РОДОПИТЕ – ОЧАРОВАНИЕ И МИСТИКА ОТ МИНАЛОТО В БЪДЕЩЕТО

Родопите са една от най-красивите ни планини, но може би най-красивата им част е източната. Зависи, кой, какво харесва, защото западните части са по-алпийски, а източните са по-леко пресечени и това създава усещането за една свобода, с която планината може да се посещава и изследва. Пътят ни не е толкова дълъг, само около 200 км., но имаме няколко дни и план, по който се движим стриктно.

Тръгваме от димитровградското село Ябълково на път за Хасково и от там - рязко на юг към сърцето на Родопа. Първата ни спирка е село Тополово. Спираме в центъра за кратка почивка. Мъже са насядали на открита маса и си говорят на турски, разбира се. Поздравяваме, на български естествено, и получаваме отговор, също на български. Единият от мъжете е продавачът в близкото магазинче – червендалест, енергичен човек на средна възраст. В магазина има бомбони, кафе, няколко вида сладки и шоколади. Помещението е оборудвано с климатик, вътре е приятно хладно, но мъжете са навън, в невероятната жега – над 35 градуса.

Сядаме от подветрената страна, от към село Силен. На масата са двама мъже, единият става, другият остана. Заговаряме се. Разказва ни, с какво се занимават. Гледали животни, земеделие почти не се развивало. „Хората тук са бедни, но имат големи сърца“, твърди непознатият. Турчин е, не го крие, но говори добре български, добродушен е, слуша ни с внимание, всичко, което му разказваме за нас му е интересно. И всеки път, когато заговорим за хората в Родопите, той отново и отново повтаря, че „хората тук са бедни, но имат големи сърца“, сякаш за да ни убеди в това. Ние обаче сме си убедени, защото виждаме не само с очите си.

Първата ни спирка е Кромлех – българският Стоунхендж – тракийско светилище, което ни оставя почти без дъх. Продължаваме към Маджарово – градът-призрак. В Маджарово има изградени наблюдателници за наблюдение на лешояди. Тук река Арда образува уникален каньон, разположен по средата на праисторически двукратерен вулкан. Точно тук се намира местността Кован кая.

След лек обяд в компанията на няколко любвеобилни котки, продължаваме обратно към село Силен, а от там към язовир Студен Кладенец и Перперикон. Това е една от популярните туристически дестинации, но всеки път, когато я посещаваме, все нови и нови неща откриваме. Плащаме си таксата от 6 лв. на човек, само че горе, на хълма няма никакви указателни табели, освен две-три, за да разберем, кое, какво е. Да, Перперикон е известен, но все пак има нови разкопки, а как да разберем, какво е открито? Има карта, но тя също струва 6 лв. Можем да си я купим, но за онези, които няма да си я купят, не би ли следвало да има и указателни табели!?

След това потегляме към Кърджали. Установяваме се в къщата на туркиня, край бреговете на Кърджалийското езеро. Вечеряме на кораба-ресторант, който е нещо като емблема на мястото. Стаите ни са чисти, приветливи и спим дълбоко и отпочиващо.

На сутринта потегляме за Златоград. По път ни е Момчилград-град, който от почти призрачен, днес е напълно витален, благодарение на парите от изселници и инвеститори. Колко невероятно е, как се променя ландшафтът. От горещината на леко пресечените Родопи се прехвърляме в по-високите зони на планината. Златоград е като Тетевен, сякаш изведнъж от Родопите се прехвърляме на север.  

Златоград е само на 4,5 км. от Гърция. Много хора предпочитат да нощуват тук и да ходят на плаж в южната ни съседка, като плажът е само на около 40 км. на юг от границата.

Нощуваме тук, след като се черпим с прословутото гръцко „Узо“ и нашенски качамак с масло и сирене. На сутринта потегляме към Мадан, Смолян, Чепеларе, Нареченски бани и Бачково. Климатът е по-суров, ландшафтът се променя драстично. Тук Родопите са много по-стръмни. Постепенно навлизаме отново в по-равни зони и Асеновград, Патриарх Евтимово и Първомай отново ни напомнят за златна Тракия.

Родопите са планината, която сякаш е най-магическа, тук е концентрирана почти цялата тракийска история – забулена с белия воал на историческата правдина. Траките са ни оставили уникални мегалитни паметници, които и до днес трудно разбираме. Някои от тях са разчетени, други са обект на научни изследвания, а трети вероятно никога няма да бъдат разкодирани.

Тракийската култура, пръсната по почти цялата площ на Централна и Южна Тракия и Родопа планина формира един уникален исторически резерват, който постепенно се оформя като една зона на магическата история и археология. Непрекъснато се откриват нови и нови обекти, като например Кромлех, които ни представят един цял нов свят на един народ, който, според науката, се е претопил в съвременния български народностен субстрат.

Не ни остава нищо повече и по-малко, освен да се възхищаваме на красотите, които земята ни е запазила в една или друга форма. А Родопите са неизмеримо богато свидетелство за културните напластявания и вълшебните исторически превъплъщения на хората, живели по тези земи далеч преди нас.