Проф. Атанас Тасев: Проблемите в енергетиката не се решават с ДАНС

Професор Атанас Тасев. Снимка: novinar.bg

Визитка:

Проф. Атанас Тасев е български енергиен експерт и политик, професор по кибернетика и информатика. Завършил е Автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Бил е финансов анализатор в преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Марица-изток". Проф. Тасев е член на междуведомствения консултативен съвет към Министерски съвет по проекта "Белене".

• Проф. Тасев, как ще коментирате факта, че ДКЕВР дава на ДАНС ЕРП-тата, до колко има основание за това и дали този ход е правилен?

• До колкото знам ДАНС е организация, която се грижи за националната сигурност. Ако те са видели някаква заплаха, очевидно трябва да се действа по компетентност. Няма нищо необичайно в това. Още в самото начало, когато министър Драгомир Стойнев вдигна знамето на борба срещу естествените монополи, той каза, че е заплашена националната сигурност, което е много тежко обвинение. Според мен се стигна до компромис и това обвинение отпадна – за сговор за дестабилизация на държавата. Сега малко съм учуден, защо пък точно ДАНС има отношение към това и защо точно сега!? Тук са открити някакви нарушения, които са свързани преди всичко с административни наказателни разпоредби.

• Според „Файненшъл таймс“, в тази ситуация се засилват подозренията за руско влияние върху българския кабинет, приемате ли такова твърдение?

• Това е толкова несериозно, че не искам да го коментирам. „Файненшъл таймс“ е сериозна медия и лично аз съм учуден. В енергетиката съм от толкова години, не съм чувал нищо подобно. Силно се съмнявам сегашните управляващи да правят акт на политическо самоубийство. Това ми изглежда твърде несериозно.

• Може ли според Вас да се стигне до отнемане на лицензи на ЕРП-та?

• До сега, след като отпадна обвинението за сговор за дестабилизация, не виждам никакво основание да се отнемат лицензи, освен едно единствено – за неизпълнено разпореждане на ДКЕВР. Това е една формална, но много силна процедура, но се съмнявам, че държавният регулатор ще прибегне до нея. Твърде много се разшумя. Мисля, че ефектът, който се преследваше – да се покаже, че естествените монополи са в строг контрол, се постигна. Време е да се вдигне знамето на примирие, защото задълбочаването на конфликта може наистина да доведе до дестабилизация, ама наистина...! Нестабилната електроенергийна система дестабилизира всяко управление.

• Какъв всъщност е проблемът с ЕРП-тата и има ли политически елемент там?

• В последните години политиката много силно започна да присъства в енергетиката, което е контрапродуктивно. Проблемите в енергетиката, която е болна, няма да бъдат решени с административни актове, или ДАНС, докато всички политически сили и в парламента, и извън него не седнат на една маса и не се разберат. Никой не може самостоятелно да разреши проблемите с финансовата нестабилност на енергетиката, освен при политически консенсус. Това са тежки и болезнени проблеми, но ще настъпят така, или иначе през 2015 г., когато трябва на 100% да се отвори електроенергийният пазар. Тогава цените ще заемат по-високи нива. Проблемът е тежък, но решението му е политическо, на базата на политически консенсус.

• До каква степен тази криза ще окаже влияние върху цената на тока сега?

• Цената на тока е тежък политически проблем. От политическа гледна точка тя не бива да се вдига и сегашните управляващи взеха за пример това, което се случи с Борисов. От гледна точка на изискванията на ЕС, обаче, ние трябва да либерализираме цените. 

За novinite.bg

КОГАТО БИБЛИЯТА БЕШЕ ЗАБРАНЕНА КНИГА И НОСЕШЕ ОПАСНОСТ ОТ ЗАТВОР

Снимка: klisurskimanastir.com

·        Иконата като политическа опасност

·        Християните можеха да получат информация за Православието, само апокрифно

Беше време, когато да внесеш в България нещо от чужда държава, можеше да е сериозно престъпление, можеше дори да влезеш в затвора! Във времето на „хепи соца”, когато се връщаш от чужбина, на митницата можеше дори да ти поднесат документ, в който трябва да декларираш, че не внасяш порнографски материали и …Библия! Да, Библията беше нещо, което е полулегално в България. Хората си пазеха Библии от стари времена, още от много преди преврата от 9 септември 1944 г., когато на власт дойде съветско-болшевишката партия.

Вярващите християни можеха да получат информация за религията си, за Православието, само и единствено апокрифно, ако се поинтересуват от енорийския си свещеник, разбира се, ако и той не е информатор на тайната политическа полиция, наричана в онези години „милиция”. Другият начин за информация за вярата беше от старите Библии, запазени от дядовците и бабите, някои от които са толкова стари, че вече имат уникална библиографска стойност.

Може би днес ни е странно, как така ще декларираш, дали носиш Библия в багажа си, когато се завръщаш от чужбина, но тогава това е нещо напълно прието и нормално, колкото и по същество да е НЕнормално!

Георги от София пътува в края на 70-те години до Гърция – по това време - „опасна, капиталистическа държава”, която е отвъд „Желязната завеса”. Заедно със съпругата си Николинка, те са на екскурзия. Преди това обаче са инструктирани, какво могат и какво не могат да правят, за да не стават гафове на митницата на връщане в България. Всъщност, проблемът е не, какво биха изнесли от родината си, защото на практика те няма какво да изнесат, проблемът е да не би да внесат нещо, което съветско-болшевишката партия не би одобрила!

Георги бива спрян от уличен амбулантен търговец в Солун, който му предлага да купи икона на Господ Иисус Христос. Картината е съвсем обикновено цветно копие, на хартия, навита на руло. Нищо особено не е, нито пък има особена стойност, просто защото е една препечатка. Георги я харесва и много иска да а притежава, защото по това време в България такова нещо въобще не може да се намери и да се закупи, от където и да било.

Проблемът е, че Георги лесно може да закупи иконата, която при това никак не е скъпа, но няма как да я внесе в България, защото по това време в „свободна” социалистическа България такъв „търговски артикул” може да ти докара куп главоболия, а е възможно и да те лишат от права и свобода, само заради това, че си нарушил някакви измислени правила, които противоречат на една повече от нелегитимна, безродна власт, която не вярва в нищо друго, освен в собственото си умопомрачително по мащаби и престъпност скудоумие и безпросветност.

Въпреки това, Георги купува въпросната икона от търговеца в Солун. Когато идва време, да минат границата на Гърция с България, Георги увива иконата на Господ Иисус Христос около ръката си и въпреки че е доста топло, облича връхната си дреха, за да прикрие иконата. Така успява да заблуди митническите власти и внася нелегално в страната нещо, което принципно няма да право да внесе.

По-нататък историята на иконата е стандартна. Тя попада в ателие за рамки в София и бива поставена в изключително изящна официална рамка, която по всяка вероятност струва много повече от самата икона, но иконата вече е придобила съвършено друг смисъл и значение. Освен че тя представлява визуален израз на вярата на един човек и неговото семейство, тази икона вече е уникална и с това, че нелегално е била пренесена през границата на една комунистическа държава и е попаднала в дома на едни праведни хора, които са се погрижили тя да бъде поставена там, където й е мястото – на стената и на изток, за да им помага и да им носи късмет и здраве!

Страхът е голям, но Георги го преодолява, защото силно вярва, защото знае, че истината е на негова страна и той е на нейна и защото иска да покаже дори на самия себе си, че вярата може да спаси човек, дори и когато върши нещо, на пръв поглед незаконно, като пренасянето на православна икона в държава, където това е забранено!

Днес купуването и продаването на икони, както и на каквато и да е православна и инославна литература, дори и Библия е нещо съвършено нормално и допустимо в България, защото именно това е нормалното. Сега обаче сякаш вярата ни е по-малко. Колкото по-забранена е била тя в годините на комунизма, толкова хората са се  стремели да я опазят в сърцата си. Днес никой не ни забранява да вярваме, но сякаш нашата вяра именно заради това – защото е твърде лесна и достъпна, е по-слаба от преди!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България в София

В музея „Троянски манастир”

Снимка: hotelieri.bg

„Пример за взаимодействие на миряни и Църквата”, така определиха изгонването на монасите от Троянския манастир националисти, които говориха в национален ефир по една от водещите телевизии. Иначе казано, обителта остана без монаси и се превърна в най-обикновен музей.

Тоест, ако преведем това твърдение на един по-масов език, трябва вероятно да стигнем до извода, че когато миряни решат по една, или друга причина, че нещо е правилно, или не е правилно, те могат да се намесят в живота на църквата и да определят правила за нейната активност. Впрочем, точно това направиха въпросните националисти, те нахлуха в Троянския манастир, блъскаха по килиите на монасите, задаваха им меко казано просташки въпроси, тормозеха възрастни хора, чийто авторитет за много миряни е безспорен.

Нареклите се националисти си позволиха дори да извършат нещо като „граждански арест” на архимандрит Августин, да го карат да се кълне, да го нагрубяват и да се гаврят с него. Наобиколен сякаш от стадо вълци, възрастният монах едва успя да продължи пътя си, без евентуално да бъде дори физически малтретиран. Дни след това архимандрит Августин не издържа на напрежението и унижението и се пресели в по-добрия свят.

Повече от ясно е, че неговата смърт няма как да не е била повлияна в известна степен и от това напрежение, на което беше подложен, при това с изричното съгласие, очевидно, на ръководството на Троянския манастир.

А новият игумен е интересна личност. Когато става ректор на Софийската духовна семинария, от там е освободен евфимерият йеромонах Георгий, по-късно, епископът става викарий на Видинска епархия и от Чипровския манастир е освободен архимандрит Евсевий. Последният получава обвинения, че е магьосник и въпреки, че обществеността иска да го задържи, той е освободен и на негово място е назначен йеромонах, който скоростно се издига до архимандрит, за да заеме длъжността на игумен. Сега, епископът, който пое Троянската света обител, също освободи монасите от манастира и доведе при себе си същия този архимандрит, който някога „назначи” в Чипровския манастир!

Тези действия приличат на стил на работа, на маниер, на тертип, чрез който се „чисти”, за да дойдат „нашите”, така изглежда, но явно така и е в действителност!

И какво се оказа, Троянският манастир се превръща в туристическа забележителност, това е нещо като археологически резерват. Отпаднаха столетни традиции за служби и последования. Манастирът започва да прилича на музей, а не на духовно средище!

Така наречените националисти, с помощта на които манастирът буквално беше осквернен, се сравняват с някогашните църковно-национални борци срещу гръцките духовници, когато сме извоювали църковната си независимост. Това дори няма смисъл да се коментира, защото нашите възрожденски църковни деятели са се борили и са умирали за свободата на вярата ни от гръцкото духовно влияние, а не са гонили потенциални, евентуални и недоказани гейове, каквото се върши днес от хора, нестандартно наричащи себе си националисти.

И ако едно светско лице, бил той и националист, може да си позволи да говори са Европа, за идеята „Европа” като за блудница, то на един монах, още повече епископ, игумен на един от трите най-големи манастири, не му е позволено, ако щете дори и по протокол, да говори за политическа „Европа” като за „вавилонска блудница”. Тази антиевропейска истерия е характерна за политическо говорене, което обаче не е характерно за говоренето на едно духовно лице, при това висше духовно лице.

Когато за същия този епископ се коментираха случаи, че може би той също има не особено традиционна сексуалност, националистите показаха склонност да приемат това за клевета. Интересно, как приеха това за клевета, а не приеха за клевета твърдението, че архимандрит Августин, например, има нетрадиционна сексуалност…! За едни може, за други не може, но ЗАЩО…!?

Избирателното ловене на гейове в Църквата ни е отчайващо низко деяние, което наподобява „лов на вещици”. Ако ще гоним, нека гоним всички, които са блудни, а не само някои, които ни изнася да гоним, в противен случай инициативата намирисва на политическа кампания от твърде долна проба. 

Вурст или Азис, това е въпросът..!

Снимка: 5min.by

Кончита Вурс от Австрия спечели „Евровизия 2014” с песента  "Издигни се като Феникс". Тази година България се отказа от конкурса и вероятно имаме право, защото това вече не беше певчески конкурс, а по-скоро политически. Поне така беше през последните години.

Госпожица Вурст, или господин Вурст, спечели конкурса защото песента е хубава, песента е конкурса, печеливша е, но спечели и с изключително предизвикателния си външен вид. Както писаха повечето медии: „жена с брада спечели….!”, "Брадатата певица" Кончита Вурст от Австрия спечели ...”, „Транссексуален спечели "Евровизия - 2014", „Нов хит на Евровизия - изпълнителка с рокля и брада ...”. Общо взето заглавията се въртят около този тип словесна стилистика.

Всъщност, питам се ако бяхме изпратили на конкурса нашия сладкогласен костинбродски славей Василка /Азис/, какви щяха да са коментарите!? Повече от сигурно е, че щяхме сами себе си да оплюем, че сме пратили „педал” да ни представя на „Евровизия”, щяхме да излеем тонове помия по негов адрес, а всъщност, ако погледнем обективно, Азис нямаше да се справи по-зле с тази песен, отколкото госпожица/господин Вурст!

Да не забравяме, как преди години, пак Азис искаше да изпее „Аве Мария” в зала „България”, но тогава цялата музикална гилдия и „моралистичната” столична общественост протоколно се противопоставиха и то не за друго, а защото го искаше Азис, а не някой друг…!

Нека си спомним, когато изпратихме „човекът-глас” – Краси Аврамов на „Евровизия”, как го нападнахме. Добре, може би наистина песента не беше изпълнена особено добре, може би фалшивееше на доста места, НО Аврамов беше оплют основно заради визията си и заради „подозренията” за сексуалната му ориентация. Никой няма доказателства за това, но масово се твърдеше и на тази пясъчна основа „човекът-глас” беше определен като „човекът-г*з”…!

Сега да се върнем на „Евровизия 2014”! Излиза мъж, при това мъж с брада, при това….с рокля, всъщност, доста ефектна рокля, ама вътре в нея….мъж..! Пее хубаво, няма спор, но…все пак, ….мъж – в рокля! И въпреки това Европа и светът гласуваха за нея/него!

Дали това е Европа, дали хората са по-толерантни от нас, дали просто мисленето е различно, дали пък европейците, каквито сме и ние уж, гледат преди всичко музиката и музикалността, а след това външния вид, или пък именно външния вид спечели първото място на Кончита Вурст…!? Отговорите на тези въпроси са трудни, но те са трудни тук, на Балканите, отвъд Калотина, хората вероятно имат лесни отговори, …вероятно…!

Опитахме с „човекът-глас”, опитахме и с „жената-глас” – Софи Маринова, опитахме с какво ли не, напъвахме се като японски мотокари и стигнахме до 4-тото място преди няколко години. Успехът беше наистина голям, но явно това ни е пикът. Може би ако все пак бяхме изпратили на „Евровизия” наш’та Василка от Костинброд, да им запее „Даньова мама” в едно кръшно, мораво ламе, с „изящни” пендари по него, щяхме да успеем повече, може би,…сигурно…!

Кончита Вурст стана звезда, но на Балканите, тя/той ще си остане странна/странен, защото нравите ни са балкански, не виждаме по-далече от носа си, в най-добрия случай - слугински имитираме, но тогава пък ставаме смешни…! 

За novinite.bg

Развейте още знамена…!

В Черна гора арестуваха руски граждани, защото развявали руското знаме. В балканската държава действа закон, който забранява вдигането на чуждо знаме на публични места.

У нас пък, в Деня на Европа, пред българския парламент съвършено свободно и “безнаказано” се развяваха именно руски знамена, а като черешката на тортата, до тях свенливо потрепваха дори съветски знамена. Тук-там се виждаше и българският трикольор, за цвят, или случайно, не е ясно…!

В Черна гора явно смятат, че зачитането на националните интереси тръгва от зачитането на националните символи. Когато  в една суверена държава се развее чужд флаг, това може да означава две неща – или, че въпросната държава не е суверена, или че съществува сериозна заплаха за суверенитета й.

Едва ли развяването на руското знаме пред българския парламент е заплаха за националната ни сигурниост, по-скоро – разбира се че не, но самият акт пред “храма” на законотворчеството ни представлява самоцелна провокация.

Може би е твърде крайно да имаме закон, забраняващ да се развяват чужди знамена на обществени места, но поне трябва да се научим да уважаваме собствения си трикольор и когато той се развява, не бива до него да се веят чужди знамена, независимо на коя държава. Иначе изглежда твърде “пролетарско” и прекалено “коминтерновско”.

За novinite.bg

Актьорите от Театър “Алма Алтер” заминаха за Техеран

Момичетата и момчетата от трупата на Театър “Алма Алтер” при Софийския университет “Св. Климент Охридски” заминаха за Техеран, където ще участват на международен фестивал, след което отиват в Москва и също ще имат представления.

В петък вечерта трупата представи постановка по Уилям Шекспир – драматизация на “Хамлет”.

Постановката беше изпълнена на английски език. Освен перфектната игра на непрофесионалните актьори, впечатление направи и изключително доброто произношение на ангилйски език, което актьорите демонстрираха.

Трупата се завръща в София в края на месеца и на 27 май отново ще има регулярно представление в университетския Театър “Алма Алтер”.

За novinite.bg

С Хамлет и Гертруда….в софийско такси!

Снимка от фейсбук-профила на Валерия Димитрова.

Много пъти бях минавал покрай театър “Алма Алтер” в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, но почти никога не се бях спирал. Сега обаче не просто се спрях, но и влязох….на постановката по Шекспир – “Хамлет”. Входът е…една запетайка, написана с черен фулмастер на лявата длан на всеки зрител.

Залата е повече от приятна, камерна сцена, но всичко е направено така, че да ти хареса. Очакванията ми бяха не големи, все пак говорим за аматьорски театър, но отидох, за да видя бивша колежка от “Новините”, която играеше Гертруда.

Още в началото магията ме грабна. Някак странното и нестандартно поставяне на една класическа пиеса, всъщност ми хареса. Тези млади хора не просто играеха театър, те истински се вживяваха, те пресъздаваха емоции и състояния на духа. За миг им завидях, благородно, защото и аз исках да съм на тяхното място, да играя, да мога да играя, при това постановката беше на….английски език…!

Момичетата и момчетата от трупата на Театър “Алма Алтер” заминаха за Техеран, където ще участват на международен фестивал, след което отиват в Москва. Знам едно, ще ги чакаме, защото искаме отново да ги гледаме, а в чужбина им пожелаваме успех. Успех им пиожелах и снощи, когато оставихме Гертруда на “Гоце Делчев” и Хамлет – в “Борово”.

Ето така се получи – пътувах с едни от най-популярните шекспирови герои в едно такси в София, едва ли някой може да се похвали с такова постижение – сякаш бях в “Полунощ в Париж”, но Уди Алън беше решил, вместо Гъртруд Стайн и Скот Фицджералд, таксито да вземе просто мен, Гертруда и Хамлет …!