КАРЛ МАЙ КАТО ЗАПЛАХА ЗА КОМУНИЗМА В БЪЛГАРИЯ

В годините непосредствено след 9 септември 1944 г. в Несебър, днес – старият град, се случва нещо твърде интересно. Местните хора, повечето от които са интернирани там, заради някакви, каквито и да било „противообществени прояви“ се събират на площада при старата чешма.

Тези хора не са престъпници, те просто са „уличени“ от новите власти в „нелоялност“ към тях и са репресирани, като са изпратени насилствено, да живеят и да работят на острова, както тогава са наричали старият град на Несебър.

В онези години мястото е почти забравено и от Бога. Тук не се случва нищо съществено. София е невероятно далече, а новините от Бургас пристигат дозирано тук, защото всички са предупредени, че тук живеят „особени“ хора, „некомунисти“, „врагове на партията и народа“.

Те обаче се събират, говорят ски, коментират актуални събития и теми на площада и по този начин се поддържат информирани, жизнени и най-вече – живи!

Именно на това място преди години, по разкази на същите тези местни хора, се състои едно уникално по мащабите и размера си събитие. Когато комунистите вземат властта в България, още в първите години те организират мащабно аутодафе на книги на Карл Май на същия този площад на стария Несебър.

Тези книги са сметнати от новата власт за крайно реакционни на комунизма – новата политическа религия. Карл Май е приет за „опасен западен автор“ и книгите му са забранени. В резултат на това решение, те са били извадени от библиотеките на хората и от централната градска библиотека на Несебър и са били изгорени на площада!

Комунизмът, който тогава все още настъпва, върви по кървавите стъпки на своите покровители  от СССР. Освен с кръв обаче, комунистите искат да изтрият историята, паметта, културата и изкуството. Един обикновен романист, макар и от Запада, се явява заплаха за нечий ограничен мироглед.

Проблемът не е в Карл Май, проблемът дори не е в тези хора, които са интернирани тук, в стария Несебър, проблемът е, че без страх, без страхопочитание, без заплахи, комунизмът не може да се наложи, защото такава е природата му – репресивна, насилствена, ограничаваща, възпираща, чудовищна!

Днес старият площад на Несебър си е същия, само магазините, заведенията и сергиите са различни, представят различни стоки, услуги и удобства, но чешмата, около която някога са били изгорени книгите на Карл Май, все още си е тук. Пак тук се събират днешните стари хора, някои от които са били живи свидетели на тези културни зверства от ранните години на прохождащия комунизъм в България. Днес никой дори и не може да предполага, какво се е случило тук преди толкова десетилетия.

Аутодафе – изгаряния на книги и документи е нещо, което е познато още от Възраждането, когато се унищожава българският средновековен архив край Велико Търново.

В Несебър се унищожава една малка част от миналото, отново, за да се прикрие историческа истина, така, както някога при унищожаването на средновековните ни документи.

Всъщност огънят, който обикновено пречиства, в случая прикрива истината, защото на някого така е угодно. Този разговор за тези действия в Несебър, непосредствено след комунистическия преврат през 1944 г., някога дочухме от стари хора на същия този площад. Годината беше около 1992 г.  Историята е малка, но е достатъчно показателна за онези години, когато с огън и меч се налага новата власт, на която всичко, на което тя не е сложила ръка, не е допустимо. А романите на Карл Май са нещо, което „развращава“ младите хора, нещо, което не може да се контролира от партията, нещо, което е „вредно“, защото е западно, защото е „старо“, защото не е от СССР…!

Няма как да се забрави опитът за подмяна на една истина с една откровена и грозна неистина – заблуда, направо лъжа. Проблемът е, че изгарянето на книги, когато и в каквато и да е обстановка, винаги е било порочно. Книгата сама по себе си не е опасна, тя е информация, позиция, мнение, преживяване, пътешествие. Книгата не е заплаха. Когато обаче тя се превърне в такава, това означава, че е достигнат един предел на сили – до почти пълно безсилие, което се преобразува в хроничен проблем.

Днес Несебър посреща своите гости, разказва им за спомените, за миналото, за историята, за легендите дори. Тази история обаче, с изгарянето на книгите на Карл Май остава в забрава, никой не я разказва, не я помни. Годините полагат патината си върху тези истории и те остават в забвение.

Припомнянето на тези факти и събития е само опит да се извади на светло едно минало, нюансите от едно минало, което си е отишло безвъзвратно, слава на Бога, но което има пряко отношение към днешното ни настояще.

Горенето на книгите на Карл Май в Несебър е проблем, който все още не сме изживели като нация, това е отворена рана, която зее, болезнена, необработена, скандална!