ПОРЕДНАТА ПЪРВА СТРАНИЦА ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО И ОТНОВО С МОЯ СТАТИЯ.

НОВА ПЪРВА СТРАНИЦА С МОЯ СТАТИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ"-ЧИКАГО

СТАНАХ УЧАСТНИК В ПТП !!!

Може би мястото на такъв пост не е тук, но все пак....днес автобус № 213, в който пътувах, катастрофира малко след спирката при хотел "Плиска". Катастрофата беше опасна, защото можеше да има и жертви. В такива случаи хората казват, че е бил "малкият дявол". Гледах навътре и не разбрах, какво става, докато в автобуса не започнаха да крещят хора. Тогава осъзнах, че нещо става. Докато разбера какво, чух остър звук от стържеща се ламарина, когато автобусът е преминавал през мантинелата на Цариградско шосе. Няколко минути стояхме в автобуса, след това ни отвориха вратите и слязохме. Честно казано, уплаших се!
Ограденото светло петно на първата снимка е точното ми разположение по време на катастрофата!
Да се надяваме, че е бил "малкият дявол" и дано да няма повече такива събития! Това са снимките от местоположението на автобуса след катастрофата.

ПЪРВИ СТРАНИЦИ НА ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО

ТОВА СА ВСИЧКИТЕ ПЪРВИ СТРАНИЦИ НА ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО, НА КОИТО КЪМ МОМЕНТА ИМА ПУБЛИКУВАНИ МОИ СТАТИИ. НАДЯВАМ СЕ ТЕНДЕНЦИЯТА ДА ПРОДЪЛЖИ И АЗ ДА ПРОДЪЛЖА ДА ПОСТВАМ ТУК СТРАНИЦИТЕ, НА КОИТО ИМА МОИ ПУБЛИКАЦИИ. дЪРЖА ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ ТОВА ДАЛЕЧ НЕ Е СУЕТА, А ПРОСТО НАЧИН ДА ПОКАЖА, КАКВО СЪМ ПРАВИЛ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ. НАДЯВАМ СЕ ДА БЪДЕ ОЦЕНЕНО СПОРЕД ДОСТОЙНСТВАТА СИ!

ТЕХНОЛОГИЯ НА РАЖДАНЕТО НА ЕДИН СТИХ

С тази снимка се опитвам да покажа технологията на раждането на едно стихотворение. Така пиша, преди да се получи нещо, което според мен има някаква стойност. Това е раждането на един нов стих. Така пиша от години, с тази разлика, че преди предпочитах молив, а сега пиша с писалка, но така или иначе-това е родилният процес на едно мое стихотворение. По-долу съм преписал самото стихотворение, за да е по-четливо, защото както е видно, пиша с краката си...!;-)

ОРИЗОВИ ДУМИ

Очакване, звънец усмивка.
Срамежлива суматоха, чехли,
домашни дрехи.
Усядане във фотьойлна отливка,
чаша вода, малко храна
и няколко свещи...!

Нощ навън, нощ и вътре...,
зле прикрита прозявка,
очи, насълзени с умора,
полуоправено легло
с отметната завивка,
студени ръце в простора...

Една нетърпелива целувка,
сетне-втора, трета-
машина за чувства!
Хиляди волтове
заредени светлини-
жадни за умопомрачения
слабини.

Фалшива умора,
мъгловити очи,
развалени прически,
незаличими следи,
аромати на свещи,
на спазми,
на теб,
и прегръдка, подобна
на "змийски вертеп"!

1 юли 2009 г.

СЛЕДОБЕД

Ти плахо навлизаш
във моя следобед,
трошиш светлината
на залци,
оставяш да влиза
по малко от тебе,
по малко,
през малък прозорец.

Пак плахо надничаш,
дори зад вратата,
където увиснала
в своята немощ,
все още изсъхва
хавлията бяла,
изгубила
старата
нежност.

Вода ти донасям
в дълбоката чаша-
онази, която обичаш,
познато надничаш
във стаята тиха,
преди
отново
да тичаш…!