СТУДЕНТИ ВЪВ ВА ЩЕ ИЗУЧАВАТ И „ПСИХОЛОГИЯ НА РЕЛИГИЯТА“

Твърде подценявано и напоследък, а и сякаш по традиция  е значението на религията за човека. Това сякаш никога не се преподава  и една тема като  „Психология на религията“ би била особено актуална  и полезна в специализираното обучение на психолозите. Това твърди началникът на катедра „Психология и лидерство“ във Факултет „Национална сигурност и отбрана“ при Военна академия „Г. С. Раковски“ – полковник професор д.н. Георги Карастоянов. 

Поканили сме доц. Клара Тонева, която е главният специалист по Ислям при Българската православна църква. Тя е и доцент в Богословския факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Именно доц. Тонева е подготвила онази специализирана част от програмата, която е част от обучението в новата ни магистърска специалност „Психология в сигурността и отбраната“, която стартира с началото на новата военно-учебна година от 1 септември, заяви полковник Карастоянов.

За в. "БА"

ПОЛКОВНИК ПРОФЕСОР Д.Н. ГЕОРГИ КАРАСТОЯНОВ: ВОЕННАТА НИ АЛМА МАТЕР ЩЕ ОБУЧАВА И ПСИХОЛОЗИ

Полковник професор д.н. Георги Карастоянов  е началник на Катедра „Психология и лидерство“ при факултет „Национална сигурност и отбрана“ във Военна академия „Г.С. Раковски“. Той е дългогодишен преподавател и в други висши учебни заведения, доказан експерт и специалист в областта, в която са научните му търсения.

-         Г-н полковник, какво наложи създаването на новата специалност „Психология в сигурността и отбраната“?

-         Става дума за нова магистърска специалност. Преди това обаче искам да кажа, че тя е потребна от гледна точка на специалисти, които работят в Българската армия и потребността от психологическо осигуряване не само на ежедневния живот на войските, а също така и осигуряване на такива дейности като психологически операции и гражданско-военни отношения, информационни операции, стратегически комуникации. В крайна сметка няма как да правим PR, без да си даваме сметка за обекта, върху който въздействаме, да познаваме неговите особености, начинът, по който регулира поведението си. 

-         Какви са били и са психолозите в армията?

-         Те винаги са били част от психологическата общност и са имали водеща роля. Ние считаме, че имаме потенциала а и капацитета да бъдем още по-полезни на системата, за която работим – военната академия. 

-         Как подбрахте преподавателите и какви специалисти и експерти са те?

-         Като цяло катедрата винаги е имала приемственост, като доайен на специалността е професор Гошо Петков, тук трябва да спомена доц. Карева, полк. доц. Димитър Янков Димитров, ас. Куманова, насочихме се към специален подбор. 

-         Как изградихте учебната програма?

-         Това у нас се прави по два основни начина – единият е да се подберат преподаватели, другият е да се види, какви компетентности трябва да се придобият от обучаемите и от след това да преценим, какви дисциплини ще се учат, а едва след това да се подберат преподаватели. Ние избрахме втория начин, който е много по-труден и като цяло това е екипна работа и ние подбрахме съмишленици. Това са хора, които имат значителен опит в областта на националната сигурност. Например двама от преподавателите са от академията на МВР, като единият е ректорът – доц. Неделчо Стойчев, който е на практика най-титулования криминален психолог. Повечето големи престъпления в България са били изследвани и от него, той беше и директор на Института по психология на МВР. Другият преподавател е началник на катедра „Психология и управление“ също е с много опит. Привличаме преподаватели от ВМА – подполковник д-р Иван Бонев, който е докторант и на катедрата, д-р Анелия Миткова, която работеше в Центъра за военна психология и психопрофилактика, в момента работи към Института по психология на МВР. По такива по-деликатни специалности, за които нямаме подходящи специалисти подбираме хора, които са публикували във „Военен журнал“, участвали са в наши  конференции и въобще имат отношение към националната сигурност и са съмишленици. Такава е още гл. ас. д-р Валерия Витанова от СУ, която ще преподава „Трудова и организационна психология“, нещо за което ние нямаме експертиза да преподаваме, но това е част от базисните знания, заедно със социалната психология и психологията на личността, които преподаваме на университетско ниво. Част от екипа от няколко години е и доц. Маргарита Бакрачева, която много често се появява в медиите – един от най-уважаваните млади специалисти в областта на психологията. Когато правихме учебния план и дисциплините, ние имахме възможност да ползваме експертиза и на обучаемите  - капитаните от Факултет „Командно-щабен“ и подполковниците от генерал-щабното класно – бъдещите генерали, това е неоценима експертиза, защото това е елита на офицерския корпус у нас. Те дадоха мнение, какво да включим в тези програми, на кое да се акцентира и кое да се преподава, но да не се акцентира. 

-         Какво още, допълнително трябва да могат, да умеят преподавателите в тази катедра?

-         Това, което отличава нашата програма е, че ние започваме първо с базисните неща и след това доразвиваме и търсим специалистите. Включва се също и 120 часа обучение по английски език за психолози. Това ще се води от преподавател от военната академия, която има и психологическо образование от СУ – старши преподавател Таня Нейчева. 

-         Какви специалисти ще излизат завършилите тази нова магистърска програма, как ще се реализират те след като приключат образованието си?

-         Много е важно да кажем, че акредитацията, която ние получихме от Националната агенция за оценяване и акредитация дава възможност да се работи като психолог, когато се завърши тази специалност. Освен, че хората могат да работят в сферата на сигурността, където са необходими психологически знания, те могат да се реализират и като психолози. Магистърската програма програма дава правоспособност на психолози. 

-         Програмата стартира с новата учебна година от 1 септември, има ли вече достатъчен интерес към нея?

-         Има интерес. Има наши студенти от други университети, колеги от войските, които знаят  за тази специалност и се интересуват, за допълнителна квалификация.

-         Как се популяризира новата програма? 

-         Разпратихме информация за новата магистърска програма по видовете въоръжени сили, полиция, структурите за сигурност, включително и МВР и получихме обратна връзка, с която  сме се постарали да се съобразим при подготовката на учебните планове. Много хора участваха в конструирането на програмата. 

-         Кое е важното за студентите в тази магистърска програма?

-         Има три важни неща за студентите – знанията, които получават, ако касаят степента „бакалавър“. Когато говорим за магистърски програми, това са моделите на мислене и рамка на съотнасяне. Никой не може за знае цялата психология, никой не може да знае и половината психология, но може да има модел на мислене, който да му дава възможност да разбира много неща. Второто нещо, което е важно, са преподавателите. Повярвайте ми, почти всеки месец бивши мои студенти се обаждат и питат за наши обучаеми, които питат за други наши обучаеми, дали са подходящи за дадено работно място и позиция.

Заслугите

Правени са и преди опити да се създаде подобна магистърска програма в катедрата. Сега обаче нещата се случиха благодарение на волята на началника на академията генерал-майор Груди Ангелов, както и на заместник-началника по учебната част – полк. доц. Ташков и  тук не става дума за комплименти на някого, защото именно те дадоха пълен „картбланш“ да се правят нещата по начина, по който ги разбират експертите, за да имаме една изключително добра магистърска специалност, твърди полковник Карастоянов.

Приемственост

Катедра „Психология и лидерство“ във военната академия е правоприемник и наследник на катедра „Военна психология и педагогика, която е първата катедра в България, създадена преди повече от 50 г. Тя е създадена от полковник Георги Йолов, който по-късно е първият началник на Катедра „Психология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“, която е създадена през 1972 г. През 1973 г. се създава Институтът по психология при БАН като лаборатория. По-късно проф. Йолов е човекът,        който го превръща в Институт по психология.

Интервюто взе Венцислав ЖЕКОВ

Снимка Николета РАЙДОВСКА

За в. "БА"

НОВИТЕ ПАТРИОТИ – СУБЛИМАТ НА ШЕГИТЕ НА ИСТОРИЯТА!

Снимка: Капитал

Поредната „футболна драма“, поредният скандал, свързан със станалия особено популярен напоследък „патриотизъм“. Това обаче се явява един вид битов патриотизъм - на ниво хладилник, или калоричен патриотизъм, който се определя от храната и физическото начало, но не и от нетленността на националните ценности. 

Изкрещяването на лозунга „Сърце, душа – за БЪЛГАРИЯ…!“ не е патриотизъм, това е безплодно и в повечето случаи лицемерно лозунгиране, което има за цел да донесе временна известност и някаква, макар и момента слава, нежели да изгради стройна система от ценности и идеали. Това е повече футболярщина, характерна за стадиона и неговите екстраполации на хронично интелектуално безсилие. 

Последният пример за битов патриотизъм беше „посегателството“ върху личността на небезизвестния „ловец на мигранти“ - Динко от Ямбол. Той беше иронизиран в домашно видео, заради което „патриотът“ избухна в телефонен разговор с авторката на видео-шаржа! 

Последва интерес от медиите, репортажи, челен сблъсък на мнения и в крайна сметка – едно НИЩО…! 

Това е временната слава на новите „герои“ на България, герои за пет минути в репортажите на по-големите телевизии. Това обаче е върхът на айсберга, наречен „патриотизъм“. Някога организации като Българския младежки съюз „Отец Паисий“ и неговият челник – Светослав Нелчинов са били пример за истински, неподправен, чист, честен и откровен патриотизъм. Това са били истински патриоти, които са милеели за България и за българското. Днес сякаш все по-рядко можем да се натъкнем на такива патриоти. 

Шести състав на така наречения народен съд осъжда на една година строг тъмничен затвор Светослав Нелчинов. Обвинението е, че като главен челник (ръководител) на Българския младежки съюз „Отец Паисий” (БМСОП) е „допринесъл за разпространението на фашизма” в България и за присъединяването на страната ни към тристранния пакт. Това са получили тогава патриотите на България, истинските патриоти...! Паисиевци имат крилат лозунг: „Българщината няма граници, тя е навсякъде, където тупа българско сърце”! 

По една съвършена случайност, лично познавах и съм разговарял със Светослав Нелчинов. Нито за миг не съм чул от него да има носталгия или каквато и да е симпатия към Хитлер и фашизма…! Уви, политическата конюнктура някога, преди десетилетия, го е сринала по обвинение в нещо, което дори и той не е подозирал, че може да му се случи някога! 

Патриотичното днес се възприема като защита предимно от Запада и САЩ. А нима Западът и САЩ са ни врагове…!? Нима не сме в един и политически, а и военен съюз именно с тях…!? При това сме там напълно доброволно, а не под диктат, както бяхме в едни други и икономически /СИВ/, а и военно-политически /“Варшавски договор“/ съюзи…! 

И понеже безсилието на този нов, възкалоричен патриотизъм е напълно очевидно, той прибягва, особено напоследък, към битовото православие, това е онова православие, което не случайно изписваме с малка буква, защото то не е вяра, то е преди всичко политическа идеология, която има ярко изразени русофилски елементи, които пък от своя страна имат за цел да легитимират елементарното намерение за патриотична изява. 

Видите ли, ако не сте любител на Русия, значи непременно не сте истински българин, ерго – американофил сте…! Православието тук неприсъщо и неестествено, а и напълно неволево обслужва камуфлажни цели на едно откровено чуждопоклонничество, в което впрочем бяха обвинявани имено онези, които не бяха особено възторжени от „вечната“ и „нерушимата“ дружба с СССР преди години! Тоест, ако не харесваш СССР, значи непременно си агент на САЩ…! Идиотизмът тук е повече от очевиден, струва ми се, защото целта е ясна -  подмяна на ценности. 

Едно е да обичаш България, но тази обич при повечето доморасли „патриоти“ се изразява в демонстративна обич – ритуално, стигащо почти до френетична сакралност издигане на националния флаг на официални празници, самоцелно биене в гърдите, че сме българи и лов на мигранти по тъмна доба край границата ни с Турция…! Всъщност, портретът на Левски зад гърба ни, не ни прави патриоти, понякога и една карта на България от времето на Симеон Велики може да ни превърне в карикатура, не защото не обичаме, или пък, недай Боже, не уважаваме историята си, а напротив - защото мястото и времето не са идентични с намерението и евентуалния резултат от него! 

Целта е не да се демонстрира патриотизъм, а да се прилага такъв, само че, за да се приложи нещо, то трябва да е приложимо. А как да приложиш сурова русофилия, която всъщност няма нищо общо с патриотизма, която е по-скоро политическа платформа, а не - изява на желание за неограничен национален суверенитет – напротив, обратното е…!?

И ето тук стигаме до образователния ефект – до какво води този тип „патриотизъм“? Той води първо до тотална дебилизация, която е сурогат на необратима интелектуална немощ, продиктувана от липсата на логични ценности или наличието на алогични такива, които са и анахронични същевременно.

Така се формира един особен тип мислене у младите хора, което сублимира в превес на грубата физическа сила във всяко начинание пред разума и силата на познанието и прецизния извод, на основата на трезва оценка. 

Ето това са съвременните „патриоти“, или поне една голяма част от тях, която се самовъзприема като национален елит, но не е нищо повече от един безумен фойерверк на политическото статукво и ефектната, но все пак напълно абсурдна същност на историческото време! 

За в. "България"-Чикаго, САЩ и с леки съкращения за teacher.bg

ЩЕ „ПРОСИЯЕ“ ЛИ И ВОЕННИЯТ ЕЛИТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ?

Преди почти едно десетилетие йеродякон Петър Граматиков пише: "Последователи намира идеята за провъзгласяване за светци на онези български първенци, отказали да сменят вярата си след завладяването на Търновград и приели единодушно смъртта от ръката на завоевателя-иноверец на хълма Царевец."

Става дума за политическия и най-вече за военния елит на Второто българско царство, хората, които защитават „царевия град“ – Търново при падането ни под османска власт. Става дума за „просияването“ (обявяването за светци) на едни достойни българи, които са неизвестни почти изцяло. Никой, или поне огромното болшинство от нас днес не знаят, кои са тези хора - поименно, отдали живота си като мъченици на вярата и на родината си, защитавали достойно столицата на България в края на ХІV в.

Притесняваме ли се да обявим войни за светци, та нима Свети Георги - покровителят на войската, не е имено войн, или пък Свети Димитър, или пък Свети Мина…!? Копията, с които те са изобразявани, не са символ на агресия, те са символ на защитата на христовата вяра, защита, показана ни от хора, отдавна прославили се като светци. 

"…Не можем да не припомним разгорещената дискусия около обяваването за светец на Васил Левски (йеродякон Игнатий) преди няколко години, както и на онези 90 духовници, канонизирани от Синода с наместник–председател Инокентий Софийски за свещеномъченици на Българската Православна Църква, жертви на /политическата система в страната в периода 1923-2002 г./…“, пише още йеродякон Петър Граматиков. 

Всички и всеки има заслуги, когато те са доказани. За Левски, за жертвите на политически репресии няма никакви съмнения, още по-малко са пък съмненията за защитниците на Търновград– военния елит на България в Късното Средновековие. 

„…Родопския евангелизатор отец Боян Саръев, енорийски свещеник в гр. Кърджали, от името на своето движение „Св. Йоан Предтеча”, призова за канонизация на 200 невинни дечица, посечени по време на една от многобройните бежански вълни от Източна Тракия и Македония към Майка България. Очакванията са големи и за евентуалната канонизация на големия православен Архипастир Серафим (Соболев), чийто гроб в Руската църква в столицата София е всепризнато място на благоговейно поклонение от целия български православен народ и който чудотвори там вече десетки години“, казва още йеродякон Петър Граматиков. И днес ние вече сме свидетели на канонизацията на Архиепископ Серафим Соболев, която беше прогласена. 

„…Наистина вопиюща е необходимостта от засилване работата по запазване и почитане делото и жетвата на множество родолюбиви българи..”, смята още йеродякон Петър Граматиков , защото само така ще заемем полагащото ни се достойно място в Европа, „където нашата история, култура и духовна традиция, биха били ценен принос в общата ценностна система и гаранция против всеки вид асимилация, за да просъществува България и народа ни през новото трето хилядолетие". 

За в. "Българска армия"