КОГАТО СТРАНДЖА ОЗНАЧАВАШЕ И АРХЕОЛОГИЯ, И „ОПАСНА“ ГРАНИЧНА ЗОНА…!

В края на 70-те години край град Малко Търново, регионът на който тогава се нарича „Република на младостта“, под ръководството на Александър Фол започват археологически разкопки, като наред с това се провеждат три интердисциплинарни симпозиума "Странджа-Сакар", свързани с културно-историческото наследство на района. От това време датира и мистичната история свързана със засекретените разкопки на Мишкова нива и откритата там гробница, които се осъществяват по инициатива на Людмила Живкова и са преустановени непосредствено след смъртта и през лятото на 1981 г. Твърди се, че дори военните тогава са имали интерес да подпопомогнат изследванията на гробницата на така наречената египетска богиня или полубогиня Бастет, но всичко завършва именно с края на Людмила! 

В Малко Търново и днес всичко е легендарно и енигматично, дори и прословутите врисове. Има два известни – малкият врис и големият врис. Това са извори, от които тече хубава вода и местните твърдят, че който пие от тази вода, остава завинаги в града, или се жени, или се преселва да живее тук. На същият този голям врис Атанаска Шишкова преди години разказа, как като млада булка, съпруга на заместник-началника на граничната застава – поручик Георги Иванов, тя решила една сутрин да отиде за вода. Както се полага, рано, още на разсъмване, тя поела по пътя, който не е твърде дълъг, от дома й до въпросния извор. По това време Атанаска е бременна с дъщеря си Николинка. Като стигнала до извора, Атанаска се навела да постави кофите под струята и когато се изправила, над вриса видяла светлина, нещо като пушек, сякаш нещо танцувало над извора. 

Било на разсъмване, светлината на деня все още била твърде слаба и Атанаска се уплашила от „привидението“. Изоставила кофите и кобилицата и хукнала към дома си. По-късно жените й се скарали, че е ходила сама и на разсъмване за вода. Очевидно, те са знаели за „привидението“ и може би дори също са го виждали! Какво е било това, никой и до днес не се наема да обясни. 

Когато поручик Иванов е отзован от границата като ненадежден офицер, след политическите промени в страната от края на 1944 г., Атанаска Шишкова си спомня, как някъде преди Коледа на 1948 г. сънувала сън, именно че съпругът й е уволнен от армията и когато се срещат, тя бърза да му разкаже съня си. Той обаче също има новина – същата новина…! Двамата се просълзяват, събират буквално за минути багажа си, повиват вече родената си дъщеря и тръгват незабавно с военен камион с брезентова карусерия през Странджа, в посока към днешния Ахтопол и от там по пътя за Бургас, за да се приберат в София. 

Атанаска си спомня как дърветата са сплели клоните си над нея като тунел и те пътуват дълго и уморително през студената и енигматична планина. Наистина релефът тук е особен, като в Източните Родопи, сякаш не си в България, пейзажът е ниско хълмист, обрасъл предимно с храсти, по-малко дървета, особена е начупеността на Странджа, движението е като в лодка, ту се изкачваш, ту слизаш, но някак неусетно, без да се натоварваш, пътуваш като в морето…! 

За в-к "БА"

„НОВО СЕЛО“ – ОТ „ЩИТ 82“ ДО „SABER GUARDIAN 2017“

Подполковник Петър Желев е началник на полигон „Ново село“ от 2008 г. Преди това, от 1986 г. е служил в 13-та бронетанкова бригада в Сливен. Това е човекът, който носи отговорността за всичко, което се случва на полигона и което предстои да се случи там!

-         Г-н подполковник, кога е създаден полигон „Ново село“, с каква идея е създаден?

-         Полигонът е създаден през 1962 г. със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия.Той е създаден, за да се провеждат на него занятия с българската армия, провеждане на бойни стрелби с всякакви видове въоръжение – танкове, артилерия, леко въоръжение, самолети, вертолети. 

-         Какви възможности има полигона, какви учения могат да се провеждат тук?

-         Параметрите на полигона позволяват тук да се провеждат тактически учения , тактически учения с бойни стрелби до механизиран танков батальон. В района може да се разположи една механизирана танкова бригада. Полигонът има големи възможности и на него могат да се провеждат абсолютно всички занятия на всякаква тематика – отбрана,2 настъпление, водене на бойни действия в градски условия, преодоляване на водно препятствие, провеждане на десант, стрелба с всякакъв вид артилерийско оръжие, както и с всякакъв вид артилерийски установки -  българско производство, танкове и леко въоръжение.

-         Тук е разположена американска база, какво променя това за полигона?

-         Преди всичко американската база промени логистичното осигуряване на подразделенията, които участват в занятията на полигона. Там са създадени перфектни условия за живот, спални помещения, хранителен блок  и други подобни съоръжения, които предразполагат военнослужещите за по-добро водене на учебния процес. 

-         Спрямо другите полигони в страната, как се разполага този полигон, какво е мястото му и значението му?

-         Този полигон е най-големият в България, веднага след нас е полигонът „Корен“. Тук има възможности за отработване на всякакви видове учебни въпроси по тематиката на войсковата подготовка. 

-         Какво Ви предстои до края на настоящата година и през следващата 2018 г.?

-         До края на годината ни предстои още една българо-американска подготовка и беше предвидена стрелба на самоходен артилерийски дивизион от Втора лекопехотна бригада. За следващата година все още не е излязъл планът за българо-американската подготовка и плановете на Видовете Въоръжени сили.

-         Как се сработвате с Вашите колеги от САЩ, как работите заедно?

-         С колегите от Американската армия работим много добре и имаме добри взаимоотношения.  

-         Как си разпределяте задълженията, отговорностите и задачите?

-         Отговорностите на самия полигон за провеждане на всички видове подготовки е изцяло наша. Функциите на американците се определят повече по тиловото осигуряване. 

Въпросите зададе Венцислав ЖЕКОВ

Най-големите учения

На полигон „Ново село се провеждат редица мащабни учения, не само на Българската армия. Като започнем от учението „Щит 82“, което е най-голямото учение на „Варшавския договор“, след това е „Незабавен отговор 2005“, „Българска пантера 2008“ и последното мащабно учение беше тази година – това е най-голямото учение след „Щит 82“ – „Saber Guardian 2017“. В него участва голям брой военнослужещи и техника.

Основните задачи

Сред основните задачи, които се изпълняват на полигона, това е осигуряването на охраната на района е тактическите бойни полета, както и осигуряване на индивидуалната и колективната подготовка на подразделенията от Българската армия и осигуряване на международните учения, на които България е домакин и които се провеждат на полигона. Другата основна задача е осигуряване на определен брой военнослужещи за действия при бедствия и аварии. Районът, в който се действа е Югоизточна България.

„NSTA“ и останалите съвместни съоръжения

Съвместните българо-американски съоръжения са създадени по силата на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната, подписано от САЩ и България през април 2006 г.

Съвместнит4е българо-американски съоръжения са: База за предно разполагане „Безмер“ в област Ямбол, Учебен полигон „Ново село“ / NSTA/ в област Сливен, включително и складови съоръжения в Айтос, в област Бургас, и военновъздушна база „Граф Игнатиево“ в област Пловдив. Споразуме3нието позволява на САЩ да използва базите „за мисии в трети държави без специфично разрешение от българските власти“.

За в-к "БА"

„ЖИВИТЕ“ КАМЪНИ НА ПРИМОРСКО „ПРОГОВАРЯТ“ ЗА ИСТОРИЯТА

„Живите камъни“, така местните от град Приморско наричат скалите, които са поставени за овладяване на вълните по крайбрежната улица на южния ни черноморски курорт. 

Художници, които вероятно са доброволни ентусиасти, са изрисували определени, подходящи като повърхност за това скали, като върху тях са изобразени образите на известни български и световни личности. Сред имената са: Дан Колов, Св. Йоан Рилски Чудотворец, актрисата Славка Славова, поетът Лермонтов, Пол Нюман, художникът-пейзажист Константин Щъркелов, Сократ, Ханс Кристиян Андерсен, Булат Окуджава, Гогол, Клод Дебюси, Стив Джобс, Винету, музикалната легенда Фреди Меркюри, френският актьор Ален Делон, папа Йоан Павел ІІ, поетът Пеньо Пенев, мъченикът Ян Палах и много други. 

Инициативата е колкото патриотична и родолюбива, точно толкова и образователна, като ефектът на образованието е повече от успешен, защото не се налага императивен подход в процеса на преподаване, а обучаемите, каквито и да са те и от които и възрастови категории да са, придобиват съответните търсени знания непосредствено, без задължителната и непременна намеса на специалист-педагог. 

Рядко човек може да се натъкне така непринудено на толкова автентичност, събрана на едно място, при това на място, което лесно може да се разруши от атмосферните влияния. Въпреки това художникът, който не е известен, но едва ли е и толкова апокрифен, рисува върху буйьовете образите на родни и чужди исторически личности, въпреки опасността от изтриването им през зимата от вълнението, въпреки, че вятърът може да обрули до такава степен изображенията, че цветовете да се заличат напълно, художникът рисува самоотвержено, с едничката мисъл за съхраняване на идентичност, за представяне пред онези, които не познават толкова добре историята и нашата, а и чуждата. 

Целта е една – образование, но не на всяка цена, не натрапено, не демонстративно, а напротив – елегантно, опосредствено, чрез алюзия, чрез намек, през забавлението, до крайната „спирка“ – опознаването! 

Идеята е не просто оригинална и ефектна, тя е и похвална, защото от това на практика не се печелят пари, никой няма да остави стотинки за труда на художника, или художниците, а няма и къде, не е предвидено такова място! Именно това придава на идеята една още по-голяма автентичност, родолюбива, историческа автентичност на едно действие, което няма за цел да печели материално, а има за цел да предоставя, при това напълно безвъзмездно, духовност в изчистен и напълно непосредствен вид! 

За в-к "БА"

ИЗ ВОЕННИТЕ СЪКРОВИЩА ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Една зала от постоянната експозиция на Националния военноисторически музей /НВИМ/ е посветена на обявяването на Независимостта на България. В залата са показани две отличия, които са свързани с това събитие. Първото е Орден „Св. Александър“, който е учреден от княз Александър І на 25 декември 1881 г. Това е най-високото отличие в Княжество България, но е свързано и с обявяване на Независимостта на България. В разрез с Търновската конституция и нейния чл. 58, който забранява създаването на ордени, първият български княз учредява този орден и започва да го раздава, включително и на чужди короновани глави, с което изтъква все още

юридически несъществуващия суверенитет

 на българската държава, разказа главен експерт Лилия Криворова от военния ни музей.

След обявяването на Независимостта, цар Фердинанд, в края на 1908 г. учредява една най-висока степен на ордена – велик кръст. Именно тази степен е показана във витрина в НВИМ. С учредяването на това българският монарх демонстрира самостоятелността и независимостта на българската държава.

Другият експонат, който е свързан с обявяване на Независимостта е Орденът „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Този орден е учреден от цар Фердинанд след признаването на Независимостта ни, което се случва на 6 април 1909 г., с подписването на българо-турския протокол и на 18 май 1909 г. царят учредява ордена. Това е най-високото отличие в Царство България до въвеждането на

републиканската наградна система

 през 1946 г. Това е един от символите на независимостта и суверенитета на държавата и авторитета на монарха. Това е и първото отличие, утвърдено със закон, който гласува 14-то обикновено Народно събрание през февруари 1910 г. Този орден е династически, не е масов. Според статута на ордена, той може да бъде връчен само на 15 българи, а до 9 септември 1944 г. той е получен от десет българи, сред които е и единственият военен, който е удостоен – това е генерал от пехотата Данаил Николаев, който е награден през май 1936 г., от цар Борис ІІІ. Този орден е бил връчен и на поета Иван Вазов. Първият носител на ордена е Екзарх Йосиф.

Според статута на ордена,

Престолонаследниците

 могат да го получат при навършване на пълнолетие. Княз Борис го получава през 1912 г.у когато навършва 18 г., а княз Кирил го получава по-късно. Освен степента велик кръст, има голямо и малко огърлие. Голямото огърлие е привилегия на управляващия владетел, а с малко огърлие се награждават престолонаследниците и членове на чужди династии. С голямото огърлие цар Борис ІІІ се  появява за първи път, когато се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г.

На 22 септември само за един ден в НВИМ ще бъде изложено голямото огърлие, притежание именно на цар Борис ІІІ.

Една от реликвите

които НВИМ притежава е печата на Княжество България. С него са подпечатани всички държавни документи от 1879 г. до 1908 г. От 1915 г. до 1918 г. огърлието на ордена „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“ се появява и в изображението на държавния герб. През 1911 г. княжеската корона в герба е сменена с царска и това става с поправка в Търновската конституция.

Друга реликва, която НВИМ пази от тази епоха е униформата на цар Фердинанд, с която той обявява Независимостта в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, с нея е и

на хълма  Царевец

където е прочетен и манифестът за обявяване на Независимостта на България. Униформата е дарена от цар Борис ІІІ на Главния военен музей през 1937 г. На нея са фелдмаршалските пагони, получени през 1916 г. от германския кайзер Вилхелм ІІ. Запазена е и униформата на военния министър в кабинета на Александър Малинов, генерал Данаил Николаев. Той присъства на събитието в Търново при обявяване на Независимостта. Това е парадната униформа на министъра. Униформата е част от дарението, което той прави на през 1937 г. и през 1943 г. На мундира е поставена втора степен на

ордена „За храброст“

 и най-високите степени на няколко чуждестранни ордена, които той получава в качеството си на военен министър от 1907 г. до 1911 г. Тук е „Звездата на Румъния“, османският орден „Османие“, най-високо сръбско отличие – „Бял орел“ и персийският орден „Лъв и слънце“. През януари 1909 г. именно генерал Николаев мобилизира 8-ма пехотна Тунджанска дивизия за прикритие на турската граница, защото през януари 1909 г.- османското правителство предявява претенции към територии около Свиленград и струпва

войски на границата.

Проблемът е решен по мирен начин с подписването на протокол на 6 април 1909 г. и след това българската Независимост е призната от всички Велики сили.
Когато обявява Независимостта в Търново цар Фердинанд поема шеството над 18-ти пехотен етърски полк и възлага шеството 20-ти пехотен добруджански полк на княз Кирил. Тези два полка, които са на гарнизон в Търново, минават в тържествен марш след обявяването на Независимостта ни. 

За в-к "БА"