Входът, от където са влизали арестантите някога. |
Най-малката
улица на София е ул. „Малко Търново“. Тя разделя бившият партиен дом от
настоящата Държавна агенция „Архиви“, където някога се е намирала службата „Държавна
сигурност“. Днес уличката е в ремонт, предстои да бъде осветена, обновена,
модернизирана, някога обаче тя е била тъмна и страшна – една от най-страшните улици
в София, може би дори и най-страшната. От тук са докарвали арестуваните от
„Държавна сигурност“ в следствения арест, където те са били „обработвани“,
каквото и да означава това, но то обикновено означава – пребивани, а сетне са
били депортирани към трудововъзпитателните лагери по време на комунистическия
режим у нас. Именно по стълбите на улица „Малко Търново“ обречените са влизали
през входа, където днес е парната инсталация на Държавна агенция „Архиви“, а от
там са били разпределяни по килиите, част от които днес са запазени като
помещения.
Стълбите водят наистина сякаш към самия Ад! |
„Говори
се, че сградата първо е била седалище на Абвера – германското военно
разузнаване, но това е доста несигурно. Търсихме и не намерихме някакви
доказателства за това. Сградата обаче е била използвана за различни немски
компании, които са резидирали в София, най-голямата от които е „Баер“. Дали
това е била форма на прикритие на Абвера, трудно може да се каже“. Това твърди
председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, който днес е
формален стопанин на сградата. А тя става интересна едва през 1947 г., когато
тук се премества Дирекция „Държавна сигурност“ и кабинетът на председателя днес
е бил кабинетът на една от най-мрачните фигури в ранната история на
комунистическия режим – началникът на „Държавна сигурност“ – Руси Христозов,
който по-късно става и министър на вътрешните работи в правителствата на Васил
Коларов и Вълко Червенков.
Една от мивките, които вероятно са от времената на изтезанията все още е запазена. |
Сградата
е била и административна за „Държавна сигурност“, но и за седалище на нейния
следствен отдел. „Подземията са били оборудвани като килии, в които са били
извършвани изтезания, но данни за екзекуции тук нямаме“, категоричен е доц.
Груев. Сградата е използвана като етапен арест за „врагове на народа“, които
след това поемал или към затворите, или към лагерите. От тук са преминавали
всички, които са били пращани към лагерите в първия момент, като става дума за
тези, които са от София и околностите. „Сградата била достъпна от долния й край, от към
днешния бул. „Дондуков“ и през улица „Малко Търново“. В тъмните части на
денонощието са били докарвани арестантите, след което те са били „обработвани“
и за това има доста спомени на лагеристи, които са били инквизирани на това
място и са били препращани за присъда, ако са били осъждани, или без присъда –
тези които са били изпращани в лагерите“, казва доц. Груев.
Стефан Табаков като ръководител на БСДП(о) в изгнание. |
Има
само един един единствен случай на човек, който е успял да избяга от това
зловещо място, това е бившият ръководител на Социалдемократическата партия в
изгнание – Стефан Табаков. Това се случва на 11 ноември 1948 г. По-късно той
става политически емигрант във Виена. Той разказва в спомените си, как е бил „обработен“
в мазето, на сутринта е бил извикан при следовател. Разпитът тръгнал в доста
лоша за него посока. В този момент следователят бил извикан при началника.
Табаков запазил самообладание. Качил се на асансьора, минава покрай постовия и
от там излиза от сградата. Качва се на трамвая и се озовава във Виена! Това е
единственият случай, за който знаем, който е успял да напусне тази сграда,
благодарение на своето самообладание, най-вече.
Това е била килия, днес решетките не са запазени, но помещението със сигурност е било килия за арестанти. |
„Сградата
остава седалище на „Държавна сигурност“ до 1970 г., когато е придадена към ЦК
на БКП, където се помещават административните служби – счетоводство, управление
на собствеността и други. Тук е разположена и приемната на ЦК на БКП за
граждани. Тоест връзката на комунистическата върхушка с народа по някакъв начин
минава през тази сграда. Тогава е изградена и топлата връзка със съседната
сграда, която също е част от комплекса и днес в нея се помещава Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Тя пък има топла връзка с
бившия партиен дом, където днес се намират канцеларии на Народното събрание.
Вероятно тогава е изградена и подземната връзка, която свързва сградата с
бившия мавзолей на Георги Димитров, с националната банка и военното
министерство в триъгълника на властта. Сградата остана собственост на ЦК на БКП
до 1992 г.“, твърди доц. Груев. След това сградата става седалище на
тогавашното Главно управление на архивите към Министерски съвет, а сега –
Държавна агенция „Архиви“.
Входът на ареста от вътре. |
В
момента зловещите подземия са просто едно мазе. Няма нещо, което да напомня за
някогашната му битност.
„Имаше
идея на това място да се организира музей на комунизма, обаче първо мястото е
малко. Някога е имало повече помещения, след това част от помещенията са
преминали към театъра, а някои са били и засипани. Вътрешният двор е бил
използван за каре, за разходка на арестантите. В момента има само четири-пет
помещения, които са не са достатъчни за какъвто и да било разказ за миналото.
Можем да направим възстановка на килии, или временни изложби, но няма как това
да е постоянна експозиция“, казва още доц. Михаил Груев.
Снимки на автора
Снимки на автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар