Ценностите
ни се съхраняват на различни места, за по-висока сигурност
Председателят
на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев е роден на 25 октомври 1971
г. в София. Завършил е специалност история в Софийския университет „Св. Климент
Охридски" (1994 г.). Доктор по история с дисертация на тема „Българите
мюсюлмани в държавната политика на България (1944-1959 г.)“ (2001). Преподавател
по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския
университет „Св. Климент Охридски". Бил е гост-лектор в университетите в
Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Владее немски и английски език, ползва руски
език.
-
Г-н Груев, съзнавайки несъстоятелността
на един такъв въпрос, все пак, какво е най-ценното, което се пази в нашите
архиви?
-
Неотдавна мина датата 9 септември. Тя е
вододелна за историята ни, във връзка с това при нас се пазят указите на
регентите за назначаването на кабинета на Муравиев и за неговото освобождаване
,както и за назначаването на нов кабинет на Кимон Георгиев. Тук имаме нещо,
което противоречи и на Конституцията, а и на логиката. Имаме указ на
правителството за назначаване на новите регенти, вместо обратното. Знаете, че
новата власт тогава освобождава старият регентски съвет и назначава нов.
-
Къде се съхраняват архивите и има ли
специални условия, при които това става?
-
Имаме такива хранилища, включително и в
нашата сграда, но тук се съхранява една много малка част от архивите. Имаме две
хранилища, които са в периферията на града – в „Илиянци“ и на „Чепинско шосе“.
Като само в едното условията съответстват на европейския стандарт за съхранение
на документи. Влажността не бива да бъде повече от 55%, постоянна температура –
не повече от 18-19 градуса, както и специални изисквания за осветеност – до 50
лукса. Накратко, съхранението на документите и особено качественото и
надеждното съхранение е нещо доста скъпо, не само у нас, но и по света.
-
Понеже архиви, при това не по-малко
цени, се съхраняват и на други места, било то във Велико Търново или пък в
Центъра „Иван Дуичев“, как работите с тях, имате ли възможност да контролирате
процесите там?
-
Това е регламентирано в Закона за
националния архивен фонд. Именно там на нашата агенция са вменени и
контролно-методически функции, свързани със съхранението на документите,
грижата за тях преди постъпването им за постоянно съхранение също.
-
Има ли документи, които все още не са
обработени?
-
Имаме, да, най-вече това са лични фондове,
които все още не са обработени. Все пак трябва да кажем, че става дума за една
планина от хартия. Под 5% са необработените документи. Имаме известно забавяне
от постъпването на документите до тяхната обработка. Едва от тази година
личният фонд на Тодор Живков вече е достъпен, защото са изминали 30 години от
промените. Има и други лични фондове, където има по-голямо забавяне, но се
опитваме да го компенсираме. Това е най-вече тук в София, където и обемите са
най-големи.
-
Това свързано ли е с дигитализацията?
-
Дигитализацията е един отделен процес.
За да отидат документите за дигитализация, те първо трябва да се обработят и да
има опис. Това е не само сканиране на листове, но и създаване на надеждни
метаданни, което да позволи бързо търсене. Имаме напредък в това. Имаме
дигитален архив с около 500 хил. изображения. Принципът, по който се подбират
документите за дигитализация е по два критерия – използваемост на фонда и
старинност, рядкост, застрашеност на документа. Чрез дигитализацията се опитваме
да намалим интензивността на използването на хартиените оригинали, за да
запазим документите колкото се може повече.
Оригиналите трябва да бъдат показвани само при изложби и годишнини, или
официални церемонии. Понеже сме в годината на честването на 140 години от
Търновската конституция, такъв е случаят с нея. Мнението на специалиста по
реставрация е, че тя вече не бива да бъде осветявана повече от 60 часа на
година. Това ограничава използването й като оригинал. В момента сме в процедура
по изготвянето на копия на самата конституция, за да показваме него, а не
оригиналът. Същото се отнася и за много други документи. Имаме регистър на
редките и особено ценните документи и те всички се дигитализират. Другият
принцип е използваемостта на документите. Това обикновено са документи на
местните органи на власт и управление.
Тефтерчето
на Левски се пази в БНБ
Най
ценните архиви не се съхраняват на едно място и това е принцип в Архивистиката.
Този регистър на редките и особено ценните документи е достъпен онлайн на
интернет-страницата на агенцията. Това са документи не само от Централния
държавен архив, а от всички архиви от страната.
Действително най-много
такива документи има в Централния държавен архив, но не ги съхраняват на едно
място. Има и някои документи, които се намират в БНБ, като например тефтерчето
на Васил Левски, но те са собственост на Националната библиотека.
Подготвя
се регистър за жертвите на комунизма
„В
момента работим върху един открит въпрос в историографията. Това е въпросът за
жертвите на комунистическия режим. И в обществото, а и в литературата и
изследванията се сочат най-различни данни. Една от задачите, по които работим е
да направим един регистър на жертвите на режима, подобно на този, който
направихме за загиналите във войните“, казва доц. Михаил Груев.
Това
стана възможно с получаването на фонда на така нареченият съюз „Истина“ на Дянко
Марков и брат му Георги Марков. Те предоставят около 20 хил. анкетни карти,
което общо взето дава индикация и за общия брой на жертвите на режима. Сред
тези карти вероятно ще има и повторения. Има и много, за които не са били
събрани сведения.
На въпроса за реалната
численост на репресиите след 9 септември 1944 г., цифрата около 20 хил.
изглежда реалистична. Става дума само за убитите, без изселените, репресираните
и въобще пострадалите от комунизма“, категоричен е доц. Груев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар