От 24 януари започнах работа във в-к "Класа" като репортер. Отговарям за ресорите "туризъм" и "екология". Това е новината, надявам се да се справя и да изтече пробният срок от шест месеца, а след това да остана на безсрочен договор, ще видим...!
Зопчвам публикуване на някои от статиите ми, които считам за интересни и значими.Ето и първата такава:
Кой ще накара общините да си направят Общи устройствени планове?
Фирми заличават площадките си за скрап
Само 30 % от общините в страната имат актуални Общи устройствени планове /ОУП/. Това стана ясно преди 15 февруари, датата след която фирмите за преработка на скрап могат да работят само в общините с ОУП /стр. 6/. Близо 70 % компаниите, които събират и рециклират скрап на практика се оказват извън закона и причината за това е, че голяма част от общините не са си свършили работата.
Кой трябва да накара общините да си направят Общи устройствени планове? Компаниите за преработка на скрап не притежават никакви лостове за въздействие върху общинските съвети. Решението за приемане на ОУП е изцяло в прерогативите на самите общини и решението на проблема е в техни ръце. С промените в Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ се извиват ръцете на бизнеса, като по този начин държавата се надява да въздейства върху общинските администрации, които да изпълнят задълженията си. Дали обаче общините ще имат възможност да реагират в определените срокове, дали въобще ще намерят време да приемат ОУП, дали ще има воля за това, са въпроси, в сферата на окултното. Междувременно фирми вече подават документи в МИЕТ, с които настояват да бъдат заличени в лицензите им площадките за обработка на скрап.
сряда, 22 февруари 2012 г.
събота, 10 декември 2011 г.
събота, 3 декември 2011 г.
сряда, 19 октомври 2011 г.
МЕЖДУ СИРИЯ И КАНАДА-ЕДНА „СБЪДНАТА” СЪДБА
Пол Анка в България...! Това е нещо толкова невероятно, че само до преди двадесетина години щяха да ни помислят за луди, особено ако такъв музикант и изпълнител идва малко преди друга звезда от такъв ранг, като Том Джоунс...! Невероятно, но факт, обстоятелствата в България отдавна вече са различни от тези през далечната 1989 г. и звезди фигури като Пол Анка вече могат да бъдат видени и в родината ни.
До неотдавна тези имена на световноизвестни изпълнители представляваха нещо като теми „ТАБУ”. Това беше така, защото те не бяха познати в страната ни, а не бяха познати, защото изкуството им беше възприемано като проводник на западно влияние в социалистическа България и това не се харесваше на тоталитарните ни управници. Тук, отвъд „желязната завеса” бяха популярни руските частушки и родната естрада, в което няма нищо лошо, освен, когато този тип изкуство се толерираше от официалната власт и се представяше като единственото „прогресивно” творчество, за разлика от всичко останало. Такива бяха времената, колкото и сега да не ни се вярва.
Софийските, а и не само софийските „ашлаци”, както ги наричаха в онези години, бяха всъщност истинските фенове на Пол Анка и цялата плеяда талантливи и известни по целия свят изпълнители, които си пробиваха малки дупки в „желязната завеса” и през тях нахлуваха в ограничени, „тайни” общества, предимно в градовете. Тук младежите попиваха изпълненията на „Бийтълс” и Елвис Пресли, а след това и на водопада от качествена музика от САЩ, Канада и останалия цивилизован и демократичен свят. По този начин тези млади хора се култивираха не само музикално, но и чисто духовно, защото имаха достъп до така наречения „нормален свят”. В същото време обаче те бяха заклеймявани, защото не бяха „класово” управляеми и сами по себе си представляваха заплаха за установената политическа система. Тези момчета бяха репресирани, като бяха изпращани да служат в задължителната по онова време казарма, в по-отдалечени райони на страната, където се очакваше да бъдат окончателно „превъзпитани”. За щастие това не се случваше с всички и след като отбиваха задължителната си военна служба, много от тях продължаваха да слушат и да търсят новата западна музика.
Присъствието на име като Пол Анка в културния афиш на София и България днес до голяма степен е и благодарение на тези млади хора в онези бездиханни години, когато те рискуваха щастието на младостта си и сигурността на бъдещето си, за да подържат жив духа на Запада в България. Голяма роля за това имат и българските емигранти по света. Българите, които живеят в САЩ в онези години изпращат по свои близки, които макар и рядко идват в родината си, плочи и аудио-касети с най-новите записи. В този смисъл диаспората ни изиграва ролята на културен медиатор в годините на „развития социализъм”, когато си мислехме, че живеем, но всъщност живуркахме. По този повод Георги Иванов, чийто баща и сестра живеят в Америка, споделя, че „...американците работят, за да живеят, а ние живеем, за да работим...!”. С това той изразява убеждението си, че хората отвъд „желязната завеса” знаят, как да живеят, докато ние тук знаем само, как да работим.
Всъщност самият Пол Анка също, оказва се, е имигрант в Канада. Неговият прадядо напуска Сирия и започва бизнес в Отава-Канада. Бащата на Пол пък продавал сандвичи срещу сградата на парламента. За момчето от рано става ясно, че бъдещето му се очертава в границите на ресторантьорството, но съдбата е предопределила друго за него. Нa 10-годишна възраст той умело имитира Джони Рей, като първата му публична изява е пред група копачи на канавки недалеч от дома му. На 13 години той сформира трио с двама свои съученици наречено Bobbysoxers, като с изпълненията си те печелят до 15 долара на вечер. Когато е на 15 години, Анка има постоянен ангажимент към нощен клуб.
В училище от рано разбират, че момчето има друго бъдеще и на практика отказват да го обучават, а Пол поема по пътя на славата. На един Великден, който се оказва наистина велик ден за него, той заминава за Ню Йорк, където една канадска група с името Rover Boys му е уредила прослушване за наскоро основания лейбъл ABC Paramount Records. В компанията са впечатлени от ентусиазма на Пол и неговата дарба да композира звучни мелодии примесени с обикновен език, който е разбираем за децата. И така той подписва договор с тях. Това е само началото на пътя на един от най-известните изпълнители от онова златно поколение, които оставят трайни следи в историята на музиката. Именно поради това, посещението и концертът на Пол Анка в София сами по себе си представляват истинско културно събитие за страната ни. Този концерт и следващия на Том Джоунс, като че ли поставят едно ново начало, с което се надяваме и други изпълнители от подобен ръст да зарадват българските ценители на тази музика. След като легендарни рок-банди „откриха” България, време беше и „динозаврите” на западната музика също да я „открият”, защото българите заслужават, след толкова години на музикално „затъмнение”, да получат поне малко радост от изворите, а какво по-подходящо от концерт на имена като Пол Анка и Том Джоунс!
Венцислав Жеков
Абонамент за:
Коментари (Atom)