АНТАЛИЯ – КЪДЕТО СЛЪНЦЕТО НЕ ЗАЛЯЗВА

Заливът на сърцата, където
всяко камъче прилича на сърце.

Анталия е една от най-актуалните дестинации за почивка и туризъм в Турция. Много българи вече познават региона от Кемер, през стария град на курорта и чак до югоизточната част – Белек. Тук не просто се намира един от най-лъскавите турски туристически комплекси, тук е и вилата на президента на страната, тук са и няколко петзвездни хотели. Оказва се, че Турция е страната с най-много петзвездни хотели – цели 80.

Какво обаче е Анталия? Това е едно малко градче със слабовато развит туризъм, което преди около 35 години е нещо като нашия тогавашен Ахтопол, да речем, или Мичурин. Едно българско турче от Хасковските села, което се казва Емин, решава да замине с така наречената „голяма екскурзия“ за Турция. На границата му казват, че има късмет, защото точно този ден пращат хора за Анталия. Емин е объркан, той не знае, къде е това, иска да отиде в Истанбул. Граничарите го помислили за луд, защото по думите им, хората пари давали, за да отидат в Анталия. Емин все пак заминава за Анталия и днес работи като

екскурзовод за български и руски групи.

Пътешествие по река Манаавгат,
която се влива в морето при Анталия.

Анталия е град, който има население 2,5 млн. по регистрация, но вероятно е към 3 млн. Има международно летище, трамваи и леко метро, уреден е като съвременен туристически мегаполис.

Преди време украински бизнесмен построил хотел за колосалната сума от 1,5 млрд. долара, като повечето петзвездни хотели тук струват около 250 млн. долара. Украинецът посребрил дръжките на вратите и кранчетата за вода, но не му харесало и след това ги позлатил. Позлатил и оградата на комплекса, но фалирал и продал хотела на шведи за 250 млн. долара.

Това в Анталия е нещо напълно нормално, да строиш за удоволствие, за разкош, за престиж. Неотдавна в турския курорт

Старата Анталия.

Белек, близо до Анталия

 се проведе двудневна среща на върха на лидерите на групата Г-20 на най-големите икономики в света. На форума участваха ръководителите на различни страни, включително и китайския председател Си Дзинпин.

И понеже пътят от Анталия до курортния комплекс Белек е обиколен, саудитският крал построил по-пряк път, който днес е известен като „кралският път“. За целта районът е обезводнен посредсдтвом евкалиптови гори, които поемат 50% от влагата. Междувременно саудитският крал наел хотел за себе си и свитата си, за 15 дни, за 25 млн. долара.

Един следобеден контра-жур...! 

Това са мащабите

 на Анталия, разбира се, че и тук има бедни, разбира се, че има и просяци, но се мисли, а и се действа на широко.

Площта във вътрешността е запълнена с парници, където почти целогодишно се отглеждат ягоди, зеленчуци, цветя, а портокаловите горички със сорта „Вашингтон“ едновременно цъфтят и раждат плодове. Тук природата е необичайно щедра, расте всичко, климатът го позволява. Казват, че от 365 дни в годината, 366 са слънчеви. И наистина, за един от дните ни в Анталия прогнозата беше дъждовна и валя, но не в Анталия, а около нея, в покрайнините.

Хората тук имат

„двупосочни“ електромери.

 

Пътят към плажа.

Соларни панели за една къща струват 25 хил. долара. Оказа се обаче, че инвестицията е изгодна, защото човек може да ползва ток от тези панели, колкото иска, а излишъкът отива навън, тоест, държавата го изкупува, като пак през електромера се разпространява в отделна мрежа и така човек не само си намалява сметката за ток, а дори и печели от Слънцето, при това

печалбата понякога може да е впечатляваща.

Около Анталия са разположени също златарски завод и килимарски завод. Става дума за огромни по размери площи, в които се работи на три смени. Турското злато е пословично, а новооткритият камък „Султанит“ кандидатства за пети скъпоценен камък в света и ако го провъзгласят, ще стане скъп

почти колкото диаманта.

Всеки хотел в Анталия има собствена ивица плаж,
или под аренда, но има и басейн, за онези,
които предпочитат хотелския уют.

Килими от Анталия украсяват дори двореца на британската кралица Елизабет Втора. А продавачите умеят да привлекат вниманието на туристите и с качество, и с количество. Това е особено осезаемо навсякъде, но най-вече в кожухарския завод, където продукцията наистина е на световно ниво.

Анталия сякаш никога не спи, като всеки съвременен мегаполис, тя жужи постоянно, трепти в залезите и разцъфва в изгревите, а морето кротко припява и създава усещането за лято, дори и през ранната пролет.

Фото на автора