100 ДНИ, ИЛИ 100 МИНУТИ,…“НЯМА ВРЕМЕ”…!

Не знам, кой го е измислил, обаче има известен резон в това, да се дадат поне 100 дни на ново правителство, Президент, Парламент. Добре, така да бъде, имат ги стоте дни г-н Орешарски и неговият екип, само че, няма как да не си позволим да коментираме въпроси, както се казва-“наоколовръст”…!
И така, да започнем от “халите”, че е по-пряко...! Бойко Борисов имаше един от медийните комфорти, които всъщност май никое правителство у нас не е имало. Дали това беше “пито-платено”, кой, как се е държал в този уникален, за да не кажа, дегенеративен,  “концерт” понякога и “не по желание”, това е отделна тема, която няма да пропуснем. И все пак, медиите наистина осигуриха невероятен комфорт на Борисов и неговото правителство. На практика, той нямаше 100 дни, в които да го “оставят на мира”, той разполагаше с почти цели три години и половина.
Едва напоследък си дадох ясна сметка, защо вероятно беше така. Може би това се дължеше на факта, че Бойко беше “безпартиен”.... За да се аргументирам, ще разкажа следното: Отдаде ми се възможност преди около пет години да поработя като репортер в едно месечно специализирано издание. То беше непартийно, но хората в него бяха не просто леви, те откровено симпатизираха на…Сталин…!
Първоначално си мислех, че това е някакъв нескопосан майтап, или сънувам и ще се събудя с нокти в комбинация – в контакта и във ваната, но се оказа, че наистина има хора, при това относително млади хора, които “харесват” Сталин, извинявам се, но не мога да не сложа кавички на думата, когато говоря за човек, който е в основата на избиването на милиони хора, при това-негови сънародници…!
Останах обаче изумен, когато един ден шефът ни даде ясен знак, че имено ГЕРБ са неговата партия. Къде открито, къде не чак толкова, той ни агитираше, а повечето от нас се поддадоха на това, че имено ГЕРБ е партията на “нашата фирма”! Е, именно тогава беше моментът, в който разбрах, че ГЕРБ не е партията на “моята фирма”. Исках да кажа, че Бойко беше кумир за левите и за неориентираните, а онези от десните, които останаха извън борда, също го припознаха като “свой”. По този начин Бойко Борисов стана човек на “всички”, тоест на “всички” и в същото време на “никого”-с една дума-някаква хибридна, може би дори изродена форма на “безпартийност”, както едно време говореха за “безпартийни комунисти”…! Ето това може би му осигури медийния комфорт-журналистите и коментаторите просто не можаха да се ориентират, аджеба той ляв ли е, десен ли е, центрист ли е, монархист ли е, какъв е и за какво се бори. Изглежда и до днес това не е напълно ясно за някои…!
Новото правителство няма шанса да има подобен медиен комфорт. Първо, голяма част от журналистите, така наречените “популярни журналисти”, май се позасрамиха, сещате се кого имам предвид на първо място…! От друга страна на някои колеги май им омръзна да “пеят в хор”. Не че полифонията е нещо лошо, но когато тя се “музицира” от откровени “звукови кастрати”, някак звучи като “прасе на заколение”. Ако сте чували подобна, струнно-унищаваща сетивата звукова “симфония”, мисля, че ме разбирате,…поне наполовина…!
За да оцелее по-дълго, новото правителство трябва буквално да се “подмазва” на кого ли не: и на ДПС, и на “Атака”, и на медиите, и на гражданите, и на Европа, и на Станишев…! Няма начин, такива са обективните процентни обстоятелства. В същото време обаче ми прави впечатление, как напоследък някои родни медии започват много странен, но сравнително ярко изразен в информационното пространство поход, сякаш за собствена реабилитация. От скромни и послушни трибуни, опаковани чисто и просто в доста елементарно “словесно ламе”-тип “Работническо дело” от лятото на 1985 г., примерно, те започват да тръбят, как видите ли, в Турция медиите не отразяват протестите.
Съвършено случайно ми попадна брой на вестник “Заман” от преди няколко дни. Е, на първа страница имаше огромна снимка от протестите на площад “Таксим” в Истанбул. След около седмица и аз заминавам за Турция. Надявам се до тогава нещата да са се поуспокоили, но лично ще проследя медийното отразяване на протестите, ако все още те продължават.
Вярно, българските протести от зимата и пролетта на тази година бяха прилично отразени в медиите, но това си беше напълно ясен опит за поставяне на качулката, поне два часа, след като дъжда вече е спрял, че дори и грееше ярко слънце...! Да си призная, някак си, тези опити да се оправдаем, видите ли, ето ние се поуляхме с медийния комфорт на Бойко Борисов, ама пък и в една Турция не отразяват достатъчно многопластово събитията, някак, силно ми позамирисва на…застояли яйца…!
Хайде да си гледаме нашата копанка, пък макар и напоследък да е пълна с доста нелицеприятна консистенция…!
Орешарски има “рядкото щастие” да управлява в трудно време, с разнороден екип, на фона на до голяма степен основателно прекомерни очаквания, в условията на всеобща и бушуваща криза, при изключително слабо парламентарно мнозинство, което си е направо “парламентарен паритет” и като капак на всичко, мандатоносител е лява партия, която общо взето има славата на бивша ком.-партия..., нищо че е член на ПЕС! Е, от това по-кофти, не знам на къде може да отиде!

Венцислав Жеков

за actualno.com