ДА СИ ОСТАНЕМ В КЪЩИ – ЗАЕДНО С ГОСПОД...!!!

Когато ми направиха освещаване в дома ни, свещеникът имаше слово пред нас и гостите ни. Тогава той каза нещо, което запомних, защото ми направи особено силно впечатление. Той каза, че с освещаването, домът ни вече става и дом на Господ. Той живее у дома, това е и Неговият дом. Така ние сме защитени, защото Господ живее заедно с нас - тези, които обитаваме това жилище. Ето заради това призивите да си останем вкъщи от повечето национални медии е обяснимо и напълно ппиемливо, но не само това, то е и особено важно – да си останем в къщи, тоест – да си останем в дома на нашия Бог, заедно с Него...! Това е важно сега, за да спасим и себе си, и нашите близки, и всички останали хора. Оставайки си в къщи, ние оставаме с Бог, с нашия Създател, защото той е с нас, когато нашите домове са и Негови домове...!

Ето какво се казва в окръжно писмо относно появата на новия коронавирус и богослужебно-църковния живот от името на Българска Патриаршия и български патриарх и софийски митрополит Неофит до Високопреосвещените митрополити, членове на Св. Синод на БПЦ-БП.

„Ваши Високопреосвещенства,

Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавирус - COVID-19, за да се избегнат предпоставки за заразяване на вярващите и превантивното осигуряване на възможно най–безопасното състояние на храмовете,

П Р Е П О Р Ъ Ч В А М Е:

1. Всички храмове на територията на Вашата епархия да бъдат отворени и в тях да се извършват определените за светата Четиридесетница богослужения и молитвени последования;

2. Богослуженията да не прекъсват, както и всеки преминал надлежна подготовка желаещ да пристъпи към Свето Причастие с Тялото и Кръвта Христови, да не му бъдат отказвани под предлог от страх от заразяване с коронавирус. Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест, а са лекарство за телесно и душевно здраве;

3. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за Свето Причастие да бъдат причастявани със запасни Св. Дарове, като се вземат съответните мерки от свещенослужителите за това;

4. Всеки посещаващ храма да се отнася с необходимото внимание и отговорност към здравето на околните;

5. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа отлична хигиена. Подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати; иконите да се забърсват; килими, пътеки и други да се почистват редовно; столове, пейки и други места за сядане да се дезинфектират на няколко часа;

6. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време;

7. Болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом, за да не станат проводник за заразяване на други вярващи;

8. Свещениците да отправят усърдни молитви към Всеподателя Бога, „Който наказва и милва, допуска болести за наше вразумление и лекува“, за изцеление и безопасно преодоляване на това изпитание;

9. Цялото църковно изпълнение да усили своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

Настоящото свеждаме до Вашето внимание за сведение и съобразяване.

Препоръчваме се на св. Ви молитви и оставаме на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

+ НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ“

Тук две неща правят впечатление на първо място. Те са болднати, за да бъде обърнато вниманието и на читателите върху тях. „Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза“. Да, така е, самите тайнства не са приносители, НО лъжичката, с която същите тези таинства се поднасят вече е начин за зараза. И ако тайнствата са си тайнства, лъжичката не е тайнство, тя може да се превърне в начин за заразяване, при това – напълно реален. Заради това, какво пречи, да се вземат пластмасови лъжички, за еднократна употбера, да се дават с тях светите тайнстваа, а след това самата лъжичка да се заделя и за следващия богомолец да се ползва друга, нова, чиста пластмасова лъжичка. Така няма да има никакъв проблем с таинствата, няма да има и проблем със заразата...!? Как пък така никой не се сети, че това е нещо напълно нормално и напълно допустимо в условията насветовна пандемия...!?

На второ място е обръщението на патриарха, „болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом“. Първо, ако болните са болни, те не просто трябва да избягват общите богослужения, а задължигелно трябва да не ги посещават. Това е важният и единствен призив, който трябваше да чуем от патриарха, струва ми се!  

Това, че те могат да си останат в дома е важно и то пряко кореспондира с това, с което започнахме. „От сътворението водата е не само неотделима част от човешкото битие, но и част от неговия религиозен живот. В Библията водата символизира живота (Ис. 35:6-7; 58:11), Божията благодат (Йоан 4:10-14), духовната и моралната чистота на човека (Ис. 1:16). В Свещеното писание са описани редица случаи, в които водата е тясно свързана с Божия план за спасението на човека.Поради връзката на водата с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява в тайнствата и обредите.

Малкият водосвет е обред за освещаване на нашите дом, офис или друго работно място, кола, мотор, строеж, както и кръстче, икона и други предмети. Осветената вода се нарича още „светена вода“, „света вода“, „агиазма“ или „аязма“ и др.

Водосветът е празник...

Свещеникът прикадява дома или офиса. Всички заедно стоим със запалени свещи около трапезата, върху която е поставена купата, иконата, елеят, китката. По време на освещаването ние се молим Бог да изпрати благодатните дарове на Светия Дух върху тази вода и елей. Светената вода е за подкрепа на душата и тялото, за заличаване на сквернотата на страстите, изцеляване на нашите душевни и телесни недъзи. Чрез водата Бог благославя и умножава благата в дома и на работното място“.

Именно по този алгоритъм се извършва освещаването и именно тогава домът ни се превръща и в дом на Господ.

Е, какво тогава пречи, ако Той живее у дома, ние да си останем заедно с Него и да не излизаме известно време!? Какво налага толкова непременно ходенето до църквата във времена, когато заразата е толкова опасна, особено за възрастните хора..., какво е по-важно за живота на един богомолец, вярата ли...да, така е, вярата, но къде отива тя, когато богомолецът се разболее и недай Боже почине...!?

И още нещо, вярата е важна, може би е най-важното нещо за вярващия човек, НО по какъв начин точно тя – вярата, ще пострада, ако вместо в Църквата, се молим в къщи, зааедно с нашия вечен „Съквартирант“ – самият Господ...!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

ГЕНЕРАЛ МУТАФЧИСКИЙ - ПЪРВИЯТ СРЕД ПЪРВИТЕ

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски
 придоби главозамайваща популярност
 в обществото ни, но запази
уникалното си чувство за хумор
и хладнокръвното си самообладание.

***

Близо 7 стандартни страници на „WORD“ е информацията, която може да се намери за ръководителя на националния оперативен щаб за борба с коронавируса в България – генерал-майор Венцислав Мутафчийски. 

Впечатляваща е неговата професионална биография.  Той вече събра милиони почитатели у нас, а само преди месец и  половина 99% от българите едва ли бяха чували за него…! Направихме си експеримент. Пуснахме напълно заслужен пост с поздрав за генерала в една от социалните мрежи. Само за часове той събра над 6 хил. харесвания, повече от 1500 коментара и рекордните 742 споделяния…! Подобна активност на пост в социална мрежа обикновено имат само звездите от шоубизнеса. Не са рядкост и коментарите, че ако той продължава да се справя така добре със задълженията си, има реални шансове и за много висок държавен пост.

Кой е обаче генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS? Той е роден на 20 август 1964 г. В периода 1984 – 1990 г. завършва Медицински университет – София, специалност „Медицина”. От 1989 г. е офицер в Българската армия., а после следват: 1990 – 1991 г. -  Интернатура в КОХ – ВМА – София1 1991 – 1993 г. - Началник в медицинска служба в поделение ІV-ти километър – ГЩ, 1993 – 1996 г. - Клиничен ординатор КОХ – ВМА – София, 1996 г. - Придобита специалност  „Обща хирургия”, 1996 – 1997 г. - Лекар ординатор във ВБ – Бургас, 1997 – 2002 г. - Асистент в КСХ – ВМА – София, 1998 – 2000 г. - Изпълняващ длъжност Началник Диагностично-оперативен сектор към Катедра по спешна медицина, 2001 г. - Старши асистент, 2000 – 2003 г. - Старши асистент в КОХ – ВМА – София, 2003 – 2008 г. - Главен асистент в „Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия” – ВМА – София, 2005 г. - Придобита специалност „Военна хирургия”, 2005 г. - Докторант на тема „Взривни травми”, 2011 г. - Придобива образователна и научна степен  „доктор“ с дисертация на тема „ Взривна травма”, 2012 г. - Придобива академичната длъжност „доцент“ към клиника „Чернодробнo-панкреатична хирургия  и трансплантология”, 2013 г. - Началник клиника по „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология” – ВМА, 2014 г. - Началник катедра „Хирургия” – ВМА, 2014 г. - Заместник-началник на ВМА по Диагностично-лечебната дейност, 2014 г. - Придобива образователна и научна степен „доктор на науките“ с дисертация на тема „Съвременна концепция за отворения корем”, 2014 г. - Стратегически курс Военна Академия "Г. С. Раковски", 2014 г. - Дипломиран магистър по мениджмънт на здравеопазването-ФОЗ –МУ-София, 2015 г. - Професор по хирургия, 2012-2015 г. - Републикански консултант по хирургия, 2015-2017 г. - Национален консултант по хирургия, 2017 г. - ВРИД Началник на ВМА, 2018 г. – Началник на ВМА.

Всяка сутрин и вечер, а понякога и извънредно
 ръководителят на Националния оперативен щаб
за борба с коноравируса –
генерал-майор Венцислав Мутафчийски
ни информира заедно с целия си щаб,
за положението със заразата в страната.

С указ № 27 от 07.02.2018 г. на президента на Република България и заповед № КВ-65/12.02.2018 г. на министъра на отбраната е назначен за началник на ВМА и главен лекар на Въоръжените сили на Република България, като е удостоен с висше офицерско звание "бригаден генерал".

През 2019 г. е удостоен е с висше офицерско звание "генерал-майор" с указ на президента и заповед на министъра на отбраната, считано от 6 май 2019 г.

Участие във военни мисии в Македония, Ирак, Афганистан . Специалните му умения са в областта на коремна хирургия, чернодробно-панкреатична хирургия, лапароскопска хирургия, спешна хирургия, чернодробна трансплантация, интраоперативна ехография. Развива активна преподавателска дейност към катедрата по хирургия и е хоноруван преподавател в СУ - с общо 790 часа годишно.

Реални публикации в наши и чужди списания – 279. Общ импакт фактор - 35.74. Авторство и съавторство с монографии и учебници – 26. Участия в конгреси в България и чужбина – 127. Член е на редица престижни съсловни организации, редакционни колегии, специализирал е в Мадрид, Париж, Милано, Страсбург. Носител е на десетки награди и отличия. Всичко това идва да покаже, че този човек не просто не е случаен, той е впечатляващо добре подготвен за длъжността, която му беше поверена – да ръководи националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Въпреки това някои либерални кръгове видяха в действията му опит за военен преврат, особено в условията на извънредно положение, което беше обявено от правителството.

Речта на началника на ВМА за необходимостта
 от спазване на мерките за безопасност
 се превърна в една
от най-блестящите пледоарии
на социална тематика в цялото ни съвремие.

Тук въпросът обаче отдавна вече не стои на плоскостта на либерализма, консерватизма, социализма, или дори комунизма, въпросът опира до откровения идиотизъм! Кой би позволил диктатура, каквато и да е тя, в една модерна европейска държава, каквато е нашата? Как някой си мисли, че ЕС или пък НАТО ще се съгласят с една брутална диктатура, била тя и военна, в една държава-членка на тези международни съюзи и организации!? Човек трябва да е меко казано психически неустойчив, за да си помисли дори за такива намерения, в която и да е държава в Европа, ако говорим поне за Европа.

***

Популярността на генерал-майор Мутафчийски стигна такива главозамайващи нива, особено след една от най-сърцераздирателните речи, които сме чували скоро, с която той ни призова да спазваме мерките за безопасност, че шансовете му за още по-висок пост в държавата станаха не просто напълно обозрими, а направо необходими. Ето това спечели сърцата на хората, не празните политически речи на политиците, макар и временно заровили томахавките си, а човешките думи на един генерал, но преди всичко - Човек! Макар и почти неизвестен в държавната йерархия, той изведнъж стана толкова популярен, че най-висшите държавници сериозно се замислиха за собствените си кресла, при това далеч не без основание…!

ИМА ЛИ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И КЪДЕ Е ТЯ…?

Все по-често богослови се питат, има ли Българска православна църква или няма…!?  Според Устава на БПЦ, Светият синод е каноничният орган, който управлява БПЦ, тоест, църквата ни се управлява на съвещателен принцип. Ръководното тяло се съвещава и има няколко ръководни формата. Има Свети синод в пълен състав, Свети синод в намален състав и избирателният орган – църковно-народен събор, който трябва да се събира на определено време. Такъв орган, като последния обаче не се е свиквал, в пълно нарушение на Устава. Намаленият състав от поне десетилетие не е свикван. Той имаше задачата ежемесечно да решава наболели въпроси, които могат веднага да бъдат отметнати не от всички митрополити. Целта е синодалите да се събират в пълен състав само за големите проблеми – по-крупните въпроси.

Не се разглеждат никакви въпроси, за да не се обиди някой, постоянно сме неутрални, за да не би сакън да ни обвинят. Това обаче не е позиция! Така църквата ни губи лицето си. Не изразяваме позиция по никой важен въпрос. Оказва се, че БПЦ изпада в позицията на една незаконна институция, защото тя се управлява понастоящем в пълно противоречие на нейния Устав, управлява се на неясен принцип, без да има съборност, а в Устава и това е записано, но не се изпълнява! Самата ни църква вече не е съборна, тя е феодална, автократична, на места е теократична и дори и аристократична.

БПЦ и нейният духовен живот – отбелязване на празници, годишнини, вече са в миналото. Църквата е представителна, но не от църковен тип. Когато имаме църковни годишнини, те почти не се отбелязват, а се отбелязват само държавните празници, с поднасяне на венци и цветя. Сякаш ни е срам, че сме имали славна православна църква. 

понеже живеем в правово общество, трябва да си зададем въпроса, БПЦ юридически издържан субект ли е, или това не е съвсем така…!? Иначе как да си обясним категоричното нарушаване на Устава, което не е инцидентно, а напротив – съвсем тенденциозно е, или поне така изглежда отстрани…!

И когато богослови си задават този въпрос, няма как да не обърнем внимание, защото става дума за хора от вътре, от самата църква, които не са врагове, нито пък са „враг с партиен билет“, те просто задават точните въпроси, на които обаче отговори няма…вече - по традиция…! 

За "Православни новини"

ЩЕ ОТКРАДНАТ ЛИ ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ…!?

Архиепископ Стефан от непризнатата
македонска църква и българският
патриарх Неофит
 се видяха, но дали
обсъдиха проблемите
между двете църкви…едва ли…!

В Конституцията на България държавата ни се определя като наследник на предходните български държави. По същия начин и Българската православна църква – Българска патриаршия, учредена през 1953 г. за последен път, се самоопределя в нейния Устав, който на практика е равен на Конституция в църквата, като правоприемник на определени църковни организации от миналото, а това са Преспанската архиепископия, църквите на Плиска и Велики Преслав, Търновската патриаршия, Охридската архиепископия. Всичко това е част от миналото на БПЦ. Тя е била модифицирана от Вселенската патриаршия и е превърната в Охридска архиепископия по времето на османската власт у нас. Охридският епископ е разбирал, че не е титуляр на град Охрид, а е преди всичко правоприемник на предстоятелите на Българската православна църква, която е била учредена от Вселенската патриаршия като такава още през девети век.

Вселенската патриаршия два пъти модифицира БПЦ по времето на Византия и после по времето на османците, като църквата ни е понижавана в ранг от патриаршия в архиепископия, защото е било невъзможно на територията на една държава, независимо, дали по времето на Византия, или после по времето на османците, да има двама патриарси. Патриархът е бил един – вселенският. Всички останали са били архиепископи. По този начин Българската патриаршия е била трансформирана надолу.

Сега обаче, с опитите да се признае македонска православна църква с името Охридска архиепископия от същата тази Вселенска патриаршия излиза, че това наименования „Охридска архиепископия“ може да бъде преотстъпено по незнайно какви причини на македонците, които нали уж не са българи.

Македонците, според богослови, тръгват правилно, като признават Българската православна църква за църква-майка преди години. Ние тогава се зарадвахме, но се оказа, че това признание е користно, защото те искаха от нас да тръгнем сами срещу себе си. Те поискаха да им медиаторстваме да станат независима църква.

Проблемът е грозен, защото Охридската архиепископия е част от българската църковна история. Българската патриаршия нямаше да е това, което е сега, без това, което е нейното минало и ние нямаме право да се откажем от него. Вселенският патриарх също няма да се откаже да ползва историческата титла, че е патриарх на Константинопол – новият Рим. В момента нито градът му се казва Константинопол, нито пък тезата за новия Рим има някаква стойност, защото Рим е столица на Италия и не означава нищо кай знае какво. Защо тогава се иска от нас да се откажем от правоприемството на Охридската архиепископия, ае другите не се отказват от историческите си достижения...?!

Вселенският патриарх Вартоломей
беше помолен от македонците
да им признае независима църква,
под името
„Македонска православна църква.
Охридска архиепископия“.

Например, Александрийският патриарх в исторически план носи титли, които също са изпразнени от съдържание – съдия на вселената, тринайсети в реда на апостолите, архиерей на архиереите и други, което е свързано с историята, когато са били спечелени тези титли и звания. А защо няма претенции към тези титли, но има претенции към българския характер на Охридската архиепископия…!?

Вселенските събори са установили, кой от предстоятелите на древните поместни православни църкви , какви извънредни права имат. Това са Рим, който вече поради схизмата е отпаднал, Константинопол и Александрия. Предстоятелите на тези три църкви са имали по-особени права, дадени на вселенските събори, гласувани.

По нашите интереси обаче не удря само Вселенският патриарх, с едно евентуално такова решение, по нашите интереси удрят почти всички православни църкви и най-вече тези, които твърдят, че Българската патриаршия е учредена през 1953 г., а нашата църква именно като патриаршия е учредена още през 927 г. – десети век. Следователно в църковните диптиси БПЦ трябва да е пета в гръкоезичния свят, а ние сме на осмо място, а в рускоезичния свят сме дори на девето място! Всички ни подценяват заради османския период.

Сградата на непризнатата
Македонската православна църква.
Охридска архиепископия“
 Охрид, в наши дни.

БПЦ обаче не изпитва необходимостта, което е трагичното, да защити своята чест и историческо достойнство. Вселенският патриарх заяви неотдавна в Пловдив, че нашата църква е първородната дъщеря на Вселенската патриаршия. А в същото време ние сами си преотстъпваме това наше място на други, но защо…?

И понеже ние обикновено не си защитаваме правата, за пореден път се прави опит да се признае македонска църква с българското наименование „Охридска архиепископия“.

Проблемът всъщност е, че съвременната държава Северна Македония не може да получи независима църква под името „Македонска православна църква“, защото в съвременна Гърция има исторически регион, който носи името Македония. Най-нормално е обаче тази църква, ако все пак стане независима, да носи името на държавата. Както българската държава има Българска патриаршия, румънската държава има Румънска патриаршия, или сръбската държава има Сръбска патриаршия, така и евентуално новата независима църква трябва да се казва Северномакедонска патриаршия, а не да се краде от българската история с Охридска архиепископия, което е исторически българско наименования! Единствено древнопросиялите патриаршии са изключения и те носят имената на градове – Александрия, Антиохия и Йерусалим.

Българският патриарх носи една много стерилна титла – митрополит софийски и патриарх български. Той съвсем спокойно, по подобие на дружите, може да ползва исторически титли, в които да се изброят древните патриаршии и архиепископии, които са били чисто български, говорим предимно за Преслав, Плиска, Търново и Охрид. Ние обаче се срамуваме да зачитаме тези центрове на нашия си църковен живот от миналото, остава обаче въпросът, защо…?!

КОГАТО ДИПЛОМАЦИЯТА СТАНЕ ФАРС, А ФАРСЪТ – ДИПЛОМАЦИЯ!

„…А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите…И едните, и другите са маскари!... Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!...“. Това пише Алеко Константинов в епичната си сага за бай Ганьо, в главата „Бай Ганьо у Иречека“.

Този стереотип на поведение и мислене твърде наподобява онова, което днес наблюдаваме до известна степен в нашия премиер, който посети САЩ и се срещна с президента Доналд Тръмп.

Нещата излязоха от контрол още в началото, когато пуснаха няколко фейк новини, че видите ли, делегацията ни не била посрещната с военни почести, както се полагало!!!

Да започнем от тук! Военни почести на летището се предоставят по американския протокол само и единствено на държавни глави – президенти и монарси, които са и главнокомандващи на армиите на своите държави. Бойко Борисов не е нито държавен глава, нито пък е президент, още по-малко е монарх. Поради тази причина, американският протокол в такива случаи предвижда посрещането да е от делегация от страна на домакините, водена от министър, или заместник-министър, заедно с командира на съответната авиобаза, в която каца самолетът с гостите. След това официалните лица получават тържествен прием в Белия дом, както се полага за такива гости.

Това е всичко, няма пренебрегване на делегацията ни, просто такъв е протоколът и нищо нито повече, нито по-малко!  

След това обаче започват неяснотите по тази визита и те не са от американска страна, а напротив – от българска страна са.

Борисов се срещна с Тръмп и се били разбрали визите за български граждани да отпаднат, като Тръмп бил обещал сериозно да помисли по този въпрос..! Това твърде наподобява репликата от онзи стар български филм – „тате обеща да ми купи колело, ама друг път…!“. Всъщност визите не отпадат, президентът Тръмп е пояснил, че ще помисли по въпроса. Той навремето така мислеше и президентът Клинтън, помолен от българския си колега Петър Стоянов, по време на посещението си в София! Тук вината не е на президента Тръмп, нито пък е виновен Бойко Борисов. Ясно е, че отказите за визи трябва да паднат до 3%, а не както са сега около 11% и едва тогава визите ще отпаднат, така както неотдавна стана за полските граждани.

Второ, Борисов е говорил с президента Тръмп и той е обещал стратегическо споразумение за търговия, отбрана и други сфери на икономиката. Нека обаче да си припомним, че България притежава такъв статут на „най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ“, който ни беше предоставен преди години от президента Рейгън. В Същото време се оказа, че това е просто един жест, да хубав, приятен, доброжелателен, но само един жест, с който разполагат още стотици държави по света. Тоест, това не е реален документ за търговски контакти, това е дипломация на ниво добри взаимоотношения. В това разбира се няма нищо лошо, но няма и нищо кой знае, колко конкретно, поне за сега!

Премиерът Борисов се опита, както прави у нас, а както донякъде успява и в Европа, да лавира. Той се опита, както навремето Тодор Живков, да бъде и с Горбачов и неговата Перестройка, и със старата гвардия сталинизирани комунисти в СССР, които се противопоставяха на реформите на новия съветски лидер. Знаем, какви бяха резултатите от това лавиране – Живков просто излетя от турболенцията на историческите събития. Същото се случва и сега. Борисов се опитва да лавира, като заявява, че няма против нито републиканците, нито демократите – те да си се карат, ние да си гледаме нас си! Да, ама не, както казваше журналистът Петко Бочаров. Не може да си и с едните, и с другите! Това не е дипломация, това е отявлен конформизъм с доста арогантен вкус!

Още преди да стъпи на американска земя, Борисов обяви, че няма да допусне НАТО в Черно море, няма да има база, защото премиерът ни искал платноходки и сърфисти, а е военни бази в Черно море! Атлантическият клуб в София веднага реагира, че това може да се каже от премиер на една държава, която не е член на НАТО, но от страна, която е член на НАТО подобно изказване звучи не просто странно, а направо – нелепо! Ние за НАТО ли сме, или сме против НАТО, че да не допуснем база на наши съюзници в Черно море…!? Няма средно положение, няма място за лавиране тук, или си в НАТО, или не си в НАТО! Ако си в НАТО, тогава какъв е проблемът да има база на НАТО в Черно море и какъв е проблемът за нас от едно такова начинание…!? Ще скочи Русия ли..!? Ами това какъв би бил проблемът, след като ние сме член на НАТО и има предвиден начин за защита на членовете на Алианса, ако някой се опита да осъществи пряка агресия отвън…!?

И накрая, риториката за това, че „всичките са маскари“ по байганьовски, а само премиерът е премиер-Слънце, работи в София, но не и във Вашингтон. Това е така, защото в САЩ демокрацията работи, а у нас – крета. Борисов може и да се опита да стане новият Ким Чен Ун – надявайки се на отстъпки от САЩ, без да предложи нищо насреща, освен личния си чар, само че Ким е фанатизиран комунистически диктатор, а на нашия му се привиждат призраци от гардероба, в който някога е живял и той самият…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

АРХЕОЛОЗИ СА НА ПЪТ ДА НАПРАВЯТ СЕНЗАЦИОННО ОТКРИТИЕ ЗА БОГИНЯТА БАСТЕТ

Входът на пещерата с предполагаемата
гробница на богинята Бастет.

Бастет – богинята-котка е една от най-големите загадки в историята ни от последните години. Тук е намесено името на Людмила Живкова, КГБ, Абверът на Хитлер. По темата говори и писателят-езотерик Милан Миланов, който говори за Бастет като за царицата на южните тракийски племена, която посещава храма на Соломон и дори има деца от него. Миланов работи с контактьорката Гергана Герасимова, от която твърди, че получава информация. Дори емблематичната Ванга казва: „там не търсете нищо, там има ни човек, ни животно!“. В предполагаемата гробница на Бастет в местността Градище край Малко Търново се твърди, че има съхранена литература, която няма да можем да разчетем сега, но която крие велики тайни.

Към Градище и евентуалната гробница на Бастет е имало интерес от немците по време на Втората световна война, от руснаците – след войната, а по-късно и от австрийци. „Те със сигурност не са дошли само заради една легенда. Градище е един перспективен обект и предстои да се откриват неща. Това е крепост, вероятно първо е била тракийска, а после и римска. Била е разширена докато е съществувало минното дело в района. В тези рудници се е добивало мед и злато. По повърхността има и отломки от гранат. Предстоят проучвания, които ще запълнят историческата картина за региона“. Това каза директорът на историческия музей в Приморско Даниел Пантов, който неотдавна със специализирана техника е проучвал района на предполагаемата гробница на богинята Бастет.

„Община Приморско не е изолирана, тя е свързана с Малко Търново. Тези хора, които тогава са живели там, са имали достъп до морето. Аз наблягам на местните тракийски племена, тясно ме интересува техният начин на живот, защото колонизаторите-гърци са ясни като култура, но за местните тракийски племена много малко се знае и те до сега са били встрани от историята“, смята Даниел Пантов.

Той отива с екипа си в местността Градище при Малко Търново чисто професионално. През 2017 г. закупуват гео-радар. Това е апаратура, която е последно поколение и която позволява да проникват лъчи в дълбочина до около 30 метра, както е в местността Градище при Малко Търново, но зависи, каква е почвата. „Решихме, че е редно, щом има такава легенда за Бастет, да се опитаме поне да я разбулим. И така ние го направихме с техниката, с която разполагахме. Открихме метален предмет“, разказва Пантов.

Трябва да има такава техника, с която да се влезе на 18 метра надолу и да се достигне до предметът. Това, което показва машината е, че там има и вода. Тези коридори са наводнени. Следователно, за да се стигне до там трябва да се изпомпва и водата, която не идва от извор.

„Хората, с които успяхме да се срещнем, много бегло разказват за легендата за Бастет. Те са били държани настрани от разкопките, които са правени преди години и не са били на ясно, какво точно е открито и какво точно е видяно там. След като всичко приключва и екипът на Людмила Живкова си отива, започват да се създават легендите от уста на уста. Говорят се обаче много интересни неща“, споделя Даниел Пантов.

Даниел Пантов по време на проучване
в местността Градище,
край Малко Търново.

Достъпът до местността Градище е доста труден дори и днес. За да стигнеш до там, първо те записват в една тетрадка и се вземат лични данни, дори и за екипа, който е изследвал на място. „За да се открие нещо там обаче, за да се случат нещата, те са комплекси и няма как това да стане само със желанието на няколко човека. Има и друга опасност, ако нищо не се открие и ако това е просто един рудник от римляните, тогава, кактво следва? Информацията спира на едно такова ниво, което се знае в пространството, засекретената информация пък не ни е известна“, споделя директорът на историческия музей в Приморско Даниел Пантов.

Свещено място или просто мини галерии

Самият район около Градище, край Малко Търново е свързан с рудодобива от най-стари времена. „Моите съмнения са, че още през бронзовата епоха траките са развивали тези мини на това място край Малко Търново. После с появата на римляните по тези земи те започват да ги дообработват, като вкарват нова методика, която позволява да се копае в дълбочина – спираловидно, както ние установихме. Много е вероятно да става въпрос за една такава разработка, а въобще да няма никаква гробница там. Това с теорията за гробницата на Бастет тръгва от преди около 40 години, когато се появява някаква тайнствена карта, която обаче не е запазена“, твърди директорът на историческия музей в Приморско.

Те не могат да установят радиация на мястото, където се твърди, че е гробницата на богинята Бастет. Тази апаратура, която са закупили може да работи от повърхността и те реално не се задържат много на терен. Не се е налагало да мерят радиация.

„Ако тръгнем обаче да правим проучвания в дълбочина и да влизаме в галерии, задължително ще трябва да имаме газови сензори и поне апарат за мерене на радиация. Това е само една малка част от инвентара, който нужен, за да се направят на място дори и проучвания, потвърждаващи това, че няма гробница на Бастет, или пък има, или това са просто минни галерии“, смята Даниел Пантов.

От историческия музей в Приморско
ни допуснаха да снимаме гео-радара,
с който са били извършени проучванията
в района на предполагаемата
 гробница на Бастет.

Тайните тепърва предстоят

Археолозите установяват, че когато екипът, изпратен от Людмила Живкова преди години идва на място в местността Градище, край Малко Търново, те са успели да прокопаят тунел, хоризонтално от сега съществуващите галерии.

Целта им е била да пресекат евентуални минни галерии, в които да влязат и от там да тръгнат по картата, която са имали. „Оказва се обаче, че това не е достатъчно, защото трябва да се копае и вертикално и то не малко, при това на точно определено място, защото например само на два метра встрани няма да се нацели тунел“, смята директорът на музея в Приморско.

Това, което те откриват сега с гео-радара е важно, защото установяват, че там, където сега са намерили металния предмет, който е под земята, не е копана преди, при експедицията на Людмила Живкова, а това означава, че тома място и този предмет, ако има такъв наистина, може би крият тайни, които предстои да бъдат изследвани от археолозите ни. 

СЪС „СИЛИХЛЯР ОТВОРИ СЕ!“ ТРЪГВА ЖИВАТА ЛЕГЕНДА В ПРИМОРСКО

Историческият музей в Приморско.

„В регионалния исторически музей в Приморско пазим тракийско въоръжение, което е дадено на реставрация. Пазим копие и тракийски къс меч, а вероятно е имало и част от жилетка – ризница, но открихме само малки метални фрагменти. Това беше открито в местността Силихляр – местност, която се намира на 5 км. на запад от Приморско. Има и една местност към Перла – Ченгер. Двете местности заселват съвременното Приморско“. Така започва разказа си директорът на историческия музей в морския ни курорт – Даниел Пантов.

Оказва се, че в двете местности основно са правени разкопки. През 2012-2013 г. археолозите откриват надгробна могила в Ченгер. Тя дава невероятни резултати, открити са два гроба на дете и на воин – жрец от траките, който вероятно е обслужвал светилището на Бегликташ в периода II-I в. пр. Р. Хр. Откриват следи от метални въоръжения и снаряжения, но почвата в Приморско е минерализирана и корозията унищожава  металните предмети много по-бързо, отколкото това става на други места, където се правят разкопки. Археолозите намират металните предмети на прах, като установяват само формата и по това правят заключенията си. Така е бил открит тракийски щит и копие, както и нож.

При гроба на жреца са открити цели керамични съдове, които претърпяват реставрация и сега могат да се видят в зала № 2 в музея в Приморско. Това са наистина уникални експонати, защото посетителят на практика се докосва до сакрални предмети от времето на траките, с които са били извършвани свещенодействия. „По време на проучването се правят снимки на всеки един етап, но когато предметите са в състояние на прах, има разсейване на формата“, споделя Пантов.

„Ние знаем, че няколко тракийски племена са живели по тези земи. Сензационни неща не сме откривали, но всяко нещо, което е ново, мисля, че е сензационно, защото в този район не са правени много проучвания. Така доказваме, че тракийските племена са били на едно достатъчно добро ниво на развитие. До сега се говореше, че гърците са донесли цивилизацията по нашите земи, с тяхната колонизация по Черноморието. Аз обаче мисля, че не е точно така и местното население е било достатъчно силно развито за времето си от преди гърците, а това население е било тракийско“, категоричен е Даниел Пантов.

Директорът на историческият музей
 в Приморско – Даниел Пантов 
по време на разкопки на терен.

Миналата година на Силихляр откриват гроб на жена под могилен насип, която е от раннобронзовата епоха, около 3000 г. преди Христа и там има златни обеци, сребърни спирали и керамика. Гърците идват по-късно. А това означава, че и преди тях е имало култура, имало е дори мода по тези земи, смята директорът на музея в Приморско.

„За да добием представа за ритуалите и живота въобще на траките, всичко това трябва да се натрупа като информация и да се предаде на поколенията напред. Аз работя над такъв проект, който наистина искам да е на високо ниво. Нужни са ни още няколко години най-малко, за да съберем информацията. В рамките на една година могат да се проучат най-много два обекта – надгробни могили“, казва още Даниел Пантов.

Керамиката от разкопките се измива,
изсушава и изследва.

Разкопките в Ново Паничарево дават добри резултати

            

Началото на музея в Приморско е поставено през 2015 г. „Ние направихме музейна сбирка малко по-рано – 2012-2013 г., в общината. Имахме гостуваща изложба от Националния исторически музей и те ни предоставиха няколко витрини. Така успяхме да направим времена изложба. След това започнаха археологическите разкопки в Ченгер и така стана факт историческият ни музей. Разбира се без местната управа нямаше как това да се случи, но благодарение на кмета д-р Димитър Германов имаме вече музей в Приморско“, каза директорът Даниел Пантов.

И наистина музеят е уникален. Всичко е толкова стриктно подредено и пригледно,  достъпът до „трезора“ в долния етаж е повече от очарователен. Когато човек произнесе словосъчетанието „Силихляр отвори се“, металната врата на хранилището се отваря сама и това създава усещането за мистичност. Триизмерната стая, в която сякаш от нищото излиза образ и ти разказва за историята на траките е повече от впечатляваща. Този музей е наистина е наистина един от най-иновативните исторически музеи в България.

„Сега правим разкопки на Ново Паничарево, това е село на около 20-тина километра от Приморско. Открити са две могили от времената на траките – V век преди Христа. Откриват се различен тип експонати и много керамични фрагменти, които се промиват. Има големи резултати от култова дейност, което е присъщо на траките, но до гроб все още не сме достигнали. Трудно е през лятото, защото и работниците имат и друга работа“, споделя директорът на музея в Приморско.

Една от големите исторически
забележителности на Приморско
днес са образите на известни личности,
които надничат свенливо от скалите
 по крайбрежната улица.

Предстоят проучвания на черноморските крепости

Предстоят мащабни проучвания по крепостите в региона по крайбрежието на Черно море. Това е вторият етап. „Крепостите трябва да се реставрират и да се социализират. Вълчаново кале обаче при нас се намира в рамките на резервата. Другите крепости са по-навътре. Проучена беше крепостта Ордовиза в Китен“, казва Даниел Пантов.

Проучванията на светилището Бегликташ все още не са завършили. Може би трябва да се обхване територията около мястото. „Ние проучихме два долмена преди светилището. На самия Бегликташ пуснахме сондаж. В югозападна посока има перспективни участъци, които ако се изчистят от храсти и се мине с гео-радар ще има добри резултати и има такива идеи“, споделя директорът на музея в Приморско.

Този обект е описан още от братята Шкорпил, когато минават през тези земи. Това място е познато като тракийско светилище. Когато заграждат територията около резиденция Перла, на практика това запазва светилището до наши дни почти непокътнато.