понеделник, 24 ноември 2014 г.

NovinАрски афоризми и нЕкои други бехаризми

·        Като се замисли човек, никак не е лошо да се пие Fresh, пък и ти самият да си Fresh,…друго си е! А когато към това се добави Sex и Archaeology, нещата стават сложни, но обясними, поне така беше до скоро, когато имаше реална опасност да се случи big mistake и въпросните три думички „ин инглиш”  - Fresh , Sex  и Archaeology да се визуализират на сами стената ни, но не във Facebook, а…в офиса.., при това със златен спрей – бих казал: „чок гьозел, аферим, машалла, бе бате”, ама няма пък да го кажа …!

·        Оказа се, че дупка в КТБ нямало, не е имало, няма и да има. Е, липсват там няколко милиарда, които сме щели да плащаме я от бюджета, я от самия си джоб, не че е по-различно, ама това не било дупка, заглавието било: „Обезценката на активи в КТБ се оценява на …”. Демек, „дупката” се оказа „обезценка на активи” – не по врат, та по шия било, само дето дупката си е дупка.., колкото и да се въртим, гъ*а все си остава отзад, не минава отпред, а и слава Богу…!

·        По-нататък ни беше сведено по низова линия на партийната организация, да водим протокол на събранието, не че нещо, ама някак яко понабъздваше на див комунизъм, не че има питомен де, щото така се говореше тогава...! Водихме го протокола и после трябваше да го изпратим по мейла. Пратихме го, написахме това, което бяхме задължени да искаме, както ни беше заповядано, НО….се оказа, че сме взели шефа за „домакинка”…така се почувствал, при положение, че сам ни накара да му пишем,….нейсе, какво да се прави! Ситуацията е Зайо що си с капа, Зайо що си без капа, и двата случая сме вътре, или иначе казано – мълчанието ни се оказа….не злато а -…блато!!!

·        Когато трябваше да си направим служебни карти, ни беше сведено да попитаме в счетоводството. Попитахме…и …НИЩО…! След седмици ни попитаха, защо, като не са ни отговорили, не сме опитали пак! Добре, а защо, когато на нас ни се пишат мейли от там, а ние не отговорим, те също не опитат пак – двоен стандарт ли, що ли, или от пълнолунието е страничен ефект….!?

·        Публикуваме информация за цените на газта – официална информация от „Булгаргаз”. При това публикацията е извън работно време, а можеше и да я „проспим”. Вместо благодарност, следва – „абе ти да нямаш корпоративен интерес в „Булгаргаз”…!? А как интересно ще имаме корпоративен интерес, след като „Булгаргаз” е държавна компания и няма как да ни плащат, колкото и да ни се иска, при това когато няма дори за какво да ни плащат…!

·        Твърде симпатиГъзично беше, когато ни се казва, колко сме добри, как сме цветът на българската журналистика и веднага след това ни сриват с фалцетични възклицания и френетични заклинания от сорта: „Спите”, „Не сте професионалисти”, „машинописки” и т.н….

·        …Иначе пък е още по-забавно, когато си говорим, то не сме „авейлъбъл”, то не сме достъпни и по „сел фоун”, или пък имаме богат „икспириънс” и т.н., и т.н., и т.н.,….кир Раковски ако беше жив, сам щеше да скочи от 16-тия етаж на бл. №9 в ж.к. „Дървеница”, само като чуе тези чисто български думички.

·        Особено ни забавлява фактът, че „…журналистите не бива да работят в спокойствие, те трябва да са под постоянно напрежение и стрес, така се прави журналистика, а не сред тенджери и тигани….”, което е колкото гениално тъпоумно, точно толкова   и очарователно снизходително за един „селф мейк мен”, който при това държи имена на редактори в сайтовете си, които от месеци и години не работят при него. Защо ли, ами защото вероятно има наплив от желаещи ентусиасти, които да се пробват в люта и неравна битка с beharozvar REX.

·        Неочакван бонус обаче получаваме, когато REX-а, за по-кратко наричан хаджи „Димо”, внезапно посещава вивариума си и без да се огледа, виждайки само ъгъл от прозореца, ни осведомява, че гледката е прекрасна. Може би е така, само дето насреща е болницата, а „приемно-предавателния пункт” на „ стоката” е … буквално на улицата, от там излизат за допълнение на пейзажа и катафалките…все още живите се засичат с вече НЕживите…ех, каква наистина прекрасна гледка…!


·        И накрая – „О, майн Гад”, /като под „гад” нямаме предвид гадовете, дори не и Коджа Мустаклъ ефенди, а самия Него/, … ;-), …няма злоба, няма смисъл да се мразим, нямаме време за това, просто намигваме, е…,малко със сълза от една мигла,…но е само намигване,…макар и с мигла…! ;-)

Църквата - отново в темата за досиетата


Снимка: БГНЕС-архив

Църквата отново присъства в темата за досиетата, този път само със снимки, за сега...! Наскоро беше представен нов интерактивен проект - Регистър на сътрудниците на „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на БНА. Там, още в заглавната страница виждаме ликовете на настоящия патриарх Неофит и на бившия Средно и Западноевропейски митрополит Симеон. Сайтът, който представя въпросния регистър - http://www.agentibg.com предстои да публикува нови 150 досиета. Постепенно ще се публикуват вероятно и досиетата на митрополитите и отговорните фактори в родната ни православна Църква.

Напоследък зачестиха обвиненията, че ваденето на досиетата разделя хората. Поради тази причина, авторът на сайта  http://www.agentibg.com Христо Христов заяви, че повечето сътрудници на ДС са заявявали, че са работили за националната сигурност, но са се отчитали лично на партийния и държавен лидер Тодор Живков, което означава, че са работили за партията, а не за държавата, защото не са се отчитали пред правителството, или пред Народното събрание.

Припомняме, че Комисията по досиетата обяви имената на 11 митрополити, които са работили за бившата Държавна сигурност.

Сред обявените не присъства патриарх Максим, който както е известно е избран начело на Българската православна църква след решение на Политбюро на ЦК на БКП.

От членовете на Светия Синод не са обявени само имената на Ловчанския митрополит Гавриил, Доростолския митрополит Амвросий и Пловдивския митрополит Николай.

Комисията по досиетата установи принадлежност към бившите служби и на двамата ръководители на мюсюлманското вероизповедание у нас, които в продължение на години водиха съдебни битки един срещу и си разменяха обвинения – Мустафа Алиш Хаджи и Недим Генджев.

Комисията установи принадлежност към службите на още петима души от Висшия мюсюлмански съвет – Искрен Добруджалиев, Насуф Насуф, Осман Исмаилов, Ридван Кадьов, Шефкет Хаджи.


При проверката в католическата църква у нас е установена принадлежност само на един човек – Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивска епархия от 31 юли 1988 година.

Йордан Соколов: Агентите на ДС все още са зависими от бившите служби


Снимка: БГНЕС

Йордан Соколов е български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-мото, 38-мото и 39-то Народно събрание. Председател на 38-тото народно събрание. Той беше гост на представянето на сайта на интерактивния Регистър на сътрудниците на „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на БНА беше представен в Дома на Европа от автора му – журналистът Христо Христов. 

Г-н Соколов, защо темата за досиетата е толкова актуална и днес?

Темата за досиетата не е преставала да бъде актуална, защото това означава първо обществото да знае, кои са били и второ, тези хора, дори и при тяхното нежелание, да бъдат освободени от една зависимост.

От кого са зависими бившите агенти на ДС днес?

Оказва се че има зависимост от страна на бившите служби, които я използват и съм убеден, че го правят много успешно.

Какво ще промени в съзнанието ни като общество ни огласяването на сътрудниците на ДС?

Ако искаме да вървим напред, ние трябва веднъж завинаги да изразим нашето отношение към това, което е било, защото ние минахме, по време на комунистическата диктатура, през може би най-страшния тоталитарен строй, който човечеството, не само новата ни история, познава. Това, което върши комисията по разкриване на досиетата, отделни хора – журналисти като Христо Христов, трябва изцяло да бъдат подкрепяни, да изразяваме нашата благодарност, защото те работят за това, България да стане една не само демократична, но и просперираща и правова държава.

Как може да стане това?

Това може да стане само като се освободим от тези вериги, които все още обвързват много хора.

Обвиняват СДС, че не са отворили досиетата, когато са имали тази възможност, бихте ли приели вина за това?

Донякъде, защото беше направен опит. Първо, през 1991-1992 г. нямаше как да стане това. Тогава СДС беше малцинство в парламента и никога нямаше да се получи съгласието на ДПС. Оказа се, че цялото ръководство на ДПС са били агенти на Държавна сигурност.

Това ли е единственият опит, за да се отворят досиетата?

Направен беше още един опит през 1997 г. Донякъде бяхме блокирани от Конституционния съд.
Какво се случи тогава?

Единственият ми упрек за тогава е, че не беше изпреварено решението на Конституционния съд, да се разкрият тези досиета, включително и на конституционните съдии, които ги знаехме и които работеха срещу този закон.

Как Конституционният съд Ви блокира?

Съобразно правната регламентация, всяко решение на Конституционния съд действа за напред, тоест, ако тези хора, както и много други, бяха обявени, нямаше да има връщане назад. Моето лично мнение е, че нямаше да излезе и това решение на Конституционния съд, в този вид, в който излезе.

А какво беше решението на Конституционния съд?

Това беше едно решение да запази именно тези хора, които щяха да бъдат обявени. Впоследствие законът много късно го направихме и не беше съвършен. Много по-добър е законът, който други политически сили направиха през 2006 г.

Как бихте определили работата на сегашната комисия за отваряне на досиетата?


Тя си върши перфектно своята работата!

За novinite.bg

неделя, 23 ноември 2014 г.

КОГАТО СЛУШАНЕТО НА РАДИО БЕШЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ


Централата на  Радио „Свободна Европа” в Мюнхен. – Снимка: www.psywarrior.com

·        Някога в България беше забранено да се слушат така наречените „вражески станции”

Оказва се, че слушането на радио също може да е престъпление. Някога в България беше забранено да се слушат така наречените „вражески станции”, а такива бяха радиостанции като „Свободна Европа”, „Гласът на Америка” и „ВВС”, които бяха и най-известни в годините на комунизма в България.

Не просто беше забранено да се слушат тези радиостанции, но това беше и наказуеми, човек можеше да понесе много наказания, включително и да пострада кариерата му, както и да бъде репресиран по един, или друг начин. В София в онези години работеше център, който се занимаваше със заглушаване на сигнала на тези радиостанции. Този център се намираше на покрива на сградата на пл. „Славейков”, под която се намираше култовото кино „Култура”. Там работеше една партизанка, чието име не сме запомнили, но е показателно, че именно на такова място работеха едни от най-верните хора на властта, защото това място беше изключително важно. Именно от тук се осъществяваше ограничаване на така наречената „западна пропаганда”. Работещите на това място можеха да слушат необезпокоявани въпросните „вражески радиостанции”, но в техните задължения беше технически да ограничават достъпа на всички останали хора до тези радиостанции.

Така се контролираше информационният поток, така хората се държаха в неведение за онова, което можеха да чуят и което в огромната си част беше истина. Така се ограничаваше гласът на свободните, гласът на свободата.

А иначе въпросната партизанка съвестно си вършеше работата, тя беше усърдна, но тук не става дума толкова за ней, колкото за факта, заглушаването на „вражеските радиостанции” беше успешно, но за съжаление на властта, само в София и големите градове. Само на някакви си 45 км. от София, „Свободна Европа” и „ВВС” можеха да се слушат значително по-спокойно, защото там нямаше как да се заглушава сигналът.

Който знаеше и който искаше можеше много по-лесно да се наслади, наистина, на свободното слово, именно на село, но не и в големия град. Комунистите се притесняваха за осведомеността на гражданите в големите градове, но не и тези на село, защото революциите, или поне нашата, стават имено в големите градове, а не на село. Не че хората не са читави на село, но са малко, а в града, освен че се намират интелектуалците, там просто се кове историята, такава, каквато тя касае именно цялата държава.

Ето имено заради това властта в комунистическа България  буквално се беше вторачила в града, но хората от града ходеха и на село и именно там те „хващаха” „вражеските станции” и можеха да получат адекватна информация за това, което се случваше.

Такъв е случаят на Г.Ж. от София, който е и заместник-партиен секретар на низова партийна организация на столично ремонтно предприятие, на практика, той е партиен секретар на 1/3 от столицата за конкретното предприятие.

В София Г.Ж. е изработил своеобразна антена от меден кабел, навит на спирала. Той е поставен на простора на апартамента му в столичен комплекс и чрез тази антена семейството му слуша „вражески станции”. Проблемът е, че отговорните власти знаят, че тези програми се излъчват вечер и те непрекъснато променят смущаващите честоти. Така Г.Ж. се налага да стои постоянно до радиото си, за да може при всяко смущение отново да настои сигнала и да го слуша. Разбира се качеството на звука далеч не е добро, но това е гласът на истината и Г.Ж. и семейството му попиват буквално истината със сетивата си, защото чуват коментар на събития, които те познават, но не познават именно в тази им светлина.

Така имената на Петър Увалиев и Румяна Узунова се превръщат в нещо като мантрически имена на радиожурналисти, които казват истината, които категорично и откровено говорят за онова, което не е наред в България, а в онези години в родината ни почти нищо не е като в нормалния свят.

Велко Верин разказваше по радио „Свободна Европа” за капиталистическия вълк и социалистическата червена шапчица. Синът на Г.Ж., който в онези години е ученик в началните класове запомня тази фраза и се шегува в къщи с нея, а родителите му са ужасени от това, защото се притесняват да не би детето да сподели това и в училище и тогава семейството да пострада, а красният ръководител на детето е именно партийният секретар на училището. Още повече че и тъстът на Г.Ж. има роднини в Америка, а и води постоянно епистоларна кореспонденция с тях, а и той също слуша „вражески станции”, въпреки, че живее в самия център на София, където заглушаването на сигнала е най-силно.

Г.Ж. най-спокойно слуша тези забранени радиостанции именно в близко до София село, където в топлите сезони, всеки петък семейството заминава и прекарва там уикенда, в слушане на истината. Така мъжът, въпреки, че е заместник-партиен секретар на 1/3 от София на низова партийна организация, все пак е запознат с нещата така, както те наистина стоят, въпреки „гьобелсовата пропаганда” на комунистическата партия и не се „зомбира” като повечето комунисти, а остава здраво стъпил на земята. Когато демократичните промени идват, Г.Ж. е убеден демократ, впрочем, какъвто е бил и преди да  падне комунизмът, въпреки, че технически погледнато той е бил комунист.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. „България” в София

петък, 21 ноември 2014 г.

Проблемче, проблем, голям проблем, ебола...


Снимка: ЕРА/БГНЕС

От доста време ни залива информация, че еди къде си било установено огнище на опасния вирус ебола, къде ли не из Европа имаше такива случаи, които се оказаха блъф, но все пак разбуниха достатъчно духовете. Е, дойде и нашият ред. Новините гръмнаха, че болен с ебола вече е и в София. Оказа се ситуация тип „Да, ама не“, не били компютри, а компоти, но все пак се изплашихме.

Може би трябва да си признаем, че изтерясахме и граждани, и общество, ама и журналисти! Да, опасен е вирусът, не сме застраховани, защото сме част от съвременния свят, възможно е и при нас да се появи болен с този вирус, но сякаш в четвъртък вечерта наистина попрекалихме и с репортажите, но и със страха...!

Покрай тази история обаче си зададохме и някои актуални въпроси, като например, до колко сме готови да посрещнем болен с ебола?

Министър Москов даде извънредна пресконференция, на която обяви, че приоритет за ведомството е информираността, и стана ясно, че „ще бъде изготвен нов алгоритъм за всички работещи в системата“. Това е чудесно, но защо до сега не е направено, след като месеци наред ебола „шета“ по света и всички държави вземат мерки, за да се предпазят?

Министърът обявява добра инициатива, но питаме, къде е бил предходният министър, още от времето на правителството на Орешарски, защо е проспал възможността, дори задължението да оборудва екипи, които да са в пълна „бойна готовност“ за ебола.

България не е остров, какъвто беше до преди четвърт век, вече сме реална и активна част от съвременния свят. Както не сме застраховани от тероризъм, така не сме застраховани и от ебола, колкото и да ни се вижда имагинерно това. Така си мислехме, че сме далеч от конфликти, но изведнъж взривиха автобуса в Бургас и се оказахме в ситуация на емоционално озадачени...
Проблемът не е от вчера, нито е от днес, но очевидно ръководството на здравното ведомство през последните месеци е било в летаргичен дискурс, защото едва днес, когато вирусът почти почука на вратата ни, се сетихме, че видите ли, имаме екипи, ама не са напълно оборудвани!

Иначе властта реагира адекватно, не можем да не признаем, че реакцията беше наистина професионална, дори и информацията към медиите течеше така, както се очаква – своевременно, официално и пълноценно.

Въпросният случай беше определен от министър Москов като „стрестест“. Сякаш наистина се стресирахме като на тест, проверихме се, дали можем да понесем еболата психически. И ако реакцията на всички в обществото беше адекватна, то готовността на медицинските звена явно, не е напълно адекватна на ситуацията, не защото не са добри специалисти, а защото нямат достатъчно оборудване и инструменти. А ебола дебне, спотайва се смъртоносно по границите ни и само чака да си намери пролука в оградата, с която уж си мислим, че спираме бежанците от Сирия...

четвъртък, 20 ноември 2014 г.

БРАНШЪТ Е ВЪВ ВЪЗТОРГ ОТ НОВОТО РЪКОВОДСТВО НА ТУРИЗМА


Снимка: БГНЕС

“Все още не съм се запознал с новия Устройствен правилник на Министерството на туризма. Много сме доволни от избора на министър на туризма. От двете срещи, които г-жа Николина Ангелкова направи с нас, колегите са възхитени. Тя е много подходяща за министър на туризма, с много добър начин на комуникация. Явно Америка, където е учила и стажувала дава своето отражение, а от европейските й маниери всички сме във възторг. Радваме се, че ще можем да работим с такъв млад и перспективен ръководител“, каза пред novinite.bg Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

Според него, със създаването на министерство на туризма браншът ще може още по-ефективно да участва в управлението на отрасъла. Министър Ангелкова е подчертала пред представителите на бранша, че ще ръководи министерството заедно с браншовите организации и няма да прави насилствени действия, които не са съобразени с колегите й от асоциациите и съюзите.

Рагин подчерта, че това е качествено нов момент в проевропейската линия на управлението на туризма. „Най-големите ни проблеми в момента са, че концесиите от морските ни курорти трябва да минат към министеството. Концесиите за ски-курортите също трябва да минат към новото ведомство. Искаме също така пълна децентрализация и райониране, както и излизане на световните пазари. Регионите трябва да излизат на световните пазари със собствени дестинации. Очакваме още 1% от приходите на валута да отива за външна реклама и 1% - за вътрешна реклама“, каза още Рагин. По думите му, предстоят промени в Закона за туризма, нови наредби и нормативни актове.

След двете срещи с ръководството на новото министерство, браншът е убеден, че има добър диалог и желание за качествена работа. Надяват се онова, което е обещано двустранно, да бъде изпълнено. Рагин допълни, че е оптимист, поне за сега. Според него, министърът е твърде млад, ще има и такива, които да й завиждат.


Освен Националният съвет по туризъм, има и консултативно тяло, където са ангажирани изявени специалисти от бранша. Те ще помагат на министър Ангелкова при вземането на отговорни решения за управлението на отрасъла.

За novinite.bg

И ЦЪРКВАТА НИ СЕ СДОБИ С ИНДИАНА ДЖОУНС


Снимка: wallpaperbg.com


„Възрожденски ръкопис с поучения е бил открит случайно в Троянския манастир. На книгата пише Дамаскин и се разчита годината 1745, съобщи навръх 45-ия си рожден ден игуменът епископ Сионий”, пише в. "Телеграф".
Сборникът е бил намерен при разчистване в една от стаите в старото западно крило на манастира, което от години не се използва.

Книгата ще бъде предоставена за обработка на проф. Аксиния Джурова.”
"Откритата книга  Дамаскин е наистина най-ценният ми подарък за рождения ден, защото тя е дар за братството, носеща мъдростта на вярата, съхранена във вековете, каза дядо Сионий”, пише още в. „Телеграф”.

Всъщност се хващаме за последните думи, за рожденият ден на дядо ни Сионий Велички. Интересно е, как така, това „изоставено” крило на манастира е било толкова изоставено, че чак там не е влизано от 1745 г…!? Както се казва, хайде Холан! Запознати с историята на Троянския манастир си спомнят, че само преди около три години е бил сменен покривът на същото това западно крило. Тогава е влизано и „разчиствано” във всички стаи. Е, как така тогава не беше забелязана въпросната книга…!?

Освен това не е вярно, че западното крило не се ползва от много години, защото до 80-те години там е имало монаси, а след това, почти до сега, тези стаи са се ползвали за спане, като хотелска част. Тук са преспивали по-бедни хора, които са плащали за това по 10 лв., а после – по 8 лв. Тези стаи са се ползвали и се ползват. Някои от тях не са имали покрив и са били наричани „хотел Звездоброй”. И изведнъж, изнедааааа, намират за пореден път нещо „уникално”, при това именно на рождения ден на игумена.

Всъщност, епископ Сионий не за първи път намира нещо „уникално”. Преди около година той отново „откри” икона на Св. Богородица Троеручица, в Лопушанския манастир. Монаси и свещеници са на мнение, че това е измама. Заявява се, че иконата е била намерена в ниша в църквата. Там обаче има три ниши – синтрон, или горно място, проскомидия и дяконик, или съсъдохранилище. Тези ниши се ползват почти ежедневно. Е, нима тази икона не е била видяна до тогава…!?

Така Лопушанският манастир се превърна в манастира на сънуваните икони. Има един „манастир” Св. Пантелеймон, на така наречената сестра Христина край Смолян, който също е манастир на сънищата, където въпросната тълкува сънища. А Троянският манастир явно се превръща в манастира на „уникалните”  и „новооткрити” дамаскини…!

Трябва все пак да кажем, че някак ни е странно, как така именно на рождения си ден епископът „намира” тази книга…!? Някак е странно да „откриваме” непрекъснато „уникални” икони и писания.

Разбираме желанието да се прави реклама, все пак PR-ът е новата журналистика у нас, а това е власт, това са пари, това е влияние…., но някак трябва да има граница.

Епископи дори заявиха, че намерената икона в Лопушанския манастир е „фалшификат”. Е, как тогава да вярваме, че сега, за пореден път имаме „уникално” откритие!?

Епископ Сионий явно е на път да се сдобие с ново прозвище – църковният Индиана Джоунс! Сега очакваме следващото му откритие, дали пък няма да се окаже, че е намерил я някой свещник от 1245 г., или пък нокът от прилеп от 487-ма година, защо пък не – ново Евангелие на неизвестен до сега евангелист, пък знае ли човек, може да излезе и някоя златна маска на ... "Стрес IV-ти"...да речем..!

Въпросното ново „откритие” е „дар за братството” на манастира…! Ама такова братство, то няма такова, то беше разгонено, сега там има един архимандрит игуменът и още няколко случайно преминаващи. И накрая, когато стана игумен на този манастир, през май 2014 г., епископ Сионий изчисти цялото западно крило, буквално го изрина, при това на няколко пъти. Последната бригада беше ръководена лично от него…и тогава въпросният дамаскин не беше открит….! 

Боже опази, щом и в църквата се навъдиха пишман „археолози”!