Лявото ли одеснява, или дясното – олевява!?

Снимка: www.dnevnik.bg

Кабинетът „Орешарски“ „сдаде“ властта на новият премиер на служебното правителство – проф. Георги Близнашки.

Снимки от всякакъв ъгъл обиколиха медиите и социалните мрежи и ако човек се загледа по продължително, вероятно ще стигне до един твърде екзотичен извод. Уж правителството на Орешарски беше ляво, защото зад него стоеше основно БСП, освен ДПС и „Атака“ /до един момент/, а премиерът беше десен, или поне произлизаше от дясното политическо пространство. 

Новият премиер Близнашки пък формално ще ръководи дясно правителство, защото президентът Плевнелиев е десен човек, съдейки по това, че произлиза в политическо естество от партия, която се самопровъзгласява за дясна. В същото време, премиерът Близнашки пък е бивш функционер от лявото политическо пространство, в качеството си на бивш депутат и член на БСП.

Какво излиза, формално лявото правителство се ръководи от десен премиер, а формално дясното  от ляв!

Тази кръстосана зависимост звучи странно и създава усещането за политическа безтегловност и ефирност на хаоса. 

В Правителството на Орешарски имаше откровено „десни“ хора, като например министърът на културата, но, той също беше част от едно ляво правителство, защото „опорните точки“ течаха в посока от управляващата, макар и опозиционна, БСП към Министерския съвет. 

Как да се ориентираме, дали едно правителство е ляво, или е дясно...? Всъщност, това едва ли има особено голямо значение, особено, когато говорим за служебно правителство, което има за основен приоритет – да подготви изборите и да „крепи“ държавата до следващото редовно правителство. 

Колкото до хората в кабинета „Близнашки“, те всички са експерти в дадени области и въпреки, че ги иронизираха, че не били възпитаници на „Харвард“, защото някой си имал само две седмици специализация там, това едва ли ги прави по-малко експерти, отколкото наистина са. Или иначе казано, някои  предишни и това нямаха като специализация...! 

За novinite.bg

Отец Григорий: Приютът на отец Иван има готовност да приеме 42-ма пострадали от наводненията

Снимка: Ина Попова и Българска патриаршия

Отец Григорий (Григор Димитров) е син на отец Иван от Нови хан. Той пое неотдавна приюта от своя баща. Пред novinite.bg свещеникът заяви, че има готовност да приеме 42-ма пострадали и най-крайно нуждаещи се от наводнението в гр. Мизия и околността. Приютът е готов да предостави къщи в с. Якимово, които са подходящи за обитаване. Отец Григорий коментира, че въпреки очакваната лоша реколта, пострадалите от бедствието ще могат да разчитат и на скромна прехрана. Така, макар и с подръчни средства, хората ще имат покрив над главите си и храна. 

-Отец Григорий, колко човека можете да настаните в приюта в с. Якимово, има ли вече настанени при Вас?

Все още няма настанени хора. Баща ми /отец Иван-б.р./ е разговарял с кмета на гр. Мизия и има сформиран кризисен щаб. Изчакваме да спадсне нивото на водата, а някои от хората искат да си се върнт в домовете си, не искатн да ги изоставят. Ако се стигне до там, че комисия определи, че жилищата са опасни и няма как да се живмее в тях, тези хора ще бъдат настанявани в домове на близки в селата, или в града. Баща ми е заявил готовност, че може да приемем 42-ма човека. Село Ясимово е на 40 км. от гр. Мизия. Това улеснява начинанието. Хората, ако си преценят, чуе имат нужда от нашата помощ, могат да бъдат настанени.

Какви са условията, които се предлагат в с. Якимово?

Това са къщи, които са обитаеми,готови са за ползване. Има легла, оформена е кухня, има нормални условия за живеене.

Колко време биха могли да останат в тези къщи хората?

Никой няма да ги изгони, докато си възстановят домовете. Едва ли ще останат вечно, всеки иска да се върне в дома си, но докато имат нужда, ще могат да останат в тези къщи. Не пноставяме срокове, за месец и два дена, или два месеца, кой, колкото може и иска може да остане при нас в тези къщи.

От какво имате нужда сега, как могат да Ви помогнат фирми, общини, отделни граждани, за да посрещнете пострадали от наводнението?

Едва ли ние сме най-нуждаещите се. Къщите, които предлагаме в с. Якимово са старички, не са нови, повечето са на гредоред. Има малко течове от покривите, керемиди има за смяна. Ремонтни дейности са необходими, но ние си ги извършваме, постепенно, когато и колкото можем. Това обаче изисква пари. Трябва да се купят нови керемиди, строителни материали, това изиска средства. Имаме нужда от ремонти, но въпреки това, в тези къщи може да се живее, не са опасни, нито са с лоши условия.

Говорено ли е с кмета на гр. Мизия, ще бъдат ли изготвени списъци с най-крайно нуждаещите се?

Изчаква се да падне нивото на водата. Едва тогава ще се преценява, които хора ще се върнат по домовете си и кои няма да могат поради различни причини. Тогава ще видим, кои хора ще имат необходимост да дойдат при нас.

Как ще се организира изхранването в с. Якимово?

Ние осигуряваме и прехраната, както и до сега, ще храним хората, които имат нужда от такава помощ.

Вашият баща отец Иван спомена, че реколтата, която са очаквали е доста слаба, заради дъждовете, при Вас какво е положението, ще има ли достатъчно продукция ,за да изхраните нуждаещите се?

Да, тежка година е, и при нас не е по-различно. Имаме посеви, но едва ли реколтата ще е добра тази година.

Получавате ли някаква помощ от църквата за настаняването на пострадалите от гр. Мизия и околността?

За нас не, митрополиите са автономни и всеки митрополит си решава, дали има възможност да поеме хора в даден манастир, църковен имот, където има подходяща леглова база.

За novinite.bg

Нощ в Атон…!

Снимка: Кирил Мицев и Христо Мицев

Има нещо,.., искаше ми се да кажа магическо, но едва ли това е най-подходящата дума, когато говорим за храм. Става дума за храмовете на Атон /Света Гора/.

Тук дори ароматите са различни от църквите у нас, тамянът е друг, мирише на билки, на смола, мирише на вяра, мирише на истинско, на чисто, на толкова чисто, сякаш е извън това измерение…! Когато монахът, който пали и гаси свещите мине покрай нас, течението от движението му донася аромат на тамян, аромат на пушек от току що угасена свещ, аромат на някакво странно усещане за безтегловност, сякаш той прелита покрай нас и оставя шлейфа си от омайни усещания като една Халеева комета, да му се полюбуваме и сетне и той изчезва подир „кометата” си.

Нощите в храмовете на Атон са изключителни, това е може би единственото подходящо прилагателно, за което се сещам, ако има допълнение с друго прилагателно, смисълът би се променил,…със сигурност!

Различно е в различните манастири, на места бие камбана, изглежда само на празник и в неделя, някъде удрят метално клепало, а после и дървено. Първите звуци са около 3,30-4,00 ч. след полунощ. Тогава започва първата служба. Но поклонниците се събират в относителна пълнота едва към 5-5,30 ч.

Входът на храма е тъмен, малко по-навътре е още по-тъмно, а в същинската църква е приглушено. Светят само кандила и свещи – истински свещи, от истински восък – празник за сетивата. Миризмата някак е друга, не се усеща тежкият натрапчив вкус на прегорял парафин, мирише на пчелен мед, на нещо твърде топло, лично, почти интимно.

Влизаме и тихо търсим свободен стол от онези, които са до стените. В тъмнината не виждаме, че някъде има и монаси, те са толкова слаби, незабележими в топлата тъмнина на храма. Намираме си места и подпираме главите си, докато слушаме песнопенията. Почти заспиваме, всъщност, спим. Очите ни са затворени, но сърцата ни са отворени, душата ни е будна, ала сърцето, все още спи.

Столовете скърцат когато ставаме и сядаме, стенат старите дъски, подпирали уморените очи на стотици и дори хиляди монаси през годините.

Стряскаме се от „…Подай Господи…”, а после пак заспиваме, тихо и тайно, като монаси. И те спят, но слушат, защото съзнанието им е будно. Когато трябва стават прави, когато е нужно се покланят, когато трябва отново падат ничком на земята, а ние ги копираме, за да сме част от тях, не за да не се различаваме, а за да се съединим, поне доколкото можем.

Нощта в атонския храм е красива, уютна, спокойна, топла, дори понякога леко задушна, но във всеки случай – искрена, добронамерена, изненадващо въздействаща, въпреки тишината и дори въпреки известната монотонност.

Млад монах тихо ни призовава, подава ни два пакета с листове с написани на тях имена. Единият е за „Упокой”, другият е „За здраве”. Двама от нас четат на ум имената по времето на литургията. Това се прави всяка сутрин, месеци наред. Докато правим това, пред нас светят три свещи, отново восъчни. Светлината е топла, а ароматът е завладяващ.

Завършваме послушанието /поставената задача/, а монахът ни се усмихва благодарно, взема двата плика и ги прибира, сякаш са някаква негова ценност, лична, нещо, за което отговаря с живота си, обръща се към нас отново и ни се усмихва топло, толкова топло, колкото е достатъчно да сгрее сърцето на всеки един от нас.

В това време певците запяват отново заедно, „Иже херувими”, „Господи возвах”, или каквото там се пее, понякога звуците и ароматите така се преплитат, че човек може да се обърка за времето, но така именно се потапя всецяло в атмосферата на атонския храм.

Старият монах-който отговаря за свещите отново, за пореден път, ги загасва с дълга метална пръчка, накрая на която има нещо като конус. С настойчиво енергично въртеливо движение, с рутина, той върши своето послушание и на последната свещ, за да може след известно време, когато литургията изисква, всички светилници да бъдат запалени отново. Това той прави по няколко пъти абсолютно всяка сутрин, всеки ден, всеки месец, всяка година, подред, без да му омръзва. Работата му е извънредно еднообразна, но той изглежда истински щастлив, а вероятно и е щастлив.

Един от монасите, на около средна възраст, все пак от тези бради човек трудно може да определи точна възраст, сяда в ъгъла, завива се с булото си и вероятно спи. Спим и ние, почиваме до следващото покланяне, или кадене с тамян, когато отново ставаме прави, покланяме се и отново заспиваме по столовете, като тайнствения монах в ъгъла.

Друг монах се появява от нежния сумрак на звуците, иска да седне на стола, но едва тогава разбира, че там вече се е настанил „спящият” монах. Ориентират се бързо, единият дава сигнал за присъствието си, другият енергично се насочва към друг стол. 

Всъщност Атон никога не спи, защото когато няма служба, монаси се молят в килиите си. След това те отново се молят в църквата. Атон  будува заради света, заради целия свят. Атон се моли за всички нас, без разлика в етнос, вяра, философия.

Едни монаси си поспиват, ние също си поспиваме, но други будуват, след това спалите будуват, а тези, които са служили в църквата – почиват активно – пак в църквата. Това е кръговратът на видимото, а невидимото е в тишината, в пламъците на свещите и кандилата, осветените от нетварната светлина образи на иконите, които ни гледат не строго и назидателно, а с разбиране и една странна, докосваща, искряща доброта. Църквите на Атон…! Те не са страшни и студени, не са нравоучителни. Те са дом, дом на душата, дом, в който наистина сме като у дома си! 

За novinite.bg

Проф. Близнашки говори за морална революция

Снимка: dnes.dir.bg

Новият служебен премиер на България е проф. Георги Близнашки. На 14 ноември миналата година той даде интервю за novinite.bg по актуални за страната ни теми. Припомняме на читателите ни отделни цитати от неговите тези и позицията му по някои актуални събития:

По казуса „Пеевски“, проф. Близнашки коментира: „Едва ли има нещо по-естествено от това един преподавател да застане на страната на своите студенти, когато те водят битка за възстановяване на обществения морал. Още повече, че "окупацията" започна тогава, когато самият аз оспорих решението на Конституционния съд по случая Пеевски, а студентите по същество подкрепиха моята позиция. Не може институцията, призвана да защитава Конституцията да я потъпква и всичко това да остава без последици?!“

По отношение на окупацията на СУ „Св. Кл. Охридски“ от протестиращи студенти, професор Близнашки заяви: „Надявам се,че окупацията ще бъде прекратена скоро, защото тя постигна своите цели: разбуди обществото и даде нови импулси за безпрецедентните улични протести в България, които продължават повече от 150 дни. Студентите сами ще решат, как да продължат, като смятам, че ако правителството не подаде оставка, протестът ще приеме нови форми“.

За протеста на студентите, служебният премиер заявява: „Партийната политика  няма място в университетите, но да не забравяме, че политически характер има всичко онова, което се отнася до живота на обществото като цяло. В този смисъл студентите като пълноправни граждани има право да отстояват собствената си гледна точка. Това, което се случва в обществото, е морална революция, насочена срещу политическите партии от статуквото, които вместо да служат на общото благо се поставят в услуга на различни частни и корпоративни интереси. Така че, студентите няма как да останат безразлични към тези фундаментални теми и проблеми“.

Позицията на проф. Близнашки за протестите беше: „Доколкото залогът на тези протести е огромен - бъдещето на българската нация и държава, дотолкова тези, които остават настрана от студентските вълнения, трябва да проявят разбиране към младите хора, които отстояват една общонационална кауза“. 

За novinite.bg

Експерти: След потоп, най-честите болести са хепатит А и чревни инфекции

Снимка: todortv7.wordpress.com

„Най-често срещаните болести, които се появяват след наводнения като това в Мизия са стомашно-чревни инфекции, хепатит А и токсикоинфекции“, каза пред novinite.bg здравен експерт. 

По думите му, хората трябва да се самоизолират от престояли храни и такива, които са имали досег до водата. Продуктите след едно такова наводнение са замърсени и не бива да бъдат ползвани за консумация. Трябва да се пие само минерална бутилирана вода и да не се ползва водата от канализацията, защото по всяка вероятност е замътена, или замърсена. Тя може да се използва за консумация едва след като излязат пробите и ако те предполагат. 

„Най-честите смущения са нервно-вегетативни, развиват се също така и фобии и депресии, когато човек връща спомените от бедствието“, коментира пред novinite.bg друг здравен експерт, специалист по психично здраве. По думите му, най-застрашени са хората с болести като диабет и хипертония, както и такива с лабилна психика и нервна система и особено децата, за които едно бедствие е много опасно, защото оставя трайни отпечатъци. 

„Мерките трябва да са комплексни, и от полицията, и от „Гражданска защита“, и санитарните инспектори, а също и от гражданските организации и общините“, категорични са здравните експерти.

За novinite.bg

„Кой” и…„Защо”…!?

Снимка:  soulelevation.blogspot.com

„Кой” беше въпросът, който ни съпътстваше през година и няколко месеца – времето, в което управляваше коалицията между БСП, ДПС и „Атака”. Правителството на Орешарски подаде оставка и сега въпросът „Кой” сякаш позагуби смисъл. Именно този въпрос обаче беше причината да бъдат свалени от ефир двама популярни водещи от една от националните ни телевизии, този въпрос създаде нов вид движение на гражданите, което се обяви срещу управлението на държавата със средствата на снизхождението, в името на едно нестабилно мнозинство.

„Кой”…, всъщност оказа се, че отговорът на този въпрос е „Всички”. Цялата политическа система и класа докара г-н Пеевски във властта и го лансира за шеф на ДАНС. Съвременния политически модел е в основата на причината такива хора да бъдат толерирани и предлагани за постове, за които определено нямат никакъв специализиран капацитет, за да ги заемат.

Пеевски беше политически компромис, той беше предложен от ДПС, БСП, „Атака” трябваше да си мълчи, а останалите реагираха като „след дъжд-качулка”.

Проблемът не е в това, „Кой” именно предложи Пеевски, проблемът е и в това, „Защо” беше предложен Пеевски. Трябва да обърнем внимание и на факта, че именно Пеевски беше предложен за ръководител на силово звено, а той самият не притежаваше професионална подготовка да го ръководи. Това от една страна беше автогол за самия Пеевски, от друга страна, политическите сили поприклекнаха с него, уж за да вземат начална скорост, но вместо това…свършиха една друга работа…!

Пеевски беше предложен, защото политическата, но най-вече икономическата конюнктура го предполагаше и предразполагаше. Той се появи в политиката, защото всичко останало беше допустимо в същата тази политика. Той беше компромис, но беше и оръжие – атомно оръжие срещу елементарната политическа нормалност, такава, каквато сякаш винаги ни е липсвала.

А „Кой” го предложи, това сякаш вече не само няма значение, но и звучи архаично, защото именно – „Всички” носят отговорност. Дори  и някои новосформирани политически формати, които си придават важност с непристойни задявки, на гърба на установени политически субекти, с идеология и история, дори и такива нови политически продукти на политико-икономическото инженерство, също носят вина.  Тяхната вина дори е по-голяма от тази на някои така наречени „стари партии”.

Пеевски се появи в политиката, защото историческото време го повика, а историческите субекти го приеха сред себе си. Пеевски не е плашило, той не е страшен, той беше използван и изплют почти веднага, защото е жилав и трудно може да бъде предъвкан от изтощеното от дъвчене обществено мнение. 

За novinite.bg

Хлябът и ножът трябва да са в различни ръце...!

Снимка:  thepowerofmoney.net

Първите наблюдения от промените, които бяха въведени в Закона за потребителските кредити са, че те не доведоха до поевтиняването им, както и не доведоха да по-лек достъп до такива финансови услуги. 

Банките бяха задължени да премахнат таксите за усвояване и обслужване на кредита, но например таксата за усвояване се трансформира в такса за разглеждане на документи. 

С една дума, промените в Закона бяха на практика излишни. Какъв е смисълът от това да правиш нещо, което веднага след това ще смени името си, но ще запази съдържанието си и в крайна сметка няма да има никакъв ефект...!?

Не само това, но вместо кредитите да поевтинеят, те дори няма да запазят сегашната си цена,а ще поскъпнат, като станат първо по-неразбираеми, а след това и по-трудно достъпни.

Банките се изхитриха и замениха месечната такса със застраховка "Живот" или годишната такса за обслужване със същата застраховка, което при това е задължително и то за сметка изцяло на клиента. Е, какво излиза, че вместо да изпишем вежди – извадихме очите.

Бързото кредитиране също става по-недостъпно, защото вече се иска потребител, за да може финансовата институция да си осигури възвръщаемост. В същото време обаче никой няма да се съгласи да стане поръчител, при такива големи лихви. В този случай, институцията услужливо предлага „услугата“ поръчител, обаче за това има такса.

Какво излиза – преди, макар, че лихвата беше космическа, поне човек можеше да се добере до бърз заем, сега, лихвата е по-ниска, но таксите са допълнителни и това отново прави разхода като предишния, че и по-голям, само дето достъпът до въпросния бърз кредит е много по-труден. И..., каква беше целта на мероприятието, едва ли е била тази...!?

Банките не могат и не бива да са държава в държавата, законите трябва така да се променят, че да осигурят относителен паритет, еднаква достъпност, разбира се в условията на лоялна конкуренция, но тези същите закони трябва да се спазват не само от кредитоискателите, а и от самите банки. Само тогава няма банките да си позволяват да упражняват терор над кредитоискателите.

Вярно е, че хората които вземат кредити, трябва да са запознати с условията, но е вярно също, че условията трябва да са такива, че хората да имат и интерес, но и възможност да теглят кредити. 

Банките не са благотворителни дружества, те трябва и е нормално да искат да печелят, само че, печалбата им трябва да е регламентирана, а не те сами да си определят правилата, защото когато и хябът, и ножът са в едни ръце, тогава възниква ситуация, която е хранителна за банков „тоталитаризъм“, а това понамирисва на едно отминало време.

Никой не иска уравниловка в печалбите, или в разходите, не става дума за формално връщане на чл. 1 от Конституцията на НРБ, но правила са болезнено необходими, особено сега, особено след поредицата от банкови скандали.

За novinite.bg