сряда, 19 ноември 2014 г.

Орхан, Моше, Хасан, или Иван...!?


„Две етнически партии играят обща игра“, заявиха националистите. Така определиха те коментираха назначението на доц. д-р Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната и оцениха защитата му от партията на Корман Исмаилов и ДПС.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов заяви, че е възможно да оттеглят подкрепата си за кабинета, защото Орхан Исмаилов е "турски агент".

Всъщност, оказва се, проблемът е в това, че патриотите не искат „етнически турчин“ във властта. В същото време обаче премиерът Борисов обеща още преди изборите, че ще назначи за заместник-министри хора с турски имена.

От една страна това е жест към една от подкрепящите коалицията партии от Реформаторския блок, от друга страна, е баланс на силите и от трета – това е етническа толерантност.

Какъв е проблемът на Валери Симеонов с Орхан Исмаилов, какво му е направил той, че не го харесва? Не може да не харесваме някого, само защото е турчин, евреин, арменец, ром..., нехаресването е личностно проявление, то е персонален акт, който цели да покаже неприязън към конкретен човек по конкретни причини. Или иначе казано: не те харесвам, ЗАЩОТО...и следва някакво обяснение...!

Преди няколко години, по време на посещение на българска военна делегация в Турция, журналист от турска медия попита в Одрин турския министър на отбраната, кога е бил назначен новият заместник-министър на отбраната Неджми Али. Министърът отговори, че не е назначаван нов заместник-министър, а Неджми Али е заместник-министър на отбраната на Република България....!

Неджми Али беше заместник-министър на отбраната и в правителството на Орешарски. Е, питаме, къде беше тогава г-н Симеонов? Неджми Али два пъти е заместник-министър, нито предаде страната ни, нито извърши държавна измяна, напротив, работи толкова, колкото му позволяваха силите и си свърши работата, до колкото можеше. Тогава патриоти и националисти си мълчаха, никой не скочи срещу Али, но срещу Исмаилов скочиха. Едно от обясненията е, че сега са част от управляващата коалиция, оказват подкрепата си на правителството и могат да си позволят да извиват ръце, защото преди можеха да извиват само фалцет.

И понеже преди няколко дни беше 10 ноември, когато отбелязахме четвърт век от демократичните промени в България, често задаван въпрос беше, кога ще свърши преходът. Преходът ще свърши тогава, когато няма да има брожения срещу това, дали заместник-министър е станал Орхан, Моше, Асан, или Иван. Когато се научим на толерантност, когато оценяваме хората по това, какво могат, какъв опит имат и как се справят с работата си, тогава ще станем истински европейци и демократи. Защото имената нямат никакво значение, важно е интелектуалното им съдържание!

За novinite.bg

понеделник, 17 ноември 2014 г.

ДИМИТЪР БЕЧЕВ: РУМЪНИЯ ПОКАЗА ДЕМОКРАТИЧНА ЗРЯЛОСТ И КОНСОЛИДАЦИЯ


Снимка: БГНЕС

Димитър Бечев е директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Той е един от авторите на доклад, озаглавен „Призракът на една многополюсна Европа”, където се говори за три полюса – ЕС, Русия и Турция. Потърсихме г-н Бечев за коментар на изборния резултат на изборите за президент в Румъния, където беше избран етническият германец Клаус Йоханис.

Какъв сигнал дават изборите за президент в Румъния, какво трябва да ни покаже изборът на етнически германец за държавен глава в северната ни съседка?

Това показва, че румънското общество е постигнало някакво ниво на зрялост и преценява. Оказва се, че етническият произход не е от такова значение, по-важното е, какво предлага кандидатът, както и какви принципи и политики отстоява. За Клаус Йоханис са гласували най-различни хора от различни етнически групи. Според мен в Румъния демокрацията работи, защото въпреки опитите на министър председателя Виктор Понта да използва държавната машина в своя полза по време на президентския избор, Йоханис спечели.

Как очаквате да работят сега президент и премиер?

Трудно, защото все пак още от времето на Бъсеску помним, че това не е лесно. Румънската конституция, както и българската, създават проблеми. Президентът е директно избран и функционира като конкурент на министър-председателя в изпълнителната власт. Когато двамата са от различни политически партии, тогава се наслагва и допълнително съперничество. Очаквам сътресения по тази линия.

Какво ще се промени в Румъния с избора на Йоханис?

Трябва да видим доколко той ще се ангажира със сериозни мерки. Въпреки добрата икономическа конюнктура, все пак предстоят доста институционални реформи. Трябва да продължи борбата с корупцията. Трябва да видим доколко новият президент ще може да играе ролята на модернизатор и реформатор и доколко ще е зависи от инерцията.

На какво се дължи успехът на Клаус Йоханис?

Това се дължи на неговия авторитет като кмет. Има сериозна подялба и той успя да консолидира гласовете на една голяма част. Има дори и регионално разделение. Мобилизираха се и румънците зад граница. Опитът на държавната власт да ограничи вота в чужбина им изигра лоша шега. Същият процент българи живеят в чужбина и това е важно и за нас, как имигрантите могат да наклонят везните. Бъсеску призова да бъде подкрепен Йоханис, въпреки търканията с лидера на партията, което също оказа голямо влияние.

Как можем да си обясним високата избирателна активност – 64%?

Добрата вест от Румъния е, че обществото е достатъчно зряло да реагира и да санкционира опитите за присвояване и използване на държавния апарат за партийни цели. Мобилизацията е нещо, което показа, че има наченки на консолидация в демократичното мислене.

За novinite.bg


ЗА ПОХИТИТЕЛЯ НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ КЕТАП


Снимка: Росен Ракаджиев

„До мен не е стигало нищо, никой не ми се е обаждал, никой не ми е пращал нищо, което не е проблем по принцип. Който твърди, че нямам диплома, значи не е информиран правилно”, каза белоградчишкият епископ Поликарп, в отговор на въпрос, дали са му искали дипломата от Синода.

Въпросът е, след като толкова много се изговори за кетапа на Негово преосвещенство, защо пък не взе до сега, че да си го покаже. Като го има, защо не го показва…!?!?!? Вярно, малко е пренебрежително, може би е и леко унизително, ама като има спор, то той може да се реши само по един начин - показваш дипломата си и край…спорът свършва…!

В крайна сметка, моята диплома за висше образование стои в шкафа срещу мен. Ако някой се усъмни в съществуването й, мога да я сканирам точно за няколко минути, да не говорим, че имам вече няколко сканирани копия и да я покажа на онзи/онази/онези, които се съмняват. Ако наистина има диплома за завършено висше богословско образование, защо епископът мълчи вече толкова време, какво  чака, кого чака, или се надява да не се стигне до показването на диплома, или пък такава въобще няма…!?

Попитахме протосингела на Видинска епархия архимандрит Антим, дали на заседанието на епархийския съвет във Видин има шансове да бъде сменен викарният епископ и той ни каза, че това няма да стане, защото никой не е искал това. Стана ясно, че ще се урегулират правата и задълженията на епископа, както и на други длъжности в митрополията. Стана ясно още, че ще бъдат разпределени  задълженията, така че да няма смесване на отговорностите и да не си пречат някои лица, за да няма вмешателства.

Това обаче освен, че представлява отговор на нашите въпроси, поражда същите обратни въпроси. До сега така ли е било, имало ли е вмешателство и смесване на отговорности, защото, ако сега ще се решава това разпределение, то това рефлективно означава, че до сега този принцип не е бил спазван...!?

Архимандрит Антим заяви, че е приел покайното писмо на епископ Поликарп, защото е почувствал, че подхожда искрено. „Силно се надявам това разкаяние да е искрено и доброволно”, каза още той.

По повод дипломата на епископа, протосингелът заяви, че епархийският съвет не може да разглежда подобни въпроси, той може само да сезира. На въпрос, дали Синодът вече е сезиран за проблема с дипломата на белоградчишкия епископ, стана ясно, че предстои да се вземе такова решение именно на заседанието на епархийския съвет на Видинска епархия.

Какво ще се реши, ще стане ясно много скоро. Въпросът е, ако такава диплома има, защо до сега не беше представена, та това е толкова елементарно действие.., но въпросът е и в това, до колко покайното писмо на викарния епископ е искрено и колко може да му се вярва, защото ако той наистина няма диплома, това означава, че той е излъгал не само митрополита си, но и Светия Синод на БПЦ-БП. А ако един епископ е излъгал веднъж, при това толкова на едро, какво му пречи да излъже и в едно покайно писмо, колкото и то да е ефектно като емоционален фойерверк, за да спечели време, за да завоюва още една пирова победа, за да отдалечи евентуална присъда…!? Има логика, нали, но каква е истината, предстои да видим.

Ако епархийският съвет на Видин сезира Синода и той изиска дипломата на епископа, то той трябва да я покаже, но ако съветът не сезира Синода, тогава нещата ще намирисват на подкуп, ако пък Синодът не изиска дипломата, става още по-съмнително, но нима няма прецеденти…, напротив, дори те сякаш вече са повече…!


 Е, ще почакаме до утре…! 

петък, 7 ноември 2014 г.

КОГАТО „ПОЛИ” СЕ ОКОКОРИ…!


Ококорването е интересно състояние, може да е от изненада, а тя пък може да е положителна, или отрицателна, ококорването може и да е, когато се събудиш…, а какво е то при „Поли” предстои да разберем…!

Скандалът във Видинска епархия се развихри, не защото архимандрит Антим, протосингелът, се обяви срещу викарния епископ Поликарп Белоградчишки, а защото действията на последния се оказаха доста спорни.

Проблем има в това, че някои се опитаха да изкарат скандала като конфликт за пари. Видите ли, лишили архимандрит Антим от управление на горите и той нападнал бедничкия епископ Поликарп, който пък си издействал правото да управлява горите. Да, ама не! Това първо не е вярно, второ обижда достойнството на епархийския митрополит Дометиан.

Истината е, че, както вече многократно сме казвали, Църквата не е монархия, а митрополитът не е монарх. Действието е в така наречената симфония – между епархийския митрополит и епархийския съвет. Големите въпроси за управлението на горите, за отдаване под наем на имоти, се вземат с разрешение на епархийския митрополит. Не е възможно нито протосингел, бил той и архимандрит Антим, нито викарен епископ, бил той Поликарп Белоградчишки, да вземат самочинно решение за такова нещо.

Ето защо, обвиненията, че архимандрит Антим искал да си върне управлението на горите и заради това нападнал викарния епископ, са не просто несъстоятелни, те са жалки и направо тъпи!

Друга глупост е, че архимандрит Антим е игумен на Клисурския манастир. Ами там има игумения, тя се казва Таисия. Антим само служи и живее там, но това не го прави игумен. Майка му била живеела там, е…и…!? Тя е там и помага, не живее на готово. Твърде низко е да се вадят такива битовизми, твърде низко е…!

Проблемът не е в парите, не е в това, че в Църквата пак се джавкат за пари, имоти, гори, коли, мъже, жени…, не, този път не е така! Сега проблемът е в морала, там е изгнило, там мирише на скапано, защото конфликтът е на принципна основа, а не на имотна!

Като стана въпрос за пари, викарният епископ на Видин съобщи, че свещениците там вземали по 268 лв. заплата. Само че пропусна да каже, че някои от тях са назначени на по няколко места и на практика вземат няколко заплати….! Но те хората не са виновни за това, при положение, че самият викарий  получава заплата, която е не по-ммалко от 500 лв., при положение, че епископ на разположение на Св. Синод получава 450 лв. Викарийят  също е и игумен на Бдинския манастир, председател е на катедрала, а е и духовен надзорник на гр. Видин. За всяка длъжност му се полага заплата, получава ли ги всичките…още повече, че дължи и доста пари, както стана ясно неотдавна!?

Във Видин почти няма свещеници, там служат монаси, йеромонаси и архимандрити. Женените свещеници отидоха по манастирите, защото във Видин нямат място, бяха принудени да се оттеглят! Кой ги принуди ли, познайте от първия път…! Защо бягат от Видин…? Защото ако не си човек на Човека тогава въобще не си човек…!

Имаше една шармантна персона в София – графиня дьо Шарни. Тя може и да беше малко прекалено пищна, шарена и скандална, но беше в пъти по-чиста от кака „Поли”, колкото и да се кокори, кака „Поли” си остава кака „Поли”. 

Колкото и фалшиви профили да си прави в социалните мрежи и да бомбардира пишещите братя с откровено неприлични предложения, „Поли” вече излиза от сцената, защото сцената я напуска, пък и не е добра „актьорка” както казва една VIP-брадър звезда! Дано само на излизане не си настъпи полата, че да си не разбие сурата….!


сряда, 5 ноември 2014 г.

Кажи си Поликарпе....!!!


Във Видинска епархия най-сетне нещо се случи, най-сетне някой се зае да каже истината и да я изнесе такава, каквато е. Това се оказа един от най-достойните – архимандрит Антим – протосингел на епархията. Именно той беше забъркан в това, че нарушавал Устава на БПЦ, но нека не забравяме, че Уставът едва ли забранява да се говори истината и да се защитава правата православна кауза, каквото всъщност прави архимандрит Антим.

„Аз не съм подстрекател, това е защитна реакция на епископ Поликарп. Членовете на видинския епархийски съвет – колективен орган на управление на епархията излязоха с декларация пред видинския митрополит, да не бъде допускано епископ Поликарп да председателства съвета, с каквато генерална заповед беше снабден той, защото има много мотиви, които не позволяват морално и не допускат той да осъществява такива функции“, заяви протосингелът на Видинска епархия, архимандрит Антим.  По думите му, има и други действия, които са в категорията на самоуправствени действия. Той спомена за изпращане на кореспонденция с разпоредителен характер от името на викарния епископ, като представляващ митрополията, без да има решение на епархийски съвет и без разпореждане на митрополита за това.

„По същия начин епископ Поликарп е подвел дядо Дометиан, да му бъде разписано пълномощие за управление на горските имоти в епархията. Има много други неща, които са в противоречие с Устава на БПЦ и заради това епархийският съвет намери начин да сезира митрополита и след като беше разяснено и мотивирано това искане и становище на членовете на съвета, митрополит Дометиан отмени заповедта си и пълномощното и прие декларацията, която има доста тежко съдържание за личността на епископ Поликарп“, посочи архимандрит Антим.

Решено беше на 18 ноември да се разгледа в редовно заседание проблемът. Тогава трябва да се вземе решение, какъв ще е статутът на епископ Поликарп и какъв ще е обхватът на неговите правомощия и неговата дейност като викарен епископ. Това е описано и в Устава на БПЦ.
„Има много документи за това, че епископът е осъждан за задължения, запори има. Той е направил всичко възможно да подведе митрополита, за да придобие за себе си сан и длъжност. Той е подписал нотариално заверени клетвени декларации пред Бога и човеците“, каза още архимандрит Антим.

Стана ясно, че евентуално понижаване на епископ Поликарп зависи само от епархийския съвет и митрополита и крайното решение е на Светия Синод, защото той го е назначил, по искане на митрополита.

„Нещата са много сериозни, а защитната реакция на епископ Поликарп е в това, да обвинява мен, че съм подстрекател. В Монтана имаше извънредно заседание на епархийския съвет. Присъства свещенството на епархията, което изрази подкрепата си към епархийския съвет и към митрополита“, допълни протосингелът на Видинска епархия.

От своя страна, епископ Поликарп заяви, че за всичко трябва да се обръщаме към митрополит Дометиан. Попитахме го лично за достоверността на обвиненията към неговата персона, но отговорът беше: „Аз съм на подчинение на видинския митрополит Дометиан, това е благословението от него, така че ако имате въпроси ги насочете към него, той да Ви отговори“. Попитахме епископ Поликар, дали е вярна информацията, че няма диплома за завършено висше богословско образование и отговорът му беше: „Това, което мога да кажа в момента е, че каквото има, нека да отговори видинският митрополит Дометиан“.

Странно е, как видинският митрополит ще отговори, дали друг човек, в случая епископ Поликарп, има диплома, или няма. Ако има, просто трябва да я покаже, това е повече от лесно. Стана ясно, че на срещата, която предстои на 18 ноември, Синодът е изискал от епископа да предостави нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ, че се е дипломирал с висше богословско образование. Остава ни да почакаме до тогава и да се убедим, дали имаме нова „Калинка“, този път на доста високо ниво в Православната ни църква.

Странно е, как един епископ отклонява въпроси, които касаят него. Странно е, защото не е достойно, а когато са го хиротонисвали, навярно е имало доволно количество припадалки и припадалчовци, които френетично са кряскали “Достойн!!!“!!! Ако е достоен, защо не извади дипломата си, защо не се защити като мъж, вместо да обвинява протосингела на Видинска епархия, архимандрит Антим, който не е подстрекател, а е поредният, който събира смелост, за да каже истината и да защити Православието от лъже-епископи и измамници!

Църквата ни има нужда от честни хора, чисти и честни. Ако епископ Поликарп е такъв, нека го докаже, да извади дипломата си, да я покаже, да каже на кого дължи пари, дължи ли, колко и защо, осъждан ли е, защото ако е осъждан, как тогава е станал свещеник...?! Това е позиция на честен човек, на достоен епископ и мъж, другото е измъкване, лавиране, манкиране, което не може да бъде поведение на свещеник, епископ и проповедник.

Ваше Преосвещенство, май короната се оказа доста тежка, особено, когато е царска, като Вашата...! Ами не е лесно, защото да си епископ, не е просто дефиле по кармазъ фустан, иска се и още нещо...!

вторник, 4 ноември 2014 г.

Протест да, самоунищожение – НЕ!


Поредното самозапалване, сякаш този тип действия бяха преустановени, но явно „модата“ отново се завръща!
Никой не знае, какво може да накара един човек да се самозапали, да посегне на самия себе си при това по толкова жесток и мъчителен начин. Колко ли трябва да се мразиш, за да стегнеш до тук!?

Всъщност, това може да се разглежда от две гледни точки, дори три – опит за зрелищно самоубийство, краен политически протест или принуда за извършване на такова деяние.

Какво е накарало една жена да се полее със запалителна течност и да се самозапали, не знаем, трудно бихме разбрали, защото лекарите, а и собствената й майка заявиха, че шансовете й да се върне към живот са едва около 1%! Възникват обаче въпроси, при това доста интересни. Кой е докарал въпросната жена до сградата на президентството? Стана ясно, че тя е била докарана на това място. Слязла е от автомобил, и веднага е отишла до фонтана, където е драснала клечката. Това означава, че тя е дошла на лобното си място „подготвена“, вече е била полята, или се е поляла със запалителна течност.

Ако приемем една такава постъпка за не особено нормална, защото за никого не би било нормално един човек да се полее с бензин и да се самозапали, то колко нормален /ненормален/ е онзи/онази, който се е съгласил да докара тази жена – жертва на собствената си агресия към себе си, при положение, че е знаел/а, че тя отива към президентството, именно за да се самоунищожи...!?

Когато изгоря Пламен Горанов във Варна, той беше обявен за българския Ян Палах. Но Палах застана пред съветските танкове, той имаше политическата позиция, той имаше ценностен, дори цивилизационен мотив, той беше борец срещу една система, той пожертва себе си в името на адекватна кауза. Изгоря, за да свети...!

Пламен Горанов се бореше срещу кмета на Варна, който така и така си подаде оставката, но Горанов вече беше в отвъдното. И какъв беше смисълът, един човешки живот беше прекършен, при това самоволно, а действието, в името на което това беше сторено така и така се случи...!

Неи знаем мотивите на самозапалилата се пред президентството, но знаем, че това не е начинът. Бягството не е начин за борба в тази му форма, в тази конкретна ситуация, при тези обстоятелства и обективни реалности. Да посегнеш на себе си, не е начин да се пребориш със самия себе си, напротив, това е по-скоро жертвена капитулация пред самия себе си!

Според психиатъра д-р Николай Михайлов, медийното героизиране на такива деяния е опасно, до толкова, до колкото може да доведе до една „морална ебола“, която да накара още хора да посегнат на себе си чрез огън.

Огънят пречиства, но той може да съдържа и агресия. Когато огънят е насочен от човек към човека, самоцелното действие се превръща в психическа патология, дори и първоначално да не е така, защото няма съзнание, което да се ползва от поне относително добра кондиция и което да стигне до стимулирането на подобно автоагресивно действие. Протест да, самоунищожение – НЕ!

За novinite.bg

понеделник, 3 ноември 2014 г.

ЦАР ИЛИ ЕПИСКОП, ТОВА Е ВЪПРОСЪТ...!?







Не става въпрос за самоцелно заяждане, просто пример, пример за нещо, което не бива да е така. Става дума за гербовете на родните епхархии. Съвършено случайно попаднахме на герба на Видинска епархия. Не че нещо специално имаме към тази именно епархия, но определено прави силно впечатление, че одеждите в тази епархия винаги са били твърде пищни, сякаш същий император се движи, а не епископ Поликарп Белоградчишки, примерно. Няма лошо, пищността е начин да се привличат хора, въпреки, че храмът все пак не е нито театър, нито царски дворец, но нейсе..., да не задълбаваме в друга посока, поне за сега...!

Та на въпросният герб на Видинската ни епархия е изобразена корона. Епископите носят корони, но тези корони са по-различни, а тази от герба на Видин определено е монархическа. Дали това е случайно, или не е, това е отделен въпрос, по-важното е, че вземаме повод да поразсъждаваме по темата, колкото с образователна, толкова и с информационна цел.

Църквата е отделена от държавата при Православието. Говорим за Атон като за монашеска република, а не монархия. Именно заради това гербовете на епархиите в православния свят не бива да съдържат корони, които са феодални символи на светска власт. Такъв герб показва, какви владения притежава феодалът.

Според Устава на БПЦ, който се оказва все по-формален като спазване, гербовете трябва да са кръст и надпис, както и за печатите, правилата са същите. Останалото е декорация, вдъхновена от западен или източен аристократизъм.

Последната теократична монархия е Руската до 1917 г. Руският император е смятан за свещен и той е управлявал „третият Рим“, мистична традиция, която няма особено много истина в себе си, защото Москва реално се явява по-скоро „четвърти Рим“, след Търновград, който е бил „трети Рим“.

В православната църква няма авторитарна власт, всичко останало е богоборство, именно заради това, корона, която откровено символизира феодална власт върху православен герб не би могла да се приеме по друг начин, освен еднозначно - като провокация, макар и вероятно не тенденциозна.

Митрата символизира трънния венец, това не е украса, не е признание, а е отговорност и задължение. Ето тук вероятно се пропуква семантичното възприятие. Всичко с което е украсена една църковна корона носи символи. Не се поставят случайно камъни и изображения.
Царят упражнява власт, а епископът проповядва Евангелието, това е разликата. Единият е духовен водач, другият е политически водач. Макар, че властта на монарха е от Бога, той е светски водач. Именно заради това и символите трябва да се различават.

Проблемът не е дори толкова в символиката, а във възприемането й, короната от герба на Видинска епархия си е чисто и просто царска корона, която изразява светска феодална власт. Макар и да има кръстове, това не я прави по-различна. Проблемът е в имитацията, когато се имитира една власт, а се демонстрира друга. В това двуличие се съхранява едно потенциално безсмислие от цялото действие! Ако това е целта, ок, но едва ли това именно е целта!