Църквата ни се тресе в поне 9 по Рихтер

„Митрополит Кирил не се е удавил, а е убит, а изборът на патриарх Неофит е корумпиран“, заяви Проватски епископ Игнатий, който беше един от кандидатите за варненски владика. Светият Синод касира избора и такъв ще се състои през декември, като ако всичко върви по план, преди Коледа, варненци ще имат нов архиерей.
Само че, твърденията на епископа не са новина, защото всички сме подочували от тук-от там за това. Интересното е, че за първи път духовник от толкова висок ранг – епископ, заявява открито истини, които всъщност всички знаем. Възниква въпросът, дали път този именно епископ не е най-честният, който толкова е липсвал на църквата ни и ето сега, той излиза и открито говори за проблемите.
Става ясно, че в църквата всичко се знае, но никой не иска да говори извън църковните среди. Защо...?
Надявахме се, че с изборът на нов патриарх църквата ни ще се отвори към своите миряни, но дали стана така? След скандала с избора на нов варненски владика, в списъка с епископите за този пост отново попаднаха и двамата „касирани“ епископи – Агатоникийски Борис и Проватски Игнатий.
Това ли е новият подход, да повтаряме едни и същи грешки докато те станат реалност...!?

За novinite.bg

Какъв е лимитът на здравето?

Често и може би на всеки се е случвало личният му лекар да му каже, че няма направления, особено пък в края на месеца и на годината. Нормално е, защото семейните лекари работят с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, а когато касата не отпуска направления, лекарите не могат да дават такива на своите диспансерни пациенти.
Къде е проблемът? Ако един човек, има нужда от това да му бъде направена ехокардиография например, личните лекари обикновено нямат направления, защото това изследване струва 90 лв. при свободен прием, което означава – на частно посещение. Ако трябва да го извършат по план, това означава, че тези средства се вземат от тези, които личният лекар е получил от здравната каса. В същото време обаче, лекарят не може да си позволи да назначи такова изследване, защото просто няма лимит за него като финансова обезпеченост.
Именно поради тази причина, пациентът е принуден, ако все пак иска да събере цялостна информация за състоянието на сърцето си, или да си плати и да извърши това изследване частно, или да изчака, за времето, когато ще има лимит и ще може същото да бъде извършено по план от здравната каса.
Ясно е обаче, че такива изследвания – ехокардиография не се правят всеки ден. Това е процедура, която следва да установи по-специфично състояние на сърдечния мускул, което е изключение и се прави, за да се окомплектова цялостен кардиологичен набор от документи и изследвания, на базата на които да може да се постави по-категорична, вярна и актуална диагноза за състоянието на сърцето.
Какво обаче излиза, ако имаш пари, можеш да си направиш това изследване, ако нямаш пари – или чакаш, или плащаш и влизаш в заем. Това не е ли отказ на здравеопазване!? Не е ли това атакуемо в който и да е съд, защото всички ние сме здравно осигурени...!? С една дума – богатите ще са здрави, бедните – няма да са здрави! Това ли е философията на здравната ни система и най-вече  - политиката на здравната каса...?!
Има и още един аспект. Когато човек е безработен, той е длъжен, за да има здравноосигурителни права, да си плаща по 16,80 лв. всеки месец в НАП /Националната агенция за приходите/. Тоест, когато човек е без работа, на практика – няма лимит да плаща, но плаща, за да има право на здравеопазване. Когато му се наложи да отиде при лекар, лекарят му казва, че няма лимит за изследване. Ами добре де, нали и пациентът не е имал лимит, но е платил, на какво основание тогава лекарят му отказва здравеопазване, някак звучи абсурдно?!
Докато лекарите и съдържанието на абревиатурата НЗОК /Национална здравноосигурителна каса/ не са приятели, а откровени врагове, до тогава тези проблеми и още хиляди подобни, ще ни съпътстват, когато ни се наложи да ползваме услугите на здравеопазването. Лекарите си лепят протестни бележки, че нямат направления и парите им от касата са намалени. Те ни обясняват, за да знаем всички ние, защо те нямат пари и направления, но това не е наш проблем, защото не заради нас е това състояние, а заради политиката, която държавата води в здравеопазването. Това е особено чувствителна система, в която не бива да има врагове и напрежение, защото всеки един конфликт, от каквото и естество да е той, рефлектира върху здравето на нацията. И без това сме едни от най-болните в Европа, по ред причини, за някои от които и сами сме си виновни, нека поне, когато говорим, че сме в Европа, да бъдем в Европа и като политически субект, но и като качествен такъв. Това е нещо, което все още не сме наблюдавали, но е нещо, което скоро трябва да видим.
А до тогава, Бог да ни пази, да не сме сериозно болни, защото се оказва, че за нашето здраве има лимити и те никак не са малко, ако се впишеш в лимита – живееш, ако ли не – който оцелее...!

За novinite.bg

В Сектор „Туризъм“ - от трън, та на глог!

„Сектор „Туризъм” на Министерство на икономиката и енергетиката вероятно ще бъде върнат обратно в София“, съобщи в Пловдив ресорният заместник-министър Бранимир Ботев. Всъщност това не учудва никого, както и за никого не е новина. Още когато преди малко повече от година секторът се преместваше в Пловдив, още тогава беше ясно, че това е една не просто недомислица, а направо нонсенс.
Кой ще е този, дето ще си зареже семейството, приятелите и дома си, за да отиде да работи на над 130 км.? Все пак, не сме в Америка, където такива разстояния са нещо нормално, само че там и пътищата, и автомобилите са доста по-различни от нашите.
Тогава от сектора напуснаха ценни кадри, а на тяхно място набързо бяха назначени нови хора. Така проблемът беше решен. Да, ама не стана точно така!
Секторът понесе тежки загуби не само от към кадри, но и бяха похарчени доста бюджетни средтва, оказа се, напразно! Така тогавашният министър Дянков изпълни обещанието си, да изнесе властта от София. За щастие успя само за „Туризма“, но и това ни беше достатъчно!
Оказа се, че „грешката е вярна“, а днес кой ще понесе отговорността за това, след като Дянков отдавна го няма!?!

За novinite.bg

В шефа, или в политиката е проблемът?

„Ще се съобразим с препоръките на ЕК да се модернизират институциите на пазара на труда. Мерките не изключват кадрови промени в Агенцията по заетостта“, каза социалният министър Хасан Адемов. В същото време стана ясно, че има опасност парите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ да бъдат спрени за следващия програмен период.
Появи се и информация, че шефката на агенцията по заетостта ще бъде освободена до дни заради писмо от Брюксел, с искане да бъде отстранена, заради системно недоверие към работата й, заяви вицепремиерът Зинаида Златанова.
Всъщност проблемите са няколко, а не само с Камелия Лозанова, която ръководи агенция. От една страна говорим за евентуално искани кадрови промени, които не е ясно, дали ще бъдат реализирани, от друга страна са проблемите, свързани с парите по европейската програма за финансиране на социални дейности у нас, която е част от Европейския социален фонд.
Само преди две години Камелия Лозанова пое агенцията и първото нещо, което стана ясно беше, че ще се извършва прерайониране на бюрата по труда. Това, колкото беше актуално, защото всеки нов началник сякаш е задължен да прави промени, толкова беше и налудничаво, защото точно това беше последният проблем, който в онзи момент вълнуваше хората, които са обект на дейността на Изпълнителната агенция по заетостта-безработните.
Това предизвика частично недоволство сред служителите, на които щеше да им се наложи да работят извънредно и някои от тях дори напуснаха държавната администрация.
Лозанова защити работата на екипа си и увери, че всички компетентни одитни органи на България и Европа не са установили нарушения на ръководството. Да, вероятно е така, става дума обаче за качеството на работата в агенцията, която администрира 40% от европарите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Едва ли е ефективно, да не кажа - нормално, един държавен служител – трудов посредник, да обслужва на ден по поне 40 човека, да работи по европейски програми и в същото време да се грижи за елементарни неща, като например подреждането на базата си от данни, което е ежедневен процес и този човек да бъде оперативно адекватен.
Това вероятно е дребен проблем за повечето хора, но така, или иначе, някои от нас стигат до тези държавни служители и искат помощ от тях. Как обаче те биха могли да им помогнат, при положение, че самите те не могат да се справят в рамките на работното си време, с всичко, което трябва да вършат.
Заплатите са срамно ниски. Да, наистина са ниски, на фона на заплатите в социалното министерство. Държавни служители с ранг „старши експерт, ранг ІІІ“ получават таван на заплата 440 лв., като нямат абсолютно никакви допълнителни финансови стимули.
С такава заплата специалист от такова ниво, работещ с европейски програми, понякога дори по няколко едновременно, няма как да бъде добър професионалист, не защото не иска, или го мързи, а защото знаем, че всеки нормален човек работи, освен по призвание и за заплата, все пак...!
Системите за управление на тази агенция работят толкова добре, че тя ще продължи да работи като строен екип, какъвто е и сега, твърди Лозанова. В същото време се питаме, каква точно е функцията на Дирекция регионална служба по заетостта, а такива има девет в страната? Това е структура между бюрата по труда и самата Агенция по заетостта, която на практика не върши нищо особено. Тя просто е една дирекция, създадена заради директорите, които я ръководят – с една дума, затворена система, имаща за цел да възпроизвежда излишна до съвършенство административна тежест и да трупа академично количество, меко казано, странна, самоувеличаваща се бумащина.
Това ли е „стройният екип“ на Лозанова – раздута администрация и срамно ниско заплащане?! Ако е това, едва ли от Брюксел са се „заяли“ с нейната агенция случайно!
Лошото е, че нито агенцията е „нейна“, нито проблемът е само за агенцията, защото дейността на една държавна структура касае цялостната секторна политика на държавата, а това означава, че проблемите на агенцията по заетостта са проблеми на всеки един от нас!

За novinite.bg

Доброволци ни „охраняват“ от роми и бежанци

Доброволчески отряди се създават в София, с цел – да се борят срещу ромите и бежанците! По време на комунизма, съществуваха така наречените „Доброволчески отряди“. Граждани от кварталите се групираха и обикаляха вечер, разбира се „доброволно“, за да дебнат за идеологически диверсанти, които застрашават властта.

Днес отново подобни отряди трябва да се грижат за реда, само че, фокусът е различен, защото според тях редът се нарушава именно от ромите и от бежанците! Възникват въпросите, кой е упълномощил тези хора да върша подобна параполицейска дейност, какви права имат те, за да изискват лични документи и да осветяват с фенери лица на случайни граждани?

Ако това е начинът да се борим с проблема с бежанците, не напомня ли той твърде много на известен роман на Оруел? Кой организира тези хора? Едва ли те сами са решили да си запълнят свободното време и да обикалят улиците, особено през зимата, за да се грижат за обществения ред, при това расово приоритетно..!

На тези въпроси трябва да ни отговори МВР, защото то е призвано да ни охранява, то обаче сякаш е заето повече с проверка на личните документи на протестиращите, което е колкото странно, толкова и съмнително!

За novinite.bg

Нидал Алгафари: До няколко месеца бежанската вълна от Сирия може да се засили

Визитка

Нидал Алгафари е български режисьор от сирийски произход, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR. Завършва НАТФИЗ, спец. "Кинорежисура". Баща му е сириец, а майка му е българка. Той е женен за психоложката Мадлен Алгафари.
Автор и режисьор е на студентското предаване "Ку-Ку" (включително и на предаването за АЕЦ-Козлодуй). Бивш делегиран продуцент на "Шоу и развлекателни програми" в БНТ. Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм "Ла донна е мобиле". Продуцент и режисьор на телевизионни предавания "Наблюдател" и "Анонси". Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм "Сирия - история и легенди". От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.

Г-н Алгафари, Как приемате новината, че се създават доброволчески отряди, които едва ли не трябва да ни охраняват от роми и от бежанци?

До колкото аз разбрах, идеята е на Боян Расате и идеята е не да ни охраняват от роми и бежанци, а по принцип да ни охраняват, защото държавата не можела да си свърши нейната работа в охраняването на такива места, които са по-драматични. В една среща, която имах с Расате в една телевизия, се разбрахме, че те няма да нападат хора и да ги бият заради това, че не знаят български език, или че са по-мургави, или черни. Те имат идеята само да наблюдават и да подават сигнали към полицията. Ние от сирийската общност в България сме готови да придадем към всеки патрул по един наш представител, който да им помага и в преводите, както и да е гарант за това, че няма да бъдат нападани и малтретирани хора.

Според Вас, какъв ще е резултатът от тази стена, която изграждаме по турската ни граница?

Това ще увеличи цената на трафикантите. Ще намали притока на бежанци, особено сега през зимата, когато е по-сложно, но през останалото време просто цената ще се вдигне.

Как, според Вас, Европа би могла да ни помогне?

Ние първо имаме нужда от концепция като държава, какво искаме да правим. Има два варианта и единият е да търгуваме на гърба на видимото нещастие и да вземем някакви добри пари, с които наистина да помогнем на бежанците, а от друга страна – да си помогнем ние самите. Ако концепцията е, че ние не желаем повече да приемаме хора, има и други варианти, с които да намалим драстично притока на бежанци към страната ни. Всичко зависи от политиката ни. Европа може да ни помогне финансово, а също и логистично, но ако ние имаме ясна концепция, какво точно искаме.

Не мислите ли, че е твърде късно да правим тепърва концепция, при положение, че кризата е отдавна?

Кризата може да стане още по-тежка. Въпрос е на решение, какво трябва да се направи. Това, че в момента имаме около 5-6 хил. бежанци от Сирия не е фатално за държавата. Бихме могли да понесем и още толкова, но над това вече ще ни е много трудно. Проблемът е, че покрай вълната от Сирия, започнаха да идват и много хора от Афганистан и Алжир, които не са бежанци, а са емигранти. До два три месеца сирийската вълна към нас може би ще се засили много.

Как приемате мерките, които се предприемат от Държавната агенция за бежанците и от МВР, правилни ли са, поне в правилната посока ли са?

Всички мерки са правилни и в правилната посока, но са бавни и мудни, а някои от тях са много закъснели. Новото ръководство на агенцията за бежанците влезе в ход в проблемите и му е трудно да реагира, но работят много добре и с МВР, и със столичната община. Правят се стъпки, които не са най-доброто, но се върви в правилната посока.

Смятате ли че у нас се надига опасна националистическа вълна, която ни превръща в ксенофоби?

Това, че има няколко лаладжии, които излизат по телевизията и имат възможност да изживеят звездния си миг, не означава, че българският народ е ксенофобски настроен. Народът ни приема бежанците, макар и трудно в трудни условия, но ние помагаме, българинът е с добро сърце по принцип. Тези, които показват мускули пред обществото, това са хора „времянки“.

Как според Вас, може да се филтрира миграцията, за да не допускаме хора, които са криминално проявени?

Това не може да се направи. Никой не знае, кой какъв е бил в неговата си държава, когато идва към нас. Тези хора трябва да се настаняват в някакви центрове, или лагери и с тях да се работи, за да се види, дали те имат такива прояви и какви са намеренията им. Тези, които са криминални, за съжаление се проявяват, чак когато извършат някакво деяние.

За novinite.bg

Проф. Георги Близнашки: В обществото ни се случва морална революция

Визитка:

Професор Георги Близнашки е преподавател по конституционно право В СУ „Св. Кл. Охридски”. Той е роден на 04.10.1956 г. в с. Скравена, област Софийска. Завършил е Юридически факултет на СУ "Св.Климент Охридски" през 1982 г. Асистент в Юридически факултет от 1983 г. Доктор по право от 1988 г. Доцент от 2003 г. Народен представител от листата на БСП. Има специализации във Великобритания и Русия. Професор е от 2009 г. Той е един от преподавателите в СУ, които подкрепят протестите на студентите. 

-         Г-н професор, защо един преподавател като Вас подкрепя студентските протести, какво Ви мотивира за това?

-         Едва ли има нещо по-естествено от това един преподавател да застане на страната на своите студенти, когато те водят битка за възстановяване на обществения морал. Още повече, че "окупацията" започна тогава, когато самият аз оспорих решението на Конституционния съд по случая Пеевски, а студентите по същество подкрепиха моята позиция. Не може институцията, призвана да защитава Конституцията да я потъпква и всичко това да остава без последици?!

-         Кога мислите, че окупацията ще бъде преустановена и какво трябва да се случи, за да бъде отменена тя?

-         Надявам се,че окупацията ще бъде прекратена скоро, защото тя постигна своите цели: разбуди обществото и даде нови импулси за безпрецедентните улични протести в България, които продължават повече от 150 дни. Студентите сами ще решат, как да продължат, като смятам, че ако правителството не подаде оставка,  протестът ще приеме нови форми.

-         Как възприемате окупацията на университети и това ли е най-подходящият начин младите хора да изразят своята позиция за актуалната обществена ситуация?

-         Това е крайна форма на гражданско неподчинение и студентите са в правото си да прибегнат към нея, когато правителството и парламентът продължават да неглижират обществените настроения. Окупацията е легитимно средство за съпротива срещу една нелегитимна и корумпирана власт. Правото на съпротива е естествено право, което е положено имплицитно в основите на модерния конституционализъм. За да се избегнат крайните му последици управляващите, чиято легитимност  е оспорена, имат един изход - предсрочните парламентарни избори. Единствено и само народът като върховен арбитър е в правото си да разрешава подобни спорове.

-         Има ли политически подтекст в студентските протести и ако да, кой, ако не, според Вас трябва ли студентите да се ангажират политически, за да стане протестът им по-представителен?

-         Да, има такъв подтекст и това е в реда на нещата. По-важното е друго, а именно, че не става дума за партийна дейност, която по принцип няма място в университетите. Студентският бунт е част от протеста на гражданското общество срещу диктата на олигархията, която отдавна се е самозабравила и не се интересува от общественото мнение. Студентите са пълнолетни граждани, които имат политически права и сами трябва да решат дали да се ангажират с политическа дейност в бъдеще. Важното е всички да гласуват на следващите избори, за да се даде поучителен урок на родната олигархия.

-         Какво смятате за подкрепата, която протестът получава от дипломати от други държави?

-         Тази подкрепа е просто задължителна, защото България е вече пълноправен член на ЕС. Навсякъде, където има демокрация, изходът от подобни кризисни ситуации е един - предсрочни парламентарни избори. А иначе, борбата е неравна, тъй като олигархията контролира значителна част от медийния ресурс в страната - особено печатните издания, но губи битката за общественото мнение. В продължение на няколко седмици от началото на протестите, местните медии заблуждаваха обществеността, като непрекъснато занижаваха броя на протестиращите, та трябваше една английска телевизия да съобщи на света, че в София на улицата протестират повече от 70 хил. души.

-         Студенти говорят за международен отзвук от техните протести, имате ли впечатления за такъв и какъв е той?

-         Да, има такъв отзвук, като той става от ден на ден все по-силен. Вчерашните сблъсъци пред парламента и полицейското насилия са отразени от Reuters, BBC  и други водещи световни агенции. Тези дни мое интервю по повод на протестите ще излезе във влиятелното френско издание Lе Nouvel Observateur. 

-         Какво бихте казали на обвинението, че „политиката няма място в университета“, по повод академичните протести?

-         Партийната политика наистина няма място в университетите, но да не забравяме, че политически характер има всичко онова, което се отнася до живота на обществото като цяло. В този смисъл студентите като пълноправни граждани има право да отстояват собствената си гледна точка. Това, което се случва в обществото, е морална революция, насочена срещу политическите партии от статуквото, които вместо да служат на общото благо се поставят в услуга на различни частни и корпоративни интереси. Така че, студентите няма как да останат безразлични към тези фундаментални теми и проблеми.

-         Какво бихте казали на онези студенти и преподаватели, които не подкрепят окупацията и протеста на своите колеги?

-         По принцип, цялата академична общност подкрепя исканията на протестиращите студенти, като различията са по-скоро по тактически въпроси тоест, под каква форма трябва да протичат протестите и трябва ли да се окупират университетите.  Доколкото залогът на тези протести е огромен - бъдещето на българската нация и държава, дотолкова тези, които остават настрана от студентските вълнения, трябва да проявят разбиране към младите хора, които отстояват една общонационална кауза.