Скриват уникални поставки за икони в Троянския манастир!

Снимка: www.laskouoe.gr

Свещенослужители са притеснени от появили се информации за смяна на проскинитариите на три икони в Троянския манастир, една от които е Чудотворната икона. Става дума за дървените „кутии”, в които са положени иконите. На пръв поглед това може и да изглежда маловажно, но не е така. Единият проскинитарий е от 1800 г. и е истинска недвижима културна ценност, освен че има и чисто религиозен аспект на ценност. Той е от старата църква, която е била дървена и е разрушена, когато е разширяван манастира, за да може да приема повече хора.

Старите проскинитарии са изработени ръчно от троянски майстори-дърворезбари, обучавани в мошанеското училище в манастира. Когато завършвали, те дарявали труда си, като изработвали такива филигранни предмети за църквата.

Проскинитарият на Чудотворната икона е от 1836 г. и също представлява изключителна църковна и национална ценност. И на трите стари проскинитария са изписани имена на дарители.

Свещенослужители са притеснени, защото в Пловдив са били поръчани нови три проскинитария, които обаче не са ръчна изработка, а са машинно правени. Това противоречи на църковната традиция, където иконите трябва да са изписани на ръка, по принципа на „неръкотворния образ”, защото се приема, че ръката на иконописеца се движи при изписването от Светия Дух, а не по човешката воля и талант. Същото важи и за проскинитариите, които трябва да са ръчна изработка.

Особено интересна е историята на проскинитария на иконата „Рождество Богородично”. Легендата разказва, как турчин влязъл в църквата с коня си и замахнал със сабята, като при удара отсякъл ъгъла на въпросната кутия, което може да е види и сега. След това осквернителят на храма стрелял в купола на църквата, но куршумът рикуширал и оставил безжизнен на място натрапника.

Тези исторически предмети сега вероятно ще бъдат прибрани, защото реставрацията им винаги е била правена на място.

Те ще бъдат скрити от очите на хората и на тяхно място ще се появят нови, може би красиви, но бездушни проскинитарии. Ако това бъде допуснато, ще се лишим от една съществена част от визуалния досег до живата история на една от светините на Българската православна църква – Троянския манастир, притеснени са монаси и свещеници.

БНР възражда литературните салони

В началото бе словото… В началото бе Радиото… В навечерието на 24-ти май БНР възражда традицията на литературните си салони. Свои текстове – поезия и проза, ще четат пред публика автори, работещи в обществената медия. Събитието ще се състои на 21-ви май от 18.00 ч. в Мраморното фоайе на БНР – бул. "Драган Цанков" № 4.

Идеята е на Иво Тодоров, програмен директор на БНР, който е селектирал за участие над 20 журналисти от програмите на Националното радио.

Всички те са значими имена за радиото и съвременната българска литература, повечето колеги имат вече една или повече книги. Радиото без словото е нищо. Реших да поканя колеги от БНР, които освен своята работа тук – в студията, пред микрофоните, с диктофоните, се занимават със словото и по друг начин, като създават литература – поезия и проза, коментира Иво Тодоров. По думите му, новият мениджмънт на БНР залага на идеята Мраморното фоайе пред концертното Първо студио на радиото да се превърне в естествено артпространство, в което да бъдат представяни изложби, да се провеждат литературни четения, да бъдат ситуирани разнообразни пърформанси.

В литературното четене на 21-ви май (сряда) от 18:00 ч. в БНР ще се представят: Теодора Димова, Силвия Чолева, Светлана Дичева, Румен Стоичков, Филип Данчев, Божидара Димова, Дарина Атанасова, Петър Волгин, Гергина Дворецка, Вилхелм Балтаджиян, Росица Панайотова, Невена Праматарова, Людмила Борисова, Антоний Димов, Пламен Николов, Димитрина Кюркчиева, Валентин Дишев, Радослава Златкова, Стефка Тотева, Добрина Добрева, Стоян Терзиев.

Входът за публиката е свободен!

Истина, или лъжа – 22% бедни, а само 13% безработни!

Безработните са най-рисковият контингент, който е застрашен от социално изключване. Снимка: www.spekulanti.com

Около 20-22% от населението у нас живее в риск от бедност и социално изключване, а всеки четвърти се лишава материално от поне 4 основни продукта, отчетоха от Института за икономически изследвания при БАН.

В същото време говорим за безработица в страната от 13,2% към октомври 2013 г. Нека първо да преведем термина „социално изключване“. Това е процес на изолиране и очуждаване на един човек към обществото и социалния живот. Превръщането на човека в скот е именно тази изолация, която е предизвикана от невъзможност да се води нормален живот, да се плащат редовно сметки и да няма задлъжнялост, която да не може да се обслужва.

Това би могло да настъпи в негативен план, ако човек остане без работа, тоест, ако няма пари. Следователно, как се съотнасят близо 22% застрашени от социално изключване, към само 13,2% безработни...!? По първоначалната логика излиза, че след като близо 22% за застрашени от социално изключване, следователно някъде близо до този процент трябва да е и безработицата.

Недоумение буди и фактът, че за същия период – август-октомври 2013 г., безработицата в Гърция е била 27,3%, в Испания – 26,7%, дори в една Португалия е била 15,7%, а в България, която е доказано най-“бавноразвиващата“ се икономика в Европа се отчитат едва 13,2%...! Или статистиката се оказва „стъкмистика“, или методологията на изчисление е различна от тази, която практикуват в ЕВРОСТАТ, която се използва и в останалите европейски държави, както и тези, в които отчитаме безработицата в конкретния случай, или просто някой умишлено ни заблуждава...!

Нима най-слабата европейска икономика отчита един сравнително среден за ЕС коефициент на безработица...?! Е как и защо тогава сме най-слабата икономика на континента?! Безработицата означава слаба социална сфера, което означава слаба покупателна способност на хората, което пък означава слаби постъпления в бюджета от доходите на хората, защото или те са ниски, или въобще липсват. В този смисъл, най-висока безработица от изброените страни има в Испания, а в същото време Испания е в криза, но българите, които работят там не се завръщат в България масово.

Да, някои се върнаха, но много останаха. Това означава, че испанската икономика не е чак толкова зле, за да предизвика миграция към евентуално по-здравата икономика на България. А това означава, че тамошната икономика е по-стабилна от нашата. В същото време дисбалансът на коефициентите на безработица са факт, който говори за проблем при изчисляването на безработицата в България.

Проблемът е в това, че говорим за „реални“ работни места, което означава, че има и „нереални“ такива! Проблемът е и, че у нас се говори и за „работещи бедни“, докато в Европа, ако работиш, няма как да си беден, проблемът е, че все правим някакви напъни, вземаме мерки, работим по европейски програми, а впоследствие се оказва, че се напънала планината и родила....мишка...!

За novinite.bg

Георги Марков: Прокуратурата няма право да разследва президента

Снимка: pressadaily.bg

Визитка:

Георги Марков е бил юрисконсулт на Столична община, адвокат, асистент по административно право в СУ и главен секретар на списание „Държава и право“. Той е депутат от СДС и член на законодателната комисия във ВНС. През 1994 г. е назначен за конституционен съдия от президента Желю Желев. Председател на УС на ПФК „Левски“ от 2000 до 2003 г. Участва в изборите за президент на България през 2006 г. Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.

• Г-н Марков, как бихте коментирали информацията, че Прокуратурата разследва президента Росен Плевнелиев, заради срещата му с шеф на едно от ЕРП-тата?

• Прокуратурата няма право да разследва президента. Той е наказателно неотговорен и се ползва с абсолютен имунитет. Той няма имунитет като на депутатите, който може да бъде снеман. Ако някой счита, че той е извършил държавна измяна, или ако някой счита, че той съществено е нарушил конституцията, това трябва да бъде отнесено към народните представители. ¼ от тях могат да внесат искане в НС и ако над 2/3 – или 161 народни представители решат, те могат да сезират Конституционния съд, който единствен може да се произнесе по случая. Такова нещо, не може да се случи, защото в България няма 161 депутати – ненормални, които да искат импийчмънт на президента, заради това, че е говорил с чужденци.

• Как е възможно въобще да има такова разследване, при положение, че президентът все още се ползва от имунитета си?

• Аз се съмнявам, че има такова разследване, но в България може всичко, защото ние сме страна, която е обърната с главата наопаки. У нас Конституционният съд отказа конституционно правосъдие, парламентът няма кворум и нарушава собствените си закони, управляват ни победени на изборите партии и съдебната власт допусна да станем европейски шампиони по убийства. Тя трябва да се занимава с престъпниците, а не с президента!

• В случая можем ли да говорим за прокурорска грешка, при положение, че е замесен и шефът на ДАНС?

• Не мога да повярвам в това, което ми казвате. Считам, че в Прокуратурата работят квалифицирани специалисти и независимо, че са тесни специалисти в наказателната област, познават конституционното право, пък ако не го познават, има кого да питат. Мисля, че това е по-скоро някаква грешна информация, отколкото Прокуратурата да разследва президента, това е просто невъзможно!

• Неофициално от Прокуратурата вече са потвърдили тази информация пред някои медии.

• Ако това е вярно, се потвърждава моята теза, която отдавна застъпвам, че на България е необходима нова конституция, ново Велико народно събрание и преосмисляне на цялата структура на съдебната власт и дори и избора на висши магистрати. Ако това е вярно, означава, че е дошло време за смяна на конституционния модел.

• Какви биха били последствията от едно такова разследване за президента и за държавността?

• Ами никакви, никой не може да отстрани президента, освен Конституционният съд и никой друг не може да отнесе въпроса до Конституционния съд, освен 161 депутати, каквито няма. Така че г-н Плевнелиев може да спи спокойно. Ако продължаваме така, ще стигнем до нов „14 декември“, когато хората отново ще обградят парламента и ще поискат да се махат всички и всичко!

За novinite.bg

Скандалите в църквата – тежки, но за сметка на това неспирни...!

Снимка: travel.actualno.com

Напоследък скандалите в родната ни православна Църква не стихват. Като се замислим, те са пълно отражение на онова, което става в обществото ни. Всички скандали, колкото и да са пресилени, преекспонирани, или дори измислени /някои от тях/, те рефлектират преди всичко върху имиджа на самата Църква. Става дума за това, че не тези, които пишат, или говорят за скандалите, а онези, които ги сътворяват са виновни за това положение.

Всъщност, хората които правят интригите и които създават скандалите в Църквата са трима – двама относително високо в йерархията монаси и един бивш преподавател по Богословие. Това са хората, а имената им са известни на всички. Нека се запитаме, кой пише в „жълтите“ вестници, външни автори ли са..., напротив, това са именно вътрешни хора, защото те най-добре познават нещата в Църквата отвътре, знаят, къде да „пипнат“, какво и къде да кажат, как да го кажат и какво да намекнат.

Само един пример, струва ми се би бил достатъчен в това отношение. Преди време един от същите тези „жълти“ вестници излиза с гръмко заглавие, което продава цял тираж! Само че, на снимката е отец Пахомий от Атон, който отдавна е покойник, а се пише за архимандрит Пахомий от Троянския манастир. Друг пример беше за бъркане на името на митрополит. На снимката е един, а името отдолу е друго и се има предвид друг от архиереите ни.

Това са само два примера за факта, че истинска разследваща журналистика може и се прави от хора, които или познават издълбоко Църквата, или имат надеждни информатори, или самите те са вътре в Църквата, както обикновено и е. Външните хора не знаят убийствените подробности, които много често съпътстват дадена статия.

Монасите у нас са 120-150 човека. Това на практика е една шепа хора. Толкова злоба и напрежение има сред тази общност, че човек се чуди, как е възможно!

Тенденцията е към намаляване на монасите в България и това е процес, за който свидетелстват хора, които са вътре в църквата, а не отвън, при това този процес е стимулиран и следван отново вътре в Църквата! Три са ешалоните в БПЦ – нисък, среден и висок. Проблемът идва не от високия, а от средния ешалон. Именно от средния ешалон се избират кадрите за висшия ешалон. Тези, които са от средния ешалон, гледат да допускат до него възможно най-некачествени хора. Така те изпъкват и лесно се издигат, защото средата е нездрава. Единици са тези, които имат качества и които имат реални шансове да постигнат нещо повече в Църквата, като нейни йерарси.

Някои от имената се пазят като свещени крави. Наблюдава се едно обожествяване на хора в Църквата, което е пагубно и за самата нея Това е валидно особено за няколко имена, едното е на един архимандрит от северна епархия и на един от митрополитите ни в Южна България. Разбира се и някои други. Тук има поръчкова, най-вероятно дори и платена реализация. Това обаче не е PR, а по-скоро лъскане на имидж. В същото време редица овакантени постове не се заемат от нови хора, защото тези от средния и висшия ешалон са поели по няколко поста.

После твърдим, че нямало достатъчно монаси, ами няма, защото не се и приемат, или ако се приемат, те се изпращат в най-отдалечените манастири и тези хора или биват забравени, или просто никой не чува за тях, но и в двата случая те просто не се развиват. Тук не говорим за класическа йерархия, но все пак, развитие липсва.

Проблемът е, че висшият ешалон в Църквата ни няма доверие на средния и на нисшия ешалон. От тук тръгват всички беди и това е причината за толкова много крамоли в Църквата ни. Останалото са раздухвани скандали и измислени ситуации, голяма част от които са заложени капани на монаси, от други монаси, нещо, което е факт поне за последните няколко скандала, които разтърсиха Светия Синод.

Един от показателите, лакмус, за проблем между ешалоните и най-вече за недоверието е фактът, че в България има все по-малко архимандрити. Целта е архимандритите да са само няколко и когато дойде време за епископска хиротония, да се избира само сред „наши“, тоест – сред „проверени“ хора. Именно заради това ставаме свидетели и на тази агресия към архимандритите в БПЦ, някои от които са толкова ревностни пазители на статуквото, да няма нови архимандрити, че се превръщат в нещо като „църковни цербери“.

БПЦ всъщност освен от липса на кадри, страда и от пълна институционална обърканост. Никой не мисли, какво ще стане утре. Ако си отидат няколко митрополити, на практика в момента няма кой да ги замести. А няма, защото няма епископи, които да са готови за такова служение.

Според правилото в момента, което не е по Устава на Църквата, един епископ трябва да има петгодишно служение като такъв, за да има право да стане митрополит. Не стига че нямаме хора, ами сме си поставили и вътрешни пранги, та още повече да се затрудним. Както обикновено у нас – ситуацията е трудна, но за сметка на това е и продължителна! Да видим, до кога...!

За novinite.bg 

БАТКУНСКИЯТ МАНАСТИР В РОДОПА ПЛАНИНА Е ОАЗИС ЗА ДУШАТА

·        Репортаж

·        Обителта е не просто православно средище, тя се е превърнала в нещо като оазис.

Обикновено, когато човек се докосва до манастир, усещането е силно и дори разтърсващо. Очакването е за едни отдадени на вярата си хора, които са се откъснали от света, за да служат на Господ пълноценно. Проблемът е, че много често попадаме на монаси, които са толкова вглъбени вътре в себе си, че отношението им към миряните е малко строго. Така те изглеждат навъсени, нервни, невъздържани, а понякога и просто – невъзпитани. Всъщност това не е така, защото тези хора просто мислят за друго, те на практика се намират в друго измерение в духовен смисъл и просто не обръщат достатъчно внимание на света.

Понякога обаче попадаме и на хора, които са се врекли на Господ, но са запазили някак съзнанието си близо до хората, не до света, а именно до хората. Един такъв пример е игуменът на Баткунския манастир „Св.Св. Петър и Павел”, архимандрит Яков.

Манастирът се намира на територията на Пазарджишка духовна околия, а архимандрит Яков е архиерейски наместник тук. Разположен е в северните склонове на рида Каркария от Баташкия дял на Родопите, отстои на около 1,5 км. от някогашното село Баткун днес част от с. Паталеница и на 12 км. югозападно от Пазарджик, в близост са останките от древния град Баткунион.

Някак странно е усещането да посетиш едно такова място, не само защото това е православно духовно средище, но и защото този начин на живот винаги буди възхищение, дори понякога недоумение, как тези хора – монасите, приемат такъв аскетичен живот, как достигат до това състояние, в което да се откажат от всичко светско, за да приемат Господ и да живеят само и единствено заради него.

Все още има монаси в България, макар и да са останали само около 150 общо, които наистина са достойни за уважение и дори възхищение. Архимандрит Яков прави силно впечатление с това, че макар и манастирът „Св. Св. Петър и Павел” да се намира в планината, далече от населени места, градове и урбанизация, служението тук е точно толкова официално и тържествено, колкото вероятно е и в Пловдив, където се намира митрополията. Макар и в Родопите, далече от света, архимандрит Яков е облечен така, сякаш все едно е свещенослужител в града.

Много често прави впечатление, как свещеници, в града при това, ходят не особено добре облечени. Расата им и шапките не са така представителни, както очакват хората. Докато монашеското було на архимандрит Яков освен че официализира ритуала по кръщението, заради което отидохме в този манастир, то е и израз на тържествеността, която очаквахме.

С една дума, макар и на село, архимандрит Яков, е облечен официално, одеждите му са чисти и красиви, а това ни кара да се чувстваме специални и на това място, където човек търси още по-силно вярата и досега с Господ Бог.

Игуменът на манастира ни посреща с усмивка. Обяснява ни, че се налага малко да изчакаме, за да извърши някакъв ритуал над агне за курбан, след това ни обяснява, кое как да направим, за да започнат кръщенетата.

Няма напрежение, няма нерви, няма недоизкз. Всичко е ясно и прецизно. Когато знаем, какво да правим, нещата се случват. Усещането е уникално, защото човекът, който извършва ритуала е отдаден на това, което прави. Дълго е кръщението, но пък е за цял живот!

След това сме поканени в приемната на манастира, където ни черпят с безалкохолни разхладителни напитки. Подаряват ни и икони – осветени! Самият игумен архимандрит Яков пише кръщелните на ръка. Не че няма кой друг да го направи, но така е някак си по-официално и по-лично, по-ангажиращо.

След това игуменът ни показва стопанството на манастира. Имат голяма градина, парници, все пак живеят в планината, а там климатът е малко по-суров. Имат и крави, овце, но истинска атракция е глиганът, който гледат. Това е огромно диво прасе. Иначе в двора има клетка с гугутки, зайчета, а също и кучета, които да пазят, но те са толкова добри, че веднага стават приятели на всички!

Манастирът е не просто духовно средище, той се е превърнал в нещо като оазис, където душата на човек се радва, защото гледките са неповторими – все пак говорим за Родопа планина, една от най-красивите ни, ако не и най-красивата българска планина!

Друг акцент е манастирската лоза – най-старата на Балканите. В справочниците пише, че е на 500 г.,  на някои места пише, че е на 600 г., но архимандрит Яков ни обяснява, че всъщност е на 800 г.! Тя е защитен вид и се намира под защита на държавата и международни организации. Плод почти не давала, защото е много стара, но пък да застанеш на сянка под растение, което е свидетел на 800-годишна история, си е истинско преживяване!

На раздяла, получаваме покана от игумена, да дойдем пак, да останем да нощуваме и да присъстваме на Света литургия! Обещаваме да се върнем, искрени сме и ще го направим, защото мястото е силно и красиво, защото игуменът е отдаден на вярата и искрено следва всяка стъпка в ритуалите, така, както трябва и както той го чувства вътре в себе си. Оставяме зад гърба си Баткунския манастир с усещането, че сме намерили нов дом, дом за душите си!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в. „България” в София

Снимки на автора.

Кой „хакна“ Църквата и защо...?!

От организация, нарекла себе си Milli Güçler Taifesi блокираха официалния интернет-сайт на Българската православна църква – Българска патриаршия. Обяснението - актът е „...в отговор на вандалско нападение над Джумая джамия в гр. Пловдив...“!

По-нататък от Milli Güçler Taifesi заявяват, че „...Мълчанието на българската патриаршия следва да се тълкува като мълчаливо съгласие...“. Те наричат нападението над джамията „варварски агресия“. Като се замислим обаче, какъв е актът на блокиране на официален сайт на институция, ако не именно „варварска агресия“...!?

И още, мълчанието на Патриаршията ни не е самоцелно. Нима Православната църква трябва да урежда спорове, възникнали между групи хора и мюсюлманското вероизповедание у нас...!?

Църквата ни мълчи, защото просто този спор не я засяга и в този случай е напълно права. От Milli Güçler твърдят, че „...има сили, които бдят и са готови да го отбраняват /мюсюлманското малцинство/...“ и още, че „...Атаките ще продължават с пълна интензивност...“.

Това ако не е пряка заплаха, няма как по друг начин да бъде тълкувано! Традиционно добрите взаимоотношения между двете вероизповедания в България не бива да бъдат нарушавани с подобни послания, които са агресивни и решението не е насочено в правилната посока!

За novinite.bg