ПОЛК. ДОЦ. Д-Р ДИМИТЪР КАРАДЖИНОВ: ОБУЧАЕМИТЕ СА ПРЕДИМНО МЛАДИ И АМБИЦИОЗНИ ХОРА

Полковник Димитър Караджинов е декан на Факултет „Командно-щабен“ при Военна академия „Г. С. Раковски“. По думите му, учебните програми постоянно се актуализират, защото се търси съизмеримост със средата за сигурност и се съблюдава необходимостта от точно определени кадри.

-         Г-н полковник, как отчитате до момента учебната година във факултета, предстой анализ, какво ще отразите в него? 

-         Учебната година беше и е изключително успешна и ползотворна не само по наше мнение. В професионално направление „Военно дело“ обучавахме“ слушатели и студенти – в професионално направление „Национална сигурност“. Провеждахме и обучение в курсове за следдипломна квалификация. Проведохме общо 34 курса с 293 обучаеми и обучихме, а сега през есента и завършват 223-ма студенти. Първа смяна вече завършиха,  втората смяна завършва в началото на ноември. През годината обучавахме 27 докторанти, като от тях 7 защитиха дисертация. Общото количество на обучаемите слушатели, студенти и докторанти, както и специализанти е 961 души. 

-         Какво сочи анализът на учебната година, какви изводи си направихте?

-         Анализът на учебната година ни дава убеждението, че се движим в правилната посока. Трябва обаче да отбележа, че пред нас има и много предизвикателства. 

-         Споделете какви са тези предизвикателства?

-         Основните предизвикателства пред факултета са свързани с това, че обучаваме хора в двете професионални направления –„Военно дело“ и Национална сигурност“. Разбира се за нас е предизвикателство и голямото количество курсове за следдипломна квалификация, в това число и на английски и руски език с чуждестранни обучаеми. Усъвършенстваме учебните планове и програми. 

-         Какво Ви предстои през 2018 г.?

-         През новата учебна година ни предстои първо основен и задълбочен преглед на основните учебни планове и програми. Това е свързано както с насоките, които са ясно очертани пред военнообразователната система, така също - и с промяната в средата за сигурност и политиката за сигурност на ЕС. 

-         Какви са приоритетите за развитие на военнообразователната система? 

-         Това са и наши приоритети и те са свързани с осигуряване на по-тясна връзка на военното образование с практиката в сферата на сигурността и отбраната, както и с утвърждаването на лидерски модели  за обучение и възпитание. 

-         Как привличате интереса на цивилните студенти, да се обучават при Вас?

-         Ние обучаваме студенти по няколко магистърски програми. В направление „Национална сигурност“  имаме шест магистърски програми. 

-         Как се подбира преподавателския състав, какви експерти  са те, къде са специализирали?

-         Ако трябва да бъда откровен, изпитваме известен недостиг на преподавателски състав, особено на офицери. Така че едно от предизвикателствата пред нас е попълването на факултета с млад преподавателски състав, като се стремим разбира се да запазим и приемствеността и традициите в образование тук. 

-         Какъв е профилът на обучаемите във Вашия факултет?

-         Обучаемите са предимно млади и амбициозни хора, които искат да се развива в направление „Национална сигурност“.

-         Колко актуални са учебните програми?

-         Това е основен приоритет пред нас – постоянно актуализиране на учебните програми и синхронизирането им с потребителите на кадрите. Всички учебни програми са предварително съгласувани с потребителите на кадри, които биват канени, а също и представители на бизнеса, организираме срещи и конференции, на които тези въпроси се разискват. 

-         Как са разработени тези програми, каква  експертиза Ви е нужна, за да бъдат разработени те?

-         Програмата от професионално направление „Военно дело“ се разработва с непосредственото участие на потребителите на кадри – от Видовете въоръжени сили и Съвместното командване на силите. За всяка една от специалностите в това направление има отговорници на специалността, които осъществяват непосредствената комуникация и взаимовръзките между потребителя на кадри и военната академия. След завършване на обучаемите, всяка година се провежда анкета. Така се установява съответствието между очакванията на обучаемите и това, което получават реално. Ние следим тяхното развитие и на базата на отзивите от техните командири успяваме да се ориентираме в това, дали нашите програми са актуални или е необходима някаква промяна. 

-         По този начин ли се актуализират програмите за обучение?

-         Българската армия през последните години натрупа огромен опит с участието си в мисии и международни учения. Опитваме се този опит да го въвеждаме в обучението, като каним експерти от войските, които да изнасят лекции и да провеждат занятия. По отношение на студентите, също се провеждат анкети  и програмите се разработват с участието на конкретни ведомства, в чийто ресор са направленията. Една добра атестация за нас е, че след завършването на студентите, една доста голяма част записват докторантура при нас. 

-         През настоящата година имаше доста учение, в които Българската армия взе и взема активно участие, факултетът участва ли в някое от тези учения?

-         През тази година участвахме в съвместни учения с Румъния. Предстои румънски представители да участват в наши учения през следващата 2018 г. Имаше наши представители и в учението „Saber Guardian 2017“. 

-         Прегледът на учебните планове и програми всяка година ли се прави, или е инцидентно, или пък е свързано с определени цели и задачи?

-         Учебните програми се актуализират постоянно, това е един непрекъснат процес. Динамиката на средата е голяма, променят се формата и методите за водене на военни действия и това изисква от нас тези промени в учебното съдържание. Миналата година беше направена програма в учебния план, като преди това бяха отчетени някои слабости до сега. Извършва се промяна на времето за провеждане на учебния стаж и се даде повече време са разработването на дипломните работи. 

-         Как се съизмервате с подобни обучителни звена в академии от съюзническите армии?

-         Това е едно от направленията ни в сътрудничеството. Това е не само по линия на участието ни в учения, но и във връзка със запознаване с плановете и програмите на други и сродни  учебни заведения. Ние имаме сключени договори по програма „Еразъм“ с Румъния, Полша, Португалия и Словакия. Имаме съвместни програми като „Международна логистика и транспорт“ на френски език.

фокусът

„Целта е да се постави военното образование в конкурентна среда, както по отношение на гражданското образование, така и в международен план. Това ще стане с активно участие в националния и международния научен обмен. Фокусът е също и към разкриването на нови атрактивни и перспективни специалности и предлагане на образователни услуги на английски език, както и развитие на военната наука в областта на сигурността“.

Нова магистърска програма

През новата учебна година се разкрива нова магистърска програма – „Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма“. Преподавателите се опитват и до голяма степен успяват  в начинанието си обучението на студентите да бъде пряко свързано с бизнеса. Целта е потребителите на кадри да бъдат обвързани с това, което се предлага като обучение на студентите. Това сътрудничество се стремят да го развиват, защото е от взаимен интерес и качеството на обучението зависи от това, как се реализират техните кадри. Така че реализацията на студентите е един от атестатите за качеството на  обучението във факултета.

 

 За в-к "БА"

 

 

 

Сн. Иван Иванов

ДОКОСВАНЕ ДО ИСТОРИЯТА С АРОМАТ НА БАРУТ

Колекционер: Всяко хоби е скъпо, ако не беше скъпо, нямаше да е хоби!

Всяко хоби е скъпо, ако не беше скъпо, нямаше да е хоби…!Това твърди Кирил Мицев от Пловдив - колекционер на хладно оръжие, който понастоящем живее и работи в София. По думите му, не може да се определи, колко струва на един средностатистически българин едно такова колекционерство, защото е трудно да се определи, какво означава „средностатистически“. 

Ако приемем, че средностатистически българин е този, който получава 1000 лв. на месец, то той трудно би могъл да бъде колекционер. За да притежава сабята на Наполеон, например, човек трябва да е колекционер от изключително висок калибър, твърди Мицев. 

Колекционерството човек го носи в себе си. Когато си израснал с романите на Александър Дюма, с „Тримата мускетари“, с приключенски истории, в които доброто побеждава, когато си израснал с рицари и коне, саби и мечове, това остава в теб и когато има възможност, независимо от това, на колко години е, човек започва да реализира детските си мечти, казва още колекционерът. 

Това да събираш подобни предмети като хладно оръжие е възможност да хванеш историята. Кавалерийската сабя е пляскала по стремената на нечий кон. Около нея мирише на барут. Това дори и личи, личи си, къде точно се е докосвала до коня. Канията на едната сабя най-вероятно е била пробита от куршум, защото има бронзова плънка на отвора. Това по-скоро намалява цената, защото се счита за дефект, но от друга страна пък придава допълнителна автентичност, твърди Мицев. Според него, все пак всичко опира до парите, защото човек за да си позволи сабя, или каквото и да е автентично хладно оръжие, първо трябва да има пари, за да си го закупи. 

Първата сабя на Мицев е от Англия, останалите също ги поръчва от там, като само една е френска кавалерийска. Първата сабя е най-евтината, която купува. Първо намира търговеца на оръжия в интернет, а после намира и клип, където има реклама на сайта. Продавачът има и школа за фехтовка и продава оръжия, които не са чак толкова качествени, но съответно и не са чак толкова скъпи. Хубавите неща навсякъде са скъпи, твърди Мицев. По думите му, когато някой продава нещо много хубаво на ниска цена, значи има нещо съмнително. 

Цените са фиксирани, въпреки, че самите търговци твърдят, че може да се предоговарят всички цени. За да се пазари човек обаче трябва да е опитен, да има съответните знания в тази сфера, за да може да познава пазара, стойността на предметите и възможната им търговска цена. 

Обикновено търговците на хладно оръжие имат информация и дават съвети за възможностите и начините за поддръжка на закупените оръжия. Освен информация, някои предоставят и видео, как точно да се подържа даден артефакт. 

Сабята например не се състои изцяло от метал. Дръжката обикновено е дървена, покрита с кожа, която има една оплетка от тел, която подържа кожата към дръжката, като горната част обикновено е метална. Има органична част на сабята, за която се полагат по-специфични грижи, Твърди Мицев. Една от сабите му е от 1854 г. Органичната част, или така нареченият „фиш скин“, за което се говори, че е кожа от кит, изисква специална поддръжка, защото съхне. Мицев подържа дръжката на сабята със зехтин, за да не изсъхва. 

Някои просто колекционират хладни оръжия, други ги поставят на стените си, за да се виждат. Мицев е избрал вторият случай. Той поръчва от Англия специални куки, покрити с гумен шлаух. Доставката им струва повече от стойността на самите куки. В България обаче няма такива куки и заради това се налага те да бъдат купувани от чужбина. Гуменото покритие е необходимо, за да не наранява оръжията, когато се излагат на стена. Англия все пак има много богати традиции в сферата на оръжията и оръжейното производство и е нормално те да произвеждат такива твърде специфични принадлежности за експониране. Армията им е голяма, а съответно и колекционерството им е на високо ниво, смята Мицев. 

За него е важно, когато притежава нещо, да може да го вижда, да го показва, а ако оръжието е в сейф, то тогава това е просто едно имаме, но това е всичко. Човек не може да се наслаждава на притежанието си, твърди колекционерът. Не се притеснява от обири, твърди, че никой не е застрахован, но взема мерки и когато отсъства от дома си за повече време, пренасят най-ценните експонати при приятели, където е по-сигурно!

„Разбивачи на митове“

Кирил Мицев развенча един от митовете за сабите, че улеите по тях са, за да изтича от там кръвта, когато някой бъде намушкан. 

Наистина, като деца имено това си разменяхме като информация и изтръпвахме при представата ни за усещането от хладното пробождане с такова оръжие. Всъщност, оказва, че тези жлебове по острието са начин сабята да се олекоти, когато и ако това е възможно. 

Въпреки тези вдлъбнатини, сабята запазва здравината си, за сметка на теглото си, което я прави по-маневрена и в крайна сметка – по-лесна и не толкова трудоемка за употреба, като се отнеме от метала.

Узаконяването

Проблемът с узаконяването на такива саби е чрез фактурите, които притежават колекционерите, когато купуват съответните оръжия. Освен фактурите, Мицев пази дори и кашоните, в които те са били транспортирани до България, на които има залепени данни за фирмата, от която се купува. Има име и адрес на продавача, както и товарителници. 

Български антиквари се учудвали, когато се поиска фактура от тях, което е странно според Мицев, защото как иначе ще се докаже произход на тези предмети, които имат историческа стойност!?

Как да плащаме безопасно?

Риск винаги има, никога човек не може да е сигурен, че няма да получи нещо, което не е напълно автентично, или пък въобще не е автентично. На Кирил Мицев му се налага да си направи специална регистрация през интернет, посредством която да може да плаща закупените оръжия. Преди това обаче му се налага да плаща чрез банков превод, което обаче отнема много време и нерви, защото се попълват цели листове с подробна информация и за купувач, и за продавач. 

Има безброй бюрократични подробности, които дават допълнителна сигурност, защото все пак се държи връзка с банков служител, на който се предоставя въпросната справка, която се проверява. Това отнема между два и седем дни, в зависимост от времетраенето на превода на парите, който се проверява във всеки един момент, до къде е стигнал, а забавянето идва, когато се паднат почивни дни. 

В момента, в който се плати с кредитната карта, веднага се получава съобщение, че е платено на точно определен човек, съдържа се също и информация за името на сайта, след това се получава автоматичен e-mail, че е платено нещо и че стоката ще бъде изпратена по куриер. Кореспонденцията обикновено се подържа по електронна поща. 

Според Мицев, най-нерисковият начин за плащане на такива придобивки е плащането на ръка, когато човек види стоката и се убеди, че това е, което търси и иска да притежава, едва тогава да плати за него веднага, на място и в кеш. Но това не винаги е възможно, тоест, в повечето случаи е невъзможно, защото не може да се пътува до Англия, в конкретния случай, всеки път, когато се купува сабя!

За в. "БА"