил спасен.

Има и живи. В Кокаленския манастир днес живее отец Гервасий, който подобно на учителя си отец Назарий, сияе в чистота и доброта. Той живее без ток, без канализация! Друг жив изключително духовен човек е архимандрит Теофан, който в момента гледа сестра си в София, която е болна. Когато е бил учител в Семинарията, той е живеел в пещера в Балкана.

За novinite.bg

ГОТВЯТ УБИЕЦ ЗА ПРОТОСИНГЕЛ НА СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ…!?


Снимка: bg.wikipedia.org

До нас достигна информация, че се готви назначаването на архимандрит Емилиян за протосингел на Софийска епархия. От Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод на БПЦ-БП не потвърдиха информацията. „Докато не бъде извършено такова назначение, това са само слухове! Уставът не забранява женен свещеник да е протосингел, така че отец Ангел Ангелов не е прецедент в София. На Пловдивска и на Доростолска епархия също е свещеник от бялото духовенство, който изпълнява длъжността протосингел. Това не е проблем”, заяви Александра Карамихалева – началник на отдела за връзки с обществеността.

По думите й, няма такова решение и тя дори не е чула от Негово Светейшество, като софийски митрополит, такова намерение, да сменя протосингела. „Обикновено протосингелите си ги назначават  самите митрополити, но в случая със софийска епархия това не е така. Това назначение обикновено е стъпало към викарен епископ на софийския митрополит. Такава е традиция през годините. Когато викарният епископ стане митрополит, защото той е с най-добрата административна подготовка, тогава протосингелът става викарен епископ, защото той най-добре познава свещенството в епархията”, уточни Карамихалева.

Според нея, за назначението на софийски протосингел, винаги много се внимава и то винаги се съгласува и със Светия Синод. „Дори Патриархът, в качеството си на софийски митрополит да има такова желание, защото познава отец Емилиян, без Светия Синод да се съгласи с такова решение, той не може да стане протосингел”, заявиха от Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод на БПЦ-БП.

Стана ясно, че евентуално ако има намерение за административни промени, това може да стане на заседанието на Синода през ноември, при това в края на заседанията.

Проблемът обаче е и в още нещо. Архимандрит Емилиян е съден и осъден за убийство, наистина, става дума за квалификацията – „убийство по непредпазливост”, но е осъден за отнемане на човешки живот. Наистина, Църквата е място, където човек може да се покае, да стане монах и да страда за греховете си. Само че каноните не позволяват този, който извършва безкръвна жертва - свещеника, да е човек, който е отнел с кръв човешки живот, па било то и по непредпазливост.

Вероятно архимандрит Емилиян си е изтърпял наказанието, вероятно достатъчно е изстрадал това, за което е бил съден и осъден, но каноните казват, че не може да стане свещеник, ако е отнел човешки живот. Той може да бъде обикновен монах, но не и свещеник, а той дори вече е архимандрит…! При това, същият е отстранен от Русенска митрополия. В манастира, където е бил игумен меко казано се развихри мега гей-афера, която преля пределите на епархията и заля цялата ни Църква. Въпросът е, защо, ако това е вярно, русенски митрополит Наум не даде този човек на прокурора, заедно с останалите отстранени – протосингела на епархията и Ангел Младенов, за които се говори че са злоупотребявали финансово. Младенов по неведоми пътища е назначен отново на службица в София, при предишния си „началник”, който сега е „началник” в София – патриарх Неофит. Именно заради това е странно, дали пък патриархът не си събира „русенския си екип” вече в София…!?

Никой няма намерение да кадрува в Църквта, още по-малко пък ние, става дума само за сигнал. Ако не е вярно, слава на Бога, ако обаче има доза истина, нека се замислим, защото каноните са канони не само за обикновените монаси, те са канони и за селския поп, и за Негово Светейшество…!


А когато някой иска да се покае, нека се покае, нека стане монах, ако иска, но - до там! Нагоре място в йерархията няма, защото Църквата не е институция, където си купуваш индулгенция и може да станеш и папа, не може…, поне при нас – православните не може… Покаяние – да, кариера – не…! 

петък, 10 октомври 2014 г.

На кого (да) е „Св. Ал. Невски“?


Фото-фрагмент от позлатата на куполите на патриаршеската катедрала "Св. Ал. Невски" през 2001 г. Снимка: Стоян Ненов. 

Държавата предаде на Църквата храм-паметник „Св. Ал. Невски“. Новината е хубава, защото години наред този спор тегнеше  като дамоклев меч над отношенията между двете. Всичко е добре, само дето се оказва, че Църквата нямала пари да възстанови култовата сграда, която при това е един от символите на столицата.

Възниква въпросът, ако Църквата не е имала средства за ремонт, това едва ли е станало през последните няколко месеца...! Защо едва сега става ясно това...?

Предстоятелят на храма – Тивериополски епископ Тихон съобщи, че ще се търси начин за набиране на необходимите средства, за да бъде взстановен покривът, на местата, където има течове, както и да се освежат и на места – възстановят стенописите.
Проблемът обаче не е само в това, че Църквата няма пари да възстанови патриаршеската си катедрала. Проблемът е, че държавата предоставя храма на Църквата, явно в недобро състояние. Защо държавата не се е погрижила за това, храмът да бъде в състояние, което подобава за един от символите на една модерна европейска столица?

Кой носи отговорност за това този храм, докато е бил собственост на държавата, да бъде реставриран и подържан в прилично състояние? И най-вече, защо, когато състоянието на храма очевидно изисква многомилионни средства за ремонти, точно тогава държавата, сякаш се отървава от него, като внезапно решава да възстанови собствеността на Църквата върху него...!?
Дали пък това не е именно отърваване от разходи?! Защото иначе, как да си обясним това, че хем храмът не е подържан в добро състояние, хем очевидно преотстъпването му на Църквата е някак внезапно, изведнъж!

Толкова години храм-паметник „Св. Ал. Невски“ е бил на държавата, което е повече от странно, защото това е православен храм, който е трябвало да бъде на Православната ни църква, защото държавата няма какво да го прави, това е просто храм, не може да се превърне в сграда с друго предназначение. И след толкова години, той бива прехвърлен на Църквата, при това точно тогава, когато спешните ремонти изискват много средства...!

Проблем има и в Църквата, защото приема собственост, за подръжката на която заявява, че не е подготвена. Вярно е, че храмът е бил конфискуван от Църквата по време на атеистичния режим у нас, но независимо от това, кога, все пак той й се връща, тоест – отива там, където винаги му е било мястото, под „шапката“ на Св. Синод на БПЦ-БП, защото това е патриаршеска катедрала.
С една дума, държава е проспала ремонтите, защото не иска да харчи „излиши“ пари. От друга страна, Църквата пък не е готова да поеме храма. Е, какво да го правим тогава, да го дадем на мюсюлманското вероизповедание, то може и да намери пари за ремонт, след като родният Св. Синод твърди, че няма пари за патриаршеската си катедрала...!

Ако пък не е така, хайде да не си „чешем езиците“! Да поемат храма, да намерят пари за ремонт! Достатъчно е да продадат един-два от църковните лимузини на разни митрополити и дори и епископи.


Вместо да правим безумно разточителни ремонти в Троянския манастир например, или да задължаваме останалите ставропигии /манастири, директно подчинени на Патриаршията/ да „издържат“ Пловдивската и Софийската семинарии, нека им дадем временна „финансова амнистия“ и ето как парите от тези дейности ще са повече от достатъчни, за да направим патриаршеската ни катедрала още по-блестяща.

Защото какво е Солун без неговата „Св. Димитър Солунски“, какво е Истанбул, без величествения константинополски храм „Св. София“ и какво би била София без „Св. Ал. Невски“...!?

За novinite.bg

сряда, 8 октомври 2014 г.

„Сделано в СССР“, но до кога?


Снимка: БГНЕС

В някои руски медии започна истинска кампания по повод това, че България се готви да модернизира бойната си авиация. Ние, че се готвим, готвим се, но ни готвят вече една дузина военни министри и все сме недоготвени.

"Българските политици продължават да ликвидират собствената си страна и да тласкат населението към протести", пише руското издание "Сегодня". „Антируският курс на София се очертава все по-ясно от ден на ден", пише "Гудок". "Къде ще идат ... българските МиГ-ове и Су? - пита се "Правда". „Българските самолети руско производство са част от някогашната "приятелска помощ от страна на една съюзна държава - Съветския съюз“, твърди "Аргументи и факти"...и така нататък.

Проблемът дори не е в това, че някой, бил той и събрат-журналист, си позволява да говори за българския, макар и служебен министър на отбраната, като за „..някой си Шаламанов...“. Това е по-скоро въпрос на професионална етика и най-вече – на възпитание, става дума за нещо по-сериозно.

Първо, в подобни регресивни твърдения се съдържа открита носталгия по времената на СССР, нещо, което принципно не би следвало да е характерно за модерни хора от ХХІ в., още повече в Европа. Освен това, военните ни министри вече на няколко пъти дадоха да се разбере, че договорите с Руската федерация се управляват изключително трудно. Това споделят и хората, които на практика ремонтират самолетите. Части няма, ако има, те се чакат дълго време, през този период самолетите на практика не летят, защото е опасно.

„Правда“ се пита, къде щели да отида българските бойни самолети, като изказва предположение, че те ще отидат при Порошенко. Това е колкото нелепо, толкова и тенденциозно, но дори и това не е най-големият проблем.

"Къде се дяна вечната дружба, в която се кълняха българите? Та нали освобождението от османско иго не е малко нещо. По време на Великата отечествена (война) българите не отвърнаха със същото на своите "братушки", споделя друго руско издание.

Тук леко се докосваме до проблема. Първо, „вечната дружба“, за която говори изданието към днешна дата по-скоро действа като пургатив, отколкото като нещо, което може да събуди носталгия, освен ако не говорим за някакъв тип патология. Второ, Освобождението ни от Османско владичество не е било руска самоцел, а част от трите лъча на руската армия, като едно от нещата, което е трябвало да се случи на път към Проливите и топлите морета е било и нашето Освобождение. Ние сме благодарни, но не сме раболепни, защото все пак – има известна разлика между двете думи, струва ми се...!

Трето, по времето на така наречената „отечествена война“, страната ни първоначално е част от Тройната ос, но по-късно преминава на страната на антихитлеристката коалиция, въпреки това не получава статут на страна, сражавала се срещу Хитлер. Колкото до така наречената „отечествена война“, то това е войната на СССР срещу Хитлер, това не е наша война, защото ние не сме окупирани от Фашистка Германия, а от СССР, по-късно. Така че, как точно се очаква да „отвърнем на „братушките“, след като те просто ни окупираха!?

"Сегодня" цитира български медии, които говорели, че в средите на въоръжените ни сили зреел бунт...! Обясняват ни също, как Западът ни натискал да купим техни бойни самолети, защото руските не били съвместими със западните. Проблемът е там, че това твърдение е колкото невярно, точно толкова и манипулативно.

Тогава защо F-16 на Италия долитат почти всяка година до Авиобаза "Граф Игнатиево", директно от Авиобаза „Авиано“...? Отговорът е много ясен и го дават именно  пилоти – и италиански, и американски. Защото това е шанс техните самолети да се „пробват“ с руски самолети. Къде другаде да го направят, след като останалите държави почти вече нямат руски самолети. А ние имаме, при това различни типове - изтребители, ударна авиация и други.

По същата причина американски самолети също идват често на "Граф Игнатиево", за да си „премерят силите“ с емблематичния МиГ 29. Е, как тогава Западът ще иска да ликвидираме бойната си авиация, след като същият този Запад ни търси именно заради същата тази авиация - „сделана в СССР“...!?

За novinite.bg

вторник, 7 октомври 2014 г.

Десни политици: Реформаторите бележат ръст след евроизборите


Снимка: БГНЕС

„Единствената политическа сила, която бележи ръст в сравнение с европейските избори е именно Реформаторският блок и този факт е най-важен за нас“ заяви в кратък коментар за novinite.bg заместник-председателят на ДСБ Атанас Атанасов.

„Убеден съм, че до края, до истинското изчисляване на резултатите, ще постигнем още по-добър резултат“, коментира за novinite.bg заместник-председателят на столичния общински съвет и политик от ДСБ, Вили Лилков.
Изненадата за Лилков на тези избори се състои в това, че партии като „АБВ“ и „Атака“ са получили подкрепа от ляво, която е за сметка на БСП. „Дали е била дирижирана от БСП, или се е получила спонтанно от избирателите, не мога да кажа, но ще си проличи съвсем скоро“, заяви Лилков.

По думите му, купуването на гласове и играта с пари е била присъща през тази кампания за ДПС и ББЦ, които в това отношение са били “на висота“.


На въпрос, в колко широка коалиция би участвал Реформаторският блок, Лилков беше категоричен, че по-важният въпрос е, дали парламентът ще приеме дневният ред, който блокът е предложил. „За нас е важно да има правителство и парламент, които да работят по една ясна програма с хоризонт до две години. Важна е също така и подготовката за президентските избори и нови избори за Велико народно събрание, което да подготви промяна на Конституцията“, добави Вили Лилков.

За novinite.bg

Магдалена Ташева: “Атака” не влиза в коалиции


Снимка: БГНЕС

“Атака” не би влязла в коалиция в този парламент, ние не влизаме в коалиции. Партия “Атака” предложи изборния туризъм да се ограничи със закон, чрез въвеждането на принципа на уседналост”, заяви специално за novinite.bg, Магдалена Ташева от партия “Атака”.

“Това, че “Атака” влиза в новия парламент не е новина”, коментира Ташева. Тя добави, че е много изненадата от “бруталността на паритя ГЕРБ в местната власт”. Ташева обърна внимание на дейността на заместник-кмета на община Родопи, Таня Бочукова, относно правото за получаване на заверено копие от секционния протокол. Ташева заяви, че са били крити секционни проитоколи и от кандидати, както и от членове на СИК, застъпници, представители и наблюдатели. Ташева обърна внимание и на нарушение в 37-ма секция в тракийското село Устино, където преобладаващото население е мюсюлманско, където не бил посочен броят на действително подадените гласове.

“Роми стояха на гроздове по училищата, явно чакайки да се вдигне офертата. Всички селища, където има макар и малка цигано-мохамеданска махала бяха заляти от изселници”, посочи едно от “остриетата” на “Атака”.


“Местан каза, че зад него стоят 500 хил. български гласоподаватели. Зад него стоят 500 автобуса от Турция и той като нищо може да стане първа политическа сила. Ако дойдат още половин милион “гласоподаватели”, той може да стане и министър-председател”, коментира Магдалена Ташева.

За novinite.bg

„Нещо“ като „нищо“, или „нищо“ като „нещо“...!?


Снимка: БГНЕС

Лидерът на ББЦ Николай Бареков обвини Реформаторския блок, че са купували гласове. Става дума за това, че в Хасково и региона има значително разминаване на гласовете за Реформаторския блок от последните избори и евроизборите.

Първо, трудно можем да сравняваме избори за национален парламент и евроизбори. И избирателната активност е различна, а и мотивите за гласуване са различни, заради това си направихме труда да съберем резултатите за ГЕРБ БСП и Реформаторския блок от сканираните протоколи, респективно за отделните десни партии, преди формирането на блока, на изборите от 2013 г. за парламент, евроизборите от 2014 г. и последните избори за национален парламент. Избрахме едно съвършено произволно село в Хасковска област, до Димитровград – Ябълково.

Ето какво сочат данните: На последните избори, за БСП са гласували 29 избиратели, за ГЕРБ – 63, а за РБ – 59. Резултатите за същите партии на евровота са били: БСП-28, ГЕРБ – 40, РБ – 1...! Резултатите за тези партии от изборите за национален парламент през 2013 г. са били както следва: БСП-63, ГЕРБ – 78 и ДСБ – 0. В същото време обаче имаме 13 гласа за различни десни политически формации в различни коалиции и самостоятелно, за цялата Хасковска област.

Анализ на резултатите от трите избора сочи, че е възможно преливане на гласове от ГЕРБ към реформаторите, макар, че само това трудно би могло да обясни такава голяма разлика от близо 60 гласа в с. Ябълково. От друга страна, за цялата Хасковска област данните от последните избори сочат процентно за ГЕРБ, гласували 25,7% от гласоподавателите, за реформаторите – 14,5%, а за БСП – 10,64. Разликата между БСП и реформаторите е само 4 пункта, което едва ли е купен вот, още повече, че вот може да се купи от колебаещи се, или други десни избиратели, но не и от избиратели на БСП, или поне не така масово, а зад 4% се крие голямо количество хора.

На последните местни избори в Димитровград, например, Реформаторският блок е втора сила, след ГЕРБ. На последните парламентарни избори те отново са втора сила, на още „по-местно“ ниво, в селото, което избрахме произволно – Ябълково. Тук разминаване очевидно няма.

„Нямам информация, какво може да е станало в Хасково“, коментира за novinite.bg бившият лидер на СДС Мартин Димитров, от Реформаторския блок. Той категорично отрече да е имало преливане на гласове от ГЕРБ към РБ и обясни, че на такива избори, всяка партия се бори за себе си и никой на никого не дава гласове.

Според Димитров, резултатите на РБ са високи в страната като цяло. „От 150 хил. гласа на европейските избори, сега имаме 300 хил. гласа. Станахме свидетели на една много мощна вълна за Реформаторския блок и тази вълна е горе-долу в цялата страна. Може би е най-силна в София, Пловдив и Варна. Сигурно е имало и в Хасково такъв елемент“, посочи още Димитров.

На базата на изнесеното като данни до момента, твърдението на Николай Бареков, че реформаторите „са политически джуджета, които нямат място в политиката“, олеква, защото все пак, формация с 8,8% изборен резултат и над 20 депутати в парламента едва ли може да бъде определена като „политическо джудже“, не е коректно, не е и реалистично.

Колкото до това, дали са купувани гласове, когато има дадено деяние, трябва да има доказателства за него. Иначе, някой бил казал, че има „нещо“, само че, когато има просто „нещо“, може всъщност да няма „нищо“...!

За novinite.bg